Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 697
08.09.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. дело № 493
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Х. Б.“ № **, вх. *,
ап. **, представлявано от Г. К. К. - управител, подадена чрез пълномощник - адв.В.К.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-93-0122650/24.02.2023 г., издадена от Д. Р.- Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че на 01.03.2023 г. на „К.“
ЕООД била връчена обжалваната заповед, с която била наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - бензиностанция „К.“
в с. Г. и.и забрана на достъпа до него за срок от 3 дни. Срещу така издадената заповед
в законоустановения срок на 13.03.2023 г. била подадена жалба пред Директора на
Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като с негово
Решение № ГДФК-82/17.03.2023 г., връчено на законния представител на „К.“ ЕООД
на 04.04.2023 г., жалбата била отхвърлена.
Жалбоподателят счита, че дружеството не е извършило
посоченото в заповедта нарушение, а ако съдът приемел, че такова е извършено,
то не било виновно, тъй като дружеството изпълнило вменените му от закона
задължения. Отделно от горното, налагането на ПАМ не било предвидено за
посоченото нарушение и налагането на такава мярка било крайно и прекомерно и
налагането й не отговаряло на извършеното нарушение, поради което с нея щели да
се надхвърлят целите, които мярката трябвало да постигне.
Твърди още, че заповедта не била издадена в
съответствие със закона, като в случая изначално не били налице основанията за
налагане на ПАМ, дори и да се приемело, че дружеството е извършило описаното в
заповедта административно нарушение. От информационната система на НАП,
съдържаща данни за отчетността и дейността на „К.“ ЕООД, можело да се установи,
че дружеството стриктно спазвало задълженията си и подавало данни до НАП, включително
чрез клавиатура и баркод четец, данните били пълни и изчерпателни,
„нарушението“ било единствено и изолирано и по никакъв начин не зависело от
поведението на дружеството, поради което към 24.02.2023 г. – датата, на която дружеството
било санкционирано за извършено на 17.01.2023 г. деяние, заповедта не била издадена
в съответствие със закона, тъй като късното й прилагане нямало да послужи за
постигане на целите й.
Заповедта била мотивирана с извършване на нарушение,
което в различните актове в преписката, включително и в заповедта било посочено
веднъж като „не предаване на данни“, втори път като „не предаване на точни
данни“ и трети път като „несъответствие в подадените данни“, които твърдения
били вътрешно противоречиви.
Жалбоподателят не оспорва, че в търговския му обект
имало въведена в експлоатация и функционираща ЕСФП, включваща в състава си
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Не оспорва и факта, че по отношение на
конкретната доставка на гориво на 17.01.2023 г. било налице несъответствие
между получените от НАП данни за количествата доставени горива по АДД и
подадените по установената дистанционна връзка от функциониращата в обекта ЕСФП
с НИС данни за постъпилите количества горива в резервоара за съхранение. Но не
било обосновано, нито доказано наличието на неподадени в НАП данни по чл. 118
от ЗДДС, която именно хипотеза се субсумирала в материалноправното основание за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Тъкмо
обратното - видно от мотивите на обжалваната заповед, решаващият административен
орган констатирал както получена в НАП информация за количествата доставени на
търговеца горива по АДД, така и данни за количествата горива, отчетени от НИС
като постъпили в резервоарите за съхранение на гориво в обекта.
В обекта имало изградена и функционираща система за
измерване и предаване на данни към НАП по установената дистанционна връзка,
като монтираната нивомерна измервателна система за определяне на наличните
количества течни горива в резервоарите за съхранение с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, била включена в
регистъра за одобрените типове и преминала необходимите метрологични проверки
(първоначална и последваща/периодична), като данните от нивомерната
измервателна система автоматично били подадени в НАП така, както били отчетени
и генерирани от НИС, и доколкото същите не били манипулирани чрез външна
намеса, следвал извода, че не е доказано нито твърдяното нарушение на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, нито материалноправната предпоставка за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.
Разминаването на подадените данни не било въздигнато като нарушение от закона,
поради което и можело да е единствено основание за извършване на проверки от
органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането
на всички извършени продажби. От самата заповед се установявало наличието на
подадени данни от фискалната система на документите за получено гориво, каквото
било задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба №
Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Това задължение
на търговците на горива не било обвързано с верността на подадените данни,
възможността те да бъдат коригирани при грешки и непълноти, получаването им от
НАП и отразяването им в системата. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС предвиждала налагане на принудителна
административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване
на данни, каквито безспорно били подавани, то не бил изпълнен фактическият
състав на закона за налагане на принудителна административна мярка.
Дори да се приемело, че „не предаване на точни данни“
в конкретния случай следвало да се приравни на административно нарушение „не
предаване на данни“, то жалбоподателят намира, че отново не били налице
основания за налагане на ПАМ, тъй като търговецът в случая не само нямал вина,
но изпълнил точно и стриктно всички свои задължения. Същият осигурил всички
необходими уреди и системи, отговарящи на изискванията на закона, те били
преминали необходимите проверки, сключил договор с търговец, който да ги
поддържа и заплащал необходимите такси за поддръжка. Жалбоподателят нямал
какъвто и да е достъп нито до системата, нито до данните, които тя предава. От
техническото обяснение на дружеството, което поддържало системата, ставало
ясно, че причината за разминаването между данните била спиране на тока в
началото или преди началото на доставката и идването на тока по време на самата
доставка. Фактите не сочели на създадена организация в търговския обект, имаща
за цел нарушаване на данъчното законодателство. Конкретното нарушение не можело
да препятства проследяването на реализираните от търговеца обороти от НАП,
противно на приетото от административния орган.
Дори да се приемело за безспорно установено
извършването на нарушение, тъй като предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗДДС мярка имала превантивно действие, процесната заповед не можела да
постигне предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, доколкото нарушението било
преустановено повече от месец преди издаването й.
С оглед на така изложеното, се моли оспорената заповед
за налагане на ПАМ (и наложената с нея ПАМ) да бъде отменена като неправилна,
незаконосъобразна и издадена в несъответствие с целта на закона, евентуално да бъде
намален периода, за който мярката се налага.
В представено по делото писмено становище от
пълномощника на оспорващото дружество се излагат и допълнителни доводи,
свързани с наличието на административно-наказателно производство, приключило с
издаване на НП, по което наложената имуществена санкция била заплатена. В тази
връзка се твърди, че дружеството вече понесло негативните последици на
държавната принуда за констатираното нарушение, ето защо прилагането на ПАМ за
същото нарушение, било непропорционално.
Моли за уважаване на жалбата и отмяна на оспорената заповед, както и за
присъждане на направените разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в депозирана по
делото писмена молба, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, като процесната заповед бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и при претендиране на
разноски от насрещната страна, прави възражение за прекомерност и моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2023 г. е извършена проверка от
служители в Главна дирекция "Фискален контрол" към ЦУ на НАП на
търговски обект - бензиностанция „К.“, находяща се в с. Г. и., обл. Х., ул.
„Х.“ № **, стопанисвана от „К.“ ЕООД. При проверката е установено, че в обекта
се използва ЕСФП модел „IFS“ с рег.№ *******/18.01.2020 г., с нивомерна
измервателна система, с ИН FS****** и ФП 6*******на ЕСФП, регистрирана в НАП на
18.01.2020 г. с рег.№ *******.
В хода на проверката, във връзка с
доставка на гориво, осъществена на 17.01.2023 г., е установено несъответствие между
данните за количеството гориво по документите за доставката и данните за
количеството гориво от нивомерната измервателна система на ЕСФП в обекта,
изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка. В Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0122650/20.02.2023 г., обективиращ резултатите от проверката,
е посочено, че съгласно документи за
доставка на гориво АДД УКН № 0000000007479132 от 17.01.2023 г. има регистрирана
доставка на 5002 л. дизелово гориво, а от НИС са изпратени данни за доставка на
2726,19 л. дизелово гориво.
В тази връзка и на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-93-0122650/24.02.2023 г., с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект - бензиностанция
„К.“, находяща се в с. Г. и., обл. Х., ул. „Х.“ № **, стопанисвана от „К.“ ЕООД
с ЕИК : ********* и забрана за достъп до обекта за срок от три дни. Налагането
на мярката е обосновано с факта, че в хода на осъществената на 20.02.2023 г. проверка
е установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни за
доставка и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна система
на ЕСФП в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка,
като е посочено следното:
Съгласно документи за доставка на гориво
АДД УКН № 0000000007479132
от 17.01.2023 г. и товарителница от 17.01.2023 г. има регистрирана доставка на
5002 л. дизелово гориво, като към НАП са изпратени данни за документална
доставка на 5002 л. дизелово гориво, а от НИС са изпратени данни за доставка на
2732,18 л. при 15 градуса (2726,19 л. при реална температура) дизелово гориво.
След направена справка в ИС на НАП се
установило, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни
за действително доставеното количество гориво в обекта по дистанционна връзка
на Националната агенция за приходите, като е посочено, че се касае за данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Направен е извод, че дружеството не
подава данни по чл. 118 от ЗДДС от ЕСФП на НАП по дистанционната връзка, които
да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите
за съхранение в обекта, което изпълнява състава на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, във
връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ. Изложени са мотиви относно
продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка,
като е посочено, че са взети предвид следните факти: непредаване на точни данни
за наличните количества горива, местоположението на обекта, големината на
търговския обект - 5 бр. резервоари (за дизелово гориво, за бензин и газ /LPG/),
свързани с 3 броя колонки, вида на стоките - акцизни стоки - горива,
продължителното работно време, както и факта, че дружеството има предходни
нарушения относно отчитането на доставките на горива.
Заповедта е връчена на Георги К. –
управител на дружеството, на 01.03.2023 г.
Заповедта е обжалвана по административен
ред, във връзка с което обжалване с Решение
№ ГДФК -
82/17.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП подадената от лицето
жалба с вх. № ВХК-1973/13.03.2023 г. (по описа на офис Хасково) и вх. № 66-22-538/15.03.2023
г. (по регистъра на ТД на НАП - Пловдив), е отхвърлена като неоснователна.
Решението е връчено на управителя на оспорващото дружество на 04.04.2023 г.
С жалба от 18.04.2023 г., подадена до Административен
съд – Хасково, заповедта е оспорена по съдебен ред (заведена с вх.№ ВХИ-2952/18.04.2023
г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково).
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП, с която на началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са предоставени правомощия за издаване на заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл.
149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице - адресат
на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133,
ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен административен орган - Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в установената писмена форма, при липса на
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на дружеството
- данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите,
поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност по
смисъла на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във
връзка с чл. 146, т. 1 от АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК,
относно наименованието на органа – издател, неговия адресат, фактически и
правни съображения за издаването му, включително относно срока на мярката, има
ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Изложени са и мотиви, свързани с продължителността на разпореденото запечатване
на обекта.
Оспорената заповед е издадена след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл.
35 от АПК. Дали органът правилно е установил фактите и дали правилно ги е
отнесъл към относимите правни норми е въпрос, свързан с правилното приложение
на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС, във вр. ал. 3, във вр. чл. 118, ал. 2 от ЗДДС,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така:
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в
Националната агенция за приходите". Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС
изисква фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност задължително да имат техническа възможност за
установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към
Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, реда и начина за
изграждането и осъществяването на дистанционна връзка се определят с Наредбата
по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В изпълнение
на предоставеното му от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС правомощие, министърът на
финансите е издал Наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите, а именно Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби се налага извод, че при
установено по съответния ред непредаване на НАП по установената дистанционна
връзка на данни, административният орган при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В тежест на административния орган е да обоснове с
конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността
нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на
ПАМ за определения в заповедта срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за
което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин, който
извод е обусловен от следните съображения:
Не е спорно, че към момента на проверката в търговски
обект – бензиностанция „К.“, находящ се в с. Г. и., обл.Х., стопанисван от „К.“
ЕООД, е действало регистрирано фискално устройство ЕСФП, както и нивомери за
получено количество гориво в бензиностанцията, свързани директно с електронната
система на НАП. При анализа на събраните доказателства се установява, че
безспорно е налице разминаване в данните за доставките по АДД и тези, подадени
по нивомерната измервателна система, по изградената дистанционна връзка с НАП.
Посоченото обстоятелство е установено при извършената на 20.02.2023 г.
проверка. Безспорно е също, че количествата на процесната доставка по АДД са
въведени в ЕСФП, обслужваща обекта и така въведените данни са успешно подадени
в НАП. В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола от проверката,
осъществена на 20.02.2023 г. Тези обстоятелства обуславят извода, че
дружеството е подало коректна информация за наличните количества горива в
резервоарите за 17.01.2023 г., чрез данните за документална доставка, както и
че НАП разполага със същите. Подадени са и данните от НИС чрез същата дистанционна
връзка и същите са постъпили в НАП. Следователно не е доказано по категоричен
начин от ответника, чиято е доказателствената тежест, че „К.“ ЕООД е
осъществило състава на нарушение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, след като е
изпълнило задължението си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС да подаде
данните от ЕСФП по чл. 118 в НАП за процесната доставка.
След като по делото е установено, че документите за
доставка на въпросното количество гориво са коректно въведени чрез клавиатура
на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система при
НАП, то това прави автоматично необоснована констатацията на АО, че
неподаването на данни лишава НАП от възможност да се определи наличното
количество гориво в резервоарите на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно
размера на данъчните задължения. По какви причини НИС е подавала некоректни
данни към НАП за посочената дата е обстоятелство, които изобщо не е изследвано
и установено от административния орган. В случая е факт, че по делото липсват
данни за неправомерни действия на задълженото лице – че има неподаване на данни
и това е станало в резултат на виновно поведение на управителя или служители на
задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни действия.
От друга
страна, видно от приложеното Техническо обяснение от „Елкомс 2000“ ЕООД (л. 60
и сл.) е, при осъществена проверка на 23.01.2023 г. е установено, че разликата
между действително доставеното количество гориво и нивата от нивомерната
система се дължи на спирането на тока в обекта в началото (или преди началото)
на доставката и идването на тока по време на самата доставка. Следователно
причините за разминаването в подадените към НАП данни от АДД и НИС за посочената
дата са обективни. Очевидно е, че в разглеждания казус се касае за възникнал
технически проблем с нивомерната система, довел до погрешното отчитане на
полученото гориво, за който задълженото лице не може да бъде държано отговорно.
Не е установено по безспорен начин недобросъвестно поведение на търговеца, а
разминаването в данните не се дължи на бездействие на дружеството или поради
неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива.
Релевантно в случая е, че административният орган не е доказал наличието на
целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни
данни от НИС за зареденото количество гориво в резервоарите на обекта, водещо
като резултат до организиране на дейност в отклонение от данъчното облагане.
При това
положение не може да се приеме за установено, че жалбоподателят не е подал
изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината за посоченото
разминаване в данните от АДД и НИС, както и че тази причина е свързана с
пропуски в създадената организация в търговския обект, пропуски в дейността на
приходната администрация или независещ от човешкия фактор технически проблем, тоест
дали разминаването в данните е равносилно на неподаване на такива. Следователно
няма извършено неправомерно действие или бездействие на дружеството и при
липсата на вреди за фиска с оглед паралелното изпращане на данни от ЕСФП, не се
установяват основания за прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество.
В обобщение
на изложеното, съдът приема, че събраните по делото доказателства опровергават
отразеното в протокола за извършена проверка и в оспорената заповед
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е направил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС се явява
постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
Процесната
заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и на още едно, отделно
основание. В случая дори да се приеме, че има извършено нарушение от
дружеството, същото е отстранено и преустановено на 17.01.2023 г., преди
издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 24.02.2023 г. В този смисъл
приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с
преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните
последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да
бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект и забраната на
достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването
на твърдяното нарушение, то налагането им по своята същност има характер на
санкция, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е
предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели
и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
предупредително върху останалите граждани. Следователно наложената с оспорената
заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като
към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г“ от ЗДДС е преустановено. Несъответствието на ЗНПАМ с целта на закона
винаги съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща до отмяната
й.
Също така
следва да се посочи, че прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС
представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от
Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от
26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и
решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017:
264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването
да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството
цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на
Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС с иницииране на административно-наказателно производство
срещу търговеца за налагане на имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС не
зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от
решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е
непропорционално. В конкретния случай запечатването на търговския обект за 3
дни е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които са
несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е
допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на
принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни
цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките
на административно производство, което е отделно от вече започналото
административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира,
че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която
се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства
на тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на
търговския обект, наред с иницииране на административно-наказателно
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, по аргумент от чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално
ограничение спрямо тежестта на нарушението.
По
изложените съображения, съдът намира, че с оспорената заповед в нарушение на
закона и при несъблюдаване на неговата цел и на основни принципи на
административното право е наложена процесната ПАМ за запечатване на търговския
обект на „К.“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 3 дни. Това е
основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
По отношение
на направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна, съдът
счита, че същото е неоснователно, доколкото съобразно приложимата в случая
разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението
за един адвокат възлиза на 1 000 лв. При този изход на спора, на жалбоподателя
се дължат своевременно поискани и доказани разноски по делото в общ размер от 1
050 лева, от които заплатена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатски
хонорар от 1 000 лв., изплатен в брой (л. 61 гръб).
Така
мотивиран и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 172, ал. 2 и
чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Хасково
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-93-0122650/24.02.2023 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-82/17.03.2023 г. на Директор на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Д., бул. „Х.Б.“ № **, вх. *, ап.**,
представлявано от Г. К. К., сумата в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
СЪДИЯ: