Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Габрово, 25.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 138 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление /Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./.
Съдът е сезиран с жалба на „*******“
ООД – гр. Габрово против Решение № РД-15-46 от 23.05.2022 година на Ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че оспореното решение е немотивирано, превратно интерпретиращо релевантни факти, направени са погрешни заключения от фактическа страна, довели до неверни изводи от правна страна; целите на проекта са изпълнени, което се установява от технически отчети и финален отчет, представени в системата ИСУН 2020; не са налице основания да се приеме, че е налице нарушаване на принципите за добро финансово управление, ефикасност и ефективност; не е налице основание за налагане на финансова корекция в размер на 100%. Прави се искане за отмяна на оспореното решение /жалба на л. 3-4 и уточняваща молба на л. 218-222 от делото/.
В открито съдебно заседание оспорващата страна „*******“
ООД – гр. Габрово не се представлява; в депозирана по делото молба се заявява
липса на доказателствени искания, поддържа се жалбата, както и искането по
същество, заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на внесената
държавна такса /л. 233/.
Ответната страна Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации
и конкурентоспособност“ 2014-2020 не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание; в депозирана по делото молба от надлежно упълномощен
процесуален представител – служител с юридическо образование се изразява
становище за неоснователност на жалбата, претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение /л. 235/, а в депозирани по делото писмени
бележки се развиват подробни доводи за неоснователност на оспорването, респ.
законосъобразност на атакуваното решение /л. 238-240/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, указан от административния орган в оспорения акт. Решението е връчено на „*******“ на 07.06.2022 година /л. 200/, а жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган на 10.06.2022 година /л. 3/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между Министерство на икономиката, в чиято структура е ГД „ЕФК“, определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /ОПИК/, представлявано от и.д. Главен директор на ГД „ЕФК“, и „*******“ – гр. Габрово, бенефициент по договора, на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-202О, процедура чрез подбор, № BG16RFOP002-2.024, относно финансирането на проектно предложение на оспорващото дружество с наименование „Реализиране на пазара на предприемаческа идея: висок клас 100% натурални козметични продукти под марката *******, базирани на уникалните свойства на озонираните растителни масла“ /л. 37-46/.
Според проектното предложени, неразделна част от договора, основната цел е реализирането на пазара на предприемаческата идея – продукти, притежаващи характеристиките на стока, а именно висок клас 100% натурални козметични продукти под марката *******, базирана на уникалните свойства на озонираните растителни масла. Като специфични цели са посочени такива, свързани с конкурентоспособността на кандидата – осигуряване на необходимите ресурси за реализация на предприемаческата идея на пазара, правилно позициониране и предлагане на таргетирания пазар на предприемаческата идея, реализиране на планираните стойности, посочени в Приложение А „Бизнес план“; свързани с устойчиво развитие, социален и екологичен ефект.
По повод администриране на сигнал за нередност № 446 са извършени множество проверки, изисквани са обяснения от ангажирани по проекта лица, изисквана е информация от трети лица /институции/, като всички тези действия и констатации са подробно описани в мотивната част на оспореното решение, като в резултат на преценка на събраната информация е формиран извод, че наетите служители не са изпълнявали задълженията си при условията на сключените и одобрени от УО трудови договори, като е посочено, че разходите за възнаграждения по проекта съставляват 50% от общата стойност на разходите по проекта; обстоятелството, че някои от предвидените по проекта длъжности не са заети в резултат на действителен конкурс, някои служители не са работили на местоработата, посочена в трудовия договор, а други не са работили в установеното в трудовия договор работно време, УО е приел, че разходите за възнаграждения по проекта не са извършени в съответствие с принципа на добро финансово управление. Направен е и извод, че липсата на производство и/или липсата на изискуемите разрешителни за производство на козметични продукти прави и другите дейности по проекта /доставка на 2 софтуера и услуги за разработване на технологии за производство на козметични продукти с включени доказателства за безопасност на технологията и технически досиета/ необосновани и лишени от ефективност и ефикасност. Крайният извод е за допуснато при изпълнение на процесния проект нарушение на принципа на добро финансово управление и по-конкретно на принципа на ефикасността и на принципа на ефективността, като констатираното нарушение представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ.
По реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ до оспорващото дружество е изпратено уведомление за предстоящо определяне на финансова корекция, с което е предоставен срок за депозиране на писмено възражение /л. 175-186/, респ. представяне на документи; дружеството е представило възражение /л. 188-199/, в което се развиват доводи за съобразено с принципа на добро финансово управление изпълнение на дейностите по проекта, наличие на обективни обстоятелства, повлияли на своевременното изпълнение на част от дейностите, като се прави искане да не бъде налагана финансова корекция.
След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, Ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 година, възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и приемайки възражението на оспорващото дружество за неоснователно, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за нарушение на принципите на ефикасност и ефективност, визирани в чл. 33, § 1 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти /ЕС/ № 1296/2013, /ЕС/ № 1301/2013, /ЕС/ № 1303/2013, /ЕС/ № 1304/2013, /ЕС/ № 1309/2013, /ЕС/ № 1316/2013, /ЕС/ № 223/2014 и /ЕС/ № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 /Регламент 2018/1046 г./, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013 г. /Регламента/, е определил финансова корекция за нередност, квалифицирана по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. /наричана по-долу за краткост „Наредбата“/“Наредбата за посочване на нередности“/.
По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършена нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година, представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Според практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и на Върховния административен съд на Република България, нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването ѝ и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.
В случая органът е посочил като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Посочената норма установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент № 1303/2013. Според съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 Регламента, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Предвид темпоралното действие на актовете на Съюза, визираният нормативен документ е Регламент 2018/1046. Съгласно чл. 33, § 1 от последния, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а/ принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б/ принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в/ принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. По своята същност правните принципи са утвърдени в морален, политически или юридически аспект общи начала, които предопределят насоката, която следва да има поведението на техните адресати. Правните норми /правила/, от своя страна, са изрични и конкретни предписания за поведение. Правният принцип може да намира приложение самостоятелно, но може да бъде въплътен и в съдържанието на конкретна разпоредба. Възможно е и обществената необходимост да е наложила спазването на съответния правен принцип да се възприеме като изрично правило, нарушението на което е скрепено с конкретни правни последици. Именно такъв е случаят и със законодателното решение за приемането на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Цитираната разпоредба регламентира като основание за определяне на финансова корекция нарушението на принципите, заложени в чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013. Следователно, макар принципите по чл. 33 Регламент 2018/1046, към които препраща предписанието на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 и на които се е позовал РУО при формулиране на извода си за наличие на нередност, обосноваваща определянето на финансова корекция в тежест на „*******” ООД - гр. Габрово, по своето естество да са общи и абстрактни морални направления и да не представляват конкретно правило за поведение, каквото изисква чл. 2, т. 36 Регламента, доколкото националният законодател е възприел нарушението им като самостоятелно основание за извършване на финансова корекция и в този смисъл е създал норма за поведение, чиято диспозиция предвижда именно нарушение на тези принципи, то в оспорения акт е посочено годно правно основание за издаването му.
За да обоснове крайния си извод, административният орган е изложил от фактическа страна, че резултатите, заложени като обективен израз на предвидените за изпълнение по проектното предложение цели, не са постигнати. В решението са развити подробни доводи защо се приема, че дори и да е осъществявано производство на козметични продукти, каквото не е установено при никоя една от проверките, то то е осъществявано без надлежни разрешителни и не в помещенията, наети за нуждите на проекта, като същественото е това, че не е налице каквато и да било пазарна реализация на козметичните продукти, разработени по проекта; липсата на производство, респ. липсата на надлежни разрешителни за осъществяването му, прави и другите дейности по проекта /доставка на 2 софтуера и услуги за разработване на технологии за производство на козметични продукти с включени доказателства за безопасност на технологията и технически досиета/ необосновани и лишени от ефективност и ефикасност. Тези факти са подведени под хипотезата на вмененото нарушение, като в тази връзка органът е приел, че принципът на добро финансово управление е нарушен, доколкото бенефициентът е използвал публични ресурси, отпуснати целево за изпълнението на проекта и постигането на резултатите, заложени в него, но изпълнението на проекта не е довело до постигане на резултатите; прието е, че бенефициентът не е постигнал добро съотношение между използваните ресурси /предоставената безвъзмездна финансова помощ/, предприетите действия /наемане на помещения, които не се използват за производство съгласно проекта; наемане на лица, които не са в състояние да работят на заложената в трудовия договор месторабота или в установеното в трудовия договор работно време; неизпълнение на нормативните изисквания за производство/ и постигането на целите, изразяващи се в пазарна реализация на козметичните продукти, посочени в проекта, поради което е формиран крайният извод, че изпълнението на проекта не е ефективно, тъй като предприетите от бенефициента действия не съдействат за постигане на изрично формулираните в проекта цели.
При
изложени от административния орган твърдения за неизпълнение на целите
настоящият съдебен състав намира, че това е напълно достатъчно и не може да се изисква
от органа-издател да мотивира съотношение между постигането им и използваните
ресурси и съответните действия. При подобни твърдения е напълно ясна волята на
органа в смисъл, че съотношението не е най-доброто, доколкото предвидените
резултати изобщо не са постигнати. Най-доброто съотношение по смисъла на чл.
33, § 1, б. "б" Регламент 2018/1046 би било налице, ако заложените цели
се постигат в най-пълна степен с предприетите действия, осъществени чрез
използвания финансов ресурс. Очевидно е, че до подобен резултат не би могло да
се стигне при непостигане на по-голямата част от целите на проекта, какъвто е
случаят. Както административният орган правилно е съобразил, сочените от
бенефициера обстоятелства не представляват обективни пречки за достигането на
предвидените резултати. Ноторно
известно е, че производството и реализирането на един продукт на пазара винаги
е съпътствано от извършването на множество подготвителни действия. Задължавайки
се за подобен краен резултат, оспорващото дружество напълно съзнава, че постигането
му е предпоставено от съответната подготовка. Именно ресурсът за нейното
осъществяване – било то финансов, времеви, технологичен или човешки, би
следвало да бъде предвиден при изготвяне на предложението, съдържащо
параметрите на изпълнението. Фактът, че подобни подготвителни действия със сигурност
ще бъдат извършвани, предполага определянето на достатъчен срок и финансова
обезпеченост, които да бъдат съобразени предварително. Кандидатът не се е
запознал с необходимостта от извършването на тази подготовка за излизане на
пазара на процесния продукт едва след одобряването на проектното му
предложение. Напротив – логиката предполага тази осъзнатост да е била налице
още към момента на съставянето на неговото предложение, тъй като точното изпълнение
на целите иманентно е свързано с предвиждане на стъпките, които водят към него.
Следователно органът правилно не е възприел доводите на бенефициера в тази
насока като оправдаващи неизпълнението на заложените резултати по проектното
предложение. След като никакви действия,
освен наемането на помещения за производство /като липсват данни в така наетите
помещения да е било извършвано производство/, наемането на персонал за
изпълнение на проекта /със забележката, че наетите лица не са в
състояние да работят на заложената в трудовия договор месторабота или в
установеното в трудовия договор работно
време/, провеждането на процедури за избор на изпълнители, не са извършени, то правилен е изводът на административния
орган за нарушение на принципите на ефективност и ефикасност, посочени в чл. 33,
§ 1 Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013.
Неизпълнението на целите обуславя логичното заключение за недобро съотношение
между разходваните ресурси, предприетите действия и постигането на заложените
резултати. Щом като липсва индиция начинът, по който е използван предоставеният
ресурс, да способства за постигането на предвидените по проекта цели, то
безспорно е нарушен принципът на добро финансово управление, и по-специално
принципите на ефективност и ефикасност.
С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициента, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за „нередност” по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно – вредата. Еднопосочна е практиката на СЕС и на ВАС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти.
Настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно е подвел процесното нарушение към т. 2 на Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, имаща предвид нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013.
Основата, върху която е наложена финансовата корекция, е законосъобразно формирана от допустимите разходи, представляващи средства от ЕСИФ, по засегнатия договор в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, вр. чл. 1, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № РД-15-46 от 23.05.2022 година на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, представените Решение № 574 от 13.07.2016 година на Министерски съвет /л. 210/ и Заповед № РД-16-64 от 10.03.2022 година на Министъра на иновациите и растежа /л. 211/. Решението е издадено в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*******“ ООД – гр. Габрово против
Решение № РД-15-46 от 23.05.2022 година на Ръководителя на Управляващия орган
на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.
ОСЪЖДА „*******“ ООД – гр. Габрово с ЕИК ******* да заплати на Министерство на иновациите и растежа сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: