Р Е Ш Е Н И Е № 260190
ПЛОВДИВ 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХIII-ти състав, в закритото заседание на пети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
разгледа докладваното от Съдията Чакалова
т.д. 212 по описа за 2021 г. и констатира следното:
Образувано е по
подадена от „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв.Р.И.
жалба против Отказ 20210304174103-2/11.03.2021 г. на АВп.
Жалбоподателят моли
да се отмени обжалваният отказ като незаконосъобразен и се постанови вписване
на заявените обстоятелства, като се мотивира с
разпоредбата на чл.31 КМЧП, по силата на която българските съдилища и другите
органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или
официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били
извършени или издадени, т.е. по правото на държавата по произход. Съобразно
чл.61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо
към сделката, т.е., достатъчно е да са спазени правилата за форма, определени
от правото на държавата по местоизвършването на
сделката. В тази връзка не е необходимо за решението на Едноличния собственик
на капитала, което играе роля на решение на Общо събрание на съдружниците, да е с нотариално удостоверяване на
съдържанието и на подписа, тъй като валидността на този документ ще се преценява съобразно правото на държавата, в която е издаден. Твърди се,
че в Република К. не е позната професията *** и дейностите, които обичайно
извършва ***, се извършват от адвокат и в Република К. не се предлагат ***
услуги , представляващи удостоверяване на документи и потвърждаване на
определени юридически актове. Също така е възможно да се удостовери подписа
върху документ от сертифициращ служител – лице, което е назначено и регулирано
от Министерство на вътрешните работи на Република К.. Твърди се, че при справка
от интернет платформа, в която е поместен Закон за сертифициращите
служители, се установява, че в Република
К. единствената удостоверителна услуга, позната на К. законодателство и
извършвана от сертифициращ служител, е удостоверяването на подпис или печат,
положени върху документ. Доколкото единствената удостоверителна услуга в
Република К. удостоверяването на подписа върху документ и с оглед разпоредбите
на чл.31 и чл.61 КМЧП в настоящия случай длъжностното лице е следвало да
приеме, че са спазени правилата на правото на държавата по местоизвършване
на сделката, а именно според правото на Република К.. Твърди се, че
незаконосъобразно длъжностното лице не е вписало обстоятелството промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството, тъй като за вписване на това
обстоятелство е необходимо решение на ОС или на едноличния собственик на капитала,
за което решение не е необходима специална форма.
Към жалбата е
приложена преписката по издаването на обжалвания акт на Агенция по вписванията.
Постъпил е и
отговор от АВп, с който се дава становище за
неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
доказателствата Съдът приема следното:
Подадената жалба е
допустима, тъй като:
- изхожда от
активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване
пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на
съдебен контрол (чл. 25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния
7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал.1
ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Подадено е
Заявление вх.№ 20210304174103/04.03.2021 г. от „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* чрез адв.Р.И. за вписване по партидата на
дружеството на управител Г.Б.Г. и промяна на седалището и адреса на управление
на дружеството.
С Указания 20210304174103/08.03.2021 г. на
заявителя е указано да представи Решение на Едноличния собственик на капитала „ЕЛАЙНОРЕН
ЛИМИТЕД“ – С. чрез Директорите му Н.С. и Я.Х. с нотариално удостоверяване на
подписа и съдържанието, извършени едновременно, доколкото представеното решение
е само с нотариално удостоверяване на подписите , но не и на съдържанието.
С обжалвания отказ
20210304174103-2/11.03.2021 г. на АВп е отказано
вписване на поисканите обстоятелства с аргумента, че представеното решение на Едноличния
собственик на капитала е само с нотариално удостоверяване на подписите на
Директорите на „ЕЛАЙНОРЕН ЛИМИТЕД“ – С. Н.С. и Я.Х., на не и нотариално
удостоверяване на съдържанието съобразно разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ във
връзка с чл.137, ал.1,т.5, предл.1 ТЗ. Със Заявление
Ж1 20210309165338/09.03.2021 г. са приложени пълномощно, декларация по чл.13,
ал.4 ТЗ и молба – пояснение от адв.И.. Длъжностното
лице е приело, че не са изпълнени дадените указания и поради това е постановен
отказ, предмет на обжалване.
Спорен по делото
въпрос е относно спазването на изискуемата от Закона форма на решението на Едноличния
собственик на капитала за избор на нов управител на дружеството с оглед
обстоятелството, че Едноличният собственик на капитала, който е чуждестранно
дружество, чрез Директорите Н.С. и Я.Х. е взел решението в Република К..
Съобразно разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ за взетите решения по
чл.137, ал.1, т.2 –приемане и изключване на съдружници,
даване на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове на нов член, т.4
решение за увеличаване и намаляване на капитала, т.5, предл.1
избор на управител и т.7 решение за придобиване и отчуждаване на недвижим имот
и вещни права върху недвижим имот ТЗ се съставя протокол с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно, освен ако в
дружествения договор е предвидена писмена форма, като неспазване на предвидената
от Закона форма обуславя нищожност на взетите решения. При справка в ТР относно
актуалния учредителен акт на жалбоподателя се установява, че учредителният акт
на жалбоподателя не урежда изключение от
законовото правило и не предвижда
обикновена писмена форма за решение на ЕСК за избор на управител, поради което
следва да се приложи регламента на
чл.137, ал.4 ТЗ във връзка с чл.134, ал.1, т.5, предл.1
ТЗ, който въвежда специална форма за действителност.
Установява
се, че жалбоподателят е търговско дружество, регистрирано в Република България,
като ЕСК е чуждестранно дружество, чиито директори са к. граждани. Предвид
международния елемент правилно длъжностното лице е приело, че на основание чл.56 и чл.58 КМЧП относно правосубектността,
органите, представителната им власт, правомощия и законен представител се
прилага правото на държавата по регистрация на търговското дружество и това е
правото на Република България.
Жалбоподателят
се позовава на нормата на чл. 31 от КМПЧ относно формата на нотариалното
удостоверяване, извършено в Република К. според правото на Република К., като
по правилата на чл.31 КМЧП Българският съд и другите органи преценяват
валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи
съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени, т.
е. според правото на държавата по произход. Но следва да се отбележи, че
нормата на чл.31 КМЧП е процесуална, урежда начина на тълкуване и преценката на
документ, съставен в чужда държава, като документът се цени
според правото на държавата по произход.
Но
в случая спорният въпрос, който е чие материално
право е приложимо относно формата на решението на Едноличния собственик на
капитала за промяна на управителя на дружеството и дали са спазени изискванията
на чл.137, ал.4 ТЗ във връзка с чл.134, ал.1, т.5, предл.1
ТЗ относно решението на ЕСК с нотариалната заверка на подписа от сертифициращ
служител в Република К., е материалноправен и следва
да се приложат разпоредбите на чл.56 и чл.58 КМЧП, според които юридическите лица се уреждат от правото на
държавата, в която са регистрирани, като приложимото право обхваща състава,
компетентността и функционирането на органите и представителството. Т.е., в
случая приложимото право към „ЕЛАЙНОРЕН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, доколкото дружеството е регистрирано в Република България, е
българското право и поради това е необходимо за вписване на поисканите
обстоятелства – нов управител Г.Г. да е спазено
условието на чл.137, ал.4 ТЗ във връзка с чл.134, ал.1, т.5, предл.1 ТЗ за специална форма на решението на едноличния
собственик на капитала.
Следва
да се отговори и на въпроса достатъчно ли е удостоверяването на подписите на Н.С. и Я.Х. в качеството им на
Директори на „ЕЛАЙНОРЕН ЛИМИТЕД“ – С. като едноличен собственик на капитала на
решението за избор на управител с оглед приложимите изисквания на чл.137, ал.4 ТЗ, доколкото решението е взето в Република К.. В тази връзка жалоподателят твърди, че
в Република К. не е позната професията *** и дейностите, които обичайно
извършва ***, се извършват от адвокат и в Република К. не се предлагат ***
услуги , представляващи удостоверяване на документи и потвърждаване на
определени юридически актове. Също така е възможно да се удостовери подписа
върху документ от сертифициращ служител – лице, което е назначено и регулирано
от Министерство на вътрешните работи на Република К..
Наложилата
се съдебна практика приема, че решенията на ОСС, респективно на ЕСК, са
многостранни сделки, насочени към пораждане на определени правни промени относно
правосубектността на търговското дружество. Съгласно чл. 61 КМПЧ приложимото право за
форма е материалното право, приложимо към сделката; в случая сделката е решение
на Едноличния собственик на капитала на дружество, което е регистрирано в
Република България и решението е с предмет управлението и представителството на
дружеството. В тази връзка и съобразно чл.58 КМЧП, специална разпоредба в КМЧП,
българското материално право е приложимото право и решението за избор на
управител следва да бъде отразено в писмен протокол с нотариално удостоверяване
на подписа и съдържанието едновременно.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че според чл. 84, ал.1 ЗННД
българските консулски длъжностни лица в чужбина при спазване на съответните
разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език, могат да
удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не
подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани. Според чл.84, ал.2 ЗННД удостоверяването
на датата, съдържанието и подписа на частен документ, който не подлежи на
вписване и е представен от чужд гражданин, се извършва само, ако документът е
предназначен да произведе действието си на територията на Република България. В
конкретния случай решението на Едноличния собственик на капитала е
предназначено да произведе действие на територията на Република България и не
подлежи на вписване в Република К., което означава, че Едноличният собственик
на капитала е могъл да спази изискването за форма на решението за избор на нов
управител.
Предвид изложеното Съдът
намира, че жалбата в частта относно отказа на АВп да
извърши вписване на обстоятелството нов управител Г.Г.е
неоснователна и следва да се отхвърли, доколкото може да се обоснове извод, че
исканото за вписване обстоятелство не е настъпило поради неизпълнение на
специалните изисквания за форма на решението на Едноличния собственик на
капитала за избор на нов управител.
Във връзка с искането за
вписване на обстоятелството – промяна на седалището и адреса на управление на
дружеството Съдът намира жалбата за основателна; по отношение на заявеното за
вписване обстоятелство са представени изискуемите документи, като не се изисква
специална форма на решението на Едноличния собственик на капитала за промяна на
седалището и адреса на управление и поради това в тази част отказът следва да
бъде отменен.
При този изход на спора следва на АВп да се присъдят разноски. На основание чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.78, ал.8 ГПК
предвижда в полза на юридически лица да се присъжда възнаграждение в размер,
определен от Съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съобразно чл.23, т.5 от Наредба за заплащането
на правната помощ за защита в охранителни производства възнаграждението е в
размер от 80 лв до 120 лв
за една инстанция, като в случая, с оглед извършените процесуални действия,
Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение подадената от „ЕЛАЙНОРЕН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв.Р.И. жалба
против Отказ 20210304174103-2/11.03.2021 г. на АВп за
вписване на обстоятелства по партидата на дружеството по Заявление вх.№ 20210304174103/04.03.2021
г. в частта относно вписване на
управител Г.Б.Г.
Отменя Отказ 20210304174103-2/11.03.2021
г. на АВп за вписване на обстоятелства по партидата
на дружеството по Заявление вх.№ 20210304174103/04.03.2021 г. в частта относно вписване на обстоятелството
промяна на седалището и адреса на управление на дружеството
Указва на АВп
да извърши вписване по партидата на ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* по
Заявление вх.№ 20210304174103/04.03.2021 г. в частта относно вписване на
обстоятелството промяна на седалището и адреса на управление на дружеството
Осъжда „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Агенция по вписванията юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв /осемдесет лева/
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в седмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: