Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 521 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя
Столична община, район Люлин срещу постановление от 26.02.2020 г., с което е
прекратено производството по изпълнително дело № 20181110400254 по описа на ДСИ
при СРС, 21 участък.
Жалбоподателят счита, че постановлението е неправилно
и незаконосъобразно. Посочва, че ДСИ е узнал, преди изтичане на двугодишния преклузивен срок, че собственикът на фирмата, който е Б.П.М.е
оставил за наследник син С.П., но не е уведомил взискателя.
Следователно ДСИ не е предприел задължителни изпълнителни действия за
продължаване събирането на вземането на взискателя.
Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното постановление и да се върне
делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.
Длъжникът не подава отговор по жалбата.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че след
образуването на изпълнителното дело и направено проучване на имуществото на
длъжника не са искани и извършвани никакви изпълнителни действия по него.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 254/2018 г. по
описа на ДСИ, 4 отделение, 21 участък е образувано по молба от 13.02.2018 г. по
искане на Столична община - район Люлин
срещу ЕТ „ЛИСО-91-БПМ-Б.М.“, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.06.2017 г. по ч.гр.д. № 35870/2017 г. на СРС, 78 състав.
С молбата за образуване от
13.02.2018 г. взискателят е поискал от държавния
съдебен изпълнител да изиска справки, от които да е видно какво имущество е
декларирал и притежава длъжникът, като съответно се прибегне към принудително
изпълнение върху същото, а именно налагане на запор или възбрана.
Видно е, че след подадената молба
съдебният изпълнител е направил справки, установил е прехвърляне предприятието
на едноличния търговец, конституирал е правоприемника, продължил е да издирва
имущество на правоприемника, връчвал е призовки за доброволно изпълнение както
на първоначалния длъжник, така и на правоприемника. Молба от страна на взискателя е подадена на 08.11.2018 г., с която е
представена вноса бележка за внесена такса от 7 лева, съобразно указанията на
държавния съдебен изпълнител.
С постановление от 26.02.2020 г.,
което е предмет на обжалване в настоящото производство, държавният съдебен
изпълнител е прекратил изпълнително производство по изпълнително дело №
20181110400254 по описа на 21 участък на СИС при СРС, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
В чл. 435 ГПК са изброени
изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати
от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и
изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 1, т. 3 на същата
разпоредба изрично е записано, че взискателят може да
обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
В разглеждания случай държавният
съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство като е приел, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с перемпцията на
изпълнителното производство и кои действия на взискателя
съставляват искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, трябва взискателят да не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва
да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.
В конкретния случай освен
молбата за образуване на делото, с която взискателят
прави искане за извършване на справки и съответно за налагане на запор или
възбрана, няма друга подадена молба от него, с която да е поискано извършване
на изпълни действия спрямо длъжника. По същество от образуване на делото на 13.02.2018
г. до прекратяването му на 26.02.2020 г. изпълнителни действия по
изпълнителното дело не са предприемани.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на взискателя, че съдебният изпълнител дължи да го уведоми
нарочно за настъпилата смърт на едноличния търговец. Производството се образува
и развива по искане на взискателя и той е този, който
трябва да има активно поведение за поддържане неговата висящност.
По делото са извършвани поисканите справки, но няма данни взискателят
да се е запознал с тях и да е поискал предприемане на изпълнителни действия. В
случая няма и възлагане на държавния съдебен изпълнител, както това може да
бъде направено на частния съдебен изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради
което взискателят е този, който решава дали да поиска
посочените в чл. 426, ал. 4 ГПК действия и да посочи начин на изпълнение.
За
да не бъде прекратено изпълнителното дело, взискателят
е следвало да поиска от съдебния изпълнител да бъдат осъществени действия по
принудително събиране на вземането в рамките на двегодишния срок. В случая след подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело, за период повече от две години
взискателят е бездействал.
Въз основа на изложеното
и в приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът счита, че перемпцията
е настъпила на 13.02.2020 г. и правилно е констатирана от държавния съдебен изпълнител.
Безспорно е в съдебната практика, като това бе изрично посочено и в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, както е
направено в конкретния случай. Дори и при неиздаване на нарочно постановление
от страна на съдебния изпълнител, изпълнителното производство вече е
прекратено, считано от 13.02.2020 г., тъй като е изтекъл предвиденият в закона
срок.
При съобразяване гореизложените
мотиви и настъпилата перемпция, която е констатирана
от държавния съдебен изпълнител, поради липсата на искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия в рамките
на две години, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Столична община, район Люлин срещу постановление
от 26.02.2020 г., с което е прекратено производството по изпълнително дело №
20181110400254 по описа на ДСИ при СРС, 21 участък.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.