МОТИВИ:
Подсъдимият
И.Д.В. -
роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, бълг. гражданин, с основно образование, безработен,
не женен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 02.11.09год. в гр.
М., отнел от владението на Г.К.М. xxx движими вещи - български банкноти в брой
с различен номинал - 28.00 лв., с намерение противозаконно да ги присвои,
като за целта употребил сила и заплашване с нож – престъпление по чл. 198, А. 1 от НК. Обвинен е и
в това че, на 02.11.09 год. в гр. М., направил
опит да се съвкупи с Г.К.М. xxx, като принудил същата към това със сила, като
деянието не е довършено поради независещи от него причини – престъпление по чл. 152, А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18,
А. 1 от НК. Както и в това, че на 25.10.09год. в
гр. М., направил опит да се съвкупи с И.Я.И. xxx, като принудил същата към това
със сила, като деянието не е довършено поради независещи от него причини –
престъпление по чл. 152,
А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18, А. 1 от НК.
Представителят
на обвинението поддържа повдигнатите обвинения, счита същите за безспорно
установени по делото и моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му
наложи за престъплението по чл. 198, А. 1 от НК
наказание –„лишаване от свобода” за срок под две години, определяйки
наказанието при условията на чл. 55, А. 1, т. 1 от НК, като на основание чл. 66,
А. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”, за
срок от три години. По отношение на престъпленията по чл.
152, А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18, А. 1 от НК предлага
на подсъд. В. също да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок под
предвидения минимум в текста на закона, като изпълнението на наказанията бъде
отложено с изпитателен срок определен от съда на основание чл. 66, А. 1 от НК. На
основание чл. 23, А. 1 от НК определи едно общо наказание „лишаване от свобода”,
чието изпълнение отложи на основание чл. 66, А. 1 от НК. Счита, че така
определени същите биха изпълнили целите на наказанието.
Подсъдимият
по делото прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил и
становище, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава
извършеното и съжаляват. Защитникът на подсъд. В. предлага на съда да постанови
присъда с която го признае за виновен, като счита, че на същия следва да бъдат
наложени наказания “лишаване от свобода”, както е и предложено от представителя
на обвинението, изпълнението на които бъде отложено за определен изпитателен
срок на основание чл. 66, А. 1 от НК. Моли съда да даде възможност на
подсъдимото лице да се поправи и превъзпита.
Представените
и приети от съда по делото доказателства са писмени и гласни.
Съдът
след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема
за установено следното:
Св. Г.М. xxx.През месец октомври 2009 год. същата започнала
работа като продавач - консултант при ЕТ „Ив – Ана”, база - гр. М.. Местоработата
на св. М. се намирала на Монтажна база, в хранителен магазин на търговеца с
продажба на алкохол и цигари.
На 01.11.09год. след като затворила търговския
обект около 24.00 часа, тъй като до тогава било работното й време св. М. xxx до
златарския магазин „М.” и продължила по ул. ”А. Б.” в посока - квартирата си. Точно
срещу портала на “Обувен завод” в града усетила, че някой върви след нея. Огледала
се и забелязала, че след нея се движи мъж. Отначало не се притеснила и
продължила. Малко след това отново се обърнала и видяла, че същият мъж се
приближава. Започнала да се притеснява и забързала движението си. Колкото
повече забързвала крачките си, толкова той по - бързо се приближавал до нея. Когато
стигнала входа на кооперацията, в която живеела св. М. отишла направо до
асансьора на първия етаж и го извикала. Докато го чакала във входа влязъл
младеж, около 20 - 22 годишен и застанал до нея. Отначало нищо не казал, просто
си стоял и чакА. Св. М. веднага разпознала в него човека, който се движел по
улиците след нея. Била силно притеснена, но запазила самообладание. В този
момент дошъл асансьора и св. М. влязла първа, а след нея въпросният младеж. Последният
попитал М. за кой етаж ще пътува, а тя му отговорила, че е за последния. Той
нищо не казал, натиснал копчето на таблото, след което й затиснал устата с ръка,
а с дясната си ръка притиснал в гърба й нож. Св. М. стояла леко странично на
неговото тяло и успяла да види острието на ножа. Подсъдимият предупредил М. да
не вика и я бутнал в дъното на асансьорната кабина, като я притиснал до стената.
Заявил на същата, че иска пари, като отново я предупредил да не вика. Св. М.
успяла да избута леко ръката му и заявила, че няма да вика. Тогава младежа си
махнал ръката от устата й и св. М. си отворила дамската чанта, събрала от вътре
каквито пари имала /сумата от 28.00 лв. / и му ги дала. Момчето ги взело бързо
парите и ги сложило в джоба си. Махнал ножа, който държал в ръка и го прибрал в
един от джобовете си. Св. М. била много уплашена, тъй като не знаела как да
реагира. Младежът хванал едната й ръка и казал, че иска да го целуне и да
отидат в неговия дом, който се намирал наблизо. Св. М. започнала с ръце да го избутва
от кабината. Накрая той излязъл от нея заднешком, но си поставил отпред крака и
вратата на асансьора не можела да се затвори. След като видяла, че е невъзможно
да слезе с асансьора св. М. излязла от него. Младежът я хванал за двете ръце и
я дърпал към стълбите, за да излязат от блока. Св. М. се била хванала за
парапета на стълбите и се опитвала да се придърпва нагоре към по - горен етаж, а
младежът я дърпал надолу и й говорел през цялото време да не вика и да тръгне с
него. Казал на М., че желае тя да го целуне. След това затиснал отново устата й,
а с другата ръка я хванал през кръста. Опитвал се да притисне неговото тяло до
нейното. За няколко минути успял да стори това. Св. М. усетила, че той е
възбуден, но тя не могла да стори нищо в позицията, в която се намирала. Опитвала
се да се съпротивлява, но не успяла. Той я придърпвал по-близо до себе си, притискал
тялото си до нейното, докосвал я и накрая й казал, че няма пречка да „го
направят” и тука, на стълбите. Младежът успял да целуне М. няколко пъти — по
устата и лицето. Момичето мърдало на всички страни главата си, за да избегне
тези ласки, но той я държал здраво, за да не мърда. Накрая М. се разплакала от
безсилие и младежът изненадващо я пуснА. Казал и да престане да плаче. Тогава
наблизо в един от апартаментите на етажа се чул шум и нещо тежко паднало на
земята. Св. М. използвала този шум и силно бутнала младия мъж по стълбите. Младежът
явно се изплашил от шума, отстъпил няколко крачки назад, блъснал се в стената, казал
„Лека нощ” на М. и побягнал надолу по стълбите. Св. М. като на сън се прибрала
по стълбите в квартирата си много изплашена и разстроена. Това била причината и
да не се обади на органите на МВР веднага. По — късно сезирала органите на
полицията по надлежния ред и заявила, че може да разпознае нападателя си.
С Протокол от 03.11.2009 год. св. М. разпознала лицето, което
вечерта на 02.11.09год. я било ограбило и се опитало да я изнасили — подсъд. В..
Категорично заявила, че разпознава лицето по външни белези - очи, височина, коса,
както и по облеклото — дънки и маратонки. Веднага и без колебание го разпознала,
тъй като го била видяла и на тъмно и на светло.
Св. И.Я. xxx. Работила от година и половина във фирма „Ве Макс”-М.
като счетоводител.
На 25.10.2009 год. била у дома си и около 23.00
часа излязла, тъй като имала среща с приятеля си - св. Калин Кирилов. Срещата
им била на ул. "К. О." в гр. М.. Св. Я. тръгнала от жилищния блок, където
живее, пресякла през мостчето канала и преминала около Детската градина при
3-то и 4-то училище. Стигнала точно при златарски магазин „М.” на ул. ”А. Б.” и
след това тръгнала по ул. "К. О.". В момента, когато се движела сама
по улицата пеша, чула, че след нея тича някой. Видяла, че по тротоара зад нея
тича едно момче. Въпросният младеж първоначално отминал свидетелката и
продължил надолу по тротоара. След малко св. Я. го видяла да се връща в обратна
посока към нея. Когато стигнал точно срещу нея попитал има ли запалка. Св. Я.
му отговорила, че няма и той я подминА. Веднага след това отново се обърнал към
нея и я попитал къде има денонощен магазин. Свидетелката му посочила магазина
на ул. "Гробарска", тъй като вече се намирала точно срещу магазина за
пилета на грил на същата улица. Св. Я. обаче забелязала, че момчето не се
отправило към този магазин, а се върнало
отново назад и тръгнало пред нея. Същият направил няколко крачки и пак се
обърнал като я попитал колко е часът. Свидетелката му отговорила като му казала
точния час. Направило й впечатление, че момчето било нервно, дори леко заеквало.
В един момент както бил пред нея се обърнал, приближил до нея и я ударил леко
отзад по дупето. Св. Я. се изплашила и изтичала на пътното платно, а той се
провикнал след нея като й заявил, че „сега ще я чука”. Св. Я. направо се
вцепенила от изненада. Тогава момчето се затичало към нея и с ръка й ударило
силен шамар през лицето. Веднага след това и затиснало устата и направо я
завлякъл на другия тротоар на улицата. Точно там имало жилищен блок с градина и
храсти пред него. Св. Я. не можела да вика, опитвала се да се съпротивлява, но
той в един момент я блъснал надолу и тя паднала на земята, в храстите. Подсъдимият
също паднал до нея, при което освободил устата й и тя започнала да вика. Изправила
се по най-бързия начин, ударила младежа с дамската си чанта и побягнала нагоре
по ул. "Гробарска". Св. Я. тичала и през цялото време викала колкото
могла. В един момент се обърнала, за да види дали момчето тича след нея, но
видяла, че той тича в обратната посока - към светофарите на кръстовището на ул.
"К. О." и бул. "Трети март". Я. била силно изплашена, притеснена,
тъй като такова нещо не й се било случвало. Когато видяла, че момчето се
отдалечава от нея тя извадила мобилният си телефон и се обадила на приятеля си,
а впоследствие на органите на реда.
С Протокол от 03.11.2009 год. св. Я. разпознала веднага като
извършител на престъпното посегателство срещу нея подсъд. В.. Категорична била,
че е именно той, тъй като помни много добре цялостното му телосложение, форма
на очи, лице, височина, дори косата му.
На местопроизшествието бил извършен оглед от разследващия полицай
и служителите на МВР-М., в присъствието на поемни лица. Изготвен бил и
фотоалбум на същото.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изпълнена съдебно -психиатрина и психологична експертиза
е, че подсъд. В. не е установено да е заведен на регистрационен учет,
но е установено наличие на лека умствена изостаналост и заекване. Същият няма
наличие на тежко психическо заболяване, което да нарушава оценъчната способност
в комплекс с контрол на волевия акт. Подсъдимият В. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъд. В. по
делото. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът
приема самопризнанието на подсъдимото лице, което признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието
му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което съдът с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на РП – М., на основание разпоредбата на чл. 372, А. 4 от НПК.
Същото напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели на
досъдебното производство по делото и се подкрепят от събраните по досъдебно
производство № 1296/2009год. по описа на РУ на МВР – М. писмени доказателства.
Подсъд.
И.В. е осъждан, видно от приетата като доказателство по делото справка за
съдимост – с присъда по НОХД№ 401/2007год. по описа на МРС, в сила от 05.01.2008год.,
като на същия е наложено наказание “пробация”.
С
горното подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 198, А. 1 от НК: на 02.11.09год. в
гр. М., отнел от владението на Г.К.М. xxx движими вещи - български банкноти в
брой с различен номинал - 28.00 лв., с намерение противозаконно да ги
присвои, като за целта употребил сила и заплашване с нож. Съставът на
престъплението по чл.
152, А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18, А. 1 от НК: на 02.11.09 год. в гр. М., направил опит да се съвкупи с Г.К.М. xxx, като
принудил същата към това със сила, като деянието не е довършено поради
независещи от него причини. Както и състава на
престъплението по чл. 152, А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18, А.
1 от НК: на
25.10.09год. в гр. М., направил опит да се съвкупи с И.Я.И. xxx, като
принудил същата към това със сила, като деянието не е довършено поради
независещи от него причини.
От
субективна страна деянията са извършени умишлено, при форма на вина – пряк
умисъл: подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал
е техните общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
Причини
за извършване на деянията са ниско съзнание и култура, престъпни наклонности, корис.
Съдът призна подсъдимия за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 198, А. 1 от НК но
намери, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 55, А. 1,
т. 1 от НК. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента
на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, смекчаващите
отговорността обстоятелства, съзнаването на вината, съдействие за разкриване на
обективната истина по делото както и отегчаващите отговорността обстоятелства –
степента на обществена опасност на деянието, минало осъждане. На основание чл. 198, А. 1 от НК във вр. с чл. 55, А. 1, т. 1 от НК
съдът наложи на подсъдимия В. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Като на основание чл. 66, А. 1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
При определяне на наказание съдът съобрази
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият макар и
осъждан не представлява голяма обществена опасност, същият съзнава извършеното,
съдейства за разкриване на обективната истина. Съгласно разпоредбата на чл. 373,
А. 2 от НПК в случаите на чл. 372, А. 4 от НПК когато съдът постанови
осъдителна присъда, то определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без
да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като в случая са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане, то съдът постанови изпълнението на наложеното наказание “лишаване от
свобода” да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Съдът
призна подсъдимия за виновен и за извършеното деяние, представляващо
престъпление по чл. 152, А. 1, т. 2, предложение
първо от НК, вр. с чл. 18, А. 1 от НК, но и по отношение на него намери,
че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 55, А. 1, т. 1
от НК. В особената част на Наказателният кодекс е предвидено наказание от две до
осем година лишаване от свобода за това престъпление, подсъдимият е осъждан, за
наказанието лишаване от свобода е предвиден най – нисък предел и в поцесния
случай са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което и
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” съдът счита за
несъразмерно тежко. При определяне на наказание съдът съобрази многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства – съзнаването на извършеното от
подсъдимото лице, подсъдимият макар и осъждан не представлява голяма обществена
опасност. По изложените съображения и съдът наложи на подсъд. И.Д.В. наказание
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за това престъпление. Като
също на основание чл. 66, А. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Призна подсъдимия В. за виновен и за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл.
152, А. 1, т. 2, предложение първо от НК, вр. с чл. 18, А. 1 от НК и по
отношение на него намери, че са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, А. 1, т. 1 от НК. Съгласно чл. 373, А. 2 от НПК в
случаите на чл. 372, А. 4 от НПК когато съдът постанови осъдителна присъда, то
определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, като съдът
намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът наложи на подсъд. И.В. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. И на основание чл. 66, А. 1 от НК също отложи
изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила. Тъй като в случая подсъд. И.В. не е осъждана на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като съдебният състав
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
подсъдимото лице не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то са
налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и на основание чл. 66, А. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 А. 1 от НК определи на
подсъд. И.Д.В. едно общо наказание, най - тежкото от наказанията ”лишаване от свобода”,
от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. И отложи
изпълнението на така определеното общо наказание на подсъд. В. за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила, на
основание чл. 66, А. 1 от НК.
Подсъдимият е извършил престъпленията, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и съдът
приложи разпоредбата на чл. 23, А. 1 от НК. Тъй като в случая са налице
основанията за прилагане на института на условното осъждане, то съдът постанови
изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” да бъде отложено за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Така
определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите
на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
При
горния изход на делото съдът постанови подсъд. И.Д.В.
да заплати по сметка на ВСС сумата от 80/осемдесет/лв., представляващи
разноски по водене на делото, както и сумата от 5.00 лв. държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При
така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: