№ 3035
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110158729
по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че в
правната сфера на „...............“ ЕООД съществува вземане от „България Еър“ АД за сумата от
400.00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен със закъснение повече от три часа
полет № FB462 от 01.07.2019г. по направление Амстердам- София, което вземане е
прехвърлено от пътника .......... в полза на ищеца по силата на договор за цесия от
30.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
04.12.2020г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 61173/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че .......... сключила договор за въздушен превоз с ответното
дружество, по силата на който последното следвало да изпълни полет № FB462 от
01.07.2019г. по направление Амстердам- София, като полетът бил осъществен със
закъснение от 6 часа. Поддържа, че доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и за
разстояние между началната и крайната точка на полета повече от 1500 км в рамките на
Общността, в правната сфера на пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. възникнало парично притезание за сумата от 400.00 евро,
представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение полет. Заявява, че ..........
предявила претенцията си извънсъдебно, но ответникът не извършил плащане. На
30.10.2019г. пътникът прехвърлил вземането си в полза на ищеца „...............“ ЕООД, за
което бил съставен писмен договор за цесия, а ищецът бил упълномощен да уведоми
длъжника за настъпилото правоприемство на страната на кредитора, което сторил на
02.12.2019г., като отправил и покана за доброволно заплащане на претендираната сума,
каквото не било извършено. При тези съображения претендира процесната сума, ведно със
законната лихва върху нея, както и разноски.
1
С писмено становище от 07.10.2022г. ответникът е оспорил иска с довод за
недоказаност пътникът да се е явил на летището поне 45 минути преди обявения час на
полета, поддържайки, че посоченото обстоятелство е задължителен елемент от фактическия
състав, обосноваващ приложимост на регламента и възникване на вземане за обезщетение
по него. Поддържа наред с това, че в случая е било налице извънредно обстоятелство,
изключващо съгласно нормата на чл. 5, § 3 от регламента отговорността му за изплащане на
търсеното обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане,
регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е
предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на валидно и действащо облигационно отношение между .......... в качеството
й на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен превозвач,
от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното разстояние между
началната и крайната точка на полета- и двете на територията на Общността, е над 1500 км;
3/ че пътникът се е представил на гишето за регистрация не по- късно от 45 минути преди
обявения час на излитане; 4/ наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания между
ищеца и пътника с предмет процесното вземане; 5/ уведомяване на ответника в качеството
му на задължено лице за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора,
изхождащо от цедента или от надлежно упълномощено от него лице.
Не са спорни между страните, а и се установяват от приобщените и неоспорени от
ответника писмени доказателства следните правнорелевантни обстоятелства: че между
.......... и „България еър“ АД е съществувало облигационно правоотношение по договор за
превоз на пътници във връзка с процесния полет № FB462 от 01.07.2019г. по направление
Амстердам- София, изпълнението на последния със закъснение повече от три часа, както и
че разстоянието между началната и крайна точка на полета е над 1500 км, определено по
метода на дъгата на големия кръг, и е в рамките на Общността.
Както бе изяснено, в становището си от 07.10.2022г., депозирано по поща на
06.10.2022г., ответникът е оспорил правото на пътника да получи търсеното обезщетение,
оспорвайки доказаността на обстоятелството същият да се е явил навреме на гишето за
регистрация- поне 45 минути преди часа на излитане, и позовавайки се на настъпили
извънредни обстоятелства.
На първо място следва да се изясни, че съобразно нормата на чл. 133 ГПК
възраженията на ответника в този смисъл се явяват преклудирани, тъй като са наведени за
първи път в посоченото становище от 06.10.2022г., постъпило след законоустановения
едномесечен преклузивен срок за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1
ГПК, изтекъл на 20.06.2022г., поради което по правило същите не подлежат на разглеждане
по същество с оглед действащото в българския граждански процес концентрационно начало.
Въпреки това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че възржанеието на
ответника за недоказаност на обстоятелството пътникът да се е явил на гишето за
регистрация поне 45 минути преди обявения час на полета само по себе си не е от естество
да обоснове извод за неоснователност на претенцията, тъй като съгласно практиката на СЕС
доказването на този факт не следва да бъде вменяван в тежест на пътника, претендиращ
обезщетение, доколкото е от значение единствено в случай че ответникът поддържа
пътникът изобщо да не е бил превозен с процесния полет, каквито твъртдения в настоящия
2
случай не са изложени. В този смисъл е Определение на Съда (осми състав) от 24 октомври
2019 година по дело C-756/18 (LC, MD срещу easyJet Airline Co. Ltd), в което по поставения
пред съда преюдициален въпрос е прието следното:
„24 От текста на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004 следва, че този
регламент се прилага само ако, от една страна, пътниците имат потвърдена резервация за
съответния полет, и от друга страна, се представят на гишето за регистрация в предвидените
в тази разпоредба срокове.
25 От това следва, че тъй като двете условия, посочени в разглежданата разпоредба, са
кумулативни, представянето на пътник на гишето за регистрация не може да се презумира,
поради обстоятелството че пътникът има потвърдена резервация за съответния полет.
26 Освен това посочената разпоредба уточнява, че изискването за представяне на гишето за
регистрация не се отнася до пътниците, чийто полет е отменен.
27 Преюдициалните въпроси обаче се отнасят до пътници в хипотезата на голямо
закъснение на полет.
28 В това отношение, при положение че въздушният превозвач е качил на борда на самолета
си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт
на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези
пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди
този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение,
не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация.
29 От това следва, че по отношение на пътници като разглежданите в главното
производство, които притежават потвърдена резервация за полет и са били превозени чрез
него, трябва да се счита, че са изпълнили надлежно изискването да се представят на гишето
за регистрация.
30 Следователно, при положение че са достигнали крайния пункт на пристигане със
закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това
закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят
бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в
определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет.
31 Този извод впрочем се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент №
261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.
32 Всъщност така пътниците, които се претърпели голямо закъснение на своя полет, имат
възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на
несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението
впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили
на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били
превозени.
33 Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с
доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени
посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.
34 С оглед на гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че Регламент
№ 261/2004, и по-специално член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в
смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено
при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това че в рамките
на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-специално посредством представяне
на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен
ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери.“
По наведеното в становището от 06.10.2022г. правоизключващо възражение следва да
се изясни, че въпреки дадените му изрични указания в тази насока ответникът, вкл. в
3
проведеното на 30.11.2022г. открито съдебно заседание, не е изложил конкретни фактически
твърдения за настъпили конкретни обстоятелства, които да бъдат преценявани като
извънредни по смисъла на регламента, а в становището си единствено общо и дефинитивно
е разяснил, че определени обстоятелства не следва да бъдат изключвани от определението за
извърнедни, респ. че други обстоятелства, общо посочени като вид, са били вписани в
системата му за полети като причина за процесното закъснение, без обаче да изложи
твърдения за конкрено осъществили се преди полета събития, препятствали своевременното
му изпълнение. Наред с това, представените към становището доказателства, в частност
извлечение от системата на ответника „Нетлайн“, не са годни да установят в нужната
степен- пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, осъществяването на
извънредни обстоятелства, доколкото в тях общо- чрез съответните общоустановени кодове,
са посочени причини за закъснението, които, дори и да се приеме, че действително са се
реализирали, не биха могли автоматично да бъдат квалифицирани като извънрдени
обстоятелства при липсата на данни, а и на твърдения за конкретиката на случая.
При така изложените съображения съдът приема за установено осъществяването в
обективната действителност на изброените по- горе предпоставки за възникване в правната
сфера на пътника на вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г. в сочения от ищеца размер, отнапред установен в посочената норма.
Страните не спорят по отношение на наведените от ищеца твърдения, обосноваващи
материалната му легитимиация, а именно относно наличието на действителен договор за
цесия, сключен с пътника, по силата на който вземането на последния е преминало към
правната сфера на „...............“ ЕООД, както и относно надлежното уведомяване по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника за настъпилото правоприемство на страната на кредитора, като
тези факти с правно значение се установяват и въз основа на приобщената и неоспорена
доказателствена съвкупност- писмен договор за цесия от 30.10.2019г., пълномощно от
пътника в полза на ищеца за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането, електронно писмо от ищеца до ответника, с което на последния е съобщено
правоприемството и е поканен доброволно да изпълни дълга си.
По изложените фактически и правни съображения и при липсата на доказателства, а и
на твърдения за извършено от ответното дружество плащане на процесния дълг,
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица от това в полза на
ищеца се следва и законна лихва върху сумата.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 325.00 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за
държавна такса и адвокатски хонорар, както и сумата от 385.00 лева- извършени в хода на
исковото производство разходи за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, за
които по делото са представени доказателства, че са реално заплатени. Неоснователно е
заявеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания
от ищеца адвокатски хонорар за исковото производство, доколкото същият е в минимален
размер съобразно материалния интерес по делото и нормите на чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) №
261/2004г.), че в правната сфера на „...............“ ЕООД, ЕИК ......., съществува вземане от
„България Еър“ АД, ЕИК ..........., за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за
изпълнен със закъснение повече от три часа полет № FB462 от 01.07.2019г. по направление
Амстердам- София, което вземане е прехвърлено от пътника .......... в полза на ищеца по
силата на договор за цесия от 30.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 04.12.2020г., до окончателно изплащане на задължението, за
което парично притезание по ч. гр. дело № 61173/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК ..........., да заплати на „...............“ ЕООД, ЕИК
......., сумата от 325.00 лева, представляваща разноски за заповедното производство, както и
сумата от 385.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5