РЕШЕНИЕ

№ 842

гр.Бургас, 09.07.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 29 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 462 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото се разглежда за втори път от настоящата инстанция, след като с решение № 2493/17.02.2020г. по а.д. № 6634/2019г. на ВАС, ІІ о., е отменено решение № 398/05.03.2019г. по а.д. № 1375/2018г. на настоящия съд и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на съда. Посочените дела са приложени към настоящото.

Жалбоподател е Нептун 2013 ООД с ЕИК:***, със съдебен адрес ***. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат З.М. ***.

Ответник по жалбата е зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас. Същият взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Предмет на оспорване е заповед № 1187/11.05.2018г. на административния орган с която на основание чл.225а ал.1 ЗУТ вр. с чл.225 ал.2 т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж – дървена пристройка към сграда за обществено хранене „бира-скара“, намираща се в западната част на ПИ с идентификатор 07079.30.1072 по КК на гр.Бургас, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – за друг вид озеленени площи, и в ПИ с идентификатор 07079.20.1082 по КК на гр.Бургас, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. Със заповедта е определен на адресата срок за премахване на строежа 14 дена след влизането и  в сила.

В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че описания незаконен строеж е извършен от жалбоподателя  Нептун 2013 ООД през 2017г. Дружеството стопанисвало постройката като наемател. Прието е, че строителството е извършено без одобрени проекти, без разрешение и в несъответствие с действащия ПУП-ПЗР.

Жалбоподателят признава, че е наемател на сградата за обществено хранене и пристройки към нея. Заявява, че е бил наясно, че сградата е снабдена с удостоверение за търпимост № 18/29.04.2005г., издадено от община Бургас, поради което е извършило сериозни разходи по поддръжка и подобряване на основната сграда. Наред с това жалбоподателят твърди, че не е изграждал пристройки към сградата, а построеното е в това състояние, което е било при предаването на имота от наемодателя. Доколкото има изграден към сградата навес (посочен в заповедта като процесния незаконен строеж) то не е установено, че същият е изграден от жалбоподателя. Твърди, че бетоновата площадка и процесния навес върху нея, са изградени отпреди 1987г. и имат характеристиките на строеж съобразно §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Жалбоподателят признава, че към съществуващия навес единствено е монтирал дограма, чиито прозорци могат да се демонтират през летния период. сочи се, че административния орган не е изяснил посочените обстоятелства, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед. Иска се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Като доказателство по делото е приложено заверено копие от удостоверение за търпимост № 18/29.04.2005г., издадено от община Бургас, относно обект павилион бира-скара, едноетажен с площ 148 кв.м., в имот пл.№ 69д в масив 4 по плана за земеразделяне на кв.Крайморие, гр.Бургас. Във връзка с този документ по делото е приложено становище на главен експерт при отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ при община Бургас, в който се посочва, че павилионът е бил преместваем обект и не е отговарял на законовите критерии за определянето му като строеж, съответно и не е бил търпим такъв. Въпросът относно правния статут на описаната основна сграда не е от значение по настоящото дело, доколкото предмет на заповедта е отделен строеж – пристройка.

По делото е приложен констативен акт № П-7/20.03.2018г. за проверка, извършена от Н.Й. и Мария Д., главни специалисти БКСВЕ при община Бургас. Актът е съставен съобразно изискванията по чл.225а ал.2 от ЗУТ. Констатациите по акта съдът приема за достоверни, тъй като същите са в съответствие с останалия доказателствен материал по делото. Установи се наличието на дървена пристройка към сграда за обществено хранене „бира-скара“, намираща се в западната част на ПИ с идентификатор 07079.30.1072 по КК на гр.Бургас, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – за друг вид озеленени площи, и в ПИ с идентификатор 07079.20.1082 по КК на гр.Бургас, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. За поземлените имоти има влязъл в сила ПУП-ПЗР, одобрен при условията на чл.16 ал.1 и 5 от ЗУТ през 2009г., изменен през 2014г. и 2017г. Собственик на основната сграда е Роял Астория ЕООД с ЕИК:*********, от който (според признанията на управителя на дружеството-жалбоподател, направени в с.з. на 29.06.2020г.) жалбоподателят получил имота въз основа на договор за наем през 2013г. и го стопанисва до настоящия момент. В тази връзка е представен договор за наем от 15.03.2013г. с който Роял Астория ЕООД, представлявано от Димчо Павлов, е предоставил за временно и възмездно ползване на Нептун 2013 ООД, представлявано от Радостин Петров, собствен недвижим имот, който не е описан в текста на договора. Независимо от тази неяснота по договора, останалите доказателства по делото установяват недвусмислено факта, че жалбоподателят стопанисва имота, без да се легитимира като негов собственик и това обстоятелство не е спорно по делото.

Чрез заключението на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза се потвърждават констатациите по акта, отнасящи се до техническите параметри на процесния строеж. Налице е пристройка към основната сграда, имаща за основа бетонова плоча. Изградена е покривна конструкция, стъпваща върху бетоновата основа посредством носещи греди. Едната стена на пристройката е стена на основната сграда. Останалите три стени представляват зидове с височина 60-95 см., върху които до покрива е изпълнена дограма. Зидът от тухли бил облечен с дървена обшивка. Единствените части от ограждащите стени, които нямали тухлен зид под дограмата, били където са монтирани входни врати. констатациите са потвърдени и от един от издателите на констативния акт – разпитаната като свидетел в с.з. на 29.06.2020г. главен специалист Н.Й..

Обясненията на управителя Петров, дадени пред съда в същото съдебно заседание, са противоречиви. От една страна същият твърди, че той (като управляващ и представляващ дружеството наемател) е организирал и извършил поставянето на дограмата през 2017г. Това признание е в съответствие с останалия доказателствен материал по делото и съдът приема за достоверно. От друга страна Петров твърди, че преди това обектът е представлявал навес - подова настилка и покрив, стоящ върху греди. Отрича наличието на стени, върху които е поставена от него дограмата. Твърдението му, че дограмата стъпва на земята е очевидно невярно с оглед направените в обратен смисъл констатации на контролните органи и вещото лице по назначената от съда СТЕ. Затова съдът прие, че през 2017г., за да монтира дограмата, дружеството жалбоподател е извършило и констатираните зидове, като по този начин е изградило несъществуващите преди това три ограждащи стени на пристройката.

Констатациите на контролните органи за липсата на одобрен проект и разрешение за строеж на пристройката, както и несъответствието на последната с действащия ПУП, се потвърждават от заключението на вещото лице.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт, неоспорена от жалбоподателя, съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.А от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.4 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи изграденото от жалбоподателя представлява сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м. или с капацитет до 100 места за посетители. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от зам.кмет на община Бургас, упълномощен със заповед № 490/28.02.2018г. на кмета на община Бургас.  С оглед тези обстоятелства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Първоначалната проверка е била извършена в присъствието на жалбоподателя, като констатациите са надлежно отразени в приложения констативен акт № П-7/20.03.2018г. Актът е съставен от проверяващите компетентни длъжностни лица – гл.специалисти в отдел БКСВЕ при община Бургас. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който се е възползвал от възможността си и е подал писмено възражение срещу констатациите по акта. С това съдът приема за изпълнени особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на акта. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Приложимия материален закон за издаване на процесната заповед е чл.225а ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. В заповедта е посочено, че административния орган е намерил основание за обявяване на процесния строеж за незаконен в чл.225 ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, съгласно които Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото се установи от събраните доказателства, а и не се спори между страните, че строително-монтажните дейности са извършени без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, а резултата от дейността е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП.

Спорно е по делото доколко изграденото от жалбоподателя представлява строеж, съответно налице ли е било задължение за снабдяване с разрешение за строеж. Правилен е изводът на административния орган, че обектът предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В процесния случай строежът е пристройка, изградена от жалбоподателя през 2017г., който е достроил съществуващ навес чрез изграждане на три оградни стени, състоящи се от масивен зид и монтирана върху тях дограма и поставяне на входни врати. Посочените характеристики на строежа изключват приложението на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, уреждащи случаите, в които не се изисква одобрение на инвестиционен проект или разрешение за строеж. Установените и описани по-горе факти не сочат остъкляване на съществуващия преди това навес, а изграждане на ново помещение – изградени са три ограждащи стени, а обособеното помещение е организирано като такова за обществено обслужване. Налице строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 и 2 от ЗУТ, който е V категория по смисъла на чл.10 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на закона, поради търпимост на процесния строеж, при наличие на предпоставките по §16 от ПЗР на ЗУТ. Сочената разпоредба е неприложима към настоящия случай, тъй като предвидената от законодателя търпимост на незаконни строежи касае такива, започнати преди обнародването на закона от началото на 2001г. Както се установи по-горе процесния строеж е започнат и завършен през 2017г.

Законосъобразно е определен и адресата на заповедта в лицето на жалбоподателя, а направеното оплакване в обратен смисъл е неоснователно. Съгласно чл.225а ал.5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя и лицата, посочени в т.1 - 5. Извършителят на незаконния строеж, какъвто се явява в случая жалбоподателя, следва да е адресат на заповедта за премахването, когато е известен. В този смисъл е възприетото в правораздавателната практика тълкуване на закона – решение № 15959/19.12.2018г. на ВАС по а.д. № 7284/2018г., II о., и решение № 14104/26.11.2014г. на ВАС по а.д. № 9631/2014г.

 Материалният закон е правилно приложен и не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – недопускане на строежи, които са извършени без разрешение и са в несъответствие с действащите устройствени планове. Тази цел в случая не е могла да бъде постигната посредством друга по вид мярка, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.5 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Нептун 2013 ООД с ЕИК:***, със съдебен адрес ***, против заповед № 1187/11.05.2018г. на зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас.

ОСЪЖДА Нептун 2013 ООД да заплати на община Бургас 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :