№ 39
гр. Сливен , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря С. В. Петкова
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212200600149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е въззивна жалба на частния тъжител В. АХМ. К., чрез
неговия пълномощник, против присъда № 260011/ 27.01.2021г., постановена
по НЧХД № 406/2020г. по описа на Районен съд – Сливен, с която подс. Д.
СТ. Г. е призната за невиновна в това, че на 07.02.2020г. в гр. Т., в качеството
си на сродник (баба по майчина линия) на децата А. В. К. и Д. В.а К.а, не е
изпълнила съдебно решение № 2/06.01.2020г., постановено по гр.д. №
5164/2019г. по описа на РС Сливен относно режима на личните контакти
между бащата В. АХМ. К. с малолетните му деца и по което съдебно решение
на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК е допуснато предварително изпълнение, и е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК. Частният тъжител В. АХМ. К. е осъден да заплати на Д. С. Г.
сумата от 400 лв., представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба, депозирана от повереника на частния тъжител
В.К. в законоустановения срок за обжалване, се изразява несъгласие с
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Последният се
определя като неправилен. В жалбата се твърди, че на процесната дата
безспорно е установено неспазване и неизпълнение на посоченото съдебно
решение, относно упражняване на родителските права и лични контакти на
1
бащата с двете му деца. Решението било известно на подсъдимата и тя с ясно
съзнание и при пряк умисъл не го изпълнила. Твърди се още, че с
оправдателната присъда единственото което щяло да бъде постигнато е
продължаващо неизпълнение на режима на лични контакти от страна на
подсъдимата и като последица от това - отчуждаването на децата от единия
им родител, което било недопустимо. Искането е въззивният съд да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Г. за
виновна за вмененото й престъпление и да й наложи съответното наказание.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят В.К.,
редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения си
повереник. Последният заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания и настоява за уважаването й. Счита, че ясно и конкретно е
записано в съдебното решение, че децата не се предават в присъствието на
социален работник, а се предават на социален работник.
Подсъдимата Д.Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда като законосъобразна.
Окръжен съд Сливен, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания, съобрази доводите на явилите се страни, прецени наличните по
делото доказателствени материали и съобразно с изискванията на чл. 314 от
НПК, констатира СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че свид. М. С.а
(дъщеря на подсъдимата) и частният тъжител В.К. са бивши съпрузи, като от
брака си имат родени две деца – малолетните А. К. и Д. К.а, родени на
25.10.2010г. Гражданският брак между двамата бил прекратен с Решение по
гр.д. № 2134/2016г. на РС – Стара Загора. С това решение бил определен и
режим на лични отношения между бащата и двете малолетни деца. С решение
№ 2/06.01.2020г. по гр.д. № 5164/2019г. на РС –Сливен, е изменено
посоченото по-горе решение, в частта, относно определения режим на лични
контакти и е допуснато предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 2 от ГПК. Съгласно решението на РС-Сливен, частният
тъжител К. имал право да вижда и взема децата при себе си два пъти месечно
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00ч. в петък до
17:00ч. в неделя, с преспиване при бащата. Един месец през лятото, съответно
през месец юли или месец август, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката. Три дни за Коледа и Нова година през всяка нечетна календарна
година от 10ч. на 23.12. до 18ч. на 25.12., съответно от 10ч. на 30.12. до 18ч.
на 01.01. Първите три дни през Великденските празници на всяка четна
календарна година от 10ч. на първия ден до 18ч. на третия ден. Съдът в
2
решението, на основание чл. 59, ал. 8 от СК определил, че при осъществяване
на режима на лични контакти през първите 12 месеца, децата да се предават
от майката или упълномощено от нея лице на социален работник при
Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ гр. Т. (по
местоживеене на децата), който да ги предаде на бащата или упълномощено
от него лице, като връщането става по обратния ред, чрез социалния
работник. Препис от решението бил връчен на свид. С.а на 13.01.2020г., като
със съдържанието на решението била запозната и подсъдимата.
Свид. С.а често пътувала в чужбина, като през времето в което не била
в страната, включително на 07.02.2020г., за децата се грижила майка й –
подсъдимата Д.Г.. За това свид. С.а упълномощила с безсрочно пълномощно
майка си да я представлява пред различни институции по отношение грижите
за децата.
След прекратяването на брака отношенията между бившите съпрузи не
били добри. В тази връзка с Решение № 969/10.09.2019г. по гр.д. №
3927/2019г. по отношение на В.К. било установено, че е осъществил домашно
насилие спрямо бившата си съпруга и децата им. Били наложени съответните
мерки за защита, според които молителят нямал право да доближава свид. С.а
на разстояние по-малко от 100м., както и жилището й (където живеели и
двете им деца), местоработата и местата за социални контакти в гр. Ш. за
срок от 12 месеца.
За неизпълнение на съдебното решение по отношение на личните
контакти с децата, К. в периода 01.01.2017г. – 01.03.2020г. подавал множество
сигнали и жалби до органите на реда срещу свид. С.а и майка й – подс. Д.Г..
На 18.09.2018г. по отношение на подс. Г. бил съставен протокол за
предупреждение по ЗМВР да не осуетява изпълнението на съдебно решение
№ 152/12.05.2017г. на ОС Стара Загора, относно изпълнението на
упражняването на родителските права и личните контакти с дете.
На 07.02.2020г. (първи петък от месеца) тъжителят К. посетил Дирекция
„Социално подпомагане“ Т., която обслужвала и община Ш.. Там той
уведомил свид. Г. - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Т. и
свид. Й. - началник отдел „Социално подпомагане“, че предвид съдебно
решение от 06.01.2020г. очаква децата му да бъдат доведени и предадени. До
този момент Дирекция „Социално подпомагане“ не била уведомена за
постановената мярка по чл. 59, ал. 8 от СК. Свидетелите Й. и Г. изчакали
заедно с тъжителя в сградата на Дирекцията до 18:15ч., но децата не били
доведени, след което съставили протокол за това.
На 20.02.2020г. служител от Дирекция „Социално подпомагане“ Т.
поканил по телефона свид. С.а да изпълни съдебно решение № 2/06.01.2020г.,
като я информирал, че има задължение да предаде децата на социален
работник. Свид. С.а не отказала да предаде децата, но само ако това се случи
в определения от съдебното решение ден и час, по местоживеене на децата.
Частният тъжител В.К., посетил на 21.02.2020г. между 17:30 часа и 18:10 часа
3
Дирекция „Социално подпомагане“ – Т., за да вземе децата, но същите не
били доведени от майката, респ. от упълномощено лице. За това бил съставен
протокол от служителите в дирекцията.
По молба на частния тъжител до ОД на МВР-Сливен, препратена по
компетентност на РУ-МВР Т., била образувана проверка за неизпълнение на
съдебно решение по гр.д. № 5164/2019г. на РС-Сливен относно режима на
лични отношения между него и децата му за дати 07.02.2020г. и 20.02.2020г..
Преписката била образувана по искане за предприемане на мерки по чл. 26,
ал. 2 от Закона за закрила на детето и приключила с отказ на прокурор от РП-
Сливен да се образува досъдебно производство.
Установено по делото е още, че децата Д. и А. К.и към дата
07.02.2020г. били ученици в четвърти клас в СУ „Г.К.“ гр. Ш. и посещавали
извънкласни занимания в дните сряда и четвъртък, а в останалите дни
приключвали учебните занятия около 16:30 часа. Между родителите на двете
деца спорадично възниквали конфликти във връзка с изпълнението на режима
на лични контакти и междуличностни проблеми.
Така възприетите от въззивната инстанция фактически положения
съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз
основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата
по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е положил процесуални усилия за попълване на
делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и е аргументирал кои от тях кредитира и защо.
Въззивният съд принципно възприема както тяхната преценка, така и
обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите. Правилно са преценени всички гласни и писмени доказателствени
материали. Тази преценка е добре обоснована и мотивирана от съда по
отношение на обстоятелствата, които следва да се приемат като достоверни и
реално настъпили на инкриминираната дата и настоящата инстанция изцяло
споделя така материализираните в мотивите на първата инстанция
доказателствени преценки и изводи.
С основание районният съд е кредитирал показанията на свидетелите
Д. Г., С. Й., М. С.а, Н. К., Т. Д., В. М. и М. У., както и обясненията на
подсъдимата. Всички те са били подложени на задълбочен, внимателен и
критичен анализ, като районният съд аргументирано е мотивирал преценката
им.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на свид. М. С.а от
които се установява, че тя и подсъдимата са били запознати с Решение № 2 /
06.01.2020г. по гр.д. № 5164 / 2019г. по описа на СлРС и определения с него
режим на лични контакти между частния тъжител и двете му деца; че в
периодите, когато С.а е в чужбина подсъдимата се грижи за децата Д. и А.; че
на инкриминираната дата служители от Дирекция „Социално подпомагане“ –
4
Т. са очаквали децата да бъдат заведени в Дирекцията. Показанията на тази
свидетелка кореспондират с показанията на свид. Г. и свид. Й. относно
случилото се на 07.02.2020г.; с показанията на свид. М. и свид. У., относно
полагането на грижи за децата от подсъдимата, както и с писмените
доказателства - представеното по делото пълномощно; справката от СУ
„Г.К.“ – гр. Ш.; справката от гражданското деловодство на СлРС относно
факта, че е запозната с процесното съдебно решение; удостоверението за
роднински връзки. Макар свид. С.а да е дъщеря на подсъдимата, няма
конкретни основания да бъде подлагана под съмнение достоверността на
нейните показания.
Правилно районният съд е дал вяра на показанията свид. Г. (директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т.) и свид. Й. (началник отдел
„Социално подпомагане в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. ), от
които се установява, че на 07.02.2020г. частният тъжител отишъл в сградата
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Т., за да чака децата да му бъдат
доведени в изпълнение на съдебното решение, както и че дотогава те двете не
са били уведомени и не са знаели за решение № 2 / 06.01.2020г. на СлРС.
Техните показания взаимно се допълват и кореспондират със съставения
протокол от 07.02.2020г. и показанията на свид. С.а. Кредитирани са и
безпротиворечивите показания на свид. У. и свид. М. – учителки на двете
деца. От тях се установява, че подсъдимата има пълномощно да полага грижи
за децата в отсъствието на свид. С.а; че бащата е посещавал училището, за да
види децата си. Показанията им кореспондират с показанията на свид. К. и
свид. С.а и обясненията на подсъдимата относно отглеждането на децата; с
показанията на свид. Д. относно това, че частният тъжител е ходил в
училището, за да види двете децата; с показанията на свид. С.а и обясненията
на подсъдимата относно съставеното пълномощно, както и със самото
приложено по делото пълномощно. Няма причина да не бъдат кредитирани
показанията на свидетелите К. и Д., които не са заинтересовани от изхода на
делото.
Като непротиворечащи на останалия доказателствен материал
правилно са кредитирани и обясненията на подсъдимата, че е имало
образувано дело за домашно насилие срещу частния тъжител и че е
упълномощена от дъщеря си да я представлява в нейно отсъствие по всички
въпроси отнасящи се до децата, както и да полага грижи за тях. Въпреки, че
нейните обяснения са едновременно източник на доказателства и средство за
защита, в случая втората инстанция не намери основания да не даде вяра на
обясненията й в тази им част.
Правилна е оценката на първоинстанционния съд и относно
приобщените писмени доказателствени материали, имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Като цяло, решаващият съд в мотивите към атакуваната присъда е
основал фактическите си изводи на базата на подробен анализ на
доказателствения материал и е мотивирал подробно вътрешното си
5
убеждение. Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Въззивният съд намира, че първостепенният съд правилно е установил
фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразния
правен извод, че подс. Г. не е осъществила от обективна и субективна страна
елементите на престъпния състав на чл. 182, ал. 2 от НК, а именно на
07.02.2020г. в гр. Т., в качеството си на сродник (баба по майчина линия) на
децата А. В. К. и Д. В.а К.а, не е изпълнила съдебно решение № 2/06.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 5164/2019г. по описа на РС Сливен относно режима
на личните контакти между бащата В. АХМ. К. с малолетните му деца и по
което съдебно решение на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК е допуснато
предварително изпълнение, поради което е признал подс. Г. за невиновна и я
оправдал по обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК.
