Решение по дело №11/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 258
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20242100900011
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Бургас, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20242100900011 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от АМД 2014
ЕООД, ЕИК204517157, със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.15, ап.22,
представлявано от управителя Мария Колева Доброджалева, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Алеко Константинов №8, чрез адв. Марин Милев от БАК, съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Алеко Константинов №8, с която е предявен иск за
осъждане на ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр.
София, район Триадица, бул. Витоша№89Б, представлявано от главния
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков, да заплати на ищеца сумата
от 35 808,74лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие – „пожар“ по застрахователна
полица№111222021026846 „комфорт на дома“, сключена със С.Н.Н.,
вземането за застрахователно обезщетение по която е цедирано в полза на
ищеца с договор за цесия от 01.12.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие –
21.02.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на цесионер придобил от С.Н.Н. по
договор за цесия от 01.12.2014г. частично вземане за застрахователно
обезщетение по строителна част на стойност 35 808, произтичащо от
застрахователна полица№111222021026849 „комфорт на дома“, със срока на
валидност 26.10.2022г.-25.10.2023г., съгласно окончателен доклад по
образуваната при ответника застрахователната щета и протокол акт образец
19 от 31.03.2023г. за изпълнение на СМР. Посочва, че е застраховано
имущество в село Ливада, община Камено, представляващо УПИ XIV-12,
кв.38, жилищна сграда /къща и селско-стопански постройки/. Поддържа, че на
1
21.02.2023г. е настъпило застрахователно събитие „пожар“ в застрахованата
жилищна сграда –къща. За настъпилото застрахователно събитие при
ответника била образувана щета №11122132301060/2023г. Излага, че
ищцовото дружество е възстановило щетите от пожара в къщата, за което бил
съставен акт образец 19 от 31.03.2023г. за изпълнение на СМР на обща
стойност 35 808,74лева. Допълва, че ответникът е уведомен за цесията преди
подаване на исковата молба по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като цесионерът е
надлежно упълномощен от цедента да му изпрати уведомление. Посочва, че
С.Н.Н. закупил по нот.акт за покупко-продажба по нот.дело №734/2022г.
дворно място в с. Ливада, ведно с построената от АМД 2014 ЕООД в него
двуетажна жилищна сграда, въведена в експлоатация с удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 18.10.2022г. на главен архитект на Община
Камено. Твърди, че по време на действието на сключената с ответника
застрахователна полица „комфорт на дома“ с предмет жилищната сграда, на
21.02.2023г.е възникнал пожар , забелязан е дим в областта на луничките за
осветление на тавана на банята и в източната спалня на втория етаж. Според
ищеца в качеството му на строител се е заел с възстановяване на щетите и е
сключил договор за необходимите СМР от 26.02.2023г. със С.Н., като е
изпълнил СМР на стойност 35 808,74 лева съгласно акт образец 19 . Според
ищеца не са налице основанията за освобождаване на застрахователя от
отговорност по т.4.1 от общите условия по застраховка „комфорт на дома“.
Оспорва се изготвената по застрахователната щета пожаро-техническа
експертиза от инж. Георги Ильов относно причините за настъпване на пожара.
Заявява, че пожарът е възникнал поради късо съединение в ел. инсталацията,
разположена във фасадната стена на плочата между първи и втори етаж вляво
от прозореца и в дясно от комина. Не са налице според ищеца твърдените
нарушения от ответника на строително-техническите правила и норми,
посочени в чл. 127, ал.1 от Наредба №I-з-1971/2009г. и БДС EN13501-2.
Намира, че в окончателния доклад има констатации относно спазването на
изискванията на Наредбата и, че използваните керамични блокове за
изграждане на комина са годни за употреба съгласно действащите правила и
норми. В писмо от 09.08.2023г. ответникът се позовал на неспазване
изискванията на чл.32, т.4 от Наредба№8121з-647 от 01.10.2014г. и правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите,
въвеждащи забрана за оставяне без наблюдение в сградите и помещенията на
отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения. Счита, че не е посочено кой
уред или съоръжение е следвало да бъде наблюдаван, съответно липсвали
факти и доказателства за такова нарушение. Допълва, че предвид въвеждане
на сградата в експлоатация следва да се заключи, че е изпълнена според
проекта и няма допуснато нарушение при изпълнение на комина. Представя
подробна справка за дълга по чл.366 от ГПК, находяща се на стр.67-68 по
делото, в която се описват по вид причинените от застрахователното събитие
вреди и разходите за възстановяването им по пера. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не се оспорват твърденията за сключен застрахователен
2
договор с цедента, уведомяването на застрахователя от застрахования на
21.02.2023г. за настъпило застрахователно събитие, както и съобщаването на
цесията на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че според
назначената експертиза по застрахователната щета причината за настъпване на
пожара представлява изключение от застрахователното събитие. Според
ответника е установено в изготвеното заключение, че възникването на горене
е в периметъра около комина поради неспазване на противопожарни
изисквания и са допуснати нарушения на строително-техническите правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, посочени чл.127 от Наредба
№I-з-1971/2009г. за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар и БДС EN13501-2, коминът е следвало
да бъде измазан по цялата му височина, включително подпокривното
пространство на къщата. Посочва, че в докладната записка на полицейски
служители на Второ РУ-Бургас по случая, въз основа на която е постановен
отказ за образуване на наказателно производство от прокуратурата, се
съдържат данни, че семейство Н. са запалили камина с дърва на сутринта и
по-късно покривът на къщата е пламнал. Според доклада на огнеборците
вероятна причина за възникналия открит огън било неправилното ползване на
отоплителни уреди. Възразява, че по време на експлоатацията на сградата
също са допуснати нарушения и отклонения от изискванията на
Наредба№81213-647 и забраната в чл.32, т.4 от същата в сградите и
помещенията да се оставят без наблюдение отоплителни и нагревателни
уреди и съоръжения. Намира, че е налице изключението по т.4.1, т.4.1.7 и
т.4.1.10 от общите условия за заплащане на застрахователно обезщетение,
съгласно които застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на
преки или косвени вреди в резултат на конструктивен и строителен
недостатък, строителни или ремонтни дейности, извършени в нарушение на
строително-техническите норми и изисквания, както и неправилно или
безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото в нарушение на
утвърдените стандарти и изисквания. При условията на евентуалност
възразява, че размерът на исковете е прекомерен и следва се приспадне
стойността на останките /запазени части и вторични суровини/. Оспорва се
началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в преклузивния
срок, в която се поддържат твърденията в първоначалната искова молба.
Посочва се, че изготвилият заключението инж. Георги Ильов не е със
специалност противопожарна защита, експертизата е възложена от ответника
извън съдебно производство и е заинтересована.
Ответникът се е възползвал от правото си да подаде отговор срещу
допълнителната искова молба в срок, с който се поддържат извършените
оспорвания с първоначалния отговор на исковата молба.
Предявени са искове с правно чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. 86
от ЗЗД, които са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
3
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са безспорни в отношенията на страните наличието на
твърдените договорни правоотношения между ищеца и цедеднта, както и
цедента и ответника, възникнали от договор за цесия от 01.12.2014г., сключен
между ищцовото дружество и С.Н.Н. и застрахователна
полица№111222021026846 „комфорт на дома“, сключена между С.Н.Н. и
ответното застрахователно дружество, при действието на която е възникнал
пожар в застрахования обект.
На 24.10.2022г. застрахованият С.Н.Н. е придобил от М.Д. по договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт №70 по нот.дело №734/2022г.,
правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. Ливада, УПИ
XIV12, кв. 38, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 71 кв.м., която е въведена в експлоатация на 18.10.2022г.
съгласно приложеното удостоверение за въвеждане в експлоатация от Община
Камено.
С окончателен доклад от 23.09.2022г. е установена годността на строежа
съгласно изискванията на чл.168, ал.6 от ЗУТ и чл.2 от Наредба№2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
Видно от приетата по делото застрахователна полица
№111222021026846 „комфорт за дома“ С.Н.Н. е застраховал при ДЗИ Общо
Застраховане ЕАД своето недвижимо имущество, представляващо жилищна
сграда в село Ливада –къща и стопански постройки, находящи се в УПИ
XIV12, кв. 38 срещу застрахователен риск „пожар и други опасности“, със
срок на покритие 26.10.2022г.- 25.10.2023г.
Съгласно застрахователната полица и общите условия към нея,
находящи се на стр. 93-103 по делото, ДЗИ Общо Застраховане ЕАД е поело
задължение да заплати застрахователно обезщетение при наличие на
застрахователен риск „пожар“.
Ответникът не оспорва в отговора на исковата молба, че на 21.02.2023г.
застрахованият го уведомил за настъпило на същата дата застрахователно
събитие – пожар в застрахования обект, вследствие на което са нанесени
материални щети на сградата. За настъпилото застрахователно събитие при
него е образувана застрахователна щета №11122132301060/2023г.
4
Представени са уведомление за щета, констативен протокол по щета от
10.05.2019г., опис на повредено или унищожено имущество от извършен оглед
на 22.02.2013г. в присъствие на представители на застрахования и
застрахователя, както и окончателен доклад по застрахователната претенция,
изготвен от инж. Бояджиев
По делото се установява, че ищцовото дружество е възстановило
щетите от пожара, за което е съставен акт образец 19 от 31.03.2023г. за
изпълнение на СМР на обща стойност 35 808,74лева.
Спорът между страните е концентриран относно обстоятелството
налице ли е изключението по т.4.1, т.4.1.7 и т.4.1.10 от общите условия на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно които
е изключена отговорността му при настъпване на преки или косвени вреди в
резултат на конструктивен и строителен недостатък, строителни или ремонтни
дейности, извършени в нарушение на строително-техническите норми и
изисквания, както и неправилно или безстопанствено съхранение и
експлоатация на имуществото в нарушение на утвърдените стандарти и
изисквания.
В съставения окончателен доклад на 07.04.2023г. от инж. Бояджиев
застрахователят се е позовал на експертизата по пожарна безопасност на инж.
Георги Ильов, съгласно която горенето е възникнало в периметъра около
комина поради неспазване на противопожарните изисквания. Мотивирал е
отказа си с допуснати нарушения в обекта на строителните правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар, посочени в чл. 127, ал.1 от Наредба
№I-з-1971/2009г. за строително-техническите правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар и БДС EN13501-2, като коминът
следвало да бъде измазан по цялата му височина, включително подпокривното
пространство на къщата. Съгласно вариант 1 на окончателния доклад
събитието не е покрит застрахователен риск поради строителен недостатък и
са налице условията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по
чл. 4.1.7 от общите условия. Изготвен е и вариант 2 в окончателния доклад,
съгласно който в случай, че събитието представлява покрит застрахователен
риск, на база акт образец 19 за извършените възстановителни СМР, фактура и
платежен документ от застрахования е приета застрахователна стойност в
размер на 35 808,74лв. с ДДС и след прилагане на коефициент за
5
подзастраховане – 0,95 е определено застрахователно обезщетение за
строителната част в размер на 34 018,30лв. с ДДС.
С писмо, изх.№0-92-10290 от 09.08.2024г. ответникът е отказал
окончателно да изплати застрахователно обезщетение, като след анализ на
приложените по преписката документи и експертно становище по изготвена
пожаро-техническата експертиза, приел, че основна причина за възникване на
пожара е неспазване на противопожарните изисквания по време на
строителството на застрахованата сграда, както и нарушаване на изискванията
на чл.32, т.4 от Наредба№8121з-647 от 01.10.2014г. и правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатацията на обектите, въвеждащи забрана за
оставяне без наблюдение в сградите и помещенията на отоплителни и
нагревателни уреди и съоръжения.
На 01.12.2024г. с приложения по делото договор за цесия С.Н. е
прехвърлил на АМД 2017 ЕООД частично вземането си по застрахователна
полица№111222021026846 „комфорт на дома“ в размер на 35 808,74лв. по
вариант 2 от окончателния доклад на застрахователя.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Д. – служител на
ищцовото дружество и технически ръководител на обекта по време на
строителството му, се установява, че на 21.02.2023г. сутринта му се обадил
бащата на С.Н. за възникнал пожар и излизане на пушек от луничките на
банята. Свидетелят отишъл на място половин час след обаждането и видял, че
пожарната облива с вода покрива, като от комина излиза пушек. След
погасяването на пожара получил разрешение от пожарната да се качат на
покрива и да направят разкрИ.е. Всички огледи били извършени в
присъствието на представител на застрахователя. Спомня си, че поканил
господин У. като бивш служител на ГД Пожарна безопасност да направи оглед
в присъствието на експерта на ответника. Обяснява, че са спазени всички
изисквания за противопожарна безопасност при строежа на комина.
Свидетелят К. У. е работил в ГД Пожарна безопасност в областта на
пожарния контрол и норми, като след като се е пенсионирал продължава да
упражнява тази дейност като експерт. Посетил е застрахования обект в деня
след пожара, като е участвал в съвместен оглед с представител на
застрахователя. Свидетелства, че коминът бил чист. Посочва, че комините се
изграждат от коминни тела, които не се мажат и само се попълват фугите.
6
Според показанията му коминът е изграден в кожух с минерална вата за
изолация, нямало е опушване в комина в областта на тялото и около него,
пластмасовите решетки за въздуха са били цели и биха се стопили при пожар,
причинен от комина. Установява се от показанията му, че опушването е в
областта на подпокривното пространство и овъгляванията са в ляво на
дървената конструкция. Свид. У. категорично поддържа в показанията си, че
причина за възникване на пожара е късо съединение в ел. инсталацията на
сградата.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
са детайлни, последователни и безпротиворечиви и не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.

Вещото лице Галина Байчева по назначената комплексна пожаро-
техническа и оценъчна експертиза посочва в приетото по делото заключение,
че пожарът е възникнал на 21.02.2023г. и документиран съгласно
телеграма№66 от същата дата в ГД ПБЗС, когато е подаден сигнал на тел.122 в
8,55ч. от застрахования обект. Първите признаци на възникналия пожар са
били дим от санитарен възел на втори етаж през отворите на осветително тяло,
тип луна. От вещото лице се поддържа в заключението, че най-вероятно първо
е възникнало късо съединение в ел. инсталацията, разположена във външната
фасадна стена над плочата между първи и втори етаж на сградата-южно и в
източната част на източна стая на етаж втори, където в зоната на прозореца е
имало контакт в пространство в близост до комина. Обосновало е извода си с
бързото разпространение на огъня и големите щети, като приема за малко
вероятна друга причина за възникване на пожара. Посочило е следния
механизъм за развитие на пожара - отделената топлина от продуктите на
горенето посредством конвективен топлообмен и чрез топлопроводност и
лъчист топлообмен са обхванали горимата топлоизолация и дървената
конструкция. Вещото лице е определило огнището на пожара в обема от втори
етаж на мястото на ел. инсталацията, разположена във фасадната стена на
плочата между първи и втори етаж, в ляво от прозореца и в дясно от комина.
По отношение на коминното тяло вещото лице заявява, че е напълно запазено,
не е обгоряло и опушено. Според вещото лице Байчева в обема между
обшивката и гипсокартона няма никакви следи от задимяване. Категорично се
7
изключва от вещото лице версията за наличие на огнище на пожара с огнище
комина предвид липсата на опушване по стените му, дори външно. При
огнище на пожара в областта на комина няма как горенето да се развие надолу
към подовата конструкция между първи и втори етаж по фасадната стена.
Вещото лице посочва, че пластмасовите решетки за въздухообмен на стените
на стаята, в която е възникнал пожара, са напълно запазени и не са обгорели,
което също е доказателство за липса на горене в периметъра на комина, който
от своя страна е изпълнен съгласно изискванията на строителните правила и
норми за пожарна безопасност. Поддържа, че при изграждане на комина са
спазени изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 133, ал.1 и ал.2 от Наредба №I-з-
1971/2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар и БДС EN13501-2. Коминът дори е изпълнен с
обшивка на отстояние от коминното тяло с пожароустойчив гипсокартон и
минерална вата, фугите са запълнени по цялата му дължина и дървените
части отстояват на разстояние повече от 15 см.
Разпоредбата на чл.127, ал.1 от Наредба №I-з-1971/2009г. предвижда
комините на сградите да се изпълняват от строителни продукти с клас по
реакция на огъня най-малко А2, с огнеустойчивост G 100 съгласно БДС EN
13501-2 , като няма нормативно изискване за измазване на комините. Видно от
окончателния доклад за установяване годността на строежа №16 от
23.09.2022г. съгласно изискванията на чл.168, ал.6 от ЗУТ и чл.2 от Наредба
№2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация
№35/18.10.2022г. от главен архитект на Община Камено няма констатации за
допуснати нарушения на строително-техническите норми, в това число
безопасност в случай на пожар. В подробния окончателен доклад на надзора
№16 от 23.09.2022г. няма забележки и са проверени всички сертификати на
строителя за вложените строителни материали. Съгласно представените
сертифициращи документи вложените при изграждане на процесната сграда
материали отговарят на нормативните изисквания към тях за клас по реакция
на огъня за вида на сградата.
Вещото лице Иван Щерев в приетото по делото заключение по
назначената комплексна експертиза е направило оглед на застрахования имот
и констатирало, че причинените имуществени вреди вследствие на пожара,
описани в справката за дълга са възникнали в причинна връзка с пожара. Към
8
датата на настъпване на застрахователното събитие „пожар“ - 21.02.2023г.
според вещото лице Щерев действителната възстановителна стойност на
претендираните имуществени вреди по метода на уедрените показатели
следва да бъде определена в размер на 37 063 лева с ДДС. В застрахования
недвижими имот са извършени всички СМР и вложени описаните
строителните материали съгласно протокол акт 19 за установяване на
извършеното и заплащането на натурални видове СМР, с който е приета
работата от възложителя Стоян Ночев по сключения с ищеца договор от
26.02.2023г. за СМР за възстановяване на щетите от пожара.
БОС кредитира заключението по назначената комплексна съдебно-
техническа и оценъчна експертиза като обстойно обосновано
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото беше установено, че по време на действие на сключената
между страните застрахователна полица е възникнало застрахователно
събитие „пожар“, в пряка причинна връзка с което са причинени твърдените
от ищеца в исковата молба имуществени вреди. От заключението на вещите
лица по приетата комплексна експертиза, неоспорена от страните, съдът
приема да доказано по делото, че най-вероятна причина за настъпване на
пожара е късо съединение в ел. инсталацията на сградата. Изцяло недоказано
остана твърдението на ответника, че огнището на пожара е в областта на
комина и пожарът е възникнал вследствие неспазване на строителните
правила и норми за пожарна безопасност при изграждане на комина, както и
твърдението му за неправилно ползване на отоплителни уреди, оставени без
наблюдение от застрахования и членовете на домакинството му. Въпреки
възложената му доказателствена тежест ответникът не установи твърденията
си, на които почиват възраженията му за изключване от отговорност съгласно
т.4.1, т.4.1.7 и т.4.1.10 от общите условия. Предвид това БОС приема, че не са
налице основания за освобождаването му от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение в някоя от хипотезите на чл.408, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
9
БОС намира, че по делото са доказани всички елементи от фактическия
състав, включен в нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 409 от КЗ.
Налице е настъпило по време на действието на договора застрахователно
събитие „пожар“, покрит застрахователен риск, за който ответникът е поел
договорно задължение да заплати застрахователно обезщетение, като в пряка
причинна връзка с пожара ищецът е претърпял претендираните в исковата
молба имуществени вреди. Ищецът доказва активната си материална
легитимация като цесионер по договор за продажба на вземането за
застрахователно обезщетение на застрахования цедент към ДЗИ Общо
застраховане ЕАД от 01.12.2024г. Цесията е надлежно съобщена на длъжника
съгласно чл.99 от ЗЗД на основание извършено упълномощаване от цедента.
При горните мотиви съдът приема, че искът е доказан по своето
основание. По отношение на неговия размер БОС съобрази заключението на
вещото лице Щ., както и приложените по делото доказателства за
възстановяване на отстранените вредите от пожара.
С оглед на това БОС счете за основателен предявеният от ищеца иск в
размера, съответстващ на съдържащото се в окончателния доклад на
застрахователя извънсъдебно признание относно възстановителната
стойността на вредите, възлизаща на 35 8080,74лв. с ДДС.
Ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на обезщетение, считано от изтичане на 15 дневния срок от
уведомяването му съгласно чл.409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал.1 от КЗ.
Следователно дължимостта на главницата е настъпила на 08.03.2023г., като с
доклада на делото е прието, че е безспорно надлежното уведомяване на
застрахователя на 21.02.2023г., когато е настъпило застрахователното събитие
и образувана процесната щета. За периода от датата на застрахователното
събитие 21.02.2023г., съвпадаща с уведомяването до 07.03.2023г. акцесорната
претенция за законна лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 7432,34лв.

Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище
гр. София, район Триадица, бул. Витоша№89Б, представлявано от главния
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков, да заплати на АМД 2014
ЕООД, ЕИК204517157, със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.15, ап.22,
представлявано от управителя Мария Колева Доброджалева, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Алеко Константинов №8, чрез адв. Марин Милев от БАК, сумата
от 35 808,74лева /тридесет и пет хиляди осемстотин и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие – „пожар“ по
застрахователна полица№111222021026846 „комфорт на дома“, сключена със
С.Н.Н., вземането за застрахователно обезщетение по която застрахователна
полица е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 01.12.2024г.,
сключен с С.Н.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.03.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата за периода 21.02.2023г.- до
07.03.2023г.
ОСЪЖДА ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище
гр. София, район Триадица, бул. Витоша№89Б, представлявано от главния
изпълнителен директор Коста Христов Чолаков, да заплати на АМД 2014
ЕООД, ЕИК204517157, със седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.15, ап.22,
представлявано от управителя Мария Колева Доброджалева, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Алеко Константинов №8, сумата от 7432,34 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11