ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469
гр. Смолян, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 6261/28.10.2021г. от ЕМ. АЛ. Б., чрез пълномощника
му С. М. Б.а срещу Определение № 593/14.10.2021г., постановен по гр.д.474/2021г. по описа на
Смолянски районен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излагат се доводи по съществото на
спора, че на наследодателя на ищеца е признато право на собственост с влязло в сила Решение №
1079/25.09.1992г. по гр.д.№ 144/1992г. на ВС, което погрешно е тълкувано при постановяване на
Решение № 19/15.01.2018г. по гр.д.972/2017г. по описа на РС-Смолян, с което не са обсъдени
всички представени по делото доказателства в тяхната хронология, поради което е отхвърлен
предявения от него отрицателен установителен иск срещу ответниците. Сочи още, че процесният
констативен нотариален акт е издаден въз основа на документи с невярно съдържание и без да е
съобразен с Решение № 1079/25.09.1992г. по гр.д.№ 144/1992г. на ВС. Моли да бъде отменено
обжалваното определение като неправилно и делото бъде върнато на районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответниците КР. ЕМ. Т., СН. ЕМ. К., Р.
ЕМ. К., В. К. Т. и СВ. К. Ч., чрез пълномощника им адв.Св. Н., с който се оспорва същата като
неоснователна.Излагат се доводи, че оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон не кореспондират с изложените от съда изводи. Правилно
районният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй
като ищецът е предявил този иск самостоятелно, без друг иск, сочещ на засегнато с процесния
нотариален акт материално право. Съдът е приел също, че искът е недопустим и поради формирана
сила на присъдено нещо с посочените съдебни актове относно собствеността върху процесната
жилищна сграда. Твърди се, че в преходното съдебно производство по гр.д.№ 972/2017г. са
1
обсъдени всички доводи и доказателства, които се представят и в настоящето производство и дори
ищецът да сочи ново основание за отричане на правото на собственост на ответниците В.Т. и С.Ч.,
то тази възможност е преклудирана, тъй като е следвало да изчерпи всичките си възражения в това
производство.Моли да бъде потвърнето обжалваното определение като правилно.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставен без разглеждане предявения от ЕМ. АЛ. Б., чрез
пълномощника му С. М. Б.а срещу КР. ЕМ. Т., СН. ЕМ. К., Р. ЕМ. К., В. К. Т. и СВ. К. Ч. иск за
обявяване на нищожност на констативен нотариален акт № 676,том IV, дело № 1535/08.12.1994г.на
нотариус при РС-Смолян, с който е признато право на собственост на КР. ЕМ. Т. и Ем. М. К.
върху жилищна сграда с площ от 113 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, жилищен етаж и
тавански етаж, построена съгласно учредено право на строеж по договор за ОПС от 01.02.1988г.
върху парцел ХVI в кв.57 по плана на гр.Смолян, поради недопустимост на иска и е прекратено
производството по гр.д.№ гр.д.474/2021г. по описа на Смолянски районен съд.
Първоинстнационният съд е приел, че съгласно Решение№ 19/15.01.2018г. по гр.д.972/2017г. по
описа на РС-Смолян, потвърдено с Решение№ 193/25.05.2018г. по В.гр.д.№93/2018г. по описа на
ОС-Смолян и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 224/08.05.2019г. по гр.д.
№3671/2018г. по описа на ВКС е отхвърлен предявения от ищеца ЕМ. АЛ. Б. отрицателен
установителен иск, че ответниците В. К. Т. и СВ. К. Ч. не са собственици на процесната жилищна
сграда, като всички съдебни инстанции са приели, че правото на строеж е било реализирано преди
постановяване на Решение № 1079/25.09.1992г. по гр.д.№ 144/1992г. на ВС, поради което правото
на строеж междувременно се е трансформирало в право на собственост върху построената
жилищна сграда, когато все още не е имало признати права на собственост върху терена. Правилно
е прието, че самостоятелен иск за нищожност на констативен нотариален акт е недопустим без да е
предявен иск за признаване на материално право, последица от уважаването на което е отмяната на
констативния нотариален акт. Приел е също, че в производството по гр.д.№ 972/2017г. по описа на
РС-Смолян е разрешен със сила на присъдено нещо спорът относно правата, произтичащи от
учреденото право на строеж и издадения констативен нотариален акт № 676,том IV, дело №
1535/08.12.1994г. за построеното въз основа на това учредено право на строеж, чиято нищожност
се иска да бъде прогласна, поради което този спор не може да бъде пререшаван. Тези изводи на
районния съд са правилни и изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Ищецът е предявил срещу ответниците иск за прогласяване нищожността на констативен
нотариален акт № 676,том IV, дело № 1535/08.12.1994г., с който е признато право на собственост
на КР. ЕМ. Т. и Ем.М. К. върху жилищна сграда с площ от 113 кв.м., състояща се от сутеренен
етаж, жилищен етаж и тавански етаж, построена съгласно учредено право на строеж по договор за
ОПС от 01.02.1988г. върху парцел ХVI в кв.57 по плана на гр.Смолян, който имот с нотариален акт
за дарение № 127,том II, рег.№5407, дело № 293/2014г. е дарен на В. К. Т. и СВ. К. Ч. при равни
права.
След оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане № 787/02.07.2021г. с молба
вх.№ 4390/14.07.2021г. ищецът е уточнил, че предявява срещу ответниците КР. ЕМ. Т., срещу СН.
ЕМ. К. и Р. ЕМ. К., в качеството им на наследници на починалия Ем. М. К. и срещу В. К. Т. и СВ.
К. Ч. иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде признат за собственик на целия имот и
2
незавършения строеж в него и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението, както и
да бъде прогласена нищожността на констативен нотариален акт № 676,том IV, дело №
1535/08.12.1994г., тъй като КР. ЕМ. Т. и Ем. М. К. не са станали собствиници, както и на
нотариален акт за дарение № 127,том II, рег.№5407, дело № 293/2014г., тъй като не са могли да
дарят нещо, което нямат.
С Определение № 433/23.07.2021г. предявеният иск по чл.108 от ЗС е прекратен, поради
неотстраняване в срок на нередовности по исковата молба, а именно ищецът не е
индивидуализирал имота, не е представил актуална данъчна оценка и скица на имота, не е
изложил обстоятелства с какви действия отетниците му оспорват правото на собственост, както и
не е вписал исковата молба.Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което
ищецът е поддържал само предявения иск за прогласяване на нищожност на констативен
нотариален акт № 676,том IV, дело № 1535/08.12.1994г.
Правилно районният съд е приел, че такъв самостоятелен иск за прогласяване нищожност
на констативен нотариален акт е недопустим. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №
11/2011г. на ОСГК и в Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС констативните
нотариални актове удостоверяват съществуването на правото на собственост, а нотариалните
актове за правни сделки, удостоверяват насрещните волеизявления на страни по договор, целящи
прехвърлянето на правото на собственост. С оглед на това различие между двата вида нотариални
актове, следва да бъде споделена тезата в Решение № 685 от 03.11.2010г. по гр.д. № 1201/2009г. на
ІІІг.о., че защитата срещу констативен нотариален акт се извършва чрез предявяване на иск за
собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез
нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт. Констативният нотариален акт
не удостоверява правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основанията по
чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките.Поради това като правилно обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Правилен е и направения в допълнение извод на първоинстанционния съд, че в настоящето
производство се повдига същия правен спор, който е разрешен с влязло в сила решение по гр.д.№
972/2017г. по описа на РС-Смолян и пререшаването му е недопустимо на основание чл.299 от
ГПК, в който смисъл е съдебната практика, която приема, че отхвърлянето на отрицателен
установителен иск за право на собственост формира сила на присъдено нещо между страните, че
именно ответникът по иска е носител на правото на собственост-Решение № 530/05.07.2010г. по
гр.д.№п1560/2009г. на I г.о., Решение № 32/10.03.2016г. по гр.д.№ 4741/2015г. на II г.о. , Решение
№ 68/18.06.2019г. по гр.д.№ 3931/2018г. на II г.о. на ВКС.
По изложените съображения частната въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното
определение като правилно щеследва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 593/14.10.2021г., постановено по гр.д.474/2021г. по
описа на Смолянски районен съд.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.3,т.1от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4