Безспорно установено е, че на инкриминираната дата свид. М. С.а е
била извън страната и подсъдимата, като упълномощено лице е следвало да
изпълни процесното съдебно решение относно режима на лични контакти
между бащата и двете му малолетни деца, но не е предала децата на социален
работник Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. (тъй като в гр. Ш.,
където живеят децата няма такава Дирекция) за реализиране от страна на
баща им на режима на лични контакти. Безспорно установено е и това, че
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. към този момент не е била
уведомена за съдебното решение, респ. за това свое задължение и за
инкриминираната дата не е имало съгласуваност между свид. С.а или подс. Г.
и Дирекцията за начина, по който ще се осъществи изпълнението на
съдебното решение.
Подсъдимата Д.Г., действително в посочения в съдебното решение ден
и час, не е предала на социален работник двете деца, но не е изпълнила това
свое задължение поради липсата на съгласуваност за начина на изпълнение с
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т.. Както правилно е приел и
първият съд, съгласно постановения съдебен акт не се създава задължение за
майката или упълномощено от нея лице, да предаде децата на социален
работник именно в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т..
Единствено е посочено, че децата следва да бъдат предадени на социален
работник, поради това и недовеждането им на инкриминираната дата в
сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. от подсъдимата не
представлява неизпълнение на съдебното решение.
Окръжният съд прецени като неоснователни възраженията във
въззивната жалба, че съдебното решение е ясно и конкретно. Процесното
съдебно решение № 2/06.01.2020г., постановено по гр.д. № 5164/2019г. по
описа на РС Сливен може да бъде тълкувано по различен начин и от него не
може да се извлече категорично задължение за майката, респ. бабата, която
към инкриминираната дата се е грижела за двете деца, да заведе последните в
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т., където да ги предаде на социален
6
работник (още повече, че към същата дата не е бил определен и социален
работник, на който да бъдат предавани децата и то след установеното работно
време, тъй като както беше посочено по - горе Дирекцията не е била
уведомена за съдебното решение). Редакцията на съдебното решение
позволява различно тълкуване относно това къде и как подсъдимата е била
длъжна да предаде децата на социалния работник, но нито въззивната
инстанция, нито съдът постановил обжалваната присъда разполагат с
правомощия за тълкуването му. Това може да направи само съдът, който е
постановил решението. След като в съдебното решение липсва точно и ясно
формулиран начин на изпълнение на задължението за предаване на децата за
осъществяване режима на лични контакти на жалбоподателя с тях, не може да
се търси виновно поведение от подсъдимата за неизпълнението му.
Предвид изложените съображения за липсата на прецизност при
формулиране на диспозитива на решение № 2/06.01.2020г., постановено по
гр.д. № 5164/2019г. по описа на РС Сливен и за липсата на съгласуваност
между свид. С.а или подс. Г. и Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Т. за
начина, по който ще се осъществи изпълнението на съдебното решение
законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на
осъществен състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК от страна на подс.
Г. и последната правилно е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Относно възражението в жалбата, че е без значение за делото
изложеното от подсъдимата твърдение, че децата не искали да се виждат с
баща си, тъй като това не водело до отпадане на ангажимента за
предоставяне на децата в изпълнение на съдебното решение, съдът следва да
отбележи, че действително волята на децата не може да се отрази върху
изпълнението на задължението, произтичащо от съдебното решение и по
принцип не е от значение за съставомерността на самото деяние.
По реда на служебната проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в хода на
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на
участие на тъжителя в производството, както и правото на защита на
подсъдимата.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи
изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло, включително и в частта, в която
жалбоподателят – частен тъжител пред първата инстанция, е осъден да
заплати на подс. Г. сумата 400 лв., представляваща направени от нея
разноски за адвокатско възнаграждение. В тази й част присъдата е съобразена
с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК според която, когато подсъдимият
бъде признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
7
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл.338 от
НПК, СлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 260011/27.01.2021г. по НЧХД №
406/2020г. на Районен съд – гр. Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8