Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 16982 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от В.Т.К. ***” АД с пр.
основание чл.226,ал.1 от Кодекс за застраховането/отм./ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП в размер на сумата от 50 000 лв., както
и за имуществени вреди в размер на 1050 лв., ведно със законна лихва върху тези
суми от датата на деликта – 28.06.2015 г. до окончателното им изплащане и
разноските по делото.
Чрез своя процесуален представител
ищецът поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които търпи в
следствие на телесни увреждания настъпили при ПТП на 28.06.2015 год. и законната лихва върху главницата считано датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Твърди,че виновен за катастрофата е водачът на товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с per. № ******* И.Г.Х.,а за амтомобила е имало застраховка за ГО при ответното дружество.
Моли съда да уважи предявеният иск ,
тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ”Б.И.” АД чрез своя
процесуален представител оспорва иска по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
поради движение с превишена и несъобразена скорост.Оспорва иска и като нереално завишен с оглед претендираните и установени
телесни увреждания,които са леки.Претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Изслушани са и са приети експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
от приложените по
делото Констативен
протокол за ПТП № К 530/28.06.2015г.,протокол за
оглед на местопроизшествие с албум и Наказателно постановление №
16-4332-000072 от 20.01.2016 г. на л.103 от делото се установява,че на 28.06.2015 год. около 09.25 ч. на
кръстовището образувано от бул. „Княз Александър Дондуков” и ул. „Малкара” в
гр. София е настъпило ПТП, при което управлявания от И.Г.Х. товарен автомобил „Ивеко Дейли”, рег.№
******предприел непозволена маневра „завиване в обратна
посока“, при което бил блъснат от движещия се в насрещната лента направо и
управляван от ищеца мотоциклет „Сузуки” е per. № ******. В следствие на катастрофата В.Т.К. получил телесни увреждания-
разкъсно-контузни рани на II-ри и V-ти пръсти на лявата ръка; счупване на
средна и крайна фаланга на II- ри пръст на лявата ръка - без разместване;
счупване на V-та предкиткова кост на лявата ръка с разместване,
разкъсно-контузна рана (5 см) на лявата коленна капачка.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и
от заключенията на вещите лица по съдебно- медицинската и
съдебно-автотехническата експертизи, които съдът приема като независими и
професионални.
СМЕ установява наличието на горните увреждания и това,че пострадалият е
изпитвал болки непосредствено след увреждането и в следващите няколко дни,а
по-леки такива и неудобства до свалянето на гипса от ръката ,което е станало 51
дни след катастрофата.
Счупването на
V-та предкиткова кост на лявата ръка е зараснало
неправилно и пръстът е останал деформиран и не може да се свие напълно.Пълно
възстановяване е невъзможно.
Заключението на АТЕ установява, че товарния
автомобил „Ивеко Дейли”, се е движил по бул. „Дондуков” в посока към моста
„Чавдар”,а мотоциклета управляван от ищеца в обратната посока. Водачът на товарния автомобил е
предприел извършване на маневра „обротен завой” в района на кръстовището
образувано от бул. „Княз Александър Дондуков” и ул. „Малкара”,като по този начин е пресякъл траекторията на движение на
моториста. Последният при скорост от 69 км.ч. предприема
аварийно спиране, но независимо от това настъпва удар на мотоциклета върху
задната част на кабината.
Според експерта при
разрешената скорост от 50 км/ч с оглед отстоянието
на което би бил в момента на навлизане на товарния автомобил в неговото платно
за движение ударът би бил предотвратим посредством аварийно спиране.
За товарния
автомобил „Ивеко Дейли”е имало валидна застраховка №
BG/02/115001263793 със срок на валидност от 07.05.2015 г. до 06.05.2016 г. при ответното дружество за „Гражданска отговорност” – факт, който не се
оспорва от ответника и се установява и от отразеното в констативния протокол на
л.13 от делото.
Представени са три фактури от 09.09.2015 год. за 350 лв.,26.10.2015 год. за
340 лв. и от 04.01.2016 год. за 350 лв.-общо1040 лв.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С
оглед на валидното застрахователно правоотношение отговорността на ответното
дружество е установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
произшествието е настъпило по вина на И.Г.Х. - водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дейли“, с per. № *******, който управлявайки го в района на Южен пътен възел в
гр.В.Търново е предприел обратен завой на забранено място и по този начин е
предизвикал катастрофата. Нарушил е виновно разпоредбите на чл.38,ал.2 от ЗДвП,
тъй като преди маневрата водачът е бил длъжен да пропусне насрещно движещите се
МПС-та.
Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние- на същата дата пострадалия е приет в ИСУЛ .
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди
е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на размера:
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените
болки и страдания в началния период след злополуката- около 6-7 дни и
операцията,както и продължилите по-леки такива около 3 месеца. следва да се отчете и факта, че се
касае предимно за увреждания съпроводени с временни болки и страдания, от които
пострадалия се е възстановил напълно,с изключение увреждането на V-та
предкиткова кост на лявата ръка.
Възражението на ответника за съпричиняване е
основателно,тъй като е установен факта,че пострадалия се е движил със скорост
над разрешената в градски условия,а също,че ако скоростта бе в рамките на
допустимата катастрофата е можело да бъде избегната.Според съда съпричиняването
е в размер на 30 %.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от 20 000 лв. и след
приспадане на съпричиняването следва да бъде уважен в размер за сумата от 14
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания , тяхната
продължителност и интензитет, неговата възраст и липсата на трайни последици от
увреждането и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендираният от 50 000 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди е
основателна в размер на 1040 лв. ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба- 30.12.2015 год. до окончателното й изплащане,в който размер
следва да се уважи,а до претенцията от 1050 лв. да се отхвърли.
Съобразно този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
в общ размер на 1354 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер
от 3081 лв.,която сума с оглед цената на иска и сложността на делото не е
прекомерна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Б.И.” АД с еик:****** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Т.К., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. М.Д., съдебен адрес:*** на основание
чл.226,ал.1 КЗ/отм/ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата в размер на 14 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди –ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 28.06.2015
г. до окончателното й изплащане,имуществени вреди в
размер на сумата от 1040 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 30.12.2015 год. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото в размер на 1354 лв. като отхвърля предявения
иск над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лв. за неимуществените
вреди и до 1050 лв. за имуществените такива като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Т.К.,
ЕГН ********** ***” АД с еик:******
разноски в размер на 3081 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянетому пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: