Разпореждане по дело №440/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М. П. З. от гр.С., ж.к.”Л.” № 347, .15, ап.72, против решение № 2428/03.10.2011г на РС-С., постановено по гр.д.№ 478/11г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт предявения иск от М. П. З. от гр.С., ж.к.”Л.” № 347, .15, ап.72 срещу Д. Г. С.-. с ЕИК:..., Г., ул.”М.” № 1., понастоящем „. Д. предприятие”-ДП гр.Б., за обявяване нищожността на сключения между страните договор за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., т.ІІ, рег.№ .., д.№ ..от 09.07.2009г. на нотариус № .., с район на действие РС-С., а именно: поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 2,173 дка, намираща се в местността “Р. б.”, представляваща имот 000011 по картата на възстановената собственост на землището на село Г. Б., община К., при граници: имот № 000718 – горскостопанска територия на ДАГ – “ДГС гр. К.”ДП; имот № 000832 – полски път на Общински съвет гр. К.; имот № 022002 – нива, собственост на наследниците на В. П. Р. и имот № 000012 – нива, собственост на наследниците на Н. Д. Н., поради противоречието му със закона-чл.24, ал.1 и чл.24а от ЗГ/отм./ във вр. с чл.15а от ЗГ/отм./ и чл.43б от ЗДС, е отхвърлен като неоснователен

Предвид изхода на спора пред първостепенния съд М. П. З. е осъден и да заплати на ответника - „. Д. предприятие”-ДП гр.Б. сумата от 100.00 лв, представляваща сторени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя З., който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Поради това иска неговата отмяна и уважаване на предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаване, излагайки аргументите си за това.

Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том 2, рег. № 1245, дело 205 от 09.07.2009 г. на нотариус № 197 с район на действие РС – С., ищецът М. П. З.,чрез свой пълномощник, е дарил на Д. Г. С.-. поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 2,176 дка, намираща се в местността “Р. б.”, представляваща имот № 000011 по картата на възстановената собственост на землището на село Г. Б., община К. при граници: имот № 000718 – горскостопанска територия на ДАГ – “ДГС гр. К.”ДП; имот № 000832 – полски път на Общински съвет гр. К.; имот № 000793 – полски път на Общински съвет гр. К.; имот № 022002 – нива, собственост на наследниците на В. П. Р. и имот № 000012 – нива, собственост на наследниците на Н. Д. Н., като дарението е без условие. Правилно освен това е дадена и правната квалификация на исковата претенция - чл.26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, при поддържани твърдения на ищеца, че сключеният между страните договор за дарение противоречи на разпоредбите на чл.24, ал.1 и чл.24а от ЗГ/отм. с брой на ДВ 19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г./ във вр. с чл.15а от ЗГ/отм./ и на чл.43б от ЗДС.

С оглед горното РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, отхвърляйки като неоснователна предявената искова претенция. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

Освен това в настоящия случай въззивната инстанция намира, че безспорно атакуваната сделка не противоречи на цитираните от ищеца разпоредби на отменения понастоящем, но действал към момента на сключване на сделката Закон за горите. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жлаба, че сделката дарение е нищожна, поради противоречие със чл.24, ал.1 и чл.24а от ЗГ/отм. с брой на ДВ 19 от 08.03.2011г., в сила от 09.04.2011г./ във вр. с чл.15а от ЗГ/отм./ и на чл.43б от ЗДС . Неоснователен и довода във въззивната жалба, че ЗГ-отм. не позволявал на държавните горски стопанства да придобиват недвижими имоти чрез безвъзмездни сделки, каквато е дарението. Това е така, тъй като, както правилно е заключил РС - основният предмет на дейност на ДГС е регламентиран в разпоредбата на чл.24а, ал.1 от ЗГ-отм., като изрично е предвидено, че те придобиват гори и земи от горския фонд по чл.15а, а тази разпоредба регламентира покупко-продажбите на гори и земи от горския фонд. Придобиването на право на собственост само върху този вид недвижими вещи - гори и земи от горски фонд /а не върху всички видове недвижими имоти/, може да се извършва само с определен вид сделки-договори за покупко-продажба и то по строго определен законов ред. Настоящия казус не е сред визирана хипотеза, доколкото, както вече се посочи страните са сключили договор, с който ДГС е придобило собствеността върху поземлен имот с начин на трайно ползване нива, т.е. върху земеделска земя, а съгласно чл.2, ал.3 от ЗГ-отм. в горския фонд не се включват земеделските земи и те са извън неговия обсег. Правилен е в този смисъл и крайния извод на РС, че процесният договор има за предмет имот, който не попада в приложното поле на чл.15а от ЗГ-отм., поради което за него е неприложима и разпоредбата на чл.24а, ал.1, т.7 от ЗГ-отм. В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл. 272 ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Съдът намира и, че независимо от изхода на спора, на ответната - въззиваема страна не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като по делото липсва представен списък за сторени такива по смисъла на чл. 80 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ответната във въззивното производство страна е поискала присъждане на разноски, но не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което Съдът не присъжда разноски в полза на ответника.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2428/03.10.2011г на РС – гр. С., постановено по гр.д.№ 478/2010г по описа на с.с.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: