Протокол по дело №104/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 246
Дата: 11 май 2023 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20235320200104
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 246
гр. К., 09.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
СъдебниСТЕФКА ИВ. ГЕОРГИЕВА

заседатели:СТЕФКА Г. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
и прокурора Д. Д. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова
Наказателно дело от общ характер № 20235320200104 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Откри се съдебното заседА.е.
Районна прокуратура – Пловдив, ТО – К., редовно призована, явява се
прокурор Д. Ш..
Подсъдимият Ю. А. А., редовно призован, явява се лично и с адв. С. с
пълномощно по делото.
Пострадалият Р. Н. Р., редовно призована, не се явява, за нея адв. И. П. с
пълномощно по делото от днес.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от адв. П. - повереник на пострадалата Р. Н.
Р., с която се прави искане същата да бъде конституирана като частен
обвинител по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и молбата, с която се предявява от страна на
пострадалата Р. Н. Р. граждански иск срещу подсъдимия Ю. А. А. за сумата
1
от 150 000 лева, представляващи имуществени вреди в резултат от
престъплението, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.

Адв. П. – Поддържаме и двете молби и считам, че са подадени в срок и
моля да допуснете гражданския иск за съвместно разглеждане в
производството и да конституирате Р. Н. Р. като частен обвинител.
Претендираме