Р Е Ш Е Н И Е
Номер 743 от 26.06.2020
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова и прокурор Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело
номер 451 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.В.Т. с ЕГН **********, чрез адв. Андон А. от Адвокатска колегия Бургас с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 85 против Решение № 1509/06.12.2019 г., постановено по НАХД № 4449/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0346-000318/25.10.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, редовно призован се представлява от упълномощения си процесуален представител – адв. Андон А., който поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация – Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на К.В.Т. против Наказателно постановление № 18-0346-000318/25.10.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на лицето за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява осъщественото административно нарушение.
Решението на Районен съд Бургас е неправилно
и следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния районен съд за липсата на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да обосноват незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
Видно от приложения по административнонаказателната преписка Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 531 (бл. № 994152) от 05.10.2018 год., актосъставителя е приел, че на 05.10.2018 год. около 22.15 часа в гр. Созопол, ул. „Крайбрежна“, К.В.Т. управлява лек автомобил „БМВ 325 Д“ с рег. № А 7653 НК, негова собственост, като при полицейска проверка отказва да му бъде извършен тест за алкохол и наркотици и техните аналози, издаден талон за медицинско изследване № 0005232, с което лицето виновно е нарушило чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В АУАН е вписано обстоятелството, че на лицето е издаден талон за медицинско изследване, но както в АУАН, така и в самия талон не е отбелязано за какво точно следва да е това изследване – за установяване наличието на алкохол в кръвта или за установяване наличието на наркотични вещества и техните аналози. От своя страна, при съставяне на наказателното постановление, административнонаказващия орган без наличието на каквито и да е обективни данни е приел, че лицето при проверката е отказал да му бъде извършен тест за алкохол. В този смисъл, от начина по който е вписано изпълнителното деяние в АУАН и в НП по същество остава неясно какво точно административно нарушение е вменено на проверяваното лице – за отказ от извършване на проба за употреба на алкохол или за отказ от извършване на проба за употреба на наркотици или техните аналози. Следва да се има предвид и факта, че проверката с техническо средство за установяване на алкохол е различна от проверката с тест за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози, поради което и отказа на която и да е от тях съставлява административно нарушение. В този смисъл, при изписване на диспозитива на това административно нарушение следва безпротиворечиво да се конкретизира и опише съответния отказ, което в настоящия случай не е направено. Така констатираното съставлява нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето, доколкото, с оглед неясната квалификация на изпълнителното деяние, описана в АУАН и в НП за лицето остава неясно какво точно административно нарушение му се вменява. За пълнота на изложението следва да се отчете и обстоятелството, че по мнение на съда, за първоинстанционния районен съд също е останало неизяснено за какъв точно отказ е санкционирано лицето, доколкото при описване на установената фактическа обстановка в мотивите на съдебния акт, на места е посочено, че лицето е отказало извършване на проверка за наличие на алкохол, а на други, че лицето е отказало извършване на проверка за наркотични вещества и техните аналози.
Според настоящия съдебен състав, по начина по който е изписан диспозитива на вмененото административно нарушение както в АУАН, така и в НП е налице и друго процесуално нарушение. Анализът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП обосновава извод за наличие на две изпълнителни деяния, осъществяващи признаците на административното нарушение, а именно – отказ за извършване на проверка с техническо средство или с тест и неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В случая, както в АУАН, така и в НП е описано само първото изпълнително деяние – отказ за извършване на тест, докато второто изпълнително деяние – неизпълнение на предписание за медицинско изследване не е вписано, като само е посочен факта на издаден талон за медицинско изследване.
Не на последно място, настоящия касационен състав счита за нужно да посочи, че не споделя мотивите на предходния касационен състав по отношение връчването на нечетлив екземпляр на АУАН, доколкото връчването на такъв по същество съставлява липса на редовно връчен АУАН, което съставлява нарушение на задължение на актосъставителя, вменено с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, което нарушение не би могло да бъде санирано с изпълнение на друго задължение, разпоредено с нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН – за предявяване на АУАН за запознаване и подписване от страна на нарушителя. Правната логика за връчването на АУАН, в т.ч. и на четлив екземпляр на такъв цели гарантиране възможността на нарушителя да организира своевременна и адекватна защита по отношение на фактическите и правни основания, обективирани в АУАН, което не би било възможно при положение, че тези фактически и правни основания обективно не могат да се установят от нечетливия екземпляр на акта.
По изложените съображения съда намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Като е приел противното, първоинстанционния районен съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОМЕНЯ Решение № 1509/06.12.2019 г., постановено по НАХД № 4449/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0346-000318/25.10.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, с което на К.В.Т. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.