РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Велико Търново, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на десети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм.д. № 640 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК.
Образувано е по жалба подадена от *** Б.З. от ВТАК, като пълномощник на М.С.З. с ЕГН **********, адрес ***, чрез *** З., срещу мълчалив отказ за достъп до обществена информация на ВРИД „Кмет на Община Велико Търново“, относно Заповед № 3,126/ 1925 г., с която е одобрен регулационния план на с. Водолей, общ. Велико Търново, по Заявление с вх. № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г., подадено от М.З.. Жалбоподателката оспорва мълчаливия отказ с подробно развити съображения за неговата недопустимост в производства от вида на настоящото и незаконосъобразност поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Изтъква, че специалният закон вменява на органа, в случая кмета на общината, задължението в определен срок да се произнесе изрично по заявлението за достъп до обществена информация и уведоми заявителя, което не е извършено. Счита, че обжалваният мълчалив отказ е формиран в нарушение на разпоредбите на чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ, доколкото органът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, независимо дали удовлетворява искането или отказва да предостави информация. От съда се иска да отмени оспорения мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация и преписката да бъде върната на органа за произнасяне. Претендира се присъждане на направените разноски. В хода на делото жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото, поддържа оспорването с направените искания, по доводите развити в жалбата и допълнителни аргументи, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище.
Ответникът – кметът на Община Велико
Търново, в писмената молба към която е приложена преписката и в съдебно
заседание, чрез представляващия го по делото служител с висше юридическо
образование и правоспособност, оспорва жалбата. Развива доводи за недопустимост
на същата, тъй като по Заявление с вх. № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г. на М.З.
е налице Решение № 94-ММ-15636-12#3/ 10.10.2019 г.
на временно изпълняващия длъжността „Кмет на Община Велико Търново“, за
предоставяне на жалбоподателката достъп до обществена информация, с определяне
място, начин и срок на предоставяне. Изтъква, че решението е издадено в законоустановения
срок и при спазване на изискванията за форма, вкл. съдържа задължителните
реквизити, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Счита, че са изпълнени
изискванията на закона, като предоставената информация е в степен, с която
органът разполага, а част от заявената информация не се съхранява в Община
Велико Търново. С тези доводи, развити в писмената молба и в хода на устните
състезания, ответникът моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира
присъждане в полза на Община Велико Търново на направените по делото разноски.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Със Заявление за достъп до обществена информация № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г., М.С.З. *** да й бъде предоставена по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ наличната в общинската администрация информация относно Заповед № 3,126/ 1925 г. и Заповед № 580/ 30.03.1992 г., с които е одобрен регулационния план за УПИ XIX, кв. 50 по плана на с. Водолей, общ. Велико Търново. Поискано е предоставяне на достъп до информацията под следните форми: преглед на информацията; устна справка; предоставяне копия на материален носител. По заявлението е издадено Решение № 94-ММ-15636-12#3/ 10.10.2019 г. от временно изпълняващия длъжността „Кмет на Община Велико Търново“, с което на жалбоподателката е предоставен достъп до обществена информация - Заповед № 580/ 30.03.1992 г. на кмета на Община Велико Търново. В решението са определени място, начин и срок на предоставяне на достъп до посочената информация и дължимата за това такса. Решението е съобщено на заявителката чрез пълномощника й *** З., на дата 16.10.2019 г. /разписка на л. 17/, като съгласно протокол за предоставен достъп по ЗДОИ, на 18.11.2019 г. пълномощникът на М.З. е получил Заповед № 580/ 30.03.1992 г. на кмета на Община Велико Търново, а от жалбоподателката не се отрича, обратно, поддържа се, че й е бил предоставен достъп до информация, свързана с тази заповед на посочената по-горе дата, чрез преглед на наличната в общината информация и устна справка от експерт. Междувременно с жалба вх. № 4431/ 18.10.2019 г. от З. е бил оспорен мълчалив отказ на кмета на общината за достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г., по отношение на Заповед № 3,126/ 1925 година.
В хода на съдебното дирене от
жалбоподателя не се представиха доказателства извън тези, съдържащи се в
административната преписка. С писмена молба и в открито заседание от ответника
се представиха документите от административната преписка по Заявление за достъп до обществена
информация № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г., коментирани по-горе. По искане на
същия бе разпитано като свидетел лицето Г.И.К. - главен специалист в отдел
„Устройство на територията“ в администрацията на Община Велико Търново,
работеща с регулационните и кадастрални планове на няколко селища, между които
и с. Водолей. В показанията си същата заявява, че тя е изготвила проекта за
Решение № 94-ММ-15636-12#3/ 10.10.2019
г., който касае предоставянето на информация за една заповед – тази от 1992 г.,
с която е създаден УПИ - XIX. Заповедите от 1925 г., за които свидетелката
твърди, че са две - с № 3 и № 126 от 1925 г., не са били включени в решението
за достъп, тъй като Община Велико Търново не разполага с тях, а те са посочени
само като номер в регулационния план на с. Водолей и К. никога не ги е виждала,
за тях може да бъде предоставена информация единствено чрез преглед на
регулационния план /наричан от нея „устна справка“/. Отделно е счела, че
въпросните заповеди не са относими към УПИ – XIX, който е създаден през 1992
година. Извън тези си твърдения свидетелката заявява, че на дата 18.11.2019 г.
тя персонално е предоставила достъп на пълномощника на М.З. до исканата
информация, като му е предоставила за преглед оригинала на заповедта от 1992 г.
и графичната част към тази заповед, изготвила е и е предала и копие от
заповедта, изготвила е и протокола за официален достъп. Твърди и че в стаята в
която работи, се съхраняват регулационните и кадастралните планове за
населените места, с които тя работи, вкл. тези на с. Водолей. Пълномощникът на М.З.
не е поискал да види този план, а свидетелката не го е канила да го гледа.
Съдът намира свидетелските показания за допустими, доколкото същите не целят
опровергаване съдържанието на протокола за предоставен достъп по ЗДОИ от
18.11.2019 г., който действително е официален документ, със съответната
обвързваща доказателствена сила по чл. 179 от ГПК, а касаят факти, неотразени в
съдържанието на въпросния протокол или потвърждават това съдържание. Настоящият
състав кредитира с доверие свидетелските показания на свидетеля К., като
логични, последователни и кореспондиращи по отношение на значимите за спора
факти с наличните в делото писмени доказателства, както и с твърденията на
самата жалбоподателка. С писменото становище по съществото на спора, депозирано
след приключване на устните състезания ответникът е представил писмени
доказателства, вкл. графични материали. Същите не могат да бъдат ценени при
произнасянето на съда, тъй като не са събрани в определения от закона
преклузивен срок, а от друга страна не установяват факти различни от изложените
по-горе в решението, които да са от съществено значение за спора и да налагат
отмяната на хода по същество на делото, с цел приобщаването им.
При така
установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, е
подадена от парвоимащо лице срещу подлежащ на оспорване акт, какъвто се явява
формираният от органа мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация по заявлението на М.С.З., в частта му, касаеща Заповед № 3,126/
1925 г. /или според твърденията на ответника в о.с.з. - заповеди с № 3 от 1925
г. и № 126 от 1925 година/. Както се посочи, искането за предоставяне на
достъп до обществена информация е заведено в канцеларията на Община Велико
Търново на дата 30.09.2019 г., адресирано е до кмета на общината и касае
информация за два конкретни акта, които заявителката счита, че се съхраняват в
общинската администрация - Заповед № 3,126/ 1925 г. и Заповед № 580/ 30.03.1992
г., с които са одобрени регулационни планове на населено място на територията
на общината, вкл. в частите им касаещи регулацията на конкретен поземлен имот.
Заявлението е било допустимо за разглеждане, доколкото създаването и
одобряването на регулационни планове на населени места, както и изменението на
тези планове се извършва и в съответните периоди се е извършвало от държавни
органи и/или органи на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия –чл. 129, ал. 1 и ал. 2, чл. 136, ал. 1 от Закона за устройство на
територията, а към периодите на постановяване на исканите от М.З. заповеди –
чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство /отм./ и чл. 12, ал. 3 от Законъ за благоустройството на населените
места въ Княжество България. Съответно заявената от З. информация е обществена
такава, по вид официална, съгласно чл. 10 от ЗДОИ. Искането е отправено до
териториален орган на изпълнителната власт, създал или съхраняващ съответната
обществена информация, т.е. „орган“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. До тези
изводи е достигнал и самият сезиран с искането орган – в случая временно
изпълняващият длъжността „Кмет на Община Велико Търново“, видно от мотивите,
изложени в негово Решение № 94-ММ-15636-12#3/
10.10.2019 година. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ,
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат
във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение
за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, за което уведомяват писмено заявителя. В случая срокът за
произнасяне на органа пред когото е заявено предоставянето на достъп е изтекъл
на 14.10.2019 г., като в този срок не е имало произнасяне по искането, в частта
му, касаеща Заповед № 3,126/ 1925 г. за одобряване регулационен план на с.
Водолей. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника за
недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, тъй като
искането на заявителя е било удовлетворено. Несъмнено Решение № 94-ММ-15636-12#3/ 10.10.2019 г. на ВРИД „Кмет на Община Велико
Търново“ е позитивно за заявителя, но само по отношение на едното му искане,
касаещо Заповед № 580/ 30.03.1992 година. Във въпросното решение, независимо от
мотивите му, липсва произнасяне в разпоредителната част – предоставяне или
отказ, относно другата заявена обществена информация, касаеща Заповед № 3,126/
1925 година. Няма данни и не се твърди органът да се е произнесъл по тази част
от заявлението с друг нарочен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ или да е
предоставил исканата информация. Фактът, че информация относно
заповедта/заповедите от 1925 г. не е предоставяна на жалбоподателката се
потвърждава и от изслушаните показания на свидетеля К.. По отношение на тази
част от заявлението е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.
1 от АПК, подлежащ на оспорване по съдебен ред, съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК.
Жалбата на М.З. пред АСВТ е подадена при спазване на преклузивния срок,
установен в последно цитираната норма и съобразно всичко изложено по-горе, е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е и
основателна.
В разпоредбите на чл. 37 – чл. 39 от
ЗДОИ са регламентирани основанията, поради които органът може да откаже
предоставянето на достъп до обществена информация, съдържанието на решението за
отказ, начинът на съобщаване на това решение на заявителя. Анализът на
посочените норми налага извода, че единствената призната от закона възможност
за процедиране субектът, задължен за предоставяне на обществена информация, е
да постанови изричен административен акт /решение/ за предоставяне или за отказ
от предоставяне на достъп до поисканата информация, за което писмено да бъде
уведомен заявителят. В чл. 33 от ЗДОИ изрично е уредена и хипотезата, в която
органът не разполага с исканата информация и няма данни за местонахождението й
/което на практика се твърди от свидетеля К./, като и в такъв случай се дължи
изрично писмено уведомяване на заявителя за тези обстоятелства. С оглед
характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален
закон и предвид чл. 39 от ЗДОИ, който задължава субектите по чл. 3 да се
произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ да бъде предоставена
исканата информация, съдът приема, че ВРИД „Кмет на Община Велико Търново“ е
имал задължението да се произнесе с изричен акт в определения в чл. 28, ал. 1
от ЗДОИ срок, по подаденото от М.З. заявление за достъп до обществена
информация, и в частта му, касаеща Заповед № 3,126/ 1925 г., с която е одобрен
регулационния план на с. Водолей, общ. Велико Търново. Такъв акт е следвало да
бъде издаден и в случай, че общината не разполага с исканата информация,
съгласно чл. 33 от ЗДОИ. В горния смисъл е и константната съдебна практика.
В разглеждания казус обсъдените
нормативно установени задължения на ответника не са изпълнени, при което
обжалваният в мълчалив отказ, само на
това основание, следва да бъде отменен. След отмяната преписката следва да бъде
варната на задължения субект, за произнасяне по подаденото до него заявление с
надлежен акт в срока по чл. 28 от ЗДОИ и съобразно мотивите на настоящото
решение, като на жалбоподателката следва да се предостави исканата информация,
която се съхранява или създава от ответника по делото, респ. тя да бъде
надлежно уведомена в срока по чл. 33 от ЗДОИ, че ответникът не разполага с
исканата информация и няма данни за нейното местонахождение.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподатеката направените разноски по делото, в размер общо на 510,00 лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса и 500,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.10.2019 година.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя
по
жалба на М.С.З. с ЕГН **********, адрес ***, чрез *** З., мълчалив отказ за
предоставяне достъп до обществена информация на ВРИД „Кмет на Община Велико
Търново“ по Заявление с вх. № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г., в частта му,
касаеща Заповед № 3,126/ 1925 г., с която е одобрен регулационния план на с.
Водолей, общ. Велико Търново.
Изпраща
делото като преписка на кмета на Община Велико Търново, за произнасяне
по Заявление с вх. № 94-ММ-15636-12/ 30.09.2019 г. подадено от М.С.З., в частта
му, касаеща Заповед № 3,126/ 1925 г., с която е одобрен регулационния план на
с. Водолей, общ. Велико Търново, в 14-дневен срок от постъпването на преписката
при органа, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона,
дадено в мотивите на настоящото решение
Осъжда Община Велико Търново да заплати на М.С.З. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на
510,00 /петстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: