№ 479
гр. Перник, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720200878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8131 от 18.04.2023 г., издадено от
началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)-
гр.София, с което на Л. Т. Х., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2,
т.1, б„а”, предл. 2-ро от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 7, ал.1 т.4 б.“а“, чл.7 ал.1 т.3
б.“б“, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001
г.) е наложено на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро ЗП административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Жалбоподателят Л. Т. Х. моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице съответствие на
правната квалификация, дадена на описаното нарушение в АУАН и в обжалваното
наказателно постановление, както и че описаната фактическа обстановка е неправилно
подведена под материалноправната норма, което е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Лично не участва в хода на съдебното производство, като се явява
упълномощения му защитник адв. Т. Б. от САК, която поддържа жалбата.
1
Допълнително в представена молба излага доводи за процесуална незаконосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство, свързано с описанието на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП,
като твърди, че е налице несъответствие между дадената правна квалификация на
нарушението и приложената санкционна разпоредба. Твърди, че нарушението не е
доказано по безспорен и категоричен начин. Излага алтернативни доводи за маловажен
случай, както и за несправедливост на наложеното наказание. Предвид изложеното
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, алтернативно–да го измени, като намали размера на
административното наказание глоба до предвидения в закона минимален такъв.
Претендира за присъждане на разноски по делото, с оглед представения договор за
правна помощ и съдействие.
Административнонаказващият орган - Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител ю.к. С.Т., изразява становище
за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
От фактическа страна:
На 14.03.2023г. в 12:01 часа на АМ Струма, км 30+500, на пътен възел за с.
Боснек, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите Е. Л. С. и Н. М.
ЛА. – инспектори в АПИ, гр. София спрели за проверка движещото се в посока към гр.
Дупница – гр.София съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“, модел
Р420 с рег.№******** и полуремарке с три оси с рег.№********. Същото се
управлявало от Л. Т. Х. и превозвало трошен камък. Контролните органи извършили
измерване чрез електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване
на пътно превозно средство модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5м и
установили, че при измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.200 т., при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал.1,т.3, б. „б” от Наредба № 11 от
03.07.2001г., като превишаването е с 7.200 т. Установили са и че измереното
2
натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 12.800 т. при максимално
допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 1.300 т. Съгласно чл. 3, ал.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г., при превишаване на максимално допустимите норми по
чл. 7, пътното превозно средство е тежко. Св. Е. Л. С. на място съставил АУАН №
0009464 от 14.03.2023 г., в който приел, че установения факт досежно констатираното
превишаване на стойностите по 7, ал.1, т.3, б.„б” вр. чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 11
от 03.07.2001г., осъществява състава на административно нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване, който не заявил възражения,
като получил препис от него. Въз основа на представените материали,
административно-наказващият орган извел извод, че се извършва движение с тежко
пътно превозно средство (ППС), без разрешение за дейности от специалното ползване
на пътищата и издал атакуваното НП, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2-ро от
ЗП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв.
Процесното НП е връчено на Л. Т. Х. на 24.04.2023г., видно от представеното известие
за доставяне ИД PS 1040 09F1LK G.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 0009464 от
17.02.2023 г., разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, сертификат за
одобрение на типа везна PW-10 номер: ТСМ 128/04-4103, заявление за последваща
периодична проверка №000029-34276/20.06.2022г. и Приложение №1 към него на везна
модел PW-10 с фабричен № К0200007, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на
ролетката № 1304/18/5м, свидетелство за калибриране на ролетката, протокол за
измерване на превозно средство № 00000124/2023 от 14.03.2023г., протокол за
проведено обучение от 30.08.2019г. и 29.04.2021 г., свидетелство за регистрация част ІІ
на влекач „Скания Р”, модел „420 ЛА ХНА” с рег. № ********, Заповеди №№ РД-11-
246 от 31.03.2022г. и РД-11-247 от 31.03.2022 г. на председателя на Управителния
съвет на АПИ, които кореспондират и със свидетелските показания на Е. Л. С. и Н. М.
А.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение фактически обстоятелства.
От правна страна:
Видно е от обжалваното наказателно постановление, че управляваното от
жалбоподателя ППС е определено от административно-наказващия орган като тежко в
хипотезата на чл. 3 от Наредба № 11/2011 г. и по-конкретно т. 4, б.“а“ и т.3, б.“б“ -
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Данните показват, че при
3
измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос
на полуремаркето е 31.200 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването е
с 7.200 т. Установено е и че измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична
ос на МПС е 12.800 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.5 т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като
превишаването е с 1.300 т. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване, е принципно допустимо в условията на разрешителен режим.
При него са възможни две хипотези – или издаване на разрешително от орган по чл. 14,
ал. 2 от Наредбата като самостоятелен административен акт – чл. 8, ал. 2 от Наредбата
и заплатена пътна такса – чл. 8, ал. 4 от Наредбата, или документ за заплащане на такса
по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във
вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура, е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура"
– чл. 37, ал. 1 от Наредбата, чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а) от Закона за
пътищата.
В същото време за осигуряване безопасността на участниците в движението,
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите
се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството – регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
неизпълнението на което се санкционира по чл. 177, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
Видно от описанието на нарушението в АУАН обаче са описани само
обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от допустимото натоварване на
осите, без да е посочено, че водачът няма разрешение от АПИ. Едва в наказателното
постановление се сочи, че водачът извършва превоз на товар-трошен камък, без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата.
В АУАН са описани обстоятелствата, свързани с установеното отклонение от
допустимото натоварване на осите, които са елементи от обективната страна на
състава на нарушение по 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП. Това "допълнение" на фактите в
НП, че водачът няма разрешение, всъщност създава неяснота относно действителната
воля на административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите
в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти. В тази връзка е без значение,
че е налице съответствие между правната квалификация на нарушението и
приложената санкционна норма в НП, доколкото описанието на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП се разминава - не става ясно дали водачът е
санкциониран за това, че е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
4
регионалното развитие и благоустройството или за това, че е извършвал превоз на
трошен камък, като е управлявал ППС с над максимално допустимото натоварване на
ос без разрешение от АПИ. Този порок на АУАН и НП не може да бъде саниран, тъй
като води до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере за кое от двете
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и да
организира ефективно защитата си. Освен това препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление - включително относно
компетентността на органите, съставили АУАН и издали НП и приложението на
материалния закон.
Самата разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства гласи: "Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: 1. (изм. –
ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3". В случая, при проверката и
съставения акт за установяване на административно нарушение не е констатирано, че
движението се извършва без разрешително, а е констатирано отклонение от
допустимото натоварване на осите. Несъответствието между фактическото описание
на нарушението в съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото наказателно постановление, вменено във вина на дееца и приложената от
административно-наказващия орган санкционна норма е съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушителят не може да разбере за какво точно нарушение е
наказан – дали за това, което е описано от фактическа страна или за това, което е
посочено в приложената санкционна норма. Констатираните процесуални нарушения
са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното
лице /в т.см. решение № 63 от 8.03.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 23/2023 г./.
От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението
на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл. е
указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в
рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките
5
по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за
преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г.,
"неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на
неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може
да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
Предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед вида на
превозвания товар –трошен камък, нито разрешително, нито разрешение въз основа
квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са факт във връзка с извършвания
превоз. Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на
специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно,
равнозначно на заобикаляне на нормативна забрана и несъответно на преследваната от
закона цел. Това е така предвид вида на превозвания товар, който без съмнение може
да бъде "разглобен на части" (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) без това
деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т.
14 от ДР на Наредбата), съответно да бъде превозен в рамките на общественото
ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) с превозно средство, ремарке,
съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от
ДР на Наредбата). Т. е., предпоставки за разрешаване на преминаването на процесното
извънгабаритно – тежко, ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством
издаване на разрешително или заплащане само пътна такса за осъществяване на
движение в рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр.
с ал. 4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от Наредбата и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, в
случая не са били налице. Нормативната уредба, регламентираща движението на
извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна
цел набирането на приходи (разрешаването във всички случаи става след заплащане на
съответни такси, независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в
хипотеза на разрешаване въз основа само на квитанция за заплатени такива такси),
които след това да бъдат влагани в ремонт на пътища, разрушени включително от
движението на тежки ППС. Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на
управлението на пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване (арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6
от ЗП). Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и
контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез
устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Предвид това, независимо от
6
предвидената в ЗП възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване, разрешаването на такова движение в рамките на
специалното ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на ЗП във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и §
2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата във вр. с Наредба №
11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи
със заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел.
Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това
движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото ползване
на пътищата, с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат
експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото
без съмнение води движението конкретно на тежки ППС. Каквото ясно регламентира и
конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т. е. във всички
случаи, в които разрешение не се следва поради наличие на възможност конкретен
товар да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото
ползване на пътищата, така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е
налице изрична забрана /арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/ за
превоз на този товар по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде
претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и
чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. При това положение изведените в АУАН и НП
правни квалификации – по чл. 26, ал.2, т.1, б„а”, предл. 2-ро от Закона за пътищата
(ЗП), вр. чл. 7, ал.1 т.4 б.“а“, чл.7 ал.1 т.3 б.“б“, чл.8 ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1,
предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, отнасящи се до хипотеза, в която снабдяването с разрешение по
специалния ред на ЗП е необходимо, са несъответни на фактите по случая.
Административнонаказателна отговорност за движението на извънгабаритни – в
случая тежки ППС, в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от
ЗДвП, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване
на пътищата не следва да бъде издавано, осъществява административнонаказателния
състав по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 1 и §
1, т. 14 от ДР, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" на Наредба № 11/03.07.2001 г. /в т.см.
решение № 80 от 10.04.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 49/2023 г., решение №
118 от 12.07.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 88/2023 г., решение № 80 от
10.04.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 49/2023 г., решение № 81 от 12.04.2023
г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 43/2023 г. и др./. Предвид изложеното, въпреки
безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение и неговото
авторство, процесуалният и материален закон е приложен неправилно с процесното
НП и същото следва да бъде отменено.
7
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като същите се регламентират от
нормата на чл. 143 АПК, наименована "Отговорност за разноски", а съгласно ал. 2 на
същия чл. 63д ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския
съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Така, според действащата разпоредба на чл. 18, ал. 2 /изм., ДВ,
бр. 88 от 04.11.2022 г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание/наложено с
обжалваното наказателно постановление/ е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са диференцирани различни минимални
размери на адвокатското възнаграждение, в зависимост от определения материален
интерес по делото, като според чл. 7, ал. 2, т. 2, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, минималният
размер на възнагражденията е регламентиран на 400 лева плюс 10% за горницата над
1000 лв. /приложима в настоящата хипотеза разпоредба/. Основателно е направеното
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, като същият е бил
представляван по делото от адв.Б., и в с.з. същата е представила доказателства за
реално сторени разноски в размер на 720 лева- заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Административно –наказващият орган е направил искане при
основателност на жалбата и претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски
над минималния размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност,
което съдът намира за частично основателно, поради което и следва да бъде уважено. С
оглед искането и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ)-гр.София следва да бъде осъден да заплати възнаграждение в минимално
определения размер /600 лв./ съобразно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ. За това
решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и
правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр. ал.2, т.1 ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8131/18.04.2023 г., издадено от
началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” -гр.София, с
което на Л. Т. Х., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б„а”,
предл. 2-ро от Закона за пътищата, вр. чл. 7, ал.1 т.4 б.“а“, чл.7 ал.1 т.3 б.“б“, чл.8 ал.1 и
ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено на основание чл. 53,
ал.1, т.2, предл. 2-ро ЗП административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, бул. „Македония” № 3,
ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.***, сумата от 600
/шестстотин/ лева разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски над този размер
до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
от 720 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9