О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА М.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 419 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 08.06.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 213/2020г. по описа на РС-гр.Сливница, е отхвърлено
заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.М.М. с ЕГН: **********,
в частта за сума в размер 154,92 лв., представляваща неустойка за прекратяване
на договорен абонамент на услуги, с мотиви, че съществува обоснована
вероятност, клаузите, въз основа на които са възникнали тези задължения, да са
нищожни поради неравноправност или поради противоречие на морала и добрите
нрави.
Настоящото
производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК, и е образувано по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД срещу горното разпореждане. Жалбоподателят твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
Позовава се на спогодба, сключена на 11.01.2018г. между него и Комисията за
защита на потребителите. Изтъква, че размерът на процесната
неустойка е съобразен с тази спогодба и съответства на присъщите на неустойката
функции, поради което не е налице неравноправност при уговарянето й. Сравнява
размера на потенциалните приходи от изпълнение на договора с размера на
неустойката, и прави извод, че тя е минимално обезщетение за неизпълнението. Излага
съображения, че неустойката е начислена поради разваляне на споразумението за
мобилни услуги по вина на потребителя и цели да обезщети накърнения интерес на
заявителя. Моли съда да разпореди на РС да издаде заповед за
изпълнение за сумата, както и да му
присъди разноски в пълен размер.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
За да са произнесе по съществото на спора, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д.М.М. с ЕГН: ********** за вземания по договор за мобилни
услуги от 01.09.2017 год. и допълнително споразумение от 10.11.2017 г. с
предпочетен номер +………………, допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +………………… и договор за лизинг към него.
Заявителят твърди, че клиентът не изпълнил задължението си от 127, 60 лв. за абонаментни
такси и използвани услуги за номер +……………., за отчетен период 10.07.2018г. – 09.09.2018г.,
поради което му е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора –
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Клиентът не изпълнил и задължението си от 89,71
лв. за абонаментни такси и използвани услуги за мобилен номер +……………………, за отчетен период 10.07.2018г. – 09.09.2018г., поради което му е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора – трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението за сумите
на главницата и неплатените лизингови вноски и го е отхвърлил в частта му за сумата 77, 46 лева и сумата 77, 46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване договорния абонамент за двата номера.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая, по отношение на процесната част от искането за сумите от по 77, 46 лева за
двата номера, не е
налице такова противоречие поради следните съображения.
Клаузата на чл. 11 от договора за
мобилни услуги от 01.09.2017 г. урежда две хипотези: предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя или нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, вкл. приложимите общи условия, като във
всяка от тези хипотези операторът на мобилни услуги има право на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, за всяка една сим
карта, по отношение на която е налице прекратяване.
При тези данни
съдът намира, че претендираните от заявителя суми
като последица от неизпълнението не са прекомерни, като неустойката
изпълнява присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая сумите се претендират като неустойка на основание прекратен по вина на потребителя договор, като за целия срок
на действие на договора – 24 месеца, мобилният оператор е разчитал на
изпълнение в общ размер около 600 лева за номер +………………. и изпълнение в общ размер около 960
лева за номер +……………….. Претендираните неустойни са съответно
в размер на по 77, 46 лева, което е в размер около 10% от
неосъщественото очаквано изпълнение от страна на потребителя. При такова
съотношение между размера на неизпълнението (т.е. пропусната полза за
оператора) и размера на начислената неустойка съдът намира, че не е налице
противоречие на добрите нрави, респ. липсват неравноправни клаузи. Неустойката
представлява стойността не на всички месечни абонаментни такси, дължими до края
на срока на договора, а стойността само на три месечни такси. Неустойката е претендира
съобразно новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти във връзка с постигната спогодба с
регулиращия орган /КЗП/ от 12.01.2018 год. С последната са договорени
препоръчаните от КЗП условия, при които „Т.“ да изчислява
неустойките за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти, така че
същите да не създават значителен риск за увреждане правата на потребителя, или
размерът на неустойката да не представлява такава облага за оператора, каквато
последният би получил, ако договора на абоната не беше прекратен. Претендираната неустойка е изчислена именно по този начин.
С прекратяването на договора отпада възможността, операторът да получава
изпълнение по него в продължение на 24 месеца.
В настоящия случай заявителят обосновава
претенциите си с факта на прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
на потребителя, в резултат на което е отпаднала възможността да получава
изпълнение по него до изтичане на неговия срок. Съдът намира, че претендираните суми са
пропорционална санкция за неизпълнението, при условие, че договорът е прекратен
и операторът потенциално не би могъл да получи изпълнение по него в бъдещ
момент.
По тези съображения, частната жалба срещу разпореждането, с което
частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е основателна, като в тази част същото следва да се
отмени и делото да се върне на РС-Сливница за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.06.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 213/2020г. по описа на РС-Сливница, с което е
отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.М.М. с ЕГН: ********** в частта му за сумата в общ размер от 154,
92 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договорен абонамент за
услуги и
направените в заповедното производство разноски, на основание чл. 410 от ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД срещу Д.М.М. с ЕГН: ********** за сумата 77, 46 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 01.09.2017 год. и
сключено допълнително споразумение към него за мобилен номер +………………… и неустойка в размер на 77, 46 лева
за неизпълнение на допълнително споразумение от 02.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги за мобилен номер +…………………, и направените в заповедното производство разноски.
ВРЪЩА делото на РС-Сливница за издаване на
заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.