П Р О Т О К О Л № 1461
град Пловдив, 02.11.2017 година
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ИВАН
БЕКЯРОВ
Секретар: ТОДОРКА ХРИСТЕВА,
Прокурор:
АТАНАС ЯНКОВ,
сложи за разглеждане ВНОХД
№ 1865 по описа за 2017 година,
докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
и ПОДСЪДИМ Ч.С.П. се явява лично.
За
него се явяват адв. М. и адв. К..
ГРАЖДАНСКИЯТ
ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.Е.С. се явява лично.
За
него се явява повереника адв. Й..
ПРОКУРОРЪТ
– Моля да дадете ход на делото.
АДВ.
Й. – Да се даде ход на делото.
ГРАЖДАНСКИЯТ
ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С.С. – Да се гледа делото.
АДВ.
М. – Да се даде ход на делото.
АДВ.
К. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Ч.П. – Нямам против да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице
законовите основания за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
РАЗЯСНИХА СЕ на страните правата по чл. 274 и
чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам отводи към състава на
съда. Няма да соча нови доказателства. Нямам искания за събиране на
доказателства.
АДВ. Й. – Нямам отводи към състава на съда.
Няма да соча нови доказателства. Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. К. – Нямам отводи към състава на съда.
Няма да соча нови доказателства. Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. М. – Нямам отводи към състава на съда.
Нямам искания за събиране на доказателства.
Поддържам
въззивната жалба. Има новонастъпили обстоятелства след нейното предявяване.
Остава и алтернативността, но междувременно изтече давността, на която желаем
да се позовем.
Подсъдимият
също ще потвърди това негово желание да не се гледа производството, а да се
прекрати същото на основание чл. 334, т. 4 от НПК, вр. чл. 80, т. 4 от НК, а
именно за престъплението по чл. 131, т. 12 от НК е предвидено наказание до три
години лишаване от свобода, поради което давността по чл. 80 от НК е пет
години, абсолютната давност е седем години и половина по съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НК, считано от 16.12.2009 г., когато е извършено
престъплението. Или към настоящия момент са изтекли повече от осем години,
вместо посочените в закона седем години и шест месеца, поради което ще моля в
частта, в която е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
от НК да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде прекратено производството
по делото, а по отношение на гражданския иск поради липса на мотиви към
присъдата ще моля да приемете, че постановената присъда в тази част е
недопустима и да върнете производството за ново разглеждане на друг състав на
пръвоинстанционния съд.
АДВ.
К. – Поддържам казаното от колегата М..
Поддържам
жалбата.
ПОДСЪДИМИЯТ
Ч.П. – Поддържам жалбата и се позовавам на давността.
ДОКЛАДВА
СЕ постъпилата въззивна жалба, която защитниците заявиха, че поддържат.
Тъй като страните нямат искания за събиране
на доказателства не се налага провеждане на съдебно следствие във въззивната
инстанция, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ
– Според моя прочит единствения ход, който е възможен пред настоящия съдебен
състав е този по чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Това е поради простия
факт, че към присъдата липсват мотиви. Т.е. бидейки неразделна част от нея фактически
сме изправени пред липса на годен окончателен съдебен акт на първоинстанционния
съд.
И
тъй като вече предварително бяха наведени доводи за изтекла относителна давност
от страна на защитниците, аз няма да ги изчакам отново да вземат отношение по
тази тема, тъй като вече го разискаха. Ще отбележа, че това искане е неуместно
на тази специфична фаза на процеса и с оглед спецификата на обстоятелствата,
пред които сме изправени. Обвинителният акт е за тежко престъпление, давността
за което не е изтекла.
Уважаваните
колеги се позовават на последствията от самата присъда, но това вече е въпрос
по съществото на делото, а въпросите по съществото на делото могат да бъдат разисквани
единствено, когато има един годен завършващ процесуален акт, а в случая такъв
липсва. Няма как при липса на мотиви и при липса на годна присъда ние да се
позоваваме на ревизията на обвинението. Т.е. обстоятелствата по изтеклата
давност могат да бъдат представени на вниманието на този съд, който легитимно следва
да разглежда делото отново и това считам, че е районният съд, тъй като в
противен случай Вие ще се позовавате на промяна на факти, които не са лигитимни
по съответния ред.
