РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120105457 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
**********, адрес: *, срещу „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.П.М. и З.А.С., с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите 8793,92 лева главница, ведно със
законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното й плащане, 7957,64 лева
лихви до 28.12.2020 г., 550,08 лева присъдени разноски, 150 лева юрисконсултско
възнаграждение, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
370/2013 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело № 20217060400346
по описа на ЧСИ Р.С.
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като
задълженията са погасени по давност, защото са изтекли повече от пет години преди
получаване на покана за доброволно изпълнение, а по отношение на лихвите – три години и
не са извършвани действия, прекъсващи давността.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като вземането по изпълнителния лист не е погасено по
давност. След образуване на изп. дело на 28.02.2013 г. с № 90/2013 г. са искани и са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На
15.04.2021 г. е образувано ново изп. д. 346/2021 г. по описа на ЧСИ Р.С. По
новообразуваното дело взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия,
1
прекъсващи давността. Моли се съда да отхвърли исковете.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
На 23.01.2013 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Централна
кооперативна банка“ АД по ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС за сумите 730.38 лева
просрочена главница, 8063.54 лева предсрочно изискуема главница, 866.78 лева просрочени
договорни лихви за периода от 11.05.2012 г. до 17.01.2013 г., 25.99 лева редовна договорна
лихва за периода от 11.01.2013 г. до 17.01.2013 г., 120.48 лева обезщетение за времето на
забавата в размер на законната лихва за периода от 21.05.2012 г. до 17.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху общата главница от 8793.92 лева, начиная от 18.01.2013 г. до
окончателното й изплащане, дължими по договор за потребителски кредит № */16.04.2008г.,
изменен с анекс № 1/30.09.2010 г. и погасителен план към него и договор за поръчителство
от 30.09.2010 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 196.14 лева платена
държавна такса. Същият е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от
22.01.2013 г. срещу солидарно отговорните длъжници ИВ. СТ. ИВ. и В.М.Д..
Видно от приложения препис на изп. дело № 90/2013 г. по описа на
ЧСИ Р.С.то е образувано по молба на „Централна кооперативна банка“ АД по така
издадения срещу И. и М. изпълнителен лист от 23.01.2013 г. Поискано е извършване на
изпълнителни действия. Образувано е на 28.02.2013 г., а на 06.03.2013 г. е получена покана
за доброволно изпълнение от И.. На 06.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до
„Централна кооперативна банка“ АД за запор на банковите сметки на длъжника. На
21.03.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. На 21.05.2013 г.
е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „Сибанк“
АД. На 07.06.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Инвестбанк“
АД. На 31.07.2014 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника. На 29.05.2017 г. е заложен запор върху банкова сметка на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На 23.06.2017 г. и 27.07.2018 г. е наложен запор върху
трудово възнаграждение на И..
На 23.04.2021 г. е депозирана молба от „Ф.И.А.“ ЕООД до ЧСИ С. с
искане за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния поради сключен
договор за цесия от 29.12.2020 г., с който е прехвърлено вземането на „Централна
кооперативна банка“ АД към И.И.. Направено е искане за предприемане на изпълнителни
действия. С постановление от 06.06.2021 г. изпълнителното дело е прекратено, като е
образувано ново изп. д. № 346/2021 г. по описа на ЧСИ С. въз основа на изпълнителния
лист, по който е образувано предходното такова. На 24.06.2021 г. са изпратени запорни
съобщения до банки. Извършени са справки за задължения към държавата, за притежавано
имущество, за месторабота.
По изпълнителното дело са извършвани и действия спрямо другия
длъжник, но както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес солидарните
длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито
2
вредят, нито ползват останалите, поради което не могат да се отчетат извършените спрямо
него изпълнителни действия с оглед преценка за изтекла погасителна давност за вземането
по отношение на ищеца И..
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното:
Настоящият кредитор на вземането по договора за потребителски
кредит, сключен между „Централна кооперативна банка“ АД, от една страна, и от друга –
И.И., се явява „Ф.И.А.“ ЕООД. Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на
ответното дружество, като това се установява от приложените по делото договор за
възлагане на вземания и приложение към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване
погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е
приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
3
предприето последното валидно изпълнително действие“.
С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.
В случая съдът намира, че последното валидно изпълнително действие
по първото изпълнително дело е извършено на 07.06.2013 г. с налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника, като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
07.06.2015 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело вече е било прекратено
по силата на закона, поради което се прилага вместо цитирана т. 10 от Тълкувателното
решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980 г., което гласи, че при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т. е. до 07.06.2015 г.
прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство. От 08.06.2015 г. е започнала да тече нова давност, която е прекъсната на
23.04.2021 г. (към който момент 5-годишната давност е изтекла) с подаването на молба за
образуване на ново изпълнително дело и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. Съгласно цитираното Тълкувателно решение прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
изпълнителните действия, извършени по второто изпълнително дело, прекъсващи давността,
са направени след погасяване на вземането по давност.
Действително с решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV гр. отд. е прието, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Застъпено е становище обаче, че тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
дело, а по време на висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност е била
спряна. Следователно и постановките в цитираното решение са неприложими в случая, тъй
като изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист,
е било образувано по време на действие на Постановление № 3/1980 г., било е прекратено
по силата на закона отново при действието на това Постановление, както е посочено по-
горе, поради което не могат да се отчетат като прекъсващи давността всички последващи
действия, извършени по него. Към датата на образуване на новото изпълнително дело на
06.06.2021 г. 5-годишната давност за вземането вече е била изтекла.
Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
4
С определение от 03.12.2021 г. съдът е прекратил производството по
гр. д. № 5457/2021 г. по описа на БРС в частта на предявения иск за приемане за установено,
че ищецът не дължи сумата от 165,20 лева, представляваща разноски по изпълнително дело
№ 20217060400346 по описа на ЧСИ Р.С. както и 1526,47 лева такса по Тарифата за таксите
по ЗЧСИ. Пропуснал е да прекрати на същото основание и производството в частта, с която
се претендира установяване недължимост на сумите 550,08 лева присъдени разноски, 150
лева юрисконсултско възнаграждение, посочени в поканата за доброволно изпълнение.
Искът е допустим само до размера от 196.14 лева присъдени съдебно-деловодни разноски в
ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС. Предмет на настоящото производство по чл. 439
ГПК е установяване недължимост на сумите, присъдени с изпълнителния лист, издаден по ч.
гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, поради изтекла погасителна давност за вземанията. В
същия изпълнителен лист не са включени разноските, които се дължат по изпълнително
дело, поради което е и недопустимо предявяването на претенция за суми, които не са били
присъдени от съда. Поради това производството по делото следва да се прекрати в тази му
част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 70 лева за заплатена държавна такса при образуване на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 607,91 лева (в общ
размер 677,91 лева, от която сума е извадена първоначално заплатената от ищеца държавна
такса в размер на 70 лева).
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5457/2021 г. по описа на
БРС в частта на предявения иск за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата над
196,14 лева присъдени съдебно-деловодни разноски в ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на
БРС до пълния претендиран размер от 700,08 лева, представляваща разноски по
изпълнително дело № 20217060400346 по описа на ЧСИ Р.С.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ф.И.А.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.П.М. и З.А.С., че
ищецът ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, адрес: *, не му дължи сумите 8793,92 лева главница,
ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. до окончателното й плащане,
7957,64 лева лихви до 28.12.2020 г., 196,14 лева съдебно-деловодни разноски в ч. гр. д. №
370/2013 г. по описа на БРС, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден по
ч. гр. д. № 370/2013 г. по описа на БРС, по който са образувани изпълнителни дела №
90/2013 г. и № 346/2021 г. по описа на ЧСИ Р.С. поради изтекла погасителна давност за
вземанията.
5
ОСЪЖДА „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Д.П.М. и З.А.С., да заплати на ИВ. СТ. ИВ., ЕГН
**********, адрес: *, сумата 70 лева (седемдесет лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Ф.И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Д.П.М. и З.А.С., да заплати по сметка на БРС държавна
такса върху уважения размер на иска в размер на 607,91 лева (шестстотин и седем лева и
деветдесет и една стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6