Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 494
гр. Пловдив,24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на трети февруари,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
ЗорницаТухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2366/19г.на
ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на „Гео-Мар 03“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** чрез пълномощника му адв.М.К.
против решение № 2970/12.07.19г.,постановено по гр.д.№ 11368/18г.по описа на ПдРС,22-ри
гр.с.,с което са отхвърлени предявените от „Гео – Мар 03“ ЕООД срещу „С. и К.“
ООД,ЕИК-****,гр. ****,„Галакси-Н“ ЕООД, ЕИК-****,гр. **** и „Джи Ес Ти 71“
ЕООД,ЕИК-****,гр.****,съдружници в ДЗЗД Консорциум „Галакси Трейд Център“,искове
за признаване за установено,че ответниците дължат на „Гео–Мар 03“ ЕООД сумата в
размер на 4980лв., представляваща възнаграждение,дължимо по договор за
абонаментно почистване от 03.08.2017г.за периода 01.02.2018г.до 28.02.2018г.,
от които 971,10лв.,дължими от „С. и К.“ ЕООД, ЕИК-****; 2004,45лв., дължими от
„Галакси-Н“ ЕООД, ЕИК- **** и 2004,45лв., дължими от „Джи Ес Ти 71“ ЕООД,ЕИК- ****,ведно
със законната лихва,считано от
13.04.18г.до окончателното плащане,за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6059/2018г. по описа на ПдРС.
В жалбата се излагат доводи за
твърдяната неправилност и необоснованост на решението,иска се отмяната му и
постановяване на друго,с което да се уважат предявените искове.Претендират се
разноски.
Не са постъпили писмени отговори от
въззиваемите дружества „С.
и К.“ООД, „Галакси-Н“ЕООД и „Джи Ес Ти 71“ ЕООД.
ПдОС намира жалбата за процесуално
допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща
правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Гео-Мар 03“ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 6059/2018г. по описа на ПдРС против трите дружества- „С. и К.“ ООД,„Галакси-Н“ЕООД и „Джи Ес Ти
71“ ЕООД като съдружници в ДЗЗД Консорциум „Галакси Трейд Център“ при посоченото в
заповедта процентно участие в Консорциума,за сумата от
4980лв.главница,представляваща плащане по договор за абонаментно почистване за
период от 01.02.18г.до 28.02.18г.,във връзка с който е издадена фактура №
583/01.03.18г.ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 681,60лв.деловодни разноски.По така издадената заповед са постъпили
в срок възражения и от тримата длъжници за недължимост на претендираната
сума.От заявителя са предявени установителни искове против длъжниците по чл.422
във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД от ЗЗД за признаване дължимостта
на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,съединени за съвместно разглеждане с определение от 18.07.18г.на
осн.чл.123,ал.1 от ГПК.
По делото е установено,че тримата ответници са съдружници в ДЗЗД Консорциум
„Галакси Трейд Център“,гр.****,като дяловото им участие е както следва: „С. и К.“ ООД с процентно участие в
дружеството - 19,5%, ,„Галакси-Н“
ЕООД с процентно
участие в дружеството - 40,25% и „Джи Ес Ти 71“ ЕООД с процентно участие в
дружеството - 40,25%.На 03.08.2017г. между ищецът и ДЗЗД Консорциум „Галакси Трейд Център“ е сключен договор за
абонаментно почистване на търговски център със срок на действие 12 месеца с
уговорено ежемесечно
възнаграждение в размер на 4980лв.с вкл. ДДС,като сумата е дължима в 30-дневен срок от издаването на
фактура.Договорът е прекратен предсрочно,считано от 01.03.2018г.
За извършените от ищеца
услуги за процесния период- от 01.02.2018г. до 28.02.2018г.е
издадена фактура № 583/01.02.2018г., която била представена в счетоводството на ДЗЗД Консорциум „Галакси Трейд Център“,но сумата по нея не била
заплатена,което наложило подаване на заявление от страна на ищеца за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК.
Възраженията на
ответника „С.
и К.“ ООД са,че ищецът не изпълнявал поетите от него задължения, свързани с ежедневното
почистване на търговския център,поради което и договорът с него бил предсрочно
прекратен в резултат на неизпълнението.
По делото са представени писмени доказателства и са разпитани двама
свидетели:Р. К.,свидетел на ищеца и В. С.,свидетел на въззиваемото дружество „С. и К.“ ООД.
За да постанови атакуваното решение,ПдРС е посочил,че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване,че между страните е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за абонаментно почистване на търговски център
с посочен в исковата молба размер на уговорено възнаграждение, по който той е
изпълнил задължението си за почистване на обекта на договора, съгласно договора
в процесния период,а
ответниците следва да установят възраженията си,включително, че са
отправили възражение до ищеца за некачествено изпълнение на работата при
нейното предаване.Очертал
е като основен спорен въпрос дали са изпълнени задълженията на ищеца по
договора за месец февруари 2018г.и дали ответниците са възразили срещу
изпълнението.
Анализирайки събраните
по делото доказателства и основно свидетелските показания,първостепенният съд е
стигнал до извод за неоснователност на
претенциите,тъй като ищцовото дружество не е доказало изпълнение на задълженията си,предвидени
в договора за почистване на обекта,предмет на договора, съгласно уговореното от
страните за месец февруари 2018г., поради което и възнаграждение за този месец
не му се дължало.Съдът е кредитирал показанията на свидетелката В.
С.,като обективни и подкрепени с други доказателства по делото,а показанията на
св.Р. К.
не установявали конкретно
изпълнение на задълженията по договора за месец февруари,нито в какво конкретно се е изразявала дейността по почистване на
обекта за този конкретен месец.
Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението в няколко насоки.
На първо място се твърди,че в доклада
по чл.146 от ГПК районният съд е квалифицирал предявените искове като
„субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД“,а в атакуваното решение приел,че са предявени
„обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД“.Така констатираното
противоречие било недопустимо и достатъчно основание за отмяна на обжалвания
съдебен акт.
Настоящият въззивен състав не счита,че
е налице противоречие в направената от съда правна квалификация,което да води
до недопустимост на съдебното решение.Очевидно е,че се касае за техническа грешка при формулировката на
правната квалификация на исковете в съдебното решение,тъй като е видно,че е
налице субективно съединяване на искове против
няколко ответника(другарство),като в
този случай обединяващ е предмета,неговото пълно или частично сходство; исковете
са кумулативно съединени,тъй като петитумът е формулиран така,че се иска от
съда да разгледа всеки един от исковете и да се произнесе по всеки с решението,а не в условията на алтернативност или
евентуалност.Независимо,че в решението е посочено,че исковете са
осъдителни,то няма как те да са наистина
такива,тъй като исковете по чл.422 от ГПК са винаги установителни,а и че съдът
е имал предвид именно установителни искове е видно от самия диспозитив на
решението-отхвърлени са исковете на ищеца за признаване за установено,че
ответниците дължат посочената сума на
ищеца,а не за осъждането им да я заплатят на ищеца.Ето защо съдът счита,че се
касае за грешка във формулировката на предявените искове в съдебното
решение,като правилната формулировка е
направена с доклада по делото.Тази грешка не представлява съществено нарушение,тъй
като в крайна сметка е постановен съдебен акт,с който съдът се е произнесъл
точно по петитума в исковата молба и при правилна правна квалификация на
исковете,следователно тази грешка не води
до недопустимост на решението,както неправилно счита жалбоподателя.
На второ място във въззивната жалба се
твърди допуснато нарушение на
императивни процесуални норми,водещо до порок на съдебния акт,явяващ се
основание за отмяната му,а именно: Съдът не се е произнесъл по направеното от
ищеца в последното съдебно заседание искане за постановяване на неприсъствено
решение по отношение на ответниците ,„Галакси-Н“ЕООД и „Джи Ес Ти 71“ ЕООД,спрямо
които били налице законовите предпоставки за
това,предвидени в чл.238 от ГПК.
Действително,когато
съдът е сезиран с такова искане,той е длъжен да се произнесе по него,било с
неприсъствено решение,(ако прецени,че са налице предпоставките за това),било с
определение,с което да отхвърли искането.Не е предвиден краен срок,в който страната може да иска
постановяването на неприсъствено решение.Няма пречка искането за това да се направи във второто или следващо заседание по
делото.При всички случаи обаче
искането следва да се направи преди да приключи съдебното дирене,тъй като до
този момент страните могат да правят
искания и да извършват процесуални действия.От протокола на проведеното на 05.06.19г.съдебно
заседание (последно по делото) обаче е видно,че пълномощникът на ищеца адв.К.
е направила искане по отношение на двамата неявили се ответника съдът да се
произнесе с неприсъствено решение едва след като съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на
устните състезания.В този смисъл искането не е направено своевременно и е
преклудирано,а съдът не дължи произнасяне по него.Не е допуснато твърдяното нарушение на императивни
процесуални норми.
На следващо място във
въззивната жалба се твърди,че изводът на районния съд за неоснователност на
претенциите не е подкрепен с доказателства.Неправилно били интерпретирани
показанията на св.Славкова,нямало доказателства за неизпълнението на договора
от страна на ищеца за процесния
период-м.февруари 2018г.;липсвало възражение по приемане на работата от страна
на ответника,което било негово задължение като възложител и след като той не
направил възражения,работата следвало да се счита за приета.Съдът неправилно
разпределил и доказателствената тежест-изцяло в тежест на възложителя,който е
направил възражение за неизпълнение или лошо изпълнение, било да докаже
неизпълнението,както и че е възразил
срещу приемането на възложената работа
по договора за м.февруари 2018г.
По отношение на
свидетелските показания настоящата инстанция намира,че като цяло са правилни
изводите на първостепенния съд относно
тези показания.Действително св.К. посочва,че е имало проблеми при
изпълнението на договора за абонаментно почистване,свързани с паркинга-наличието на подпочвени води в него
и честото му наводняване,което налагало отводняването му от ищеца,макар това да
не било негово задължение по договора,както и замърсяването му от ученици и
младежи,които се събирали там да пият и пушат.Свидетелката обаче нито веднъж не
конкретизира да е налице изпълнение от
страна на ищеца на договорните му задължения по почистване именно за
процесния период-м.февруари 2018г.Дори и наистина да е имало затруднения при
почистването с оглед изтъкнатите от
свидетелката причини-наводняването на паркинга и присъствието на групи
младежи,почистващият персонал е следвало да изпълнява останалите си
задължения,които включват не само почистването на паркинга,а на целия търговски
център.След като не е влизало в задълженията на ищеца да отводнява паркинга,не
е следвало да ангажира трудов ресурс в изпълнение на това за сметка на
неизпълнението на възложената му работа.Няма доказателства изпълнителят да е
сигнализирал възложителя за проблемите с учениците и младежите,след като е
смятал,че те пречат за осъществяване на работата му.
Видно от договора за
абонаментно почистване,задълженията на ищеца са били свързани с ежедневно и
седмично почистване на подробно изброените в договора площи-както вътрешни,така
и на паркинг зони и рампи и входа на търговския център.От показанията на св.К.не
се установява конкретно за м.февруари 2018г.ищцовото дружество да е изпълнявало
задълженията си по почистването на така
описаните в договора площи,показанията ѝ са твърде общи и неконкретизирани
по време.
Действително в тежест
на отв.страна е да докаже възражението си за неизпълнение на договорните
задължения на ищеца,но настоящата инстанция намира,че това неизпълнение се
доказва от показанията на св.С.Същата има преки и непосредствени впечатления за
системно неизпълнение на задълженията на почистващата фирма,които според
свидетелката се дължали на липсата на персонал.Според свидетелката е била
налице комуникация с представител на ищеца-правени са опити за разговор с
управителя,който се оправдавал с проблеми с персонала.В крайна сметка площите в търговския център не били
почиствани ежедневно-както вътрешните зони,така и паркинг
зоната,тоалетните,около главния вход,кошовете за боклук.Правилно са кредитирани
тези показания от районния съд,доколкото са обективни,почиващи на личните
впечатления на С.и до голяма степен припокриващи се с показанията на св.К.
Що се отнася до съображенията за това,че ответниците следвало
да възразят при приемането на работата и това следвало да става в деня,в
който съответната дейност е била
извършена,в противен случай трябвало да се приеме,че работата е приета,следва
да се отбележи следното: касае се за абонаментен договор,при който изпълнителят
е поел задължението да извършва ежедневно и седмично почистване на определени
площи,поради което с оглед характера на
самата дейност не само е житейски неоправдано и нелогично,но и
практически невъзможно всеки ден възложителят да приема извършената работа по всяка конкретна дейност,посочена в
договора и съответно да възразява при констатирано неизпълнение или лошо
изпълнение на отделните дейности.Следователно,с оглед спецификата на договора
като включващ извършването на повтарящи се дейности (ежедневно и ежеседмично),съдът
приема,че възложителят е следвало да
прави възражение за лошо изпълнение или неизпълнение ежемесечно-преди
заплащането за извършената работа,което заплащане е уговорено като
месечно-чл.6,ал.1 от договора.
Противно на
възраженията на жалбоподателя,съдът намира за доказано възражението на отв.страна,че
е възразила срещу приемането на работата за м.февруари 2018г.Това е видно не
само от показанията на св.С.,но и от представеното писмо от 27.02.18г.от
Консорциум „Галакси Трейд Център“до ищеца за предсрочното прекратяване на
договора (в писмото договорът фигурира именно като такъв за абонаментно
почистване,а не като договор за наем,както се твърди във въззивната жалба!).
В писмото изрично е
посочено,че договорът се прекратява поради системно неизпълнение на
задълженията:некачествено почистване на Центъра.Това писмо е достигнало до
адресата си,след като се представя от него самия (ищеца по делото),а и
това се потвърждава от свидетелката К.в показанията ѝ.
От изложеното по-горе въззивната
инстанция приема,че са правилни
изводите,до които е стигнал районният съд,за да отхвърли исковите
претенции и атакуваното решение като
правилно и законосъобразно следвада се потвърди.
С оглед изхода на делото разноски на
жалбоподателя не се дължат и не се присъждат.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪЖДАВА решение №
2970/12.07.19г.,постановено по гр.д.№ 11368/18г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: