Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 01.12.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 17 ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 133 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които
кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.. Правното основание на предявените искове е
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу
ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 5641/2019
г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
между ищцовото дружество и ответника са сключени конкретно и подробно описани в
исковата молба договори за мобилни услуги. Подробно са посочени задълженията на ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД №5641/2019г.
на СлРС. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията, като се
претендират разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
представил отговор на исковата молба, като оспорва нейната основателност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв.Н.К. ***. Исковата претенция се оспорва като
неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството
му на кредитор е подало на 22.10.2019г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника А.И.М..
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3300/23.10.2019г. по ч.гр.д.№5641/2019 г. на СлРС за главница, неустойка,
мораторна лихва, законна лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на
кредитора да предяви установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове,
като мораторната лихва в размер на 3,23 лева не се претендира.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не
са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
искови претенции с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са основателни.
Между страните са съществували валидни договорни
отношения за предоставяне на далекосъобщителни услуги, подписани от ответника.
Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените договори, а
ответникът не е изпълнил своите задължения, поради което дължи сумите по
заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3300/23.10.2019г. по ч.г.д.№5641/2019г. на СлРС, а именно-главница
в размер на сумата 22,90 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и неустойка в размер на
сумата 62,46 лева. За сумата 3,23 лева съдът не дължи произнасяне поради липса
на сезиране. .
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането
на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по
заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по
ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 560 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.М. с ЕГН-********** ***, представляван от
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Н.К. ***
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 ЧАСТ ОТ СУМИТЕ,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№3300/23.10.2019г. по ч.г.д.№5641/2019г. на СлРС, а именно-главница в размер на
сумата 22,90 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението – 22.10.2019г. до окончателното й изплащане,
както и неустойка в размер на сумата
62,46 лева.
ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата 560 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща
разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: