№ 52
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601160 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М.К., защитник на
подсъдимия Н.З., ведно с допълнение към нея, против присъда от
21.09.2021г., постановена по нохд №852/2021г. на СГС. С обжалваната
присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което е отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5/пет/ години, както и „Глоба“ в
размер на 6 000 /шест хиляди/ лева. На З. са възложени разноските по делото,
наркотичното вещество е било отнето, а останалите веществени доказателства
са върнати на правоимащите лица. Подсъдимият е бил признат за невиновен и
оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.269, ал.1, пр.1, алт.1
от НК.
В допълнението към жалбата са изложени съображения, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна в частта, с която подсъдимият е бил признат
за виновен, защото липсват доказателства той да е държал наркотичното
1
вещество, открито в лекия автомобил „Ауди“. Автомобилът е собственост на
свидетеля Н., бил е използван от множество лица като служебен, ключовете
са се намирали на общодостъпно за широк кръг хора място, намиращите се в
багажника вещи не са били собственост на подсъдимия, а на свидетеля Н.,
няма данни З. да е отварял багажника. Свидетелят И. е управлявал
автомобила и е отварял багажника, за да поставя кутии с боя, видял е вътре
сак „Икеа“, в който по-късно е било открито наркотичното вещество, няколко
дена преди да бъде открито, това разколебава теорията, че подсъдимият го е
поставил там. Всички вещи на З. са се намирали в торбичка, носена на врата
му, той не е знаел за наркотичното вещество, затова не може да носи
отговорност за него. Няма открити отпечатъци по опаковката на веществото
или по сака, в който се е намирало то. Освен че липсват доказателства,
свързващи З. с наркотичното вещество, няма и такива, свързващи го с другите
две лица, на които е извършвано наблюдение от полицейските служители.
Поведението на подсъдимия, който е спрял, за да уринира, а после е говорил
по телефона и е изпращал съобщения, погрешно е било възприето от съда
като чакане. Неправилно не са кредитирани с доверие обясненията на
подсъдимия, че когато полицейският служител се приближил към него, в
цивилно облекло, той се притеснил, защото носел в себе си 3000 лева, затова
побягнал, като приел, че е нападнат с цел грабеж, а това, че е побягнал, не
може да е единственото доказателство, че е знаел за наркотиците. Няма
противоречие между показанията на свидетелите – полицейски служители и
обясненията на подсъдимия, той не е отричал, че е побягнал, но в обясненията
си е посочил защо, а също и че не е чул виковете „Полиция“ и че ако ги беше
чул, нямаше да повярва, че наистина са полицаи. Нуждата подсъдимият да
спре, за да уринира, била неотложна, а страхът от ограбване възникнал едва с
приближаване на свидетеля до него, така че доводите на съда, че е спрял в
краен квартал, без да се притеснява, че държи в себе си пари, според жалбата
са нелогични. Не отговаря на установеното и заключението на съда, че всички
полицейски служители са възприели поведението на подсъдимия като
съмнително, само свидетелят К. е посочил, че подсъдимият се е крил в
градинката, а присъдата е обоснована с тези показания. Относно обвинението
по чл.269, ал.1 от НК в жалбата се излагат съображения в подкрепа на
мотивите за оправдаване на З.. По отношение на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което е отложено по реда на
2
чл.66, ал.1 от НК за срок от 5/пет/ години, както и „Глоба“ в размер на 6 000
/шест хиляди/ лева се твърди, че е завишено и не са отчетени правилно
смекчаващите вината обстоятелства – дори характеристични данни, чисто
съдено минало, трудова ангажираност и като цяло ниската лично обществена
опасност на подсъдимия, а също и че държаното наркотично вещество е
марихуана. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната й част, оправдаване
на З. и потвърждаване на оправдателната част. В жалбата и допълнението
към нея не са направени доказателствени искания.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н.
П. З. за виновен за това, че на 10.10.2018г., в гр.София, ж.к.“***“, пред блок
93, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение 989.21 грама
високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/, с процент на
активния компонент тетрахидроканабинол 8%, с цена за грам 6.00 лева, на
стойност 5935.26 лева, престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, ал.1, поради
което и на основание чл.54 от НК е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3/три/ години и „Глоба“ в размер на 6000/шест хиляди/
лева, на основание чл.66, ал.1 от НК е постановено изпълнението да се
отложи за изпитателен срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.
З. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.269, ал.1, пр.1,
алт.1 от НК и е оправдан по обвинението на 10.10.2018г., в гр.София,
ж.к.“***“, пред блок 93, да е употребил сила - блъскане с ръце в областта на
гърдите на полицейски орган – св.И. Д., който непосредствено преди това му
се представил и легитимирал с полицейска карта, след което побягнал и не се
подчинил на дадените му устни разпореждания от Д. /“Стой, полиция“/, с цел
да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба – да не извърши
полицейска проверка по чл.70, ал.1 от ЗМВР за установяване на
самоличността на З..
Пред въззивната инстанция защитникът адв.К. поддържа жалбата,
твърди, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият е осъден за
държане на наркотични вещества, намерени в лекия автомобил, тъй като от
доказателствата е установено, че автомобилът не е негова собственост, не е
владян трайно от него, използван е като служебен от много лица, сакът, в
който е открито наркотичното вещество, е бил забелязан в автомобила преди
този ден, т.е. няма солидни доказателства подсъдимият да е обвързан с
веществото. Вещите, негова собственост, са открити в носената от него
3
чантичка, няма основание да се предполага да е отварял багажника на
автомобила. Защитникът се съгласява с решението на първоинстанционния
съд, че подсъдимият не е принудил орган на властта да не извърши нещо,
свързано със служебните му задължения. По отношение на наложеното
наказание в случай, че се прецени, че подсъдимият е виновен, се изразява
становище, че е високо за извършеното деяние.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си и в последната си
дума иска справедлива присъда.
В съдебно заседание представителят на САП пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна с оглед
фактите по делото, а видът и размерът на наложеното наказание според него
са съобразени с доказателствата, данните за личността на дееца и
предвиденото в закона наказание.
Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие.
След като извърши проверка на постановената присъда съобразно
правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:
Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от
първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят
следните изводи относно фактическата обстановка по делото:
Н. П. З. е роден на ***г. в гр.***, с постоянен адрес в същия град,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, управител
на Траурна агенция „***“, с добри характеристични данни. През месец
октомври 2018г. се занимавал с ремонт на заведение в Студентски град заедно
с приятеля си М. Н.. За нуждите на работещите на обекта Н. предоставил
ползването на собствения си лек автомобил м.“Ауди“, модел „А 6“, с ДК
№***, ключовете за който се намирали в заведението, а документите били в
жабката. Така свидетелят Т. И., ангажиран с боядисване на обекта, ползвал
автомобила за закупуване на материали ден или два преди инкриминираната
дата и видял в багажника му пътна чанта и чанта с надпис „Икеа“, без да
проверява съдържанието им.
През месец октомври 2018г. в 05-РУ-СДВР постъпила оперативна
информация за лицата П. Ц. и Т. Н. за разпространение на наркотични
вещества, двамата живеели в кв.“***“, бл.93, вх.Г. В тази връзка, на
4
10.10.2018г. полицейските служители И. Д., Г. С., М. К. и В. П., цивилно
облечени, осъществявали полицейска операция и около 16 часа К. и П.
наблюдавали входа на около 20 метра от него, а Д. и С. останали вътре, на
партерния етаж. В този момент на паркинга пред съседния вход „В“ спрял лек
автомобил м.“Ауди“, модел „А 6“, с ДК№ ***, от него излязъл непознатият за
полицаите подсъдим З., застанал зад едно дърво, започнал да се оглежда,
изглеждал напрегнат и притеснен. След това се преместил пред вход „Г“,
занимавал се с телефона си и изглеждал като чакащ някого или нещо.
Полицаите Д. и С. решили да го проверят, защото им се сторил съмнителен,
точно в този момент от асансьора слязла Т. Н. и С. се насочил към нея,
легимирал се, за да я задържи. А Д. излязъл пред входа, приближил се до З.,
казал му имената и длъжността си, показвайки служебната си карта и значка,
поискал му документи, за да провери самоличността му и тогава З. го блъснал
леко с ръце в областта на гърдите, при което Д. отстъпил крачка назад, а
подсъдимият побягнал покрай него. П. и К. видели какво се случва и хукнали
след З. заедно с Д., викали му да спре и че са полицаи, но подсъдимият не
спрял и след известно разстояние от около 300 до 500 метра, П. успял да го
застигне, блъснал го на земята и го задържал, като за целта били използвани
помощни средства – белезници. След това всички се върнали пред вход „Г“,
където в 18.50 било извършено претърсване на автомобила, управляван от
подсъдимия, в хода на което в багажника, в чанта с надпис „Икеа“, бил
намерен полиетиленов черен плик, съдържащ растителна маса, впоследствие
било установено, че представлява високорисково наркотично вещество коноп
/марихуана/. Веществото било с тегло 989.21 грама, при изготвянето на ФХЕ
е установен активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8%, а
стойността е определена на 5 935.26 лева. По опаковката на веществото не са
открити годни дактилоскопни следи, както и ДНК профил на регистрирано в
националната ДНК база данни лице. У подсъдимия се намирали 3000 лева,
които той предал доброволно, заедно с ключа за автомобила.
По отношение на П. Ц. и Т. Н. образуваното за престъпление по чл.354а,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 10.10.2018г. наказателно
производство е било прекратено след одобряване на споразумение за
решаване на делото.
Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена от
първоинстанционния съд при извършен законосъобразен анализ на
5
събраните доказателства. Въззивният съд прие, че правилно първостепенният
съд е обосновал изводите си въз основа на гласните доказателства –
показанията на свидетелите Д., К., П., С., Г., Т., И., Н. и В., заключенията на
експертизите от ДП, писмените доказателства, както и иззетите веществени
такива. Обясненията на подсъдимия З. обосновано са били кредитирани с
доверие само частично, като е прието, че относно знанието за наличие на
наркотично вещество в автомобила и причината да опита да избяга от
полицейските служители, те противоречат на показанията на свидетелите Д.,
П. и К., които от своя страна са били определени като безпротиворечиви,
еднопосочни, незаинтересовани, ясни и конкретни. Затова обясненията са
били възприети единствено като защитна позиция, още повече, че изхождат
от най-заинтересованото в наказателния процес лице. В частта, в която З. е
обяснил, че автомобилът е бил управляван освен от него и от други лица във
връзка с извършван ремонт на заведение в Студентски град, потвърдена от
показанията на свидетелите Н. и И., изявленията му са били кредитирани с
доверие, наред със същите свидетелски показания. По отношение на
показанията на полицейските служители, опровергаващи защитната версия,
съдържаща се в обясненията, законосъобразно е било прието, че
полицейските служители Д., П., С. и К. са изяснили, че те са се намирали на
местопроизшествието във връзка с проверка на оперативен сигнал, свързан с
разпространение на наркотични вещества от лица, живущи в блока, когато
подсъдимият дошъл с автомобила, паркирал пред съседния вход, застанал зад
дърво, бил с вид на чакащ човек, разхождал се между двата входа, гледал
телефона си, по-късно се преместил пред самия вход. Поведението му било
възприето еднозначно като такова на човек, който чака и затова Д. решил да
провери самоличността му. Въпреки че показал картата и значката си и се
представил устно като полицейски служител, подсъдимият го блъснал и
направил опит да избяга, но бил догонен и задържан след около 300-500
метра, като по време на преследването и тримата гонещи го полицейски
служители му викали да спре и че са полицаи. Това негово поведение
предизвикало впоследствие задържането му и претърсване на автомобила,
ключът от който бил предаден от него с протокол за доброволно предаване,
при което в багажника е установено иззетото наркотично вещество.
Наличието на това вещество и изземването му са доказани от съответния
протокол и посредством разпитите на поемните лица В. и Г., а видът и
6
процентното съдържание на активно действащо вещество в него, както
количеството и цената му, са изведени с експертно заключение по ФХЕ
№616-Х/2018г. Подробно и мотивирано е обсъдено противоречието в
гласните доказателства относно главния факт на доказване, а именно че
подсъдимият е знаел, че в багажника на управлявания от него автомобил към
инкриминирания момент се е намирало наркотично вещество. Обясненията
му в противната насока са приети единствено като защитна теза, защото са
приети за вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна, той е твърдял, че
минавал случайно през мястото, във връзка с посещение на голям магазин,
като спрял да уринира, носейки голяма сума пари в себе си се уплашил от
приближаването на Д., не разбрал, че е полицай, затова опитал да избяга. От
друга страна, въпреки наличието на голяма сума в чантата му и
притесненията във връзка с това, не изчакал да пристигне в магазина, към
който пътувал, а спрял да уринира в краен квартал, на непознато място.
Описаното от него в обясненията поведение е различно от възприетото такова
при непосредственото наблюдение, извършено от полицейските служители
Д., К. и П.. Те са свидетелствали, че той първоначално бил скрит зад дърво, а
впоследствие обикалял между входовете и застанал пред вход „Г“, като
изглеждал като чакащ някого. Отделно била налична оперативна информация
за лица, за които имало сигнал, свързан с разпространение на наркотици и по
отношение на които се извършвала полицейската операция, че се срещали с
млад мъж с подобно на подсъдимия телосложение, което очевидно било
причината Д. да приближи З., да се легитимира с показване на значка, карта и
устно, като се представил, с намерение да извърши проверка на
самоличността му.Това предизвикало у подсъдимия съответна реакция - да го
блъсне и да опита да избяга, за да не бъде проверен. Установеното малко по-
късно количество коноп в автомобила, управляван от З., е единственото
логично обяснение за поведението му и точно затова първоинстанционният
съд е приел, че знанието за наличието му в багажника е безспорно
установено. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав по същите
съображения, а защитните възражения, че автомобилът е бил управляван и от
други лица, не могат да се разколебават приетото, доколкото именно към
инкриминирания момент подсъдимият е бил единственото лице, ползващо
автомобила, а ползването му и от други лица в предходен момент не е пречка
към момента на задържането да е знаел какво превозва, както беше посочено
7
по-горе.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд прие, че съвкупният анализ на
доказателствата води до правилния и законосъобразен извод, че
непротиворечиво и еднопосочно са установени релевантните факти относно
обвинението. Правните изводи, направени въз основа на този анализ, относно
авторството и наличието на всички елементи от състава на престъплението по
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК от обективна и субективна страна, също
се споделят изцяло. Действително са налице всички основания да се приеме,
че подсъдимият З. е осъществил умишлено състава на престъплението, като
от обективна страна, на 10.10.2018г., ж.к.“***“, пред бл.93, е държал
високорисково наркотично вещество коноп с общо нето тегло 989.21 грама, с
процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
8%, на стойност 5 935.26 лева, без надлежно разрешение, с цел
разпространение. Предметът на престъплението към момента на
установяването му се е намирал в багажника на автомобила, който бил във
фактическата власт на подсъдимия. Държаното вещество е поставено под
специален разрешителен режим именно поради високата си опасност за
здравето на хората, подсъдимият не е имал съответно разрешително за
държането му, а с оглед количеството на конопа – близо един килограм, е
налична специалната цел държането да е за разпространение. От субективна
страна престъплението е осъществено при наличието на пряк умисъл, който
освен от обективните действия на подсъдимия, свързани с управление на
автомобил, в чиито багажник се държи наркотика, е установен и от
реакцията му – опитал да избяга, за да не бъде проверен. Времето и мястото
на престъплението са безспорно установени, както видът и количеството на
наркотичното вещество, наред със стойността му.
Възраженията на защитата, че обвинението не е доказано, защото
липсват доказателства подсъдимият да е държал наркотичното вещество,
открито в лекия автомобил „Ауди“, тъй като той е собственост на свидетеля
Н., бил е използван от множество лица като служебен, ключовете са се
намирали на общодостъпно за широк кръг хора място, намиращите се в
багажника вещи не са били собственост на подсъдимия, а на свидетеля Н. и
няма данни З. да е отварял багажника, бяха приети за неоснователни именно
поради изложеното по-горе. Независимо от доказателствата, че други лица,
8
включително свидетелят И., са управлявали автомобила известно време преди
да бъде открито наркотичното вещество, подсъдимият го е управлявал към
инкриминирания момент и е имал възможността да го поставил там,
независимо че негови лични вещи са се намирали в торбичка, носена на врата
му. Липсата на открити отпечатъци по опаковката на веществото или по сака,
в който се е намирало то, също не означава, че друго лице го е поставило в
багажника. Именно поведението на З. преди и след задържането му
обосновават знанието му за наличието на забранено вещество, въпреки че по
делото няма доказателства, които да го свързват с с другите две лица, на
които е извършвано наблюдение от полицейските служители. Правилно са
били кредитирани с доверие показанията на полицейските служители и
съответно са отхвърлени обясненията на подсъдимия, че когато полицейският
служител се приближил към него, в цивилно облекло, той се притеснил,
защото носел в себе си 3000 лева, затова побягнал, като решил, че е нападнат
с цел грабеж, напротив, Д. още с приближаването си се е легитимирал устно,
включително показвайки служебна карта и значка, а след като З. побягнал,
другите полицаи също викали след него да спре и че са полицейски
служители. Освен това всички полицейски служители са възприели
поведението на подсъдимия като съмнително и като поведение на човек,
който се намира пред процесния вход, защото изчаква на мястото някого или
нещо. По тези съображения не могат да бъдат уважени исканията на защитата
за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на
обвинението или алтернативно да се прекрати производството.
По обвинението за извършено престъпление по чл.269, ал.1, пр.1, алт.1
от НК Н.З. е бил оправдан, като първостепенният съд е приел, че действията
му по блъскане на полицейския служител Д. не са съставомерни, доколкото
упражнената сила е била с много нисък интензитет и обективно не е била в
състояние да попречи на полицейския орган да извърши проверка, а по-скоро
това е извършено с цел подсъдимият да избяга, за да препятства откриването
на наркотичното вещество. В тази част присъдата не е протестирана, така че
не са налице предпоставките по чл.336, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от НПК за
произнасяне на въззивния съд по този въпрос. Единствената възможност би
била в случаите по чл.348, ал.3 от НПК, на основание чл.335, ал.2 от НПК, но
за такова произнасяне няма основание, тъй като при служебната проверка не
бяха установени процесуални нарушения.
9
Съображенията в мотивите на първата инстанция относно вида и размера
на наказанието също се споделят изцяло от настоящия състав като
законосъобразни и не се налага да бъдат повтаряни. Жалбата в частта, с която
се претендира намаляване на наказанието, е неоснователна, защото
настоящият състав намира, че законосъобразно е било прието, че липсва
основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като
липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото наказание, предвидено за
престъплението /в случая 2 години лишаване от свобода/, се явява
несъразмерно тежко. Правилно са били приети като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и добрите
характеристични данни за подсъдимия, а като отегчаващи отговорността
такива относително високата стойност на наркотичното вещество - 5953.26
лева и неговото значително количество – 981.21 грама. Настоящият състав
прие, че видът на наркотичното вещество – марихуана, не може да се
причисли към смекчаващите отговорността обстоятелства като т.н. „мек“
наркотик, защото същественото в случая е, че е определен от съответната
нормативна уредба като високорисково наркотично вещество, поставено под
разрешителен режим, наред с всички други видове наркотични вещества,
определени като високорискови, което е единственият критерий, за да бъде
годен предмет на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК. С оглед на по-
високата относителна тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства,
правилно наказанието е индивидуализирано близо до минималния размер на
предвиденото такова от законодателя, като е определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, както и „Глоба“ в размер на
6 000 /шест хиляди/лева. Съображенията за това, че така
индивидуализираното наказание е справедливо като съответно на
обществената опасност на деянието и дееца, а също и като подходящо да
реализира целите по чл.36 от НК, налагат извод за неоснователност на
искането на защитата за намаляването му, напротив, първостепенният съд
обосновано е определил размера. Действително са налични и всички
основания за отлагане на ефективното изтърпяване на наказанието с
изпитателен срок от 5/пет/ години, тъй като освен че са налични формалните
предпоставки, предвидено в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, действително
З. би могъл да се поправи и превъзпита по този начин, като същевременно ще
10
се постигнат и целите на генералната превенция. Не отговаря на действително
отразеното в мотивите и твърдението на защитата, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не са отчетени правилно, напротив, точно
посочените такива в жалбата, свързани с чистото съдебно минало, трудовата
ангажираност и определящи сравнително ниската лична степен на
обществена опасност на подсъдимия, са взети предвид при мотивиране на
решението да се определи наказание значително под средния, близо до
минималния размер, предвиден от законодателя, в границите от 2 до 8
години. Така индивидуализираното наказание не би могло да постигне целите
на генералната превенция, ако изпитателният срок е по-кратък, с оглед
високата обществена опасност на престъплението, предвид количеството и
стойността на предмета му. С оглед на гореизложеното, индивидуализация на
наказанието е правилна, в този смисъл то не е несправедливо, така че не се
налага изменение на присъдата в тази част в искания от защитата смисъл.
Произнасянето по веществените доказателства и разноските също е
съобразено с относимите разпоредби на закона и беше прието за правилно.
Изложените по-горе съображения налагат извод, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна, да бъде
оставена без уважение.
Поради горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК САС в
настоящия състав
РЕШИ:
Потвърждава присъда 21.09.2021г., постановена по нохд № 852/2021г.
по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от
съобщаването му пред ВКС с касационна жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12