№ 27938
гр. София, 01.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110147808 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 и чл. 418 от ГПК от „КП“ ООД с ЕИК -------. Прави се искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за суми за главница, договорни
лихви, наказателни лихви, неустойка и законна лихва, като се твърди вземанията да
произтичат от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. рег. № 46762 от
25.08.2020 г. , акт №66, том XXVII,дело №35660/2020г. Твърди се, че изискуемостта на
вземането е видна от нотариалния акт за ипотека и е настъпила на 22.09.2020 г., което
според заявителя се потвърждава от чл. 6, ал. 1,2,3 от договор за кредит №20200082501 от
25.08.2020 г. Поддържа че нотариалният акт за ипотека обезпечава и всички вземания, вкл.
за неустойки.
Така депозираното заявление съдът намира за допустимо, но разгледано по същество -
неоснователно, по следните съображения:
Видно от изявленията на заявителя, обективирани в заявлението, по което е образувано
настоящото производство, същият претендира издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, като твърди този документ да е Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека.
От представените от заявителя документи действително единствено договорната ипотека
отговаря на изискването за форма на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, доколкото същата е във
формата на нотариален акт. Представеният договор за кредит №20200082501 от 25.08.2020
г. не е с нотариална заверка на подписите, нито е във формата на нотариален акт и
следователно не би могъл да бъде основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 и сл. ГПК. Следователно на обсъждане
подлежи въпросът дали представената договорна ипотека е документ по смисъла на чл. 417,
т.3 ГПК, в който да се съдържат задължения за заплащане на парични суми.
Настоящият състав намира, че следва да се даде отрицателен отговор на така възникналия
1
въпрос по следните съображения.
На първо място следва да се отчете фактът, че действително в представения нотариален акт
за ипотека е описано заемното правоотношение, което се твърди да е възникнало с
длъжника, както и част от договорните клаузи, които се претендира да са част от
съдържанието на договора за кредит. Договроната ипотека обаче не представлява
основанието, от което са възникнали задълженията на длъжника като кредитополучател, тъй
като нейната функция е да обезпечи вземанията на кредитора, а не да ги създаде. По тази
причина и самият заявител при описание на твърдените от него вземания освен нотариалния
акт за ипотека, сочи и разпоредбите на договора за кредит. Поради това и не би могло да се
приеме, че представеният договор за учредяване на ипотека е акт по см. на чл. 417, т. 3 ГПК
за твърдените от заявителя парични вземания по договора за кредит. С договорната ипотека
длъжникът не е поел описаните в заявлението задължения за заплащане на главници, лихви,
неустойки. Това се твърди същият да е сторил с приложеният към заявлението договор за
кредит и общите условия към него, които именно са основанието на процесните задължения
и обективират волята на длъжника да се задължи, но същите не са с нотариална заверка на
подписите и не съставляват документи по чл. 417 ГПК, поради което и не са налице
основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземанията на заявителя, които произтичат от заемните му правоотношения с длъжника.
Следва да се отбележи и че договорът за заем е реален договор, поради което и предаването
на сумата по него е елемент от фактическия състав, пораждащ договорната връзка, като в
случая предоставянето на сумата не се установява с документ по чл. 417 или 418, ал 3 ГПК.
На следващо място заявителят твърди да е настъпила изискуемост на вземанията му на
22.09.2020 г., което обстоятелство претендира да се установява от нотариалния акт. В
действителност подобна дата на изискуемост не се установява от приложения нотариален
акт, в който е посочено че задълженията по договора за кредит от 25.08.2019 г. ще се
погасяват в срок до 25.08.2022 г. в съответствие с погасителния план и при всички други
условия, уговорени в договора за кредит и общите условия. Видно от приложените към
заявлението доказателства заявителят е претендирал с покана от 26.02.2021 г. на основание
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията
считано от 25.02.2021 г. Настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията на
заявителя за непадежиралата част от главницата е предпоставено от неизпълнение от
длъжника на задълженията му за заплащане на конкретни месечни погасителни вноски и
достигане до него на изявление на кредитодателя, че упражнява правото си да прекрати
договора и претендира предсрочно погасяване на заемната сума. Поради посоченото се
налага извод, че изискуемостта на вземанията с ненастъпил падеж се претендира да е
настъпила с реализирано неизпълнение на задължения на длъжника и достигане до знанието
на длъжника на изявлението на заемодателя за прекратяване на договора за заем. Видно от
приложеното придружително писмо изх. №5057/26.02.2021 г. по описа на ЧСИ СП
изявлението на кредитодателя, че прекратява договора и претендира настъпване предсрочна
изискуемост на задълженията е достигнало до знанието на длъжника. Отбелязването за
получаване на това писмо обаче удостоверява уведомяването на длъжника, но не и
2
наличието на неизпълнение на задълженията му, поради което и не са документ, изходящ от
длъжника, удостоверяващ това обстоятелство по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК . В случая
претенцията на заявителя е за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417,т. 3 ГПК ,а не по т. 2, поради което промяната в падежа на задълженията
на длъжника /ако се приеме изобщо, че същите се съдържат в представения ипотечен акт/ не
би могла да бъде установена само с разписка за получаването на уведомление до длъжника
съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. В случая с оглед характера на производството и предвид уговореното между
страните неизпълнението на падежирали задължения се явява част от обстоятелствата,
пораждащи изискуемостта на непадежиралата главница, поради което също следва да бъде
установено надлежно с документ по чл. 417 или чл. 418, ал. 3 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че представеният договор за
учредяване на ипотека съдържа задължения за заплащане на парични суми по смисъла на чл.
417, т. 3 ГПК на първо място невъзможно от съдържанието на същия е да се установи
размерът на падежиралата договорна възнаградителна лихва. Макар в представения
ипотечен акт да е пресъздадено съдържанието на чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, то в
същия не е посочен погасителния план по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в който
размерът на шестата вноска в 3500 лева, а не 6500 лева. Всичко посочено води до извод, че
не би могъл заповедният съд в производството по чл. 417 и сл. ГПК да прецени
съдържанието на кредитното правоотношение между страните, тъй като същото не се
съдържа изцяло в документа по чл. 417 ГПК.
Предвид посоченото съдът намира, че задължения за главница и за лихва не се установяват с
документ по чл. 417 ГПК и за тях не може да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение.
На следващо място налице са основания да се приеме, че клаузите, от които заявителят
претендира да произтичат задължения на длъжника за наказателна лихва и договорна
неустойка са нищожни – както поради неравноправност, така и поради противоречие с
императивни правни норми и добрите нрави.
Взаимоотношенията между заявителя и длъжника имат характеристиките на потребителски
и приложение следва да намерят нормите на ЗПК и ЗЗП.
Заявителят претендира възникването в негова полза на вземане за наказателна лихва,
дължима от длъжника поради забава в плащането на погасителни вноски за в размер на 6%
върху непогасената главница на месец. Уговорка в подобен смисъл е в противоречие на
първо място с добрите нрави, доколкото предвижда изчисляване на обезщетението за забава
като процент не от просрочената сума /тъй като просрочено в рамките на погасителния план
може да е месечно задължение за погасителна вноска само за лихва, т.к. съгласно
уговореното главницата следва да се погаси до 25.08.2022 г./, а от пълния размер на заетата
сума, т.е. претендира се обезщетение за забава и върху суми, чиято изискуемост не е
настъпила. Уговорката противоречи и на императивната правна норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК
съгласно, която обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Освен
посоченото прилагане на посочения начин на изчисляване на обезщетението за забава води
3
и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като същият би
получил обезщетяване на забава, която за непадежирали задължения за заплащане на
главница не е настъпила, а това е още едно допълнително основание за нищожност на
коментираната уговорка като неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Заявителят претендира и неустойки за предсрочно прекратяване на договора за кредит, като
поддържа прекратяването да е обусловено от забава в погасяването на дължима вноска на
падежа, уговорен в погасителния план. Следователно претенцията се явява последица от
длъжниковото неизпълнение, което обаче съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК може да бъде
санкционирано само с възникване на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще дължи,
не може да надвишава законната лихва. Предвид посоченото налице е противоречие на
неустоечното съглашение с императивна правна норма, което обуславя нищожност на
клаузата, с която е уговорено.
Предвид посоченото, доколкото уговорките от договора за кредит, на които се основават
претенциите на заявителя за наказателна лихва и за неустойка за забава, са нищожни,
същите не биха могли да бъдат източник на тези вземания и да обосноват дължимостта им,
дори и да се приеме, че са обективирани в документ по чл. 417, т.3 ГПК.
Предвид посоченото съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на
направеното искане, тъй като заявителят не се легитимира като кредитор на валидно
възникнали в негова полза вземания, които да се съдържат в документ по чл. 417 ГПК,
поради което и заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „КП“ ООД с ЕИК ------- срещу длъжника АНГ. ВЛ. Г. с ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4