Затова
и Ви моля да приложите нормата на чл. 335, ал. 2 от НПК.
АДВ.
Й. – Присъединявам се към становището на прокурора. Считам, че е абсолютно
правилно.
ГРАЖДАНСКИЯТ
ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Ч.П. – Съгласен със становището на моя повереник.
АДВ.
М. – Ние вече изложихме своите аргументи. Имам възражения срещу така наведените
аргументи от прокурора.
Считам,
че със или без мотиви да зачете давността като отчете и факта, че няма протест
по отношение на оправдателната присъда по престъплението за средна телесна
повреда. В момента сме в хипотезата на присъда, с която е осъден по чл. 131, т.
12, коментираме именно това престъпление. За това деяние давността е изтекла.
Ще моля да се приложи по-благоприятния режим по отношение на подсъдимия, вместо
делото да се връща и да се произнася първоинстанционния съд. Т.е. в тази част
да го прекратите, а по отношение на гражданския иск следва да бъде върнато, тъй
като то има самостоятелно правно битие.
АДВ.
К. – Поддържам казаното от колегата М.. Считам, че делото следва да бъде прекратено
с оглед позоваването на давността на настоящата съдебна инстанция.
Обръщам
внимание, че няма протест от частния обвинител, нито от прокуратурата и
положението на подсъдимия не може да бъде влошавано от настоящата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ
/реплика/ – Вярно е, че няма протест,
но ние сме изправени пред нелегитимен процесуален акт, няма мотиви този акт.
Няма нужните последици. Няма как настоящият съд да се позовава на констатациите
на този акт при условие, че той е несъвършен.
Съдът,
след съвещание, като изслуша доводите на страните, намира, че сме изправени от
една страна пред хипотезата на абсолютно основание налагащо връщане на делото
на първостепенния съд предвид липсата на мотиви към атакувания съдебен акт, а
от друга – е налице абсолютната забрана за влошаване положението на подсъдимия
при липса на съответен протест на държавното или частното обвинение. В
конкретния случай наистина е налице обвинение за по-тежко наказуемо
престъпление, за което подсъдимият е бил предаден на съд, но същият е признат
за виновен по по-леката правна квалификация, за която е изтекла предвидената в
закона абсолютна давност.
В
този смисъл единствената легитимна възможност пред съдебните инстанции е
прекратяване на делото в наказателно – осъдителната част, предвид изричните
изявления на подсъдимия и неговите защитници в тази насока. Продължаващото
третиране на Ч.П. като подсъдимо лице, в каквато насока е предложението на
държавното обвинение, би накърнило осезаемо правата му и ще противоречи на ЕКПЧ
и практиката на ЕСПЧ.
Ето
защо първоинстанционният акт следва да бъде отменен изцяло, като наказателното
производство следва да бъде прекратено в наказателно – осъдителната част предвид
изтичане на абсолютната давност за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг
състав на Районен съд – Пловдив относно претенцията на гражданския ищец С.С.,
по която новият съдебен състав следва да се произнесе по същество.
Разноските
по делото в размер на 300 лева, ще следва на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да
останат за сметка на Държавата.
Ето
защо и на основание чл. 334, т. 1 и т. 4 от НПК:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда № 240 от 18.06.2015 г., постановена по НОХД № 743/2012 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, V н.с.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното
производство в наказателно – осъдителната част.
На
основание чл. 335, ал. 2 от НПК ВРЪЩА делото за ново разглеждане в гражданско –
осъдителната част на друг съдебен състав на Районен съд – Пловдив.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото в размер на 300 лева да
останат за сметка на Държавата.
Решението
в прекратителната част подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок пред
Върховен касационен съд.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 14:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: