№ 159
гр. Плевен , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена С. Томова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104438 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Етажната собственост на собствениците на обекти в
жилищен вход *** на сграда, намираща се в *** - управлявана и
представлявана от *** против Е. М. Г., ЕГН **********, от гр. *** Твърди се
в исковата молба, че на 06.03.2018г. и 08.07.2018г. били проведени общи
събрания на ЕС на собствениците на обекти в жилищен *** на сграда,
намираща се в ***, на които били взети решения за събиране на такса от 5лв.
на апартамент месечно за консумативни разходи за общите части на сградата
и за ремонт на покрива – водосъбиращите корита на покрива и да се поставят
нагреватели. Твърди се, че след провеждане на общото събрание от
08.07.2018г., при настъпване на есенно-зимния сезон, поради неотложност
бил извършен ремонт на водосъбиращите корита на покрива на сградата на
стойност 1 260лв., съгласно издадена фактура №1544/03.11.2018г., както и
поставяне на нагреватели във водосъбиращите корита на сградата на стойност
2 345,74лв., съгласно издадена фактура №**********/30.11.2018г. или сума в
1
общ размер на 3 605,74лв. Излага се, че взетите решения на проведеното на
08.07.2018г. ОС били обжалвани и съответно потвърдени от ***.Навеждат се
доводи, че съобразно притежаваните от ответника Е. М. Г. идеални части от
общите части на сградата, задължението му към Етажната собственост за
извършения ремонт на покрива и поставяне на нагреватели във
водосъбиращите корита на покрива възлизало на 138,58 лв.
Твърди се, че от датата на провеждане на ОС на ЕС от 06.03.2018 г., на
което било взето решението за събиране на такса от 5 лв. на апартамент
месечно за консумативни разходи за общите части на сградата, в
продължение на 24 месеца ответника Е.Г. не бил заплащал тази такса. Така
общото му задължение към Етажната собственост възлязло на 258,58 лв.
Излага се, че за описаните задължения била изпратена на ответника
покана за доброволно изпълнение, с писмо с известие за доставявне, което
достигнало до адреса на длъжника, но не било потърсено от него.
Междувременно управителят на етажната собственост уведомил лично
длъжника за задълженията към етажната собственост и направил опит да му
връчи лично покана за доброволно изпълнение. Т.к. ответника не бил открит
на адреса, поканата била връчена на лице квартирант, което поело
задължението да я предаде. Това връчване било удостоверено в Протокол от
18.02.2020 г. с подписите на управителя на ЕС и свидетеля ***.
Сочи се, че по образувано ч.г.д. № *** по описа на Районен съд - ***
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на
която било разпоредено ответника да заплати Етажната собственост на
собствениците на обекти в жилищен вход *** на сграда, намираща се в ***,
съответната част от дължимите суми за ремонт на покрив /водосъбиращи
корита на покрива на сградата/ и поставяне на нагреватели във водосъбиращи
корита на покрива на сградата, както и дължими 24 месечни вноски по 5 лв.
за консумативни разходи за общите части на сградата, или вземания в общ
размер на 258,58 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение -
23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с направените
в заповедното производство разноски. Сочи се също, че в законоустановения
срок постъпило възражение от длъжника и съответно били дадени указания
2
от заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията. Това
мотивирало правния интерес от предявяване на установителния иск по чл.422,
ал.1 от ГПК.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по
ч.гр.д.№***.
Ответникът Е.Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковата претенция.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.
№***, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Не е налице спор между страните, че ответника Е. М. Г. е собственик на
имот в ***, представляващ апартамент *** в сграда етажна собственост на
***
От представения препис на Протокол от проведено на 06.03.2018г. общо
събрание на собствениците на имоти в посочената етажната собственост се
установява, че на същото е било взето решение за избор на *** за
домоуправител и касиер, както и да се събира месечна такса от 5лв. на
апартамент за консумативни разходи за общите части на входа.
Установява се от представените копия на решение от 19.03.2019г. по
гр.д.№*** и решение №***, че взетите решения от проведеното на
06.03.2018г. ОС са били атакувани от ответника Е.Г., като иска му по чл.40 от
ЗУЕС е бил отхвърлен.
Установява се от приложения препис на Протокол от проведено на
08.07.2018г. общо събрание на същата етажна собственост, че на същото е
било взето решение да се извърши ремонт на водосъбиращите корита на
3
покрива и да се поставят нагреватели в тях. При това е бил обсъден отказ на
строителя *** – *** да извърши ремонта и е било взето решение да бъде
сезиран съда във връзка с този спор. Обсъдени са били оферти на *** за
ремонт, чрез покриване на коритата с хидроизолация, както и оферта от ***
за поставяне на нагреватели на три водосточни системи от покрива на
сградата. Взето е било решение да се съберат необходимите пари от
собствениците на идеалните части, при пресмятане дължимата сума по
формула, съобразно собствеността на живущите в момента.
Видно е от приложените и от двете страни копия на съдебни решения
по гр.д.№*** и в.гр.д.******, че решението на ОС от 08.07.2018г. е било
атакувано от друг собственик на имот в ЕС – ***, с иск по чл.40 от ЗУЕС,
който е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От представения препис на фактура №1544/02.11.2018г., фискален бон
към нея и Протокол от същата дата, съставени от ***, че за направа на ремонт
на седящи олуци, за отстраняване на течовете в участъците, където се
съединяват за сградата етажна собственост в ***, ***, е била заплатена сума в
общ размер на 1260лв.
Установява се от приложения препис на фактура
№*********/30.11.2018г. (на л.9 от приложеното заповедно производство) и
Протокол – Образец 19 от 30.11.2018г., съставен от *** ЕООД, че на
посочения търговец е била заплатена сума в размер на 2345,74лв. с ДДС за
СМР, свързани с монтаж на нагреватели във водосъбирателните корита на
покрива.
Представени са копия на покана за доброволно изпълнение, изходяща
от ищеца и адресирана до ответника, с която е бил поканен да заплати
търсените в настоящото производство суми, известие за доставяне, което е
оформено като непотърсено и Протокол от 18.02.2020г., съставен от ***,
установяващ връчване на поканата на квартирант, намерен в имота на
ответника.
В о.с.з. на 26.01.2021г. е проведен разпит на свидетеля ***, който излага
в показанията си, че през м.февруари 2020г. на таблото във входа била
поставена разбивка за сумите, които отделните собственици трябвало да
4
платят за извършения ремонт на покрива. Сочи също, че минал и заедно с
домоуправителя през отделните жилища, за да връчат покани за доброволно
плащане, за което бил съставен протокол. Твърди, че в апартамента на
ответника намерили лице, което не пояснило в какви отношения се намирало
със собственика, но казало, че няма да вземе писмената покана.
В същото съдебно заседание е изслушан и управителя на ЕС ***, който
излага, че бил направен ремонт на коритатата на покрива и в тях се
монтирали нагревни кабели, за да не замръзват. Пояснява, че при топене на
натрупания сняг коритата се пълнели с вода, която през нощта замръзвала,
замръзвал и улука, водата нямало от къде да се изтича и прониквала между
изолацията и стената. Сочи, че при отправените покани за плащане,
собствениците отказвали, изтъквайки, че нямали покрив над жилищата си.
В о.с.з. на 25.02.2021г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че на *** е построена
многофамилна жилищна сграда на шест етажа, която се състои от три входа с
общо 55 броя самостоятелни обекта, върху които са разпределени общите
части на сградата при изграждането й. При това ид.част от общите части на
цялата сграда, прилежаща към имота на ответника се определя на 1,06%.
Видно е, че етажната собственост само на *** се състои от 19 броя
самостоятелни обекти – 12 жилища и седем гаража със застроена площ от
197кв.м. При приравняване на ид.части, прилежащи към имота на ответника
от цялата сграда към заетата площ от ***, вещото лице е посочило, че
припадащите се за процесния имот ид.ч. се изчисляват на 3,843%. При такова
съобразяване е дадено заключение, че съответната на тези ид.части част от
разходваната за ремонта сума от 3605,74лв. се изчислява на 158,18лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно се установи в производството, с оглед липсата на спор в тази
насока, че ответника Е.Г. е собственик на жилищен имот в ***,
представляващ апартамент *** на адрес ***, ***, ***
Стана ясно от обсъденото заключение по съдебно-техническата
експертиза, а и не е спорно по делото, че сградата на адреса на *** се състои
5
от три входа, които са с общо 55 броя самостоятелни обекта, а *** се състои
от 19 броя самостоятелни обекти – 12 жилища и седем гаража с обща
застроена площ от 197кв.м.
Установи се също така, че на проведено на 06.03.2018г. общо събрание
на етажните собственици на сградата от *** е бил избран за домоуправител
*** и е било взето решение за заплащане на ежемесечна такса за апартамент в
размер на 5лв. за покриване на консумативни разходи за общите части на
входа.
Установи се още, че на проведено последващо общо събрание на
същата етажна собственост от 08.07.2018г. е било взето решение да се
извърши ремонт на водосъбиращите корита на покрива и да се поставят
нагреватели в тях, като се съберат необходимите пари от собствениците на
идеалните части, при пресмятане на дължимата сума по формула, съобразно
собствеността на живущите в момента. При това са били обсъдени
представени оферти от търговски дружества *** и ***, поради което следва
да се приеме, че решението, основано на тези две обсъдени оферти, се е
отнасяло за ангажиране на сочените търговци за извършване на обсъдените
ремонтни дейности.
Във връзка с възраженията на ответника, касаещи тези решения на ОС
на ЕС следва да се посочи, че в настоящото производство не е допустима
преценка на тяхната законосъобразност, т.к. има изрично предвиден
самостоятелен ред за отмяната им - чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което за
целите на настоящото производство, съдът приема решенията на ЕС за
стабилизирани.
ЗУЕС не предвижда и специални основания за нищожност на
решенията на общото събрание на етажната собственост, както е застъпено и
в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657 / 2012 г. по описа на ВКС, I
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посочено е, че отликите между
вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните,
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
6
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост, който е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието
– чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Затова, извън определения от закона срок, не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук
е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Поради това, всички възражения, както за незаконосъобразност, така и за
нищожност на решението на ОС на етажните собственици не могат да се
разглеждат в настоящото производство. Същите могат да се релевират само
по реда на чл. 40 ал.1 от ЗУЕС – с иск за отмяна на решението на общото
събрание. Производството по отмяна на решението на ОС има конститутивен
характер - за да не се прилага едно решение на ОС е нужно то да се отмени в
изрично производство, като е недопустимо да се контролира неговата
законосъобразност косвено в други производства. До отмяната на решението
на ОС то се прилага поради конститутивния характер на отменителното
производство.
Предвид горното, съдът приема, че ответника дължи изпълнение на
решението на ОС от 06.03.2018г. за заплащане на ежемесечни такси за
консумативни разходи за периода от м.март 2018г. до м.март 2020г., която е
била определена с решението на 5лв. месечно и се изчислява за посочения
период в размер на 120лв.
Дължи и изпълнение на решението на ОС на ЕС от 08.07.2018г. за
заплащане на стойността на ремонта на покрива над сградата над ***, в който
се намира процесния апартамент. Със същото решение са били обсъдени и
приети офертите на сочените по-горе дружества, които са извършили
ремонтните дейности, посочени в съставените от изпълнителите протоколи
обр.19 за извършени СМР. Вярно е, че дадената оферта от изпълнителя ***,
която е била обсъдена от ОС е била за стойност на ремонтните дейности от
1666лв., а след действително извършване на дейностите е била изчислена
такава в размер на 1 954,78лв. без ДДС или 2 345,74лв. с ДДС, но това не води
до недължимост на възнаграждението за извършените работи. На
проведеното ОС от 08.07.2018г. е било взето решение за необходимост от
извършване на ремонтните дейности на покрива над *** на сградата и в какво
7
следва да се изразят те, както и по какъв начин да се разпределят разходите за
възнаграждението на изпълнителите. Същността на сключените договори е на
такива за изработка по правилата на чл.258 и сл. от ЗЗД, като крайния размер
на възнаграждението се определя след извършване на възложената работа,
при приемане на трудовия резултат.
Плащането на възнаграждението на ангажираните изпълнители не
зависи от редовността на издадената фактура или друг счетоводен документ,
в това число дали изобщо е издаван такъв, а от стойността на изработеното.
Изрично е посочено в съставените протоколи в коя сграда са били извършени
дейностите, какви са отделните елементи на изработеното, единичните им
цени и общия размер на възнаграждението. Ответникът не е заявил оспорване
на извършените СМР и стойността им с писмения си отговор в срока по
чл.131 от ГПК. Срокът е преклузивен, т.к. релевираните възражения
очертават спорните факти и предпоставят разпределение на доказателствената
тежест, съответно ангажиране на доказателства от страната, върху която е
възложена. Недопустими са подобни оспорвания едва във второто по делото
съдебно заседание или писмените бележки на страната.
На проведеното ОС от 08.07.2018г. е било взето решение и как ще се
разделят разходите за ремонта, а именно от всички етажни собственици на
имоти във вх.“Б“ при приравняване на притежаваните от тях ид.ч. от общите
части на цялата сграда към ид.ч., съответни за застроената площ на ***.
Съдът счита, че възраженията на ответника, касаещи законосъобразността на
такова разпределяне на разходите не подлежат на обсъждане в настоящото
производство, а са могли да бъдат разгледани единствено в производство по
оспорване на това решение по специалния ред, предвиден в ЗУЕС. След като
взетите решения са стабилизирани, съдът в настоящото производство
извършва преценка единствено дали изпълнението се търси съобразно взетото
решение.
В случая проведеното ОС е приело, че ремонт ще се извършва на
покривната конструкция над *** и разходите за това ще бъдат разпределяни
между етажните собственици, притежаващи имоти в тази част, при
приравняване на притежаваните ид.ч. от общите части на цялата сградата.
При това е ирелевантно дали плащане вече е извършено на изпълнителя, т.к.
8
то е дължимо от етажната собственост, резпределено по начина, възприет от
решението на ОС. Поради това са неоснователни възраженията, че сумата не
е дължима от ответника, предвид липсата на представен фискален бон,
установяващ плащане на изпълнителя *** ЕООД.
Установи се от изслушаното заключение по съдебно-техническата
експертиза, че при приравняване на ид.части, прилежащи към имота на
ответника от цялата сграда към заетата площ от ***, в съответствие с
решеното от ОС, припадащите се за процесния имот ид.ч. се изчисляват на
3,843% или съответната на тях сума от общо дължимото за ремонтните
дейности възнаграждение се изчислява на 158,18лв., като претенцията на
ищеца е в по-малък размер на 138,58лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че се установи съществуване на
вземането на етажната собственост в претендирания спрямо ответника
размер, поради което предявеният установителен иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 225лв., а в исковото производство са направени разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и за
вещо лице в размер на 150лв. или общо 475лв. Предвид изхода на спора тези
разноски са изцяло дължими от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.38 от ЗУЕС, че Е. М. Г. , ЕГН **********, от гр. *** ДЪЛЖИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на обекти в жилищен вход
*** на сграда, намираща се в ***, ***, представлявана от управителя ***,
сумата от 258,58лв., от която 120лв. неплатени такси за консумативни
9
разходи за общите части на входа за периода от 24 месеца, съобразно
решение на ОС на ЕС от 06.03.2018г. и 138,58лв. неплатена част от разходи за
ремонт на покрива, съобразно решение на ОС от на ЕС от 08.07.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.06.2020г. по
ч.гр.д.№***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. М. Г. , ЕГН **********,
от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците
на обекти в жилищен вход *** на сграда, намираща се в ***, представлявана
от управителя ***, следните суми: сумата от 225лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 475лв., представляваща
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10