Решение по дело №109/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по Касационна жалба вх. №2662/24.11.2023 г. на С. А. С., чрез адвокат И. Д. от АК-[област], против Решение № 173/24.10.2023 г. по АНД № 20232330200596/2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния си акт Ямболски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 22-0813-000678, издадено от Началник сектор при ОД на МВР-Ямбол, с което на С. А. С. от [населено място], област Варна за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП., на основание чл. 182, ал. 1,т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. В тежест на С. са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Твърдят се допуснати нарушения на ЗАНН, като се сочи, че съдът не е отчел, че никъде в описаното като нарушение в НП не е посочено в кое населено място е извършено твърдяното нарушение - това според твърденията в жалбата съставлява абсолютно нарушение на изискването по чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, тъй като невписването е пречка за санкционирания да разбере разпоредбите на кой нормативен акт е нарушил, което води до неяснота за вмененото му нарушение, а оттам и до нарушение на правото му на защита. Точното описание на мястото на извършване на нарушението не може да се подразбира, предполага или извлича от някакви други обстоятелства - то трябва да е ясно за наказаното лице. Липсата на яснота относно мястото на извършването на деянието според касационния жалбоподател съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт и на потвърдителното съдебно решение поради накърняване правата и законните интереси на жалбоподателя. Иска се съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Липсва заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана по делото молба от надлежно оправомощения процесуален представител адвокат И. Д. от АК-[област] се поддържа подадената касационна жалба и посочените в нея основания за отмяна, като са изложени подробни съображения по съществото на спора. В допълнение се сочи, че посоченият в НП път ПЪРВИ КЛАС №І-7-РП І-7 като местоизвършване на нарушението е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление север-юг, преминаващ по територията на 5 области (Силистра, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол), общата му дължина е 326,7 km, което го прави пети по дължина първокласен път в България. Предвид това се твърди, че няма как да се предполага в коя част на посочения път ПЪРВИ КЛАС №1-7-РП 1-7 е установено твърдяното нарушение. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение, с което е потвърдено НП. Не се отправя искане за присъждане за разноски, но е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът по касацията - Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че е налице административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, при което съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателното постановление. Моли съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

С Решение № 173/24.10.2023 г. по АНД № 20232330200596/2023 г. Районен съд – Ямбол е потвърдил НП № 22-0813-000678 на Началник сектор при ОД на МВР-Ямбол, с което на С. А. С. от [населено място], област Варна, на основание чл. 182, ал. 1,т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП., и в негова тежест са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна, че на 17.02.2022г. в 13,53 часа в с. Козарево, община „Тунджа“, на път I-7-РП I-7 км 260, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в посока с. Окоп техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на скоростта „ARH CAM S1 №120cd12“ засякъл и заснел движещ се със скорост 120 км/ч. автомобил „**“ с рег. № [рег. номер]; мястото на контролирания участък попадало в урбанизираната територия на с. Козарево, община „Тунджа“. Нарушението било записано на файл, впоследствие бил прегледан от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол, които установили, че заснетият автомобил е собственост на Г. М. Х.. Собственикът на процесното МПС подписал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че в деня на нарушението автомобилът бил управляван от жалбоподателя С. А. С.. След представяне на декларацията с посочване, че именно С. е управлявал автомобила, той бил надлежно поканен да се яви на 05.05.2022 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Ямбол за съставяне на АУАН, но на указаната в поканата дата същият не се явил, поради което бил съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя съобразно правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В последствие е издадено и наказателно постановление, с което на С. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. Въз основа на приложените по делото Протокол за проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване съдът приел, че към датата на заснемане на нарушението техническото средство - стационарно преносим уред за контрол на скоростта “ARH CAMS1 №120cd12“, било годно и калибрирано. За използването на техническото средство е съставен Протокол с рег. № 813р-941/18.02.2022 г., в който било отразено, че заснемането е извършено в с. Козарево път I-7 км 260 в посока от север към юг. От писмо от Областно пътно управление-Ямбол установено било и това, че км 260 попада в границите на населеното място Козарево, които са сигнализирани с пътен знак Д 11(начало на населено мяст) при км 259+054 и пътен знак Д 12(край на населено място) при км 260+538.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от процесуална страна, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на постановлението на процесуално основание. Прието е, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от същия закон. Нарушението е индивидуализирано точно, ясно и с всички необходими елементи от обективна страна при правилно е посочена нарушената разпоредба. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя за непосочване на местонарушението в НП с аргументи, че то съвпада с посоченото такова в съставения АУАН чрез описание на съответната община, посока на движение на автомобила и конкретния км от Републиканския път I-7, попадащ в пределите на населено място - с. Козарево, което е достатъчно, за да разбере нарушителят в какво точно е обвинен. Не е уважено и възражението за липса на техническото средство, чрез което е фиксирана и заснета скоростта по съображения, че посоченото в НП такова представлява стационарно преносим уред за контрол на скоростта - СПУКС, която техническа система е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация, което предполага единствено включване и изключване на мобилното устройство съобразно изискванията на Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът приел за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като, от една страна, на кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно визираният в НП автомобил, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на техническото средство изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало СПУКС, а от друга според приложената към преписката декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила става ясно, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Прието е от съда, че на инкриминираната дата С. се е движил със скорост 116,40 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 % над 100 км/час в населено място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч., което съставлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а превишаването е с 66 км/ч. Въз основа на това е прието, че правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като наложените наказания са в пределите на посочената санкционна норма и няма възможност за тяхното изменяване, поради което се явяват справедливи и съответни.

Решението е правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка съдът правилно е приел, че наказателното постановление е напълно законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Този извод на съда е напълно съобразен със събраните по делото доказателства и се подкрепя от настоящата съдебна инстанция. Изложените мотиви са подробни и се споделят изцяло от касационния съд, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.

Основното твърдение в касационната жалба, наведено и пред първата инстанция е, че липсва посочване на местоизвършването на нарушението. Както се посочи по-горе, въззивният съд е изложил подробни аргументи, въз основа на които е отхвърлил това възражение на жалбоподателя и те напълно се споделят от касационната инстанция. Действително, налице е коректно посочване на мястото на извършване на нарушението чрез описание на съответната община, на посоката на движение на автомобила и на конкретния километър от Републикански път I-7, който безспорно с оглед приобщените доказателства попада в пределите на населено място (с. Козарево) и това описание е достатъчно, за да разбере нарушителят какво нарушение му е вменено. По делото е безспорно установено, че на 17.02.2022 г. в 13,53 часа в с. Козарево, община „Тунджа“, на път I-7-РП-I-7 км 260, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в посока с. Окоп С.А. С. е нарушил установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правила за движение, като управлявал МПС, движейки се със скорост от 120 км/ч. (116,40 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 %) в населено място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, т.е. с 66 км/ч. повече от допустимата. В този смисъл така описаното в санкционния акт деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното до тук и предвид безспорното авторство на извършеното нарушение правилен е изводът на съда, че административното наказание е законосъобразно определено съобразно разписаното в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца „лишаване от право да управлява МПС“ на водач, движещ се с превишена максимално допустима скорост с над 50 км/ч. в рамките на населено място, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева.

В заключение съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на решаващия съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Административен съд Ямбол, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/24.10.2023 г. по АНД № 20232330200596/2023г. по описа на Районен съд – Ямбол.

 

Решението е окончателно.