№ 95
гр. Варна , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Росица А. Тончева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20203000600276 по описа за 2020 година
, като намери за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №4/27.05.2020 година,
постановена от състав на Окръжен съд-Разград по НОХД №406/2019 година, която е
обжалвана с жалби по чл.318, ал.6 от НПК, съдържащи оплаквания за незаконосъобразност
и несправедливост.
В своя въззивна жалба защитникът на подсъдимия обосновава становище за
нарушение на материалния закон, допуснато с неприлагане на намалената отговорност по
чл.343а от НК, предвид доказаното съдействие при изваждане на затиснати от катастрофата
лица. Бланкетно твърди и явна несправедливост на наложеното наказание, като в
предпоследния абзац от допълнението по чл.320, ал.4 от НПК се четат съображения без
връзка с предметния казус.
Повереникът на частните обвинители Ф. З., З. З., Д. Н. и Д. Н. (последните двама,
действащи чрез родителите си З. З. и Н. З.) също бланкетно се жали от несправедливост на
атакуваната присъда, със съответстващо искане за влошаване положението на подсъдимия
чрез увеличаване размера на лишаването от свобода и постановяване на ефективното му
изпълнение.
Повереникът на частния обвинител С. А. обосновава във въззивната си жалба искане
1
по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, предвид превалиране на отегчаващите отговорността
обстоятелства, изискващи увеличение на наказанието на подсъдимия и ефективното му
изтърпяване.
В пренията пред въззивния съд повереникът адв.Ковалаков поддържа въззивната си
жалба.
Частният обвинител З. З. заявява, че заради поведението на подсъдимия е загубил
баща си, едното му дете и до днес не говори от изпитания стрес в произшествието, а самият
той има сериозни травми. Това го мотивира да иска увеличение на наказанието.
Частният обвинител Ф. З. също пледира за тежки лични последици.
По съществото на делото защитникът поддържа въззивната жалба и нейното
допълнение. Позицията му е изградена в условията на евентуалност – за прилагане на
намалена отговорност по чл.343а от НК или за отчитане на оказаната помощ като
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да доведе до намаляване на наказанието.
В лична защита подсъдимият изразява съжаление за случилото се.
Въззивният прокурор пледира за частична основателност на жалбите на частното
обвинение с оглед неправилно прилагане на условното осъждане, компрометиращо
генералната превенция.
В последната си дума подсъдимият се присъединява към заявеното от неговия
защитник.
Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивните жалби,
становищата в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакуваната
присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически
изводи:
С обжалваната присъда състав на Разградски окръжен съд признал подсъдимия Н. П.
П. за виновен в това, че на 26.11.2018, на път I-2 (Русе-Варна), км 85+481, в близост до
кръстовището с пътното отклонение за с.Гороцвет, обл. Разград, при управление на МПС –
т.а."Мерцедес" с рег.№ТХ 6310 АН , нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.4,
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.68, т.4 от ППЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на
Н. З. И. и телесни повреди на повече от едно лице - средна телесна повреда на З. Н. З.,
изразяваща се в травматичен субарахноидален кръвоизлив двустранно слепоочно, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда на Д. З. Н.,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник и средна телесна повреда на Д. З. Н. - счупване на лява
теменна кост със субдурални и дискретни вътремозъчни кръвоизливи, причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.З
2
б. „б" вр. ал.1, б."в" от НК.
На подсъдимия е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода и
лишаване от право за управление на МПС за срок от три години и шест месеца, приложен е
чл.66, ал.1 от НК с отлагане на първото наказание с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.304 от НПК е произнесен частично оправдателен диспозитив по
чл.16, ал.1, т.3, по чл.42, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗДвП, и по чл.68, т.3 от ППЗДвП, с присъдата е
разрешен въпросът за разноските и веществените доказателства.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от
НПК. Протоколът от съдебното заседание на 26.05.2020 година (л.137 от
първоинстанционното дело) установява, че подсъдимият Н.П. е направил цялостно
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съпроводено със съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това
положение, първоинстанционният съд на практика е имал единствено задължение - да
прецени подкрепеността на самопризнанието от събраните в досъдебното производство
доказателствени материали и с нарочно определение да обяви, че при постановяването на
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прочитът на съдебния протокол, в който са
обективирани извършените от решаващия съд процесуални действия, сочи на спазване на
предвидения ред по чл. 372, ал.1 и 4 от НПК, поради което не се констатират допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на постановения
съдебен акт на това основание.
От естеството на процедурата по глава ХХVІІ от НПК произтича задължението за
настоящия въззивен състав да реши делото въз основа на фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Петров е правоспособен водач на МПС от 04.12.2009 година,
санкциониран е по реда на ЗДвП, не е осъждан, работи в „Бул Агро Контрол" ЕООД.
На 26.11.2018 година подсъдимият, заедно с колеги, бил по работа в с.Малка гвардия.
След 11 часа със служебния товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 412D“ с рег. № ТХ
6310 АН, отпътували от това населено място към с.Просторно, общ Разград. Подсъдимият
бил водач, отдясно до него стоял св.В., отзад – св.св.И. и А.. Минути след 12 часа товарният
автомобил приближавал разклона за с.Гороцвет, намиращ се отляво по посока на тяхното
движение към гр.Разград.
Отново на 26.11.2018 година към 12 часа от гр.Разград за гр.Шумен, тръгнал
л.а."Мерцедес" S320 с рег.№РР 6361 ВС, управляван от Н. И.. На предна дясна седалка
пътувал синът му св.З. З., отзад зад водача се намирала св.Н. З., а вдясно – децата Д. Н. (на 6
месеца) и Д. Н. (на 3 години).
3
Около 12.15 часа лекият автомобил се движил по път I-2, по посока от гр.Разград към
гр.Шумен, в дясната пътна лента и приближавал разклона за с.Гороцвет, вдясно по посока
на движението си.
Пътният участък около кръстовището за с.Гороцвет е прав, хоризонтален, с обща
широчина 10.5 метра. Пътната настилка е асфалтова, в добро състояние, без повреди и
неравности, към момента на ПТП-то – била влажна. Платното за движение е трилентово, с
единична широчина на всяка лента от по 3.5 метра. Дясната лента за движение е
предназначена за ППС-ва, движещи се от гр.Разград към гр.Шумен, а средната и лявата
ленти - за ППС-ва, пътуващи в обратна посока, като средната плавно преминава в
защрихована с коси, успоредни линии –M15. Дясната и средната ленти са разделени чрез
единична непрекъсната линия – M1, а средната и лявата ленти - с единична прекъсната
линия – М3. От двете страни платното за движение е ограничено с единични непрекъснати
линии –M1.
Към момента на произшествието, времето било ясно, с нормална атмосферна
видимост при дневна светлина.
Преди кръстовището за с.Гороцвет, подсъдимият започнал да изпреварва
неустановено за разследването МПС, заемайки средната пътна лента. При тази маневра
водачът отвлякъл вниманието си, напуснал средната и навлязъл в лявата лента за насрещно
движещи се автомобили, в която пътувал и се приближавал л.а."Мерцедес" с рег.№РР 6331
ВС. За предотвратяване на произшествието пострадалият Н. И. предприел аварийно спиране
и отклоняване вдясно спрямо посоката си на движение. Въпреки това между двете МПС
възникнал ляво-страничен сблъсък, с характер на охлузване, съчетано със задиране. Това
задиране се осъществило с предния ляв долен ъгъл на каросерия на т.а."Мерцедес", който
разкъсал предния ляв калник и левите врати на лекия автомобил. В момента на удара,
л.а."Мерцедес" се намирал изцяло в дясната за него лента за движение, а т.а."Мерцедес" бил
частично в дясната и частично в средната ленти на път I-2, считано от посоката от гр.Разград
към гр.Шумен.
След сблъсъка, л.а.„Мерцедес“ се ударил в мантинелата вдясно, преместил се
надлъжно по посока на първоначалното си движение, след което се установил в спряно
напречно положение с по-голямата си част в своята лента за движение, с предните колелета
към мантинелата.
Т.а."Мерцедес" продължил да се движи направо по първоначалната си посока, като
предната гума под шофьора се спукала и Д.тата задрала асфалта. След повече от 150 метра
подсъдимият отклонил МПС-то в дясната лента по посока гр.Разград и на метри след
кръстовището за с.Гороцвет спрял вдясно.
Впоследствие подсъдимият и свидетелят С. И. отишли до другия автомобил и
оказали първа помощ на пострадалите в него.
4
В резултат на ПТП-то водачът на л.а."Мерцедес" Н. И. починал на място, а всички
други четири лица получили телесни повреди, изяснени със съдебно-медицински експертизи
по следния начин:
1.За починалия Н. И.:
Причината за смъртта е несъвместима с живота тежка съчетана механична и
инерционна травма на главата, тялото и крайниците, обусловена от:
-травма на главата - пръстеновидна фрактура на черепната база; кръвенист ликвор в
мозъчните стомахчета; пръснати кръвонасядания и охлузвания в лява лицева половина и
единични вдясно, по върха на носа и върху брадичката; разкъсно-контузни ранички върху
видимата лигавица на горна устна и фрактурни линии през клиничните коронки на втори и
трети зъби на горната редица от дясната страна; обилно зацапване на носните ходове и
ушните проходи с кръвениста течност;
-травма на гръдния кош- почти тотално разкъсване на сърцето по границата камери -
предсърдия; широко разкъсване на околосърцевата торбичка; излив на 500мл кръв в гръдна
кухина; контузия на белия дроб; разкъсвания на паренхима на левия дял от разместени
фрагменти на счупените ребра; разместено счупване на 2-7-мо леви ребра в близост до ръба
на гръдната кост; счупване на 3-то ляво ребро по предна мишнична линия; счупване на 8-12-
то леви ребра на залавното място с гръбначния стълб с кръвонасядания около счупванията;
широко разкъсване на лявата половина на диафрагмата и евакуация на органи от горния
отдел на коремна кухина в гръдна кухина; обилно зацапване с кръвениста течност на
лигавицата на устната кухина, гръкляна, гълтача и дихателната тръба; дифузни
кръвонасядания на меки тъкани в лява гръдна половина;
-травма на корема - разкъсвания на слезката; навлизане на коремни органи в гръдна
кухина през разкъсаната вляво диафрагма; дифузни кръвонасядания на кожата по горния
етаж на коремната стена от лявата страна;
-травма на крайниците - закрито напречно разместено счупване на лява раменна кост,
счупване на двете кости на лява предмишница и напречна фрактура на левия голям пищял;
порезни и разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците;
При аутопсията на починалия е констатирана остра кръвозагуба –излив на 500мл в
гръдна кухина; обща анемия на всички вътрешни органи; бледи послесмъртни петна, както
и изразен мозъчен оток; умерено изразен белодробен оток; единични точковати
кръвоизливчета по лигавицата на бъбречните легенчета; 50мл течно съдържимо в стомаха;
празен пикочен мехур.
Установените механични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи,
тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети и е възможно да бъдат получени от много
5
силни удари и притискане на тялото в купето на автомобила.
Становището на експертизата е, че по морфология инерционните увреждания -
разкъсванията на сърце, околосърцева торбичка, слезка, държача на червата и диафрагмата с
дислокация на органи от естественото им разположение, доказват действие на огромна
кинетична енергия.
Локализацията на травмите свидетелства за по-тежки поражения от лявата страна на
тялото и крайниците.
Всички описани телесни увреди са прижизнени, в пряка причинно-следствена връзка
с пътно-транспортното произшествие,смъртта била неизбежна и настъпила минути след
ПТП-то.
2.За пострадалия З. З.:
Пътуващият в л.а.“Мерцедес“ получил в резултат на ПТП-то травматичен
субарахноидален кръвоизлив двустранно слепоочно, по - голям вляво; разкъсно-контузна
рана в тилна област на главата; драскотини и пръснати мънички охлузвания по тръбната
повърхност предмишница и гърба на дланта.
Първото от изброените увреждания обусловило разстройство на здравето с временна
опасност за живота, а останалите две по поредността на отразяването им, отговарят на
телесни повреди по чл.130 от НК.
Експертизата се ангажира с механизма на закритата черепно-мозъчна травма -
вероятно получена от директен удар и противоудар, както и за всички увреждания -
отговарят да са резултат от травма в купето на автомобила при инкриминираното пътно
произшествие.
Възстановителният период за тежката черепно-мозъчна травма е до 6 месеца под
активно наблюдение от невролог.
3.За Д. З.
В резултат на произшествието бебето получило тежка закрита черепна травма
- фрактура на лява теменна кост със субдурални и дискретни вътремозъчни кръвоизливи;
кръвонасядания в челна и теменна област.
Първите две увреждания причинили разстройство на здравето с временна опасност за
живота, а кръвонасяданията - болка и страдание.
Механизмът и времето за отшумяване на най-тежките травми, са идентични като при
пострадалия З. З..
6
4.За Н. З.:
В резултат на ПТП-то жената претърпяла лека телесна повреда, причинена от
сътресение на мозъка; голяма порезна рана в лява челно-теменна област и подлежащо
кръвонасядане; оток и насиняване по външностранична повърхност на дясна колянна
област; драскотини върху дясна буза и дясна странична област на шията; охлузвания под
челната линия на окосмяване на главата, десните крило на носа и носно-устната линия; в
лява тръбна половина; върху дясната капачка.
Становището на експертизата е, че възстановителният период при такъв вид травми е
около 2-3 седмици.
5.За Д. Н.:
Заключението на СМЕ е, че в резултат на произшествието детето получило счупване
на долния край на лява бедрена кост; хематом на външния глезен на десния крак;
кръвонасядане на дясната длан; охлузвания в лява половина на лицето; драскотина по
лицева повърхност на дясна китка; налице са и клинични данни за сътресение на мозъка.
По медико-биологичната си характеристика счупването отговаря на средна телесна
повреда, т.к. затруднява за повече от 1 месец движението на левия долен крайник, а
останалите увреждания носят белезите на лека телесна повреда.
Относно механизма на ПТП:
Заключение на АТЕ сочи, че пътното произшествие настъпило по път I-2, в участъка
от гр.Разград към гр.Шумен, след Т-образното кръстовище с пътно отклонение за
с.Гороцвет, обл. Разград. Спрямо широчината на пътя, ударът между л.а."Мерцедес“ и т.а.
"Мерцедес“ възникнал в дясната лента за движение, на около 2,4 м от дясната му граница
считано по посока от гр.Разград км гр.Шумен. Спрямо дължината на пътното платно
инициалният удар настъпил на около 39,8 м след Ориентир № 1.
Скоростта на т.а."Мерцедес" в момента на удара била 87,5 км/ч, която е идентична
със скоростта на движение преди удара. Другият участник в пътното произшествие имал
скорост в момента на удара 59,4 км/ч, а непосредствено преди него - 98,4 км/ч.
В пътно-транспортната обстановка и при определените скорости, сблъсъкът между
двете МПС-та бил непредотвратим чрез своевременно аварийно спиране от страна и на
двамата водачи, поради неочакваното навлизане на т.а."Мерцедес"в лентата за насрещно
движещи се ППС-та. Изводът е валиден и в случай на движение на л.а. с максимално
разрешената скорост от 90 км/ч.
Основната причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху управлението
на т.а."Мерцедес" от страна на подсъдимия и навлизането на този автомобил в лентата за
7
насрещно движещи се ППС-та, в рамките на която настъпил ляво-страничен сблъсък с
л.а."Мерцедес".
Горната фактическа обстановка е приета от първоинстанционния съд за обоснована
въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
му доказателства, техните източници и съдебни експертизи от досъдебното производство:
протокол за оглед и фотоалбум (т.1, л.4-32), справка КАТ (т.1, л.54), протокол за оглед на
л.а.“Мерцедес“ с рег.№РР 6361 ВС (т.1, л.58), фотоалбум (т.1, л.61), протокол за оглед на
т.а.“Мерцедес“ с рег.№ТХ6310 АН (т.1, л.63), фотоалбум (т.1, л.66), протокол за оглед на
веществени доказателства (т.1, л.69), фотоалбум (т.1, л.70), показания на св.св.М. В. (т.1,
л.76), В. В. (т.1, л.79), С. И. (т.1, л.82), Е. А. (т.1, л.85), Н. З. (т.1, л.88), Ф. З. (т.1, л.92), Н. Н.в
(т.1, л.95), М. А. (т.1, л.98), Л. М. (т.1, л.101), З. З. (т.1, л.104), С. А. (т.1, л.109, л.112), Р.С.
(т.1, л.114), протоколи за химическа експертиза (т.1, л.121,л.129), СМЕ –зи (т.1, л.139, л.151,
л.160, л.168, л.176), АТЕ-за с приложени скици (т.1, л.183), техническа експертиза (т.1,
л.209), ВД – диск (т.1, л.126), писмени доказателства, приобщени по чл.283 от НПК,
свидетелство за съдимост (л.117 от първоинстанционното дело.
В резултат на проведената собствена доказателствена оценка, въззивният състав
счита, че правилно проверяваната инстанция е кредитирала гореформираната
доказателствена съвкупност, която се отличава с безпротиворечивост по предмета на
доказване. Гласните доказателствени средства са обективни, последователни, логични и
смислово релевантни на изготвените в досъдебното производство експертизи, на писмените
и на веществените доказателства. Експертизите следва да се ползват с кредит на доверие,
тъй като са компетентни, професионално мотивирани, с необходимите познания и опит в
съответната област. Във фактическо единство с доказателствата, източниците им и
съдебните експертизи е самопризнанието на подсъдимия, на което също законосъобразно е
дадена вяра.
Несъмнената доказателствена маса еднозначно обосновава възприетата фактическа
обстановка, в чиито предели се налага категоричният извод за съставомерно поведение на
подс.Петров по повдигнатото му обвинение за квалифицирано транспортно престъпление.
Обосновано първоинстанционният съд е стигнал до извода, че при управление на
автомобила подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, т.к. не е
упражнявал постоянен контрол върху товарния автомобил, не е следял непрекъснато
местоположението му на пътното платно, което представлява противоправно бездействие от
негова страна. При предприето изпреварване, водачът навлязъл в средната пътна лента, но
поради отвличане на вниманието постепенно я напуснал и продължил движението си в
лявата лента за насрещно движещи се МПС-та, където последвал удар със съставомерни
последици. Навлизането и движението в насрещната лента сочи на нарушение на
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горните две нарушения на специалните правила са в пряка причинно-следствена
8
връзка с вредоносния резултат.
При служебната проверка въззивният състав констатира неправилно цифрово
изписване на относимата хипотеза на чл.16 от ЗДвП. С оглед самопризнанието, обхващащо
конкретните пътни условия и правилната текстова конкретизация на нарушението в
проверяваната присъда, настоящата инстанция приема, че правото на защита на подсъдимия
е обезпечено в пълна степен, като материално-правният недостатък е преодолим по пътя на
чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
С проверяваната присъда подсъдимият е признат за виновен и за нарушение по чл.68,
т.4 от ППЗДвП. Словно изписаната нормативна диспозиция отговаря на чл.68, т.2 от
ППЗДвП, която разпоредба съдържа напълно идентично правило за поведение с това по
чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП. Становището на въззивния състав е, че приетата с присъдата
юридическа конструкция на съвместимост между чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.68, т.2 от
ППЗДвП е незаконосъобразна. По този повод в практиката вече е изяснено, че
законодателят е регламентирал правилата за движение подробно в закона, изоставяйки
разбирането си, че тези правила следва да се детайлизират в правилника (Р 20-2016-1 н.о.).
По тази причина следва подсъдимият да бъде частично оправдан за нарушението по
ППЗДвП, поради идентичността му с това по чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По субективната страна на престъплението, окръжният съд е заел обоснована
позиция за наличие на престъпна небрежност, т.к. подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
В отразените фактически предели, въззивното оплакване на защитника за неправилно
приложение на материалния закон е неоснователно. Накратко, пред настоящата инстанция
се подържа становище, че подсъдимият е оказал помощ на пострадали в катастрофата, която
изпълва привилегирования състав на чл.343а от НК. Позицията не е нова за процеса, тя е
подробно обосновавана в пренията в съдебното заседание на окръжния съд (л-145-л.146 от
НОХД), като направеният тогава преглед на задължителните указания на ППлВС №1/1983
година и относимата съдебна практика, макар целенасочен, не може да ползва предметния
казус поради естеството на приложената процедура по чл.371, т.2 от НПК и задължителните
указания в т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК. По-конкретно става дума за задължението по чл.373,
ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата съдът да приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, които подсъдимият с оглед позицията си по чл.371, т.2 от
НПК не може да оспорва чрез представянето на нови доказателства, насочени към
установяване на различни (нови) обстоятелства.
Фактически положения с възможно отношение към чл.343а от НК се съдържат на л.2
от ОА (подсъдимият и св.И. отишли до тежко катастрофиралия л.а.“Мерцедес“ и оказали
първа помощ на пострадалите), които очевидно са оценени от първоинстанционния
9
прокурор като недостатъчни за приложението на чл.343а от НК, а най-вероятно преценката
му се дължи на липсата на достатъчно и убедителни доказателства за съставомерна към
привилегирования състав помощ. Подобна позиция е заета обосновано и в мотивите към
проверяваната присъда (л.24 от мотивите), която въззивният състав изцяло споделя. Изводът
на прокурора, че подсъдимият не е помагал с действия, релевантни към състава на чл.343а от
НК, е подлежал на оспорване, но подсъдимият сам се е съгласил да не го прави, за да се
възползва от реда на съкратеното съдебно следствие, следователно защитата не може
успешно да обоснове процесуалната ситуация по чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
Оправдателната част на присъдата не се атакува, като съмнения в нейната
законосъобразност не може да има, предвид особеностите на конкретния пътен участък,
неотносими към обхванатите от оправдателния диспозитив нормативни хипотези.
Въззивният състав отправя критики към цифровото обозначаване на правната
квалификация на престъплението. Нормата на чл.343, ал.4 от НК не съдържа самостоятелен
престъпен състав, възпроизвежда в себе си принципът на поглъщане и препраща относно
наказанието към чл.343, ал.3, б.б от НК. Словното отразяване на инкриминираното
престъпление в случая е безупречно, което предполага обозначаването му с цифровия
еквивалент на чл.343, ал.3, б.б, вр. ал.4, вр. ал.1, б.в от НК. Като приема, че текстовото
описание е водещо пред цифровото обозначаване, то въззивният състав счита, че законът е
приложен правилно и не се поражда нужда от преквалификация на деянието, нито от
корекция на присъдата в тази част.
При приетата правна квалификация и съобразно изискванията на специалната и на
генералната превенция, първоинстанционният съд е счел, че за инкриминираното деяние на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивната инстанция възприема крайния извод, но заявява известни несъгласия с
обосновката му, като преосмисля и допълва съображенията по индивидуализацията на
наказанието по следния начин:
Правилно проверяваната инстанция е преценила степента на обществена опасност на
деянието като висока, но неправилно се е позовала на нерелевантно обстоятелство
(честотата на пътните произшествия в страната). Значение за законосъобразната преценка
имат механизмът на произшествието, причините за настъпилото ПТП – подсъдимият
управлявал автомобила си в безкритична пътна обстановка, в чиито условия грубо нарушил
едни от най-важните правила за безопасно движение по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП,
броят на пострадалите лица – общо пет, като съставомерните последици обхващат смъртта
на едно лице в активна възраст, средни телесни повреди на три лица, две от които са деца,
причинени са травми с продължително лечение и възстановяване, св.Н. З. също е пострадала
от престъплението по транспорта, макар уврежданията й да са несъставомерни. Налице са и
значителни имуществени вреди по двата катастрофирали автомобила.
10
Въззивният състав споделя оценката на проверяваната инстанция за ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия, отчитайки чистото му съдебно минало, доказаната
трудова и семейна реализация. С разлика от няколко месеца спрямо времето на деянието,
подсъдимият е напуснал възрастовия критерий по §1 от ДР на Закона за младежта, което не
е пречка възрастта му към инкриминираната дата, да се определи като сравнително млада.
Въззивният състав не може да се съгласи с мотивите в проверяваната присъда, според
които подсъдимият проявил само загриженост и съпричастност към пострадалите, поради
явната им колизия с отразеното на л.2, последен абзац от обвинителния акт и указанията в
т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК. Признатото положение следва да се отнесе към смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства.
Въззивният съд не констатира съдействие на подсъдимия в аспекта на очертаното с
т.7 от ТР 1-2009-ОСНК, което да е спомогнало своевременно и съществено разкриването на
обективната истина. Отчитайки обаче задължителните указания на т.4, б.е от ППлВС
№1/1983г., като смекчаващо отговорността обстоятелство настоящият състав възприе по-
леките престъпни резултати.
Що се касае до битността на подсъдимия като водач на МПС, то неправилно като
отегчаващо отговорността му обстоятелство окръжният съд е счел множеството
предхождащи деянието административни санкции за нарушения по ЗДвП. Като съобразява
указанията на ТР 2-2018-ОСНК и справката (т.3, л.61) въззивният състав счита, че в
негативен аспект за личността на Петров като водач на МПС следва да се приеме нарушение
на 12.10.2017 година по чл.21, ал.2 от ЗДвП, наказано с фиш, по който глобата е платена.
Допуснатите нарушения при инкриминираното произшествие се причисляват към
отрицателната характеристика на дееца, тъй като заедно с предхождащата противоправна
проява са извършени в един сравнително кратък период от време (около година), което
очертава подсъдимия като водач, склонен да подценява правилата за безопасно движение.
В обобщение, при значителния превес на смекчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, формата на вина и високата степен на обществена опасност на деянието,
индивидуализацията на наказанието на Н.П. е проведена правилно от окръжния съд над
минималния размер на санкцията по чл.343, ал.1, б.в от НК, а именно четири години и шест
месеца лишаване от свобода. Редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е законосъобразно
приложена, като с присъдата е наложено наказание от три години лишаване от свобода.
Кумулативната санкция е попълнена с лишаване на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от три години и шест, при съблюдаване на чл.49, ал.2 от НК.
Решаващи при индивидуализацията на това наказание са допуснатите нарушения от Петров,
както и високата степен на обществена опасност на деянието.
С оглед горните съображения, становището на въззивния състав е, че наложеното
кумулативно наказание с проверяваната присъда е съответно на деянието и целесъобразно.
11
То отчита не само тежестта на престъплението и личността на дееца, но и конкретното
въздействие, което наказанието ще окаже, както на извършителя, така и на другите членове
на обществото.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че наказанието лишаване от свобода не
следва да се изтърпява ефективно. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е приложима, когато
съдът прецени, че материално-правните предпоставки са налице и целите на наказанието
могат да се изпълнят в условията на отложено изтърпяване. При приложението на чл.66 от
НК преобладаваща роля има поправянето на дееца, без да се пренебрегва въздействието,
което условното осъждане би оказало на членовете на обществото. За законосъобразност на
преценката от решаващо значение са личните качества на подсъдимото лице, както и
конкретната степен на обществена опасност на престъплението. Първоинстанционният съд
обосновано се е ангажирал със становище за ниска обществена опасност на подсъдимия,
като изчерпателно се е позовал на данните от трудовата и семейната му биография.
Инкриминираното престъпление е негова единична проява, изолирана с оглед доказаната
обществена и лична интеграция. Що се касае до степента на обществена опасност на
престъплението, същата макар и висока, не отличава разследваната престъпна деятелност от
други случаи на пътни произшествия, завършили със смърт и травматични увреди при
повече от едно лице. Всичко това илюстрира отсъствието на необходимост подсъдимият да
бъде изолиран от обществото. Н.П. има достатъчен персонален ресурс да активира процеса
си на превъзпитание и поправяне в извънпенитенциарна среда, под угрозата на чл.68 от НК
при последващо противоправно поведение. Категорично отлагането на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години не означава липса на наказание.
По подобен повод е заетата позиция в Р 9-2019-2н.о., че „Справедливостта за обществото
се постига не с въдворяването на подсъдимия в затвора, а с факта на реализиране на
наказателна отговорност и санкциониране с наказание в рамките на закона, което да
съответства на всички факти по случая и личността на дееца“. Такова съответствие се
постига с наложеното наказание на подс.Петров, поради което проверяваната присъда е
справедлива.
Жалбите на поверениците на частните обвинители са лишени от конкретика, от
съответна аналитична основа, ето защо излагането на повече съображения по тях е
практически невъзможно.
Неоснователна е жалбата на адв.Я. за несправедливост на атакуваната присъда.
Наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и на подсъдимия,
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36
от НК, като по-нагоре в решението се четат съображенията на този състав по конкретното
въззивно оплакване.
Окръжен съд - Разград законосъобразно е решил въпросите за разноските и
веществените доказателства.
12
Проведената служебна проверка на присъдата не констатира процесуални основания
за нейната отмяна. Същата подлежи на изменение по чл.337, ал.1, т.2 от НПК (чрез
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление), като подсъдимият бъде оправдан за
нарушенията по чл.16, ал.1, т.4 от ЗДвП и по чл.68, т.4 от ППЗДвП, и осъден за нарушение
по чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП. В останалата част присъдата е правилна.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №4/27.05.2020 година, постановена от състав на Окръжен съд-
Разград по НОХД №406/2019 година, като оправдава подсъдимия Н. П. П. за допуснати
нарушения по чл.16, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.68,т.4 от ППЗДвП, и вместо това го осъжда за
допуснато нарушение по чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13