Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,12.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 12616 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление на ЧСИ В.М.,
рег.№ 860 на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, от 27.10.2020 г. по
изпълнително дело № 20208600400982, с което съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите
от 400 на 200 лв. Жалбоподателят твърди, че адв. възнаграждение по т. 2 от чл.
10 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения не се
дължи, тъй като длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заплатил
изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Взискателите
Х.Н.Б.и С.И.Б., чрез пълномощниците си адв. П.Х.и адв. Р.М.в предвидения в процесуалния закон
тридневен срок депозират писмени възражения, в които излагат доводи за
неоснователност на жалбата.
Частният
съдебен изпълнител в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал мотиви, в които
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Изпълнителното дело № 20208600400982
по описа на ЧСИ В.М., рег.№ 860 на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС е
образувано по изпълнителен лист от 14.10.2020 г. издаден въз основа на влезли в сила Решение № 116474 от 16.05.2019 г.
по гр. д. № 65251/2018 г. на Софийски районен съд, 58 състав, във връзка с Решение № 260269 от
25.09.2020 г., издадено по в.гр.д.№ 10012/2019 г. на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен
състав, с които длъжникът „Т.С.“ ЕАД е
осъден да заплати на Х.Н.Б.и С.И.Б. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 169
лв., представляваща направени по делото разноски, пропорционално и
по компенсация. Към молбата за образуване на изпълнителното производство са
приложени 2 бр. Пълномощни и 2 бр. Договори за правна защита и
съдействие сключени между взискателите Х.Б.и адв. П.Х.и между С.Б.и адв. Р.М.,
с които е определено възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на по 200.00
лв. за всеки един от взискателите, платени в брой на 15.10.2020 г.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 53491/15.10.2020 г., връчена на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД на 16.10.2020 г.,
последният е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по посочения изпълнителен лист, вкл. платеното от
взискателите по изпълнителното дело адв.възнаграждение от 400.00 лв.
С Възражение
вх.
№ 36924 от 26.10.2020 г. длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД е направил възражение срещу
постановлението
за разноски на ЧСИ като
в него се твърди прекомерност на адв.възнаграждение на взискателите по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК и е поискано то да бъде намалено на 200 лв.
С
обжалваното Постановление на ЧСИ В.М., рег.№ 860 на Камарата на ЧСИ, район на
действие СГС, от 27.10.2020 г. по изпълнително дело № 20208600400982, съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането за намляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 400 лв. на 200 лв. за което жалбоподателят е уведомен със съобщение, изх. № 56471/27.10.2020г.,
получено от длъжника на 02.11.2020 г.
Настоящият
състав на СГС, намира обжалваното Постановление за законосъобразно по следните съображения:
Длъжникът по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД заявява твърдения за
осъществено плащане в срока за доброволно изпълнение, каквито доказателства по
делото не се съдържат. В разглеждания случай доказателствената тежест лежи
върху жалбоподателя, като в настоящия случай освен твърдението му в подадената
частна жалба за осъществено доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение
писмени доказателства не са ангажирани. Това процесуално поведение на длъжника
„Т.С.“ ЕАД налага изводът на съда да приеме този
факт за неосъществил се.
Следва да
бъде допълнено, че доколкото паричната
сума по изпълнителния лист не е била погасена преди образуване на изпълнителното производство, е налице материалноправно
основание за възлагане на разноските
по изпълнението в тежест на длъжника (чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК).
Включването в предмета на изпълнително дело № 20208600400982 на адвокатското възнаграждение за защита по изпълнителното дело е
поискано от взискателите в молбата за започване на изпълнението, като
доказването на заплащането е в съответствие с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
6/2013 г. Размерът на възнаграждението е посочен в договора за адвокатско възнаграждение,
платено в брой след сключването на договора. Изрично е посочено и че
договорът се сключва освен за образуване на делото и за процесуално представителство, като това е потвърдено и в
пълномощното, поради което има валидно учредена пълна процесуална
представителна власт (така съгласно Решение №2111 от 30.03.2017 г. на СГС по в.гр.д. №3660/2017г.).Според Решение
№ 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., Г. К, IV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: 1. когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това
и 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът
е платил в
срока за доброволно
изпълнение, той отговаря
за разноски в изпълнителното
производство /така и Решение № 16897 от 20.08.2014 г. на СГС
по в. гр. д. № 11738/2014 . В този смисъл длъжникът дължи всички
разноски направени след образуване на изпълнителното дело /Определение № 609 от
8.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2016 г., IV г. о., ГК; Определение № 171 от 05.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6473/2014 г., IV г. о.,ГК/.
На основание гореизложеното и съгласно чл. 10 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Изм. - ДВ, бр. 28 от
2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г.
и Решение № 5419 от 08.05.2020
на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.),
минималното адв.възнаграждение по процесното изп.дело е както следва: 200
лв. - чл. 10, т. 1 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) – за образуване на изп.дело. Съответно минималното
възнаграждение в случая възлиза на 200.00 лв. за всеки един от взискателите, като в случая уговореното и платено адв.възнаграждение
от по 200 лв. на взискател не се явява прекомерно.
По изложените съображения жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника
по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу Постановление на ЧСИ В.М., рег.№ 860 на
Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, от 27.10.2020 г. по изпълнително дело №
20208600400982, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за
намляване на адвокатското възнаграждение на взискателите от 400 на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.