№ 130
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18 в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901870 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№ 20210909141159, подадена от М. К.А.. като управител
на „П. С.“ ООД – в процес на учредяване чрез адв. К.К., срещу отказ №
2021083117617/02.09.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по
вписванията. Жалбоподателят поддържа по подробно изложените доводи, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен и претендира отмяната му, като сочи, че процесното
заявление е подадено от лице с електронен подпис, което е изрично упълномощено с
нотариално заверено пълномощно, но заявител е управителя на новоучредяваното
дружество – М.А. и именно от нейно име е подадено заявлението, което също е с
нотариална заверка на подписа. Позовава се на разпоредбата на чл. 15, ал.4 от закона, която
изрично предвижда, че когато заявлението не се подава от заявител по т.1 и т.2, се прилага
пълномощно, като твърди, че е спазено и изискването на ал.5 – за нотариална заверка. С
оглед горното и като сочи, че длъжностното лице не е съобразило, че И.Г. има само
качеството на подател, а не на заявител в регистърното производство, е постановен
незаконосъобразен отказ. Предвид горното претендира отмяна на отказа и извършване на
исканото вписване.
Агенцията по вписванията не е подала отговор или становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх.№
20210831172617/31.08.2021г. за вписване на търговец „П. С.“ ООД, като заявител е М.А. – в
1
качеството си на управител на търговеца, а заявлението е с нотариална заверка на подписа
й, извършена от нотариус И.П., с рег.№345, която е от 31.08.2021г. Не се спори, че
заявлението е подадено по електронен път, като подател е лицето И.Г., която има
електронен подпис и за която е представено на стр. 39 от делото пълномощно също с
нотариална заверка от 31.08.2021г. чрез нотариус П..
Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ на
02.09.2021г., без да дава каквито и да е указания по заявлението, със следните мотиви, а
именно приело е, че е постъпило искане за вписване на първоначална регистрация, подадено
по електронен път от И.Г. като пълномощник на търговеца, но същата не е оправомощено
лице по смисъла на чл. 15 от закона, която предвижда, че вписване, заличаване и обявяване
се заявяват от търговеца чрез представителите му по закон, друго лице в предвидените
случаи или адвокат с изрично пълномощно, но не се допускала възможност за
упълномощаване на трето лице.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок, като е подадена в
седмодневен срок от самия отказ и е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото тя изхожда от
лицето, което е подало заявлението до АВ-ТР и което е адресат на обжалвания отказ.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в
чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от
търговеца или от негов пълномощник, прокуриста, от друго лице в предвидените от закона
случаи или от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона
за адвокатурата, за представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има
императивен характер и е недопустимо нейното разширително тълкуване. Недопустимо би
било вписване, което е извършено по заявление на лице, което е извън кръга на посочените
в чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ заявители. Основанията за недопустимост на извършено в търговския
регистър вписване са изяснени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС -
т. ІІІ, което в тази си част не е изгубило значение и при действието на ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно указанията в т.ІІІ от цитираното решение, недопустимо е вписването, което е
постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, както и
вписването, извършено при първоначална липса на сезиране. Даденото разрешение сочи, че
недопустимо би било това вписване, което е извършено по заявление на лице извън кръга на
посочените в чл. 15, ал. 1 от закона заявители - търговецът, друго предвидено в закон лице
или адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписвания, респ.
2
вписването, извършено без да е подадено заявление за вписване, но не и от личността на
подателя, който депозира фактически заявлението по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ пред
длъжностното лице по регистрация, в този смисъл определение на ВКС №141/02.03.2021г.
по т.д.№736/2020г. на 2 т.о. и мн.др. Нормата на чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че
заявлението може да се подаде от пълномощник с изрично писмено пълномощно, като в
този случай - когато заявлението се подава фактически от пълномощник по чл. 15, ал. 2, т. 2,
е необходимо вписването да е заявено от лице, което попада сред кръга от лица по чл. 15, ал.
1. Това е така, защото в тази хипотеза пълномощникът по чл. 15, ал. 2, т. 2 е овластен да
извърши фактическото действие по подаване на заявлението, но надлежен заявител в
регистърното производство може да е само лице от кръга по чл. 15, ал. 1. В случая, това е
спазено, заявлението изхожда от управителя на новоучредяването дружество М.А., която е
посочена като заявител и е с нотариална заверка на подписа, а само подател на заявлението е
И.Г., за която е представено изрично нотариално заверено пълномощно. Систематичното
тълкуване на нормите на чл. 15, ал. 1 и на, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ дава основание за извод, че е
налице разграничение между "заявяване" и между "подаване" на заявлението. Допустимо е
заявлението да се "подаде" от пълномощник по чл. 15, ал. 2, т. 2, но и в този случай е налице
изискване обстоятелствата да са заявени от лице, попадащо в кръга от лица по чл. 15, ал. 1.
Допустимо е подаването на заявлението от пълномощник по чл. 15, ал. 2, т. 2, но в този
случай е необходимо да е приложено и заявление, което да е подписано от лицето по чл. 15,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а подписът на това лице трябва да е нотариално заверен - чл. 15, ал. 5,
което в случая е спазено. Самата разпоредба на чл. 15, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че
когато заявлението не се подава от заявител, пълномощното се прилага към заявлението, а
когато заявлението се подава по електронен път, се представя електронен образ на
пълномощното, като съобразно, ал. 3 на чл. 17 ЗТРРЮЛНЦ, когато се изисква подаването на
документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението.
Следователно, законът прави разлика между качеството на заявител и това на подател на
заявлението, а именно: качеството на заявител има само лице, което е сред изчерпателно
изброените в чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, докато подател на заявлението по чл. 15, ал. 2, т. 2
ЗТРРЮЛНЦ, освен заявител по, ал. 1 на чл. 15, може бъде всяко лице с изрично писмено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа. В случая самото заявление изхожда от
управителя на новоучреденото дружество, като е с нотариална заверка на подписа, но е
подадено от лице, за което е представено нотариално заверено пълномощно да бъде
фактически подател. Това лице не е посочено като заявител, за да се приеме, че заявлението
е подадено от неоправомощено лице, то е само фактически подател. Приемайки, че не е
надлежно сезирано, длъжностното лице от АВ-ТР е постановило незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен. Доколкото не са разглеждани предпоставките по същество по
заявлението, при отмяна на отказа и с цел да се защитят правата на заявителя на съдебен
контрол, следва преписката да бъде върната на длъжностното лице за произнасяне по
същество по подаденото заявление, по което заявител е М.А. като управител на
новоучредяваното дружество. В същия смисъл, че е допустимо подаване на заявлението от
упълномощено изрично лице, когато заявителят е надлежно оправомощено лице, при
3
подаване на нотариално заверено заявление и изрично нотариално заверено пълномощно е и
практиката на САС, обективирана в решение №1218/09.06.2015г. на САС по ф.д.
№1139/2015г., решение №1478/19.06.2019 г. по т. дело № 1762/2019 г. на САС, решение №
2302 от 01.09.2018 г. по т.д. № 3579/2018 г. на САС, решение № 1832 от 01.10.2014 г. по ф.д.
№ 2332/2014 г. на САС, № 1217 от 09.06.2015 г. по ф.д. № 1102/2015 г. на САС и др.
Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е основателна, отказът
следва да бъде отменен.
От жалбоподателя е заявено искане за присъждане на разноски, но съдът намира, че
същото е неоснователно. Новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето
производство има характер на охранително такова и по аргумент от разпоредбата на чл. 541
от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство следва да
останат за негова сметка. В този смисъл е формирана и практика на горестоящата
инстанция, а именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г.
и мн. др.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 20210909141159, подадена от М. К.А.. като управител на
„П. С.“ ООД – в процес на учредяване чрез адв. К.К., отказ № 2021083117617/02.09.2021 г.
на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията.
ВРЪЩА преписката на АВ-ТР за произнасяне по заявление с вх.№
20210831172617/31.08.2021г. за вписване на търговец „П. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен препис от същото на АВ-
ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4