Решение №…..
гр. Кюстендил, 15.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Пламен Деянов
при участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов а. н. д. № 819 по описа на Кюстендилски районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по жалбата на С.А.А., ЕГН - **********, с която е обжалвано наказателно постановление № 17-0339-001906 от 29.09.2017 г., издадено от Началник РУП към ОД-МВР гр. Благоевград. Същият упълномощен с Заповед МЗ 8121з-952/20.07.2017 год. на МВР.
С наказателното постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1. от ЗДвП - Глоба в размер на /200/ двеста лева.и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 , ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, като се твърди, че в НП не е посочено с кое от изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДВП задължения не се е съобразил жалбоподателят, което е довело до нарушаване правото му на защита. Счита се, че това е пречка да разбере за какво точно нарушени е санкциониран и за какво се ангажира неговата административно наказателна отговорност. Посочва се, че в НП липсват твърдения, позволяващи съотнасянето на дължимото според закона поведението на жалбоподателя към конкретни условия на пътната обстановка, констатации във връзка със скоростта на движение на управляваното от него МПС както и че не е установено по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адвокат Д. поддържа жалбата на сочените основания.
Ответника по жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява становище.
Районен съд гр. Кюстендил, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото доказателства, че свидетелят Ш. , той и актосъставител в качеството му на автоконтрольор при РУ – МВР гр. Сандански в издадения от него АУАН № 1906117 бланкетно е описал констатираното при извършената от него и колегата му Гушев проверка на произшествието. Двамата на място установил че л. а. „Сузуки Витара“ с рег. №**** е бил управляван от жалбоподателя по мокър и хлъзгав път с несъобразена скорост. При проверката водача на автомобила А. не представил контролен талон към СУМПС. Квалифицирали нарушенията като нарушения по чл. 20, ал.2 и чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП. На водача на автомобила, който бил сам, съставил АУАН № 1906117 за движение с несъобразена скорост, с пътните условия, вследствие на което е настъпило ПТП . АНО въз основа на заключенията си, че водачът не е съобразил скоростта си на движение с релефа на пътя, без да е установено с каква скорост се е движил, как е навлязъл в зоната на кръстовището. Обозначено ли е то със съответният пътен знак за„ хлъзгав пътен участък“? На коя скоростна предавка се е намирал скоростния лост на автомобила? Изправна ли е била спирачната му система? Годни ли са били гумите на автомобила за употреба? Т. Е. без събиране на минимум доказателства относно причините за станалото ПТП намерили за виновен водача на автомобила и издали горепосочения АУАН. При това редовно призовани за участие в ОСЗ не се явяват. На място се съставили акта и препис се връчил на водача. Безспорно произшествието е станало на мокра пътна настилка, както е описано в АУАН но по делото не се представи и справка от дневната метрологична обстановка за да се види дали действително е имало валежи на посоченото в акта място. От посоченото в АУАН лице за водач на МПС не е снемано писмено обяснение. Не са установени свидетели очевидци посочващи безспорно, че автомобила е управляван от жалбоподателя. Присъствието на собственика на автомобила не го прави автоматично и участник в станалото ПТП а следва по редът на ЗАНН и НПК да бъдат събрани безспорните доказателства посочващи го като такъв.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление № 17-0339-001906 от 29.09.2017 г., издадено от Б. М. Щ. на длъжност Началник РУП, при ОДМВР гр. Благоевград. С наказателното постановление на жалбоподателя за извършени от него нарушение е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1. от ЗДвП - Глоба в размер на 200 лв. А за нарушение на чл.100 , ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
В хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при нарушение на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени без в тях да е посочено конкретното защо и на база какви доказателства АНО е приел окончателно и безспорно доказано движение с посоченото в АУАН, МПС и то със скорост несъобразена с пътната обстановка. От една страна се твърди, че в произшествието е станало в населено място на съответното улично кръстовище. Но от друга се премълчава факта, че пътното платно не е било обозначено по редът посочен в закона. Липсват при това доказателства безспорно посочващи изправност на спирачната система на автомобила и неговата ходова част ведно с автомобилните гуми. Не се представят доказателства и относно факта на коя скоростна предавка е бил автомобила в момента на извършеното ПТП. Не на последно място не са открити и разпитани свидетели очевидци посочващи еднозначно и безспорно, че автомобила е управляван от жалбоподателя А.. Липсва писмено обяснение снето от него на мястото на установеното ПТП или непосредствено след това. Така възпроизведената фактическа обстановка съдът прима за безспорна. Полицейските органи са дошли по-късно. Собственикът на автомобила но не и, водачът на автомобила е бил там. Този извод налагат представените писмени доказателства по делото. Този извод се налага и от факта че по делото липсва задължителната писмена декларация, посочваща недвусмислено , че именно А. е управлявал процесното МПС по време на произшествието. Няма и свидетели очевидци потвърждаващи подобен факт. Затова ангажираната спрямо А. административна отговорност за нарушениeто по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, следва да отпадне. Същото следва да се приложи и по второто обвинение за нарушение разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Причина за това е неправилната преценката на доказателствата събрани в хода на извършената проверка и най - вече липсата на щателно събрани такива сочещи авторът на нарушението. Така допуснатите в хода на административното производство процесуални нарушения от категорията на съществените, са ограничили в крайна степен правото на защита на наказаното лице. Тези нарушения се състоят в това, че непълно са изложени обстоятелствата на нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП от актосъставителя в АУАН. Това съставлява неизпълнение в пълен обем на задължението по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, и от административно – наказващият орган в НП – неизпълнение в пълен обем на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДВП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. "
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28. XI. 1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Затова при обслужването на подобен род местопроизшествия АНО следва да събере всички съотносими къмто причината за извършването му доказателства а не да прави прибързан и необоснован извод. При излагане на обстоятелствата на това административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДВП актосъставитела в АУАН и административно – наказващ орган в НП не са изложили съществени обстоятелства, които са от значение за съставомерността на административното нарушение откъм обективната му страна – няма изложени обстоятелства каква е била скоростта на движение на автомобила, че да се счита за несъобразена, какво е точното състояние на пътя, че да е налагало определено съобразяване, липсва изложение за това доколкото само е вписано наличието на необезопасена дупка с големи габарити и дълбочина но не и другите важни за изхода на делото обстоятелства. Твърди се управление с несъобразена скорост но липсват доказателства относно това с каква скорост се е движел автомобила непосредствено преди станалото МПС. Не е изяснявано дали същият е бил технически изправен или не. Дали водачът му е могъл поради тези атмосферни условия да избегне станалото ПТП или не. При това очевидно АНО не съзнава, че квалифицирайки нарушението следва точно и ясно да посочи какво точно е нарушено. По отношение на посоченото като установено второ нарушение следва да се отбележи, че по делото липсват безспорни доказателства ,че в момента на ПТП автомобила е управляван от А. и именно той е нарушителя. Ако той не е управлявал автомобила не е било необходимо да носи със себе си каквито и да било документи свързани с правомощията му по отношение управление на МПС. Така от своя страна АНО още при издаването на АУАН е лишил водача на автомобила от правото му да организира и защитата си в съответствие с това което му се вменява във вина. Не става ясно от съдържанието на АУАН но и от атакуваното НП, какво е било предвидимото препятствие или създадената опасност за движението на МПС в този участък от пътя за да спре водача автомобилът без да причини щети, или опасност за останалите участници в движението по пътя. Липсват посочените изчерпателно по-горе необходими доказателства по делото. В подкрепа на така изложеното съдът счита, че при доказване повреда в спирачната система на автомобила квалификацията на нарушението следва да е различна от така прибързано и най-вече необосновано направената от АНО. Отбелязано е само, че нарушението е извършено на пътното платно като се иска предпоставяне на несъобразена скорост а не доказване по надлежния начин на това, че тя е била такава. Подобно предпоставяне е допустимо само в математиката където не подлежи на доказване „лема“, но това е нещо недопустимо в действащото наказателното право, където основният принцип е ,че всеки е невинен до доказване на противното.
Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и за възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното административно наказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение.
Горното съставлява съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правното на защита на административно привлечения и до невъзможност в рамките на съдебният контрол за законосъобразност да се провери дали АНО е действал в рамките на своята местна компетентност. Това обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, което налага и неговата отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО постановление №17-0339-001906 от 29.09.2017 г., издадено от Началник РУП към ОД-МВР гр. Благоевград с което на С.А.А., ЕГН - **********, за извършено от него нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1. от ЗДвП - Глоба в размер на /200/ двеста лева и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 , ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: