МОТИВИ
към присъда № 80
по
НОХД № 112/2018 год.
Подсъдимият Х.И.И., с ЕГН *********,
***. Предаден е на съд за това, че на 26.10.2017 г. в с. Осен, общ. Главиница,
по ул. „***” в едногодишен срок от наказанието му по административен ред,
наложено с НП №16-0362-000670 от 03.01.2017 г., издадено от Началника на РУ на
МВР – гр. Тутракан, влязло в сила 30.01.2017 г. за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, извършил такова деяние, а именно – управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд” модел „Транзит”, с рег. № ***, без съответното свидетелство за управление на МПС –
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – гр. Тутракан пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно
наказание „глоба”, ориентирано към определения в закона минимум.
Защитникът на подсъдимия смята, че
са на лице основанията за прилагане чл.78а от НК. Моли съда при определя на
размера на глобата да се ориентира към минимално предвидения за това.
Подсъдимият признава вината си и
моли съда за минимална глоба поради липсата на доходи.
В следствие на събраните и
анализирани в хода на съдебното следствие доказателствени материали, съдът
намери за изяснено от фактическа страна следното:
На 26.10.2017 г. свидетелите И.Л.и Г.Г.–
служители в РУ на МВР – гр. Тутракан изпълнявали задълженията си във връзка с
контрола на движението по пътищата на установъчен пункт в с. Осен, обл.
Силистра. Към 11:00 ч. спрели за проверка товарен автомобил „Форд” модел
„Транзит”, с рег. № ***, управляван от подсъдимия Х.И..
При извършената проверка на водача се установило, че свидетелството му за
управление на МПС било с изтекъл срок на валидност от 31.05.2015 г, поради
което му съставили АУАН с № 173326/26.10.2017 г. След като извършили справка,
контролните органи констатирали, че подсъдимият вече бил наказван по
административен ред за същото деяние с НП № 16-0362-000670 от 03.01.2017 г.
При така описаната фактическа
обстановка, от правна страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимият Х.И.И.
осъществил всички елементи на престъпния състав, визиран в чл.343в, ал.2 от НК,
поради това че на 26.10.2017 г. в с. Осен, общ. Главиница, по ул. „***” в
едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС
без съответното свидетелство за управление, извършил такова деяние, а именно –
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд” модел
„Транзит”, с рег. № ***, без съответното свидетелство
за управление на МПС.
По своя характер извършеното от
подсъдимия престъпление е от категорията на формалните, т.е. с изпълнителното
деяние настъпват и противоправните му последици. За да се определи като
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК деянието на подсъдимия трябва да се
предхожда от административно наказване за същото в едногодишен срок. Това
обстоятелство се изяснява от приобщеното в хода на съдебното следствие по реда
на чл.283 от НПК писмено доказателство – заверено копие от НП с №
16-0362-000670 от 03.01.2017 г., издадено от Началника на РУ на МВР – гр. Тутракан,
влязло в законна сила на 30.01.2017 г. За това, че престъплението е извършено
от подсъдимия в изискуемия за това едногодишен срок, става ясно от
представеното заверено копие на АУАН с № 173326, който бил съставен на
26.10.2017 г. Авторството на деянието се доказва по безспорен начин както чрез
писмено доказателство – съставеният АУАН, така и чрез депозираните в хода на
съдебното следствие устни доказателства – показанията на свидетелите –
актосъставители и контролни органи към РУ на МВР – гр. Тутракан и обясненията
на подсъдимия, в които той признава вината си.
От субективна страна подсъдимият е
действал при форма на вината – пряк умисъл. От събраните и приобщени
доказателства с категоричност се оформя мнението, че той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е желаел тяхното настъпване.
Воден от горното, съдът призна за
виновен подсъдимия Х.И.И. за извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Причина за извършването на деянието
се явява незачитането от страна на подсъдимия установен в страната правов ред.
В хода на съдебното следствие се
изясниха обстоятелствата около съдебния статус на подсъдимия. От приетата
справка за съдимост се установява, че със споразумение № 244/30.10.2009 г.,
сключено с представител на Районна прокуратура – гр. Тутракан за извършено
престъпление по чл.235, ал.1 от НК, на Х.И. са наложени кумулативно наказания
„глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
като същото, съобразно правилата на чл.66 от НК, е отложено за срок от три
години. По правилата на непълната реабилитация, разписани в чл. 86, ал.1, т.1
от НК, условно осъденото лице се счита за реабилитирано ако в изпитателния срок
не е извършило друго престъпление. В конкретния случай няма данни подсъдимият
да е извършил друго престъпления през определения му със споменатото
споразумение тригодишен изпитател срок. По отношение на наложеното наказание
глоба също трябва да се приеме, че подсъдимият е реабилитиран по право. Този
извод се налага след като съдът се
съобрази със т.3 от диспозитива на ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС. Според
същата, когато е наложено наказание „глоба” и то не е изпълнено, като за това
не е образувано изпълнително производство, реабилитацията е допустима след
последователното изтича на давността по чл.82, ал.1, т.5 или по чл.82, ал.4,
във вр. с ал.1, т.5 он НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на
срока за реабилитация по чл.86, чл.87 или чл.88а от НК. Понеже липсват данни,
които да сочат за това, че срещу И. е започнало изпълнително производство за
изпълнение на наказанието „глоба”, то следва да се счита погасено с изтичането
на предвидената за него абсолютна изпълнителска давност, която е три години,
съгласно чл.82, ал.4 във вр. с ал.1, т. 5 от НК. По смисъла на чл.86, ал.1, т.3
от НК, наказаното с „глоба” лице се приема, че е реабилитирано след изтичането
на една година от момента на изпълнение на наказанието. Тъй като за подсъдимия И.
изпълнението на наказанието „глоба” се е погасило по давност на 30.10.2012 г.,
то реабилитацията по право следва да е настъпила на 30.10.2013 г. Следователно
към момента на постановяване на присъдата подсъдимият е реабилитиран по право,
т.е. за нуждите на настоящото наказателно производство той се приема за
неосъждан. От тука, съдът стига до
заключението, че по отношение на подсъдимия Х.И. следва да се приложи
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, уреден в чл.78а от НК. За прилагането на посочената
разпоредба трябва да са изпълнени положителните предпоставки, изброени в ал.1: умишленото
престъпление, в което е обвинен подсъдимия, да е предвидено наказание „лишаване
от свобода” до три години или друго по- леко наказание; деецът да не е осъждан
за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна
отговорност по същия ред; да са възстановени причинените имуществени вреди; За
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК са предвидени кумулативно наказания
„лишаване от свобода” от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева; тъй като е реабилитиран, подсъдимият не се счита за осъждан; от
справката за съдимост става ясно, че не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК; от извършеното престъпление не са
настъпили имуществени вреди. Също така липсват и отрицателните предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, визирани в чл. 78а, ал.7 от НК.
При определяне размера на
административното наказание „глоба” съдът взе предвид смекчаващите вината
обстоятелства, като съдействието на подсъдимия в хода на процеса за разкриване
на обективната истина, влошеното му здравословно състояние, липсата на парични
средства, както и това, че съжалява за извършеното деяние.
Воден от горното, съдът призна
подсъдимия Х.И.И. за виновен и го освободи по правилата на чл.78а от НК от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в
размер от хиляда лева.
На основание чл.309, ал.1 от НК,
съдът отменя взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение
„Подписка”.
Воден от горното, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ………………