№ 3985
гр. Варна , 03.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503479 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Варненски районен съд и Добрички
районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа молба с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК на Т. П. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Добрич, ул.
„Бойко Огнянов“ № 13 за разрешаване на спор относно родителските права с В. Н. В. с ЕГН
********** и с адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Георги Георгиев“ № 24 по отношение на
детето Б. Тошков Ганев с ЕГН **********, родено на 14.02.2019г.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, съдебният съдебен състав взе предвид
следното:
Молбата е подадена от Т. П. Г. на 30.07.2020г. пред РС, гр. Добрич и по нея е
образувано гр.д. № 1815/2020г. по описа на същия съд. В молбата си молителят посочил, че
от 20.07.2020г. общото дете на страните Б. живее при него на адреса му в гр. Добрич.
В отговор на исковата молба, В.В. релевирала възражение за неподсъдност на делото
на ДРС с твърдения, че настоящият адрес на детето е регистриран в гр. Варна още от
раждането му и същия съвпада с този на майката. Към 01.07.2020г. детето се намира в гр.
Добрич, но против волята на майката.
След служебна справка за адресната регистрация на детето Б., изготвена към
15.10.2020г. и констатация, че настоящият адрес на детето се намира в гр. Варна, с
Определение от същата дата ДРС присъединил производството по гр.д. № 9394/2020г. по
описа на ВРС към гр.д. № 1815/2020г. по описа на ДРС и прекратил последното поради
неподсъдност на делото на ДРС и изпратил същото по подсъдност на ВРС.
1
Гр.д. № 9394/2020г. по описа на ВРС е образувано по молба с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК от В. Н. В. срещу Т. П. Г. на 10.08.2020г.
С определение от 25.11.2020г. ВРС, 47-ми състав приел, че не е местно компетентен
да разгледа подадената молба, като се е мотивирал, че по смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК за
настоящ адрес на детето следва да се приеме неговото фактическо местопребиваване към
момента на предявяване на молбата, което в случая е в гр. Добрич, поради което повдигнал
спор за подсъдност между него и ДРС.
По същество на спора за подсъдност, съдът приема следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК спорът относно родителските права между родителите
се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето.
По въпроса как се определя настоящия адрес на детето към подаване на исковата
молба – дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи
формалния признак по ЗГР, обуславящ разрешаването на спора за определяне на местната
подсъдност на исковете по чл. 127, ал. 2 ГПК е налице съдебна практика, обективирана в
Определение № 185 от 23.04.2013г. по ч.гр.д. № 2198/2013г. на ВКС, II ГО. Съгласно
даденото в него разрешение, което настоящият съдебен състав възприема в цялост, за
настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК. Предвидената в СК специална подсъдност
по настоящ адрес на детето се свързва с фактическото пребиваване на детето на определен
адрес, което е във връзка и с основната цел за закрила на децата в тези производства.
Последното изключва приложението на формалните изисквания по ЗГР за подаване на
заявление за регистрация на настоящ адрес на детето, а и не е налице противоречие между
разпоредбите на чл. 94 от ЗГР и § 1, т. 15 от ДР ЗЗакрД, с оглед определяне на мястото на
пребиваване на детето като едно фактическо състояние. В този смисъл следва да се тълкува
това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по
споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата
на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези
спорове, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, е обусловено
именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето
следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите
процесуални действия по разглеждането на спора. Горният извод не противоречи на
уредбата в ЗГР – съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а
заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от с.з. се явяват
последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за
определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя
установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ
такъв. Поради това и не е налице противоречие в разпоредбите на ЗГР и ЗЗакрД – § 1, т. 15
2
от ДР, съгласно който настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава.
По тези съображения по повдигнатия спор за определяне на местната подсъдност на
исковете по чл. 127, ал. 2 СК, ВОС приема следното:
Към момента на предявяване на молбата от Т.Г., детето Б. живее в гр. Добрич при
баща му, което обстоятелство не се оспорва и изрично признава от ответницата, видно от
изложените твърдения в отговора на молбата. Наличието на регистриран на територията на
гр. Варна настоящ адрес на детето към този момент е ирелевантен за определяне на местната
подсъдност на молбата по чл. 127, ал. 2 СК. Адресната справка за такъв в гр. Варна от
раждането на детето не променя извода за промененото местоживеене на детето към
момента на предявяването на исковете, което обстоятелство не се оспорва и от ищцата, а се
установява от другите доказателства – заключение на ДСП по повод извършено социално
проучване. Ето защо, съдът приема, че настоящият адрес на детето е този на ответника в гр.
Добрич, при когото то живее към момента на предявяване на исковете, поради което местно
компетентният съд за разглеждането им, съгласно чл. 127, ал. 2 СК е Добричкия районен
съд.
Предвид изложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
на Т. П. Г. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Добрич, ул. „Бойко Огнянов“ № 13 за
разрешаване на спор относно родителските права с В. Н. В. с ЕГН ********** и с адрес: гр.
Варна, ул. „Капитан Георги Георгиев“ № 24 по отношение на детето Б. Тошков Ганев с ЕГН
**********, родено на 14.02.2019г., е Районен съд, гр. Добрич.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд, гр. Добрич по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от
ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. /2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Преписи от определението да се изпратят на Варненски и Добрички районни
съдилища за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4