Решение по дело №2470/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………./…...

Година 2019

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и седми ноември

Година 2019

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2470 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 26 ал. 2 предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 124 ал. 1 предл. второ алтернатива втора вр. чл. 78 ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД твърди от негово име на 20.07.2002 г. да е изразено съгласие за прехвърляне право на собственост върху лек автомобил – марка „Ауди“, модел „S5“ с регистрационен номер **********в полза на ответника Й.Н.Л.. Оспорва представлявалото го лице да е притежавало отразеното в договора качество – изпълнителен директор на дружеството като се твърди, че Д.К.се е представил и с невалиден единен граждански номер с намерение да набави за себе си или за другиго имотна облага.. Иска се да бъде признато за установено, че между страните не съществува правоотношение, произтичащо от договор за продажба.

Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД претендира право на собственост спрямо Й.Н.Л., И.С.П., „С.А.Г.“ ЕООД, „В.И.“ ЕООД и „БМ Л.“ АД. Твърди да е придобил собствеността върху л.а. марка „Ауди“ модел „S5“, рама № -******, но въз основа на сключения договор от лице без представителна власт автомобилът бил пререгистриран и му е даден нов регистрационен номер. На 20.07.2012 г. Й.Н.Л. сключил договор с И.С.П. за продажба на същия автомобил. И.П. от своя страна на 14.02.2013 г. сключил договор за продажба на същия автомобил със „С.А.Г.“ ЕООД. На 15.08.2013 г. „С.А.Г.“ ЕООД сключил договор за продажба на автомобила с „В.И.“ ЕООД, което дружество от своя страна на 19.08.2013 г. сключило договор за продажба с „БМ Л.“ АД. Иска се да бъде признато за установено правото му на собственост.

В отговор по исковата молба Й.Н.Л. застъпва довод, че е закупил автомобила и го е продал същия ден. Счита, че не следва да отговаря за направените разноски по делото като същевременно претендира да му бъдат заплатени разноски.

В отговор по исковата молба И.С. П. оспорва да има интерес от участието в процеса. Твърди да е закупил автомобила със съзнанието, че е бил придобит от неговия собственик. Заплатил цената и го регистрирал в КАТ, а след като го използвал по предназначение, го продал. Оспорва той да дължи разноски по делото с довод, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът „С.А.Г.“ ЕООД, уведомен за постъпилата претенция при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по предявените искове.

Ответникът „В.И.“ ЕООД застъпва теза, че и като купувач, и като продавач е бил страна по действителен договор, надлежно изпълнил всичките си задължения. Застъпва теза, че неизпълнените задължения на трети лица не влияе върху сключваните от него договори. Твърди правото на собственост у продавача да е потвърдено и от общински и държавни структури, и от нотариуси, участвали при прехвърляне на собствеността. Застъпва довод, правото на собственост е придобито чрез добросъвестно владение от предходните приобретатели, което счита да е упражнявано през периода 20.07.2012 г. – 20.07.2017 г. Възражението сочи на чл. 99 вр. чл. 78 ал. 1 ЗС и предполага да бъде установено осъществявана фактическа власт върху автомобила през посочения период от лица, които не са я придобили чрез престъпление. Тези обстоятелства подлежат на доказване от страна на ответника.

В отговор по исковата молба от името на „Б.Л.“ ЕАД е заявено признание на предявения иск като е направено искане при тези условия да бъде постановено решението, производството спрямо този ответник да бъде прекратено, а на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Г., поддържа предявените искове като счита за приложимо правилото на чл. 42 ЗЗД – сключен договор от мним пълномощник. Оспорва автомобилът да е придобит по давност като твърди от 2013 г. автомобилът се държи на паркинг на МВР. Претендира изплащане на юрисконсултско възнаграждение. Наведени са доводи в писмени бележки.

            Процесуалният представител на „В.И.“ ЕООД оспорва първоначалния иск като навежда доводи в писмени бележки. Навежда довод, че и купувачък по първата сделка, осъществена от представител без представителна власт за продавача не позволява извод, че купувачът е знаел, че купува от несобственост. Към датата на завеждане на иска е погасено правото на ищеца да иска унищожаване на договора, валидиращо и последващите сделки. Твърди, че последващите купувачи също не са могли да знаят, че купуват от несобственик. Претендира разноски като е представен списък.

            По съществото на спора е постъпило и становище от адв. И. – процесуален представител на ответника И.П. като възпроизвежда наведените доводи в отговора по исковата молба. Претендира разноски като е представен и списък.

Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че с договор от 15.11.2007 г. ищецът е придобил право на собственост върху л.а. марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и двигател № CAU001357. Автомобилът е предаден на Р.Д.Р.по договор за Л. за 60 месеца при опция въз основа на писмено изявление, отправено до 10 дни след изтичане на срока на договора, Л.ополучателят да придобие собствеността. Посочено е, че всяко неизпълнение на задълженията по договора освобождават Л.одателя от задължението му да прехвърли правото на собственост. Л.ополучателят е заменен по съгласие на страните с П.В.З., считано от 10.08.2008 г.

На 16.03.2012 г. за Л.ополучателя е приета пощенска пратка, за която не се спори, че е съдържала уведомително писмо за разваляне на договора поради неплащане на дължими суми по него. Поискано е връщане на автомобила.

На 20.07.2012 г. писмено с нотариална заверка на подписите е изразено съгласие, че „Х.А.А.А..“ ЕООД (предходно наименование на ищцовото дружество и актуално към датата на сключване на договора), представлявано от Д.П.К.в качеството му на изпълнителен директор, продава процесния автомобил на Й.Н.Л.. Към датата на сключване на договора органен представител на ищцовото дружество е управител, а за управители са били вписани Т.Б.и П.Ш., които са представлявали дружеството заедно или всеки от тях с вписан прокурист. За прокуристи са били вписани Д.В.К.и К.С.П..

 На същата дата – 20.07.2012 г., Й.Н.Л. сключил договор с И.С.П. за продажба на същия автомобил, а подписите са заверени нотариално на 12.09.2012 г.

И.П. от своя страна на 14.02.2013 г. сключил договор за продажба на същия автомобил със „С.А.Г.“ ЕООД като подписите са заверени нотариално на същата дата.

На 15.08.2013 г. с писмен договор и нотариална заверка на подписите на представляващите „С.А.Г.“ ЕООД и „В.И.“ ЕООД, е сключен договор за продажба.

На 19.08.2013 г. писмено с нотариална заверка на подписите е изразено съгласие, че „В.И.“ ЕООД продава процесния автомобил на „БМ Л.“ АД.

На 01.10.2013 г. представител на „В.И.“ ЕООД е предал на представител на ищеца процесния лек автомобил и рег. № ********и на същата дата автомобилът е предаден на оперативен работник при 04 РУП-СДВР във връзка с извършвана прокурорска проверка по вх. № 12002/13 по описа на СРП и вх. № 27315/13 хо охика та 04 РУП-СДВР.

           

            При така установеиите факти от правна страна съдът намира следното:

 

По иска с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД

Характерно за юридическото лице е, че то формира и изразява воля чрез конкретно физическо лице. Това определя вписания в търговския регистър представител като овластен от закона. Съгласно чл. 36 ал. 2 ЗЗД наличието на зачетена от закона представителна власт предпоставя ангажиране правната сфера на представлявания с предписаните от закона последици от волеизявлението. Видно от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС връзката между абсолютната недействителност при липса на съгласие и относителната недействителност в хипотезата на чл. 42 ЗЗД е обсъдена в контекста на алтернативната форма на представителство – по волята на представлявания. Настоящият състав счита, че разпростирането на съображенията и по отношение на законното представителство противоречи на смисъла на закона. Ако обемът на представителната власт или времевия й обхват пряко произтичат от вътрешните отношения между представляван и представител, а самото овластяване е израз на суверенна преценка на представлявания с оглед на интереса му, основаната на закона представителна власт е предпоставка за волеизявяване. За разлика от типичната поверителност при доверителната сделка, обуславяща учредената представителна власт, произтичащата от разпоредба на закона е с общоизвестно съдържание. Ако при доверителното отношение представляваният  обективно е в състояние да следи за поверения на довереника свой интерес, правната сигурност изисква безусловно отричане възможността друг, освен предвидения според закона представител да волеизявява. По тези съображения настоящият състав не намира основание да счита, че наведените в процеса твърдения обуславят хипотезата на мнимо представителство.

Установява се, че нито ищцовото дружество е имало органен представител – изпълнителен директор, нито представилият се за такъв е вписан като лице, овластено да представлява търговското дружество било то и съвместно с друго лице. По силата на чл. 7 ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и вписаното обстоятелство е общоизвестно. При тези обстоятелства Д.К.не е притежавал призната му със закон представителна власт – тя принадлежи на обявените в търговския регистър физически лица с указано качество управител и прокурист. Както нотариус С.П., задължен и служебно да се увери в наличието на представителна власт – чл. 578 ал. 4, вр. чл. 590 ал. 1 вр. чл. 580 т. 6 ГПК, така и Й.Л., който, полагайки елементарна грижа към собствения си интерес, биха могли да разберат, че в процедурата не участва законен представител на собственика. Аналогично на присвоената самоличност и волеизявяването от името на юридическо лице при отсъствие на афишираната юридическа връзка с този правен субект изключва възможността за извод, че правното действие е осъществено от чуждо име. Така създадената привидност не е в състояние да ангажира правната сфера на представлявания, поради което и обуславя хипотезата на липсващо съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД. Ето защо и предявеният на това основание иск следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. второ алтернатива втора вр. чл. 78 ал. 2 ЗС

Съгласно чл. 17 ал. 1 от Конституцията на Република България правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Това ще рече, че единствено със закон може да бъдат определени основанията, при които правото възниква и се погасява. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или други законоустановени начини. По делото не се спори, а и от доказателствата се налага еднозначен извод, че за първи път процесния автомобил е регистриран от ищеца, поради което и сключения в писмена форма договор от 15.11.2007 г. е довел до възникнало в неговия патримониум право на собственост.

Съгласно чл. 183 ЗЗД договорът за продажба поражда задължение за продавача да прехвърли правото на собственост. Предпоставка за настъпване на този ефект е разпоредително действие, ангажиращо правната сфера на собственика, а не документално отразения извод в тази насока било то и от страна на държавни, общински органи или нотариуси. С оглед установения порок в договора, сключен с ответника Й.Л., липсва правно основание той да придобие правото на собственост върху автомобила. Законът утвърждава специфичен режим на правото на собственост върху движими вещи, овластявайки придобилия владението върху движима вещ от несобственик на основание, с което законът свързва правоприемството, да се счита собственик, освен когато за прехвърлянето на собствеността се изисква особена форма – нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Установява се, че към датата на сключване на договора от 20.07.2012 г. процесният автомобил е бил регистриран. По силата на чл. 144 ал. 2 от Закона за движение по пътищата при прехвърляне правото на собственост върху регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат заверени нотариално. Следователно, налице е изключението от придобивния способ по чл. 78 ал. 1 ЗС.

Не са налице предпоставките за придобиване право на собственост и при условията на давностно владение. Този придобивен способ предпоставя явно противопоставяне от страна на владелеца на твърдяно от собственика право върху обекта на владение. По делото се установява, че ответникът „В.И.“ ЕООД се е разпоредил с автомобила в полза на „БМ Л.“ АД, което изключва намерението му за своене след 19.08.2013 г. Дори да се приеме, че след този момент отново е установил владение върху автомобила, каквито твърдения в случая липсва, именно негов представител го е предал на 01.10.2013 г., фактът на предаване на автомобила и то на представител на ищцовото дружество. Това обстоятелство само по себе си опровергава предположението за своене след 01.10.2013 г. Полицейските органи дължат да съхранят и върнат автомобила на лицето, от което са го взели, поради което и осъществяваната чрез тях фактическа власт не ползва „В.И.“ ЕООД.

По изложените съображения не се установява възникналото право на собственост в полза на ищеца да е било погасено по предвиден от закона способ, поради което и предявеният на това основание иск следва да бъде уважен срещу всички ответници.

 

 

 

            По разноските

           

            Отговорността за разноски произтича от необосновано предизвикан съдебен спор. От тази гледна точка и нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК освобождава ответниците от отговорност за разноски, когато единствена причина за утвърждаване на предявеното право от съд е предпочитанието на ищеца. Ответникът не дава повод за завеждане на делото, ако 1) не е пренебрегнал извънсъдебно предявено му право и 2) признае иска. На тези критерии отговаря единствено ответникът „БМ Л.“ ЕООД. Данните сочат, че въпреки следващата му се според договора легитимация като собственик на автомобила, той е предаден извънсъдебно на представител на ищеца. Изрично е заявено и признание на предявения иск. При тези обстоятелства единствено възможен остава изводът, че предявеният срещу него иск е резултат на предпочитанието на ищеца да наложи възприетото извънсъдебно негово право на собственост със съдебно решение. Ето защо и направените разноски пропорционално на участието на този ответник – 112 лв., следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

            Ответниците Й.Л., И.П. и „В.И.“ ЕООД се противопоставят на предявеното право на собственост, позовавайки се на непротивопоставими на ищеца възражения. Ето защо и върху всеки от тях следва да бъде възложена разпределената държавна такса от 560 лв.  между тях и „С.А.Г.“ ЕООД възложени разноски, съобразно уважената част от исковете спрямо всеки един – по 112 лв., а в тежест на Й.Л. и дължимата държавна такса за отрицателния установителен иск от 380 лв.

 

            Ответникът „БМ Л.“ АД претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК е изключение от утвърдения с първата алинея обезщетителен характер на отговорността за разноски. За разлика от основния текст, предпоставящ намален актив – заплащане на разноските и то до датата на приключване на устните състезания, текстът на чл. 78 ал. 8 ГПК признава вземане без да държи сметка дали такива разходи реално са направени. Като изключение от правилото настоящият състав счита, че следва да бъде прилагано стриктно. За разлика от основния текст, извличащ отговорността за разноски пряко от изхода по спора, нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК обуславя вземането от обстоятелството, че юридическо лице или едноличен търговец са били защитавана от юрисконсулт. Защитата в съдебното производство е предпоставена от противопоставени позиции. Признанието на иска изключва това противопоставяне, поради което и не се установява този елемент от фактическия състав на вземането за юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормата на чл. 81 и чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така формираната воля следва да бъде огласена в диспозитива.

            Исковата молба изхожда от юрисконсулт – Р., представлявала ищцовото дружество и в процеса на отстраняване на нередовността на исковата молба. Това сочи на осъществена защита от юрисконсулт, явяващо се самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответниците.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *********и Й.Н.Л., че не съществува правоотношение по договор от 20.07.2012 г., сключен между „ХИПО А.-А.-А..“ ООД и Й.Н.Л., ЕГН ********* за продажба на л.а. марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и двигател №****** на основание чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД – липса на съгласие.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *********срещу Й.Н.Л., И.С.П., „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК********, „В.И.“ ЕООД, ЕИК ******** и „БМ Л.“ АД, ЕИК********, че „Х.А.Р.А.Б.“ ООД е собственик на л.а. марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и двигател № *****7, рег. № СА ********

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Й.Н.Л. с адрес *** да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *********сумата от 492,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК И.С.П. с адрес ***, „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК******** и „В.И.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплатят на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *********всеки по 112,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК Й.Н.Л. с адрес ***, И.С.П. с адрес ***, „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК******** и „В.И.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплатят на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *********всеки по 20,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

            ВЪЗЛАГА направените разноски по уважения положителен установителен иск в размер на 112 лв. – част от дължима държавна такса и 20 лв. – юрисконсултско възнаграждение, приспадащи се на „БМ Л.“ АД в тежест на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК ********.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БМ Л.“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при признание на иска.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: