РЕШЕНИЕ
№ 141
С., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 290 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„К.и.” ЕООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № К-0043396/08.04.2020 г., издадено от Е.М.Г.– Директор
на Регионална дирекция за областите С., С.ска, К., П.
и Б., със седалище гр. С. към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при КЗП, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не се
представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
В съпроводителното писмо, с което
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда
жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е изразено становище
за неоснователност на жалбата и е отправено искане за присъждане на разноски. В
открито съдебно заседание въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената
имуществена санкция по чл. 208, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ), срещу жалбоподателя
е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен за
това съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗТ с представената Заповед № 673/21.08.2019 г.,
издадена от Председателя на КЗП. Наказателното постановление не съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Единственото оплакване в жалбата,
относимо към спазването на процесуалните правила в
административно-наказателното производство, е за несъответствие на съдържанието
на обжалваното НП с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно установеното с нея изискване в НП да бъдат описани
доказателствата, които потвърждават санкционираното нарушение. То обаче е
неоснователно, първо – защото в процесното НП е
посочено, че нарушението е констатирано с протокол № К-2701906/24.01.2020 г.
(приложен към административно-наказателната преписка), който има
характеристиките на доказателство за твърдяното нарушение и второ – защото при
наличното единство между описанието на вменените на жалбоподателя с АУАН и НП факти
и правната им квалификация, правото му на защита в производството не може да
бъде накърнено само заради евентуалното непосочване на доказателствата, които
ги подкрепят. Както в административно-наказателното производство, така и в
настоящото съдебно производство жалбоподателят не е ограничен по какъвто и да
било начин в правото му да ангажира доказателства за опровергаване на
фактическите констатации в АУАН и на фактическите и правните изводи на
административно-наказващия орган.
Останалите оплаквания в жалбата
се отнасят до съответствието на обжалваното НП с материалния закон, поради което
ще бъдат обсъдени по-долу.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че при извършена на
24.01.2020 г. проверка в стопанисван от жалбоподателя туристически обект –
класически ресторант „Ф.“ към хотел „А.“, находящ се
в к. к. „Б.”, Община С., е констатирано, че същият е нарушил разпоредбата на
чл. 114, т. 2 от ЗТ като не е изпълнил визираното в тази разпоредба свое
задължение да предоставя туристически услуги в туристически обект, който
отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл.
121, ал. 5 от ЗТ.
Нарушението се изразява в това, че
посоченият ресторант, категоризиран съгласно удостоверение № РК-19-11172 от 04.04.2017 г., валидно до 04.04.2022
г., с категория „три звезди”, не отговаря на следните изисквания за
туристически обект от тази категория:
- да има количка за
сервиране на напитки, предястия, десерти и др.;
- да има детски столчета;
- да има специализирана
помощна количка за сервиране на студени предястия, бифтеци, ростбиф, десерти и
напитки.
Тези изисквания са установени в приложение
№ 3 към чл. 17, ал. 1 от действащата към датата на проверката Наредба за
изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обн. ДВ, бр. 65/2015 г., понастоящем отменена, ДВ, бр.
59/2020 г.) и по-конкретно – съдържат се в раздел І „Изисквания към изграждане,
обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и развлечения“, категория
„три звезди“ (т. 5.6.4 и т. 5.6.7) и в раздел ІІ „Изисквания към обслужването в заведенията за
хранене и развлечения“ (т. 11.7 за обект с категория „три звезди“) на това
приложение.
Посочената наредба е приета на
основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ и е отменена със заключителната разпоредба на
параграф единствен от ПМС № 139/26.06.2020 г., с което е приета Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости (обн.
ДВ, бр. 59/03.07.2020 г.), която действа и понастоящем. В новата наредба, също
приета на основание чл. 121, ал. 5 от ЗТ, горепосочените изисквания са
идентични с тези по отменената с нея наредба за ресторант с категория „три
звезди“, какъвто е стопанисвания от жалбоподателя обект - те са установени в приложение
№ 3 към чл. 14, ал. 1 от новата наредба и по-конкретно – в раздел І „Изисквания
към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и
развлечения“, категория „три звезди“ (т. 5.6.4 и т. 5.6.7) и в раздел ІІ
„Изисквания към обслужването в заведенията за хранене и развлечения“ (т. 11.7
за обект с категория „три звезди“) на това приложение.
Обстоятелството, че на
жалбоподателя е вменено и неизпълнение на изискването по т. 4.2.1 от раздел І
„Изисквания към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене
и развлечения“, категория „три звезди“ на приложение № 3 към чл. 17, ал. 1 от
наредбата от 2015 г., а именно вратите на
тоалетните клетки да бъдат с брави информатори, което не е възпроизведено в
приетата след извършване на проверката наредба по чл. 121, ал. 5 от ЗТ от 2020
г. като изискване за ресторант с категория „три звезди“, дава основание на съда
по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да приеме, че жалбоподателят не следва да
отговаря за неизпълнение на това конкретно изискване, но не може да се приеме,
че това обстоятелство е основание за изцяло дисквалифициране на деянието му
като административно нарушение.
Естеството на материално-правното задължение,
установено в чл. 114, т. 2 от ЗТ за лицето, извършващо ресторантьорство в
туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 от ЗТ, а именно – стопанисваният от
него туристически обект да отговаря на нормативните изисквания за определената
му категория, както и формулировката на състава на административното нарушение
по чл. 208, ал. 1 от ЗТ – предоставяне в категоризиран туристически обект на
туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената
категория, обосновават еднозначен извод, че установеното в определен момент
несъответствие на туристическите услуги с изискванията за категорията на обекта
съставлява едно административно нарушение независимо колко конкретни изисквания
не са изпълнени. Поради това и налагането с обжалваното НП на една имуществена
санкция на жалбоподателя за несъответствие към 24.01.2020 г. на предлаганите
туристически услуги в стопанисвания от него туристически обект с повече от едно
от изискванията за категорията на обекта съгласно наредбата, не нарушава чл. 18
от ЗАНН.
В тази връзка следва да се
отбележи, че ако от фактическа страна някое от вменените на жалбоподателя
несъответствия на предоставяните от него туристически услуги с нормативните
изисквания за категорията на обекта, не бъде доказано или ако някое от тези
изисквания е отпаднало след издаване на НП, това не води до несъставомерност като
цяло на деянието на жалбоподателя като административно нарушение, изразяващо се
в доказано неспазване на останалите изисквания, които продължават да са в сила.
Установеното при проверката на
24.01.2020 г. несъответствие на стопанисвания от жалбоподателя туристически
обект – ресторант с категория „три звезди“ с изискванията за наличие: на количка за сервиране на напитки,
предястия, десерти и др.; на детски столчета; на специализирана количка за
сервиране на студени предястия, бифтеци, ростбиф, десерти и напитки е
достатъчно за извод, че от обективна страна жалбоподателят не е изпълнил
установеното в чл. 114, т. 2 от ЗТ свое задължение да предоставя туристически
услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ и от обективна страна
деянието му е съставомерно като административно нарушение
по чл. 208, ал. 1 от ЗТ.
Нарушението е извършено от
юридическо лице – търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и
имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, като въпросът
относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда
от съда.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че за констатирано несъответствие на обекта с горепосочените
изисквания съгласно наредбата се предвиждало не налагане на санкция, а се
допускало даване на предписания. Действително, видно е от цялостното съдържание
на приложение № 3 към чл. 17, ал. 1 от наредбата от 2015 г., а и на приложение
№ 3 към чл. 14, ал. 1 от наредбата от 2020 г., че за изискванията, отбелязани
със символ „*“ се допуска даване на предписания,
но това не означава, че неизпълнението им е несъставомерно
като административно нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ, а означава съвсем друго
– че неизпълнението им може да не бъде основание по чл. 135 от ЗТ за налагане
на принудителната административна мярка „понижаване на категорията на обекта“.
Твърденията в жалбата, че
посоченото обзавеждане е било налично в обекта към датата на проверката и е
било показано на контролните органи, са голословни, не са подкрепени от събрани
по делото доказателства, а и се опровергават от съдържанието на констативния
протокол № К-2701906/24.01.2020 г., както и от показанията на св. М.П., на
длъжност „главен инспектор“ в РД – С. в КЗП.
Ето защо, за административно
нарушение по чл. 208, ал. 1 от ЗТ административно-наказващият орган
законосъобразно е ангажирал имуществената санкционна отговорност на
жалбоподателя като му е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо да се установи
настъпването на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да
се обсъжда. Обществената му опасност не е незначителна, тъй като то се изразява
в предоставяне на туристически услуги в туристически обект от една средно
висока категория, които не съответстват на редица изисквания към тази
категория.
Аргументите в жалбата, че процесното нарушение не е довело до ограничаване на правата
на потребителите да получат качествена туристическа услуга, нито до понижаване
нивото на клиентско изживяване и клиентска удовлетворЕ.т,
са неоснователни и категорично не се споделят от съда. Външен израз на
изискванията към качеството на туристическата услуга е категорията на
туристическия обект, в който тя се предоставя, като равнището на тази категория
неминуемо се отразява и на величината на цената на услугата. Затова доводът, че
неспазването на определени нормативни изисквания към обекта, обусловени от
неговата категория, не нарушава правата на потребителя, по същността си се
свежда до едно напълно несъстоятелно твърдение, че ресторантьорът
има право да очаква да получи такава цена на предоставяната от него
туристическа услуга, която съответства на категорията на обекта, но си запазва
правото да не спази някое от изискванията за качество на услугата, предоставяна
в обект от такава категория. От друга страна, клиентското изживяване и
клиентската удовлетворЕ.т са изцяло субективни
усещания на отделния потребител и нямат никакво отношение към степента на
обществена опасност на нарушението. Съвсем отделен и без допълнителен коментар
остава въпросът какво би било клиентското изживяване у потребител, който по
някакъв начин установи, че е заплатил вечеря в ресторант с категория „три
звезди“ при съответната за тази категория цена и че компетентните държавни
органи неглижират неспазването на изискванията към
обекта за тази категория с аргументи, извлечени от субективните му усещания.
Наред с гореизложеното, нарушението
е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се
установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен
на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни
нарушения. Нарушението е извършено от търговско дружество в стопанисван от него
търговски обект, който се намира в курорт с национално и международно значение
и то в активния за курорта зимен туристически сезон.
Ето защо основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с
оглед искането на пълномощник на въззиваемата страна
за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5, вр.
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер е определен в съответствие с чл. 27е от Наредба за
заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0043396/08.04.2020 г., издадено от Е.М.Г.–
Директор на Регионална дирекция за областите С., С.ска,
К., П. и Б., със седалище гр. С. към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при КЗП.
ОСЪЖДА „К.и.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Е.“ № 2, да заплати на Регионална дирекция за областите
С., С.ска, К., П. и Б., със седалище гр. С. към
Главна дирекция ”Контрол на пазара” при КЗП, с адрес гр. С., пл. „С.“ № 4а,
сумата 80 лв. (осемдесет лева) за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред АС – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: