Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../……………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, трети касационен
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора Александър
Атанасов,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 2068/2020г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано
по жалба на Е.Д.Т. от с. *****, чрез адв. А.,
срещу Решение № 1083/23.07.2020 г.
постановено по НАХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 23–0000142/20.02.2020г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Варна,
с което за нарушаване разпоредбата на чл.34 § 1
изречение първо, предложение първо от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и Съвета от 04.02.2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт
и на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 лева.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и необосновано. Оспорва изводите на съда, че НП е издадено при спазване
на административно производствените правила. Счита, че същото не съдържа всички
реквизити посочени в ЗАНН. Поддържа, че неправилно ВРС се е позовал на
събраните по делото гласни доказателства, тъй като същите са потиворечиви
и неубедителни. Водачът е следвало да
започне работния си ден в 7 ч., ако автобусът е бил докаран до сектора от един
водач, а друг ще извършва превоза, то няма как дой да покаже тахографски лист
на предходния водач, поради което АНО е следало да установи кой водач е докарал
автобуса до сектора, данни за извършен превоз няма. Налице е несъответствие
между посочената като нарушена правна норма и приложената санкиона такава,
липсват данни дали водачът е представил тахографски листи за предходните 28 дни
Оспорва и изводите на ВРС, че в случая не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН. На изложените основания моли за отмяна на въззивното решение и
на НП. В депозирана писмена молба, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител - мл.експ. В., в представен по делото писмен отговор оспорва
касационната жалба. По подробно изложени в същия съображения, счита наведените
от касатора възражения за неоснователни. Моли решението на въззивната инстанция като правилно и
законосъобразно, да се остави в сила.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила решението на ВРС
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Е.Д.Т.
против НП №
23–0000142/20.02.2020г. За да се произнесе по спорът, ВРС е установил от фактическа страна, че на 06.12.2019 г.
около 06,50 ч. свид. И. извършил проверка на автобус «Ман» с рег.
№ ******, кат. **, собственост на «*******» ООД, намиращ се на сектор 8 на
територията на Автогара – Варна. Изискани са обяснения от водача, който
посочил, че извършва международен случаен превоз на пътници по маршрут гр.
Варна – гр. Бентаки, Р. Чехия, за което представил пътен формуляр №
1/06.12.2019 г. към книжка № 3000177, издадена от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. При проверката било установено, че
автобусът е оборудван с аналогов тахограф, но в същия не е поставен тахографски
лист. За установеното нарушение е съставен АУАН, с който е прието, че Т. е
осъществил нарушение на чл. 34, §1, изр. 1, предл. 1 Регламент (ЕС) № 165/2014
г. на Европейския парламент и Съвета. На
20.02.2020 г. административнонаказващия орган, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление. При постановяване
на решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният
съд е достигнал до изводите, че АНП е проведено в съответствие с
административнопроизводствените правила; АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от закона срокове, налице е единство между фактическо и юридическо обвинение; правилна е
дадената квалификация на деянието, като вмененото нарушение се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от показанията
на свидетеля И..
В решението си ВРС е коментирал направените
от въззивника възражения срещу НП, като е приел същите за неоснователни,
доколкото не се подкрепят и противоречат на събраните по делото доказателства.
Изложил е мотиви за липса на основание
случаят да се приеме за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е приел
наложената санкция за справедлива.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице
наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали
АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на
изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания
акт. Необосновано касаторът поддържа допуснато нарушение на чл.57 от ЗАНН.
Деянието е описано ясно и конкретно, като е посочена и нарушената законова
разпоредба. НП съдържа място и дата на извършването му.
Районният съд
не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и
гласни/. В мотивите към решението, е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби.
Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон. Съгласно вменената като нарушена разпоредба -
чл.34, § 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета
водачите са задължени да използват тахографски листове или карти на водача
всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на
поемането му, като тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на 6.12.2019 г. Т. е започнал международен случаен
превоз на пътници, съгласно книжка № 3000177 и приложения пътен формуляр. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя,
че превоза не е започнал. Съгласно §1 т.3 от ДР на ЗАП превоз на пътници е
дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз
на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани превозни средства независимо дали са натоварени или не. Съгласно чл.
68 ал.4 от Наредба № 33/1999 г. на МТ случайният превоз на пътници започва с
издаването на пътническа ведомост и издадена фактура за превоза, тези документи
са представени от самия жалбоподател,
поради което към момента на извършване на проверката е бил налице започнат
превоз. Твърденията на жалбоподателя, че автобуса е докаран от друг водач до
автогарата са неподкрепени с каквито и да е доказателства, поради което съдът
ги приема за защитна теза. Съдът не
споделя доводите на касатора, че е налице несъответствие между посочената като
нарушена правна норма и приложената санкционнна. Следва да се посочи, че в
случая отговорността на Т. не е ангажирана за извършено нарушение на чл. 36 от
Регламент Регламент /ЕС/ №
165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета, а за нарушение ча чл. 34 §1 от същия регламент, поради
което сочената липса на данни дали Т. е представил тахографски листи за
предходните 28 дни е ирелевантна.
Отговорността на лицето е ангажирана за
това, че на посочената в НП дата не е изпозвал тахографски лист за деня, от
момента на поемане на превозното средство.От събраните по делото доказателства
се установява, че към момента на проверката превозното средство е поето именно
от Т., поради което негово е и задължението да използва тахографски лист за
деня.
Съдът намира, че в случая
не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, както по мотивите
изложени от ВРС, така и поради обстоятелството, че допуснатото нарушение не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената
му опасност е явно незначителна.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд -
Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1083/23.07.2020 г.
постановено по НАХД № 1058/2020г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: