Решение по дело №87/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба М. П. Б. от гр.Б., обвиняема по ДП №38/2013г. по описа на РУП Г.Д., против определение №199/20.01.2014г., постановено по чнд №25/2014г. по описа на РС Г. Д., с което е отменено постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство по същото ДП.

В жалбата се излагат подробни съображения в насока, че определението е неправилно и са налице основания за отмяната му. Обвиняемата изразява несъгласие с изводите на съда, че разследването не е проведено обективно и не са извършени всички необходими и относими следствени действия. В хода на производството вече са били разпитани всички свидетели, изпълнени са били всички необходими процесуални действия, за да се приеме, че няма осъществен състав на престъпление. Прокурорът подробно е анализирал събраните доказателства по делото, като е изложил съображения за това, с които принципно съдът се е съгласил. От доказателствата, обсъдени съвкупно, не може да се направи извод, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, поради което определението следва да бъде отменено като неправилно, противоречиво и незаконосъобразно.

При проверка наобжалваното определение и след съобразяване на доказателствата по ДП №38/2013г. по описа на РУП Г.Д. въззивният съд намира за установено следното:

По ДП №38/2013 г. по описа на РУП Г. Д. като обвиняемо лице е била привлечена М. Б. за това, че на неустановена дата през 2012г. в с.Садово, обл.Б. самоволно, не по установения от закона ред, е осъществила едно свое оспорвано от другиго действително или предполагаемо право, като извършеното не е маловажен случай, - право на ползване на жилищен имот, собственост на П. П., като го заела, подменила брави и ключове и осуетила достъпа на Г. Г. Т. от гр.С. до имота, престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В досъдебното производство са установени следните релевантни за настоящото произнасяне факти:

М. Б., Д. П. /починал/, Г.П. и Е. С. са деца от първия брак на П. П., бивш жител на с.С., който през 1967 г. сключил втори брак с Х. Л., която от своя страна от първия си брак имала две деца – З.Л. /починал/ и Г. Т.. От втория брак П. нямали деца. През 1983г. на името на П. бил издаден нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка, с който той бил признат за собственик на основание давностно владение на имот дворно място парцел първи, пл.№174 от кв.10 по плана на с.С., както и и на построените в имота паянтова жилищна сграда и стопанска сграда. П. починал през 2001г., а съпругата му, която продължила да живее в същия имот, починала през 2012г. На 18.09.2006г. от кмета на С. Я. Б. било издадено удостоверение за наследници на П., в което не била посочена втората му съпруга, а само децата от първия му брак. След смъртта на П. дъщеря й Г. Т. оставила ключа за имота у съседката А.Ч., както правела това й майка й приживе, когато отсъствала от дома си. Това било известно на М. Б., която известно време след смъртта на Х. П. поискала от Ч. ключа, след което й казала, че е сменила бравите и повече няма да й оставя ключ. На 06.05.2012г. Г. Т. пристигнала в с.С. и поискала от Ч. ключа за имота, а тя й казала, че вече няма ключ и обяснила защо. Т. се обадила на Б., която й заявила,че ще влиза в имота само в нейно присъствие, след което Т. подала жалба до РП за съдействие за достъп. В хода на проверката по този повод Б. представила удостоверението за наследници от 2006г. и нотариален акт, издаден на името само на баща й, заради което според нея Х. П. не била наследник на имота. След предупреждение тя не възстановила първоначалното положение доброволно.

Тази фактическа обстановка е била установена от събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно в постановлението, поради което не се налага да се изброяват наново, тъй като те са били описани обективно и пълно.

С постановление от 21.12.2013 г. прокурорът е прекратил наказателното производство, тъй като е приел, че липсва съставомерeн признак по чл.323, ал.1 от НК, защото макар да са установени действия от страна на обвиняемата, насочени към осъществяване на нейно право, не е налице оспорване на това право преди извършване на тези действия, т.е. те не са били извършени при условията на наличен фактически спор, напротив, такъв не е съществувал, а началото му е било поставено със смяната на бравите и ключовете. Освен това въз основа на удостоверението за наследници и нотариалния акт за собственост на баща й Б. е била с убеждение, че Х. П. не е наследник на този имот, поради което е възникнало и съмнение за наличието на субективната страна на обвинението. Освен това случаят е маловажен, тъй като и обвиняемата и свидетелката Т. живеят в други населени места, не ползват къщата и рядко я посещават. По тези съображения прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като поведението на обвиняемата не осъществява състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК, а се касае до гражданскоправен спор.

Определението на съда, с което е отменено постановлението, не е правилно, тъй като причината за отмяна е неправилно възприетото разбиране, че не са изследвани задълбочено и всестранно значими за разкриване на обективната истина обстоятелства. Според съда нотариалният акт за имота е копие, а също и не са били разпитани всички насленици, включително дъщерята на Г. Т. Д.. Въззивният състав намира, че тези указания противоречат на събраните по делото доказателства, доколкото на досъдебното производство не е необходимо приложените писмени документи да бъдат в оригинал, а освен това в хода на производството са проведени разпити на всички свидетели, които имат отношение към казуса. Дъщерята на Т. не е наследник предвид факта, че майка й е жива, така че нейният разпит не би могъл да допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото, още повече, че обвиняемата и останалите живи наследници /освен Г. Т./ са наследници на П., а не на Х. П., а очевидно тези наследници оспорват правата на наследниците на втората съпруга на баща им, така че те не биха могли да изяснят нищо ново по делото. Началото на спора е било поставено чрез смята на патроните от Б., а данни за наличието на спор преди този момент от разпитите на Т. не са установени, затова изводите на прокурора за липса на този съставомерен признак са обосновани и доказани. Действително наличието на пряк умисъл за самоуправство също е съмнително доколкото обвиняемата е представила удостоверение за наследници и нотариален акт, в който втората съпруга на баща й изобщо не е вписана, така че и този въпрос е бил изяснен още преди прекратяване на производството. Маловажността на случая също е била изяснена предвид местоживеенето на Б. и Т. и показанията на Т., в които изрично е посочено, че е отишла еднократно до имота и достъпът не й е бил отказан напълно, а Б. заявила, че ще влезе там само в нейно присъствие и когато на нея й е удобно. Следващ случай, при който двете са разговаряли, е било преди пускане на жалбата от Т. на 25..09.2012г., но за този случай Т. дори не е посочила да е ходила в с.С.. Предвид това указанията на първоинстанционния съд са безпредметни. Не се налага извършването на допълнителни процесуални действия, тъй като от една страна, доказателствата са достатъчни да се приеме за правилно прекратяването на наказателното производство от прокурора поради посочените от него основания. От друга страна, не може да се приеме, че писмените доказателства по досъдебното производство във всички случаи следва да бъдат представени в оригинал, а също и че разпитът на лице, което дори не е наследник на имота, би изяснило обстоятелствата по делото.

По тези съображения жалбата на обвиняемата е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №199/20.01.2014г., постановено по чнд №25/2014г. по описа на РС Г. Д., с което е отменено постановление на РП Г. Д. от 21.12.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №38/2013г. по описа на РУП Г. Д., като ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.12.2013г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№38/2013г., водено срещу М. П. Б. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: