№ 236
гр. Русе, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500403 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Н. ЯНК. Г. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. №
1766/2020 г., с което на основание чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
него иск за заплащане обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане. Излага доводи за
неправилност на решението и иска същото да бъде отменено по
съображенията, подробно изложени в жалбата и исковете да се уважат.
Ответникът по жалбата „А1 България“ ЕАД в писмен отговор счита
жалбата за неоснователна и моли да не се уважава.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на Н. ЯНК. Г. против „А1 България“ ЕАД, с която са предявени искове
за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди, претърпени вследствие ограничаване услугите на мобилния оператор.
За да отхвърли исковете, съдът е приел, че не са установени неправомерни
действия или бездействия на служители на ответника, на които е възложена
работата по изпълнение на конкретния договор за мобилни услуги.
Решението, с което искът е уважен, е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при
спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон. На
основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя мотивите на районния съд
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения,
така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Страните по делото са сключили договор от 30.12.2015 г. – л.6-13, по
силата на който “А1 България” ЕАД гр. София (правоприемник на
“Мобилтел” ЕАД) е предоставил на ищеца мобилни услуги по избран от
абоната тарифен план и условия за ползване на услугата Мтел Трансфер S за
мобилен номер *** посочени в Приложение 1 към договора.
За задълженията на ищеца по визирания договор мобилният оператор е
издал фактури: № *********/26.05.2017 г. за 27.02 лв. и №
*********/26.06.2017 г. за 27.02 лв., по които ищецът е платил по 15.00 лв.
Между страните не се спори, че начислените по двете фактури
допълнителни услуги не са платени от ищеца.
С влязло в сила на 02.11.2018 г. съдебно решение по гр. д. № 6305/2017
г. по описа на РРС е прието, че сумите по фактурите от 26.05.2017 г. и от
26.06.2017 г. не се дължат от Н. ЯНК. Г..
Съгласно чл.27.2 от Общите условия при неплащане на дължимите
суми след изтичане на срока за плащане операторът има право да преустанови
достъпа на абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги.
Ищецът основава претенциите си на неправомерни действия или
бездействия на служители на ответника, на които е възложена работата по
изпълнение на конкретния договор за мобилни услуги. Съгласно чл.6.3 от
2
договора от 30.12.2015 г., операторът има право едностранно да прекрати
договора и/или да спре достъпа на потребителя до мрежата в случай на
частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока
за плащане. Спирането на изходящи и входящи услуги и последващото
прекратяване на договора на основание чл.27.2 от Общите условия на
мобилния оператор е законна последица от частичното неизпълнение на
ищеца да заплаща дължимите суми за допълнителната услуга, за която се е
абонирал. И тези действия на служителите са били правомерни с оглед
момента на извършването им. Към този момент (на ограничаване на услугата)
сумите по фактурите са били дължима престация от ищеца и са фактурирани.
Именно в резултат на издадените фактури, с настъпил падеж, т.е. при наличие
на изискуемо вземане, по което ищецът е в забава, и в изпълнение на правото
си по чл.27.2, мобилният оператор частично е преустановил обажданията на
абоната (недължимост на сумите със сила на пресъдено нещо е установена в
по-късен момент и към момента на преустановяване на услугата ответникът е
действал съобразно договорните си правомощия). Следователно в случая не
може да се говори за неправомерни действия или бездействия от страна на
служители при ответника, за се ангажира деликтната отговорност на
последния за обезвреда по чл.49 ЗЗД на претърпените от ищеца
неблагоприятни последици.
По тази причина и първоинстанционният съд е достигнал до същия
краен извод, а именно, че процесните вреди не са възникнали като резултат от
неправомерни действия на служителите на „А1 България“ ЕАД.
Предвид изложеното, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да се потвърди.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260374 от 23.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 1766/2020 г. на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4