№ 187
гр. гр.Н., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201044 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН (ДВ, бр.10 от 2011г.).
Образувано е по жалба, подадена от И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град С.,
бл.**, вх.*, ап.**, против Наказателно постановление № **-****-****** от 17.09.2021г.,
издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Н., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1-о от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно и неправилно като оспорва описаната в него фактическа обстановка
предвид нарушената процедура при извършването на проверката, включително и
непосочването на причината за нейното извършване; намира, че вмененото му
административно нарушение не е доказано по категоричен начин. Твърди също, че като
водач на МПС е бил с поставен предпазен колан, но го е свалил за да излезе от превозното
средство за нуждите на проверката. Счита също, че от значение за случая е да посочи като
твърдения обстоятелствата, че полицейският екип, който е спирал движещите се автомобили
за извършване на проверки, не е бил на видно място, последвалите обяснения за изясняване
причините за отдалеченото спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя И. Б.,
между които и натовареното движение и липсата на ясен и разбираем сигнал за спиране на
автомобила за проверка, като следвало да бъде посочено, и че спирането е настъпило след
като полицейският автомобил го е последвал и вследствие на подаден сигнал за спиране на
1
автомобила. В съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз
основа на който е издадено оспорваното НП, също не било посочено, че спирането на
автомобила за проверка е заради липса на поставен предпазен колан, напротив,
жалбоподателят твърди, че е бил спрян за друго нарушение, но при съставянето на акта в
него е описано, че водачът „няма поставен колан“, което обаче не е установено в хода на
проверката. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на
постановлението, като намира за доказано от събраните по делото гласни доказателства, че
водачът не е спрял за проверка на мястото, на което са били позиционирани контролните
органи, но причината за това е именно липсата на ясен и своевременно подаден сигнал,
разбираем за водача, че същият следва да спре управляваното от него превозно средство с
цел извършване на проверка, по която причина спирането е осъществено на около 500 метра
разстояние. За недоказано обаче намира вмененото на жалбоподателя нарушение, че по
време на управлението на МПС е бил без поставен предпазен колан. Излага доводи и за
маловажност на нарушението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от Директора на ОД на МВР – Бургас юристконсулт е
постъпило писмено становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата,
както и че от събраните доказателства нарушението, за което жалбоподателят е наказан, е
доказано по несъмнен начин, както и че именно жалбоподателят е неговият автор, отрича в
хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или да е нарушен материалния закон. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2021г. около 11:15 часа жалбоподателят И. Н. Б. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ СН **** ВН, собственост на И.ка Илиева Б.а, като в
автомобила са се возили свид. Юлия Й. Н.а на предната дясна седалка, с която И. Б. живее
на съпружески начала и която тогава е била бременна в шестия месец, а на задната седалка –
свид. Борислава Василева Й., която е майка на свид. Юлия Н.а, както и синът на свид. Й..
След като са влезли в град Н., откъм кръговото движение до Стадиона, и след светофара, са
продължили движението си през град Н., по улица Х.К. в посока Стария град, където тогава
свид. Й. е работила. След преминаването през У-образното кръстовище в началото на град
Н., автомобилът е достигнал завоя преди хотел „Парадизо“, разположен от лявата част на
движението му, и който завой започва след намираща се пешеходна пътека, а след нея и от
дясната част на пътното платно, са били позиционирани полицейските служители В.К.С. и
свид. М. В. М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Бургас, РУ Н., със служебния автомобил,
2
оборудван със система за аудио и видеонаблюдение, които по това време са изпълнявали
служебните си задължения като са извършвали дейност като автопатрул по КАТ като са
спирали за проверка автомобили. Двамата полицейски служители, които са следили
движението на автомобилите и поведението на техните водачи, движещи се именно в
посока към Стария град, са забелязали след навлизането в завоя, че И. Н. Б. е бил без
поставен предпазен колан, с който управляваният от него лек автомобил е оборудван, поради
което му подали сигнал със стоп-палка за проверка. Първоначално И. Б. се подчинил и спрял
на подадения сигнал непосредствено преди изкуствената дига, разположена на пътното
платно след мястото, където полицейските служители са били позиционирани. Същият е
заявил на пътуващите в автомобила, че е видял полицейски служител да маха с палка, но не
е сигурен дали сигналът се отнася за него, след което е продължил пътя си, като не е спрял
на отбивката отдясно на пътя, където се е намирал и полицейският автомобил с двамата
полицейски служители за да не се пречи на движението на автомобилите докато текат
проверките. След като И. Б. е потеглил, полицейският служител е продължил да прави
знаци зад него за да спре, което било забелязано от него и от свид. Юлия Н.а чрез
огледалото за обратно виждане, но въпреки това той е продължил движението си напред.
Тогава е бил последван от контролните органи със служебния автомобил, което също е било
забелязано от водача И. Б. и е споделил на спътниците си, че му е подаван сигнал да спре.
След като автомобилът, управляван от И. Б. е бил настигнат от полицейския автомобил и
двата автомобила са се движили успоредно, на И. Б. е било разпоредено да последва
полицейските служители и да спре преди провлака за Стария град. Същият се е подчинил и е
отбил на посоченото му място на кея на паркинга. Там И. Б. вече е бил с поставен предпазен
колан, който е откопчал за да може да излезе и да отиде до служебния автомобил. При
проверката на документите на автомобила и на водача, при която е била установена и
самоличността на последния, му е било обяснено за извършените от него две нарушения, за
всяко от които му е бил съставен отделен АУАН, като при разговора той е заявил, че не е
бил сигурен дали сигналът със стоп-палка се е отнасял до него или за друг участник в
движението, и е отричал да е бил без колан. По време на проверката, при която са били
съставени и двата акта, от автомобила и излязла и свид. Юрия Й., отишла по полицейския
автомобил, но се е върна обратно след като е била помолена за това от свид. М..
Единият от съставените от свид. М. АУАН серия GA № 495863/13.09.2021г.,
срещу И. Н. Б. като водач на лек автомобил, е за това, че на 13.09.2021г. около 11:15 часа в
град Н., на улица Х.К., пред хотел „Парадизо“, посока от Главен път I-9 към Стара част,
управлява лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ СН **** ВН, собственост на И.ка
Илиева Б.а, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по
акта и нарушението и от нарушителя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражение срещу акта не е направено при неговото съставяне и връчване, нито е
подавано такова в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (редакция ДВ, бр.51/2007г.).
3
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации, като уточнява, че по време на предприемане на действия по спиране на
лекия автомобил, управляван от И. Б., пред хотел „Парадизо“ в град Н., не е имало
натоварено движение на автомобили, а след като са го последвали, между полицейския
автомобил и движещия се пред него автомобил, управляван от жалбоподателя, не е имало
други автомобили, които да се е налагало да изпреварват за да го достигнат. Уточнява също,
че в сградата на РУ Н. са прегледали записите от камерата за видеонаблюдение, с която е
оборудван полицейския автомобил, от които също ясно се вижда констатираното от тях
нарушение, а именно, че водачът не използва обезопасителен колан на мястото на
нарушението.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
оспорваното НП, в което е възпроизвел съдържанието на АУАН и с което е наложил
санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи.
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва процесното
Наказателно постановление, и в преклузивния 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
(редакция от ДВ, бр.10 от 2011г.) поради което е процесуално допустима – НП е
връчено на жалбоподателя на 14.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 21.10.2021г.
При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като
нарушението е достатъчно ясно описано както и обстоятелствата, при които е извършено.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Твърденията на жалбоподателя относно различна фактическа
обстановка нито се доказаха предвид, че доказателствата, ангажирани от него, не
опровергават описаната от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка,
която се приема за установена и от съда въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства.
Показанията на свидетелите Й. и Н.а допринасят за изясняване на фактическата
обстановка доколкото потвърждават, че И. Б. им е споделил, че му се подава сигнал със
стоп-палка, но след като въпреки този сигнал той е продължил пътя си, пак е споделил, че
му се подава друг сигнал от полицейския автомобил пак за спиране. В останалата си част
техните свидетелски показания не спомагат за изясняване на фактическата обстановка, нито
пък, че тя е различна от описаната от актосъставителя и наказващия орган. Изявленията на
тези свидетели, че не са видели полицейски служители срещу хотел „Парадизо“ (а само
полицейски автомобил), респ. не са видели да е подаван на И. Б. сигнал със стоп-палка, са
ирелевантни предвид, че същите не са водачи на МПС, а пътници в автомобила и като
такива нямат задължение да следят пътната обстановка, както и че самият И. Б. признава, че
е видял полицейски служител да подава такъв сигнал за спиране. Следва да бъде игнорирано
4
дори и противоречието в показанията на тези двама свидетели относно факта дали по време
на извършване на проверката синът и дъщерята (свид. Н.а) на свид. Борислава Й. са
излизали от спрения автомобил, като последната твърди, че двамата са излезли да пушат, а
свид. Юлия Н.а твърди, че по време на проверката не са излизали от автомобила, от гледна
точка на това дали и за каква част от показанията им съдът следва да даде вяра.
Същественото в случая е, че твърденията им се свеждат до факта, че когато е бил застигнат
от полицейския автомобил и в момента на спирането му за проверка непосредствено преди
провлака за Стария град, И. Б. е бил с поставен предпазен колан, който факт не е спорен. В
показанията си обаче същите не твърдят дали е бил или не е бил с поставен предпазен колан,
докато се е движел пред хотел „Парадизо“ в град Н. и докато е минавал покрай спрения
полицейски автомобил, което е било и мястото на нарушението, посочено в акта и НП.
Затова и настоящият съдебен състав не приема, че показанията им въобще са насочени към
опровергаване на приетата за установена и от съда фактическа обстановка.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
комплетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътници в моторни превозни средства
от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Жалбоподателят не твърди, а и по делото липсват доказателства, за наличие на изключение
в случая от правилото да се управлява превозно средство без поставен обезопасителен
колан, които изключения са предвидени в ал.2 на цитираната разпоредба.
С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приема, че в
случая от обективна страна жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с
разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е в
размер, фиксиран от законодателя, и не може да бъде намалявана съгласно забраната на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП
на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба Iз –
2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на съда направените по делото разноски за заплащане на пътни
разноски на свидетел в размер на 10,40 лева.
5
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. с ал.2, т.5 от ЗАНН,
Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **-****-****** от 17.09.2021г.,
издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ-
Н., с което за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП на И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес:
град С., бл.**, вх.*, ап.**, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), и на основание чл.6,
ал.1, т.10 от Наредба Iз – 2539 от 17.12.2012г. са му отнети 6 (шест) контролни точки, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град С., бл.**, вх.*, ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Н.ския районен съд сумата в размер на 10,40 лв. (десет лева и 40
ст.), представляваща направени от съда разноски за платени пътни разходи на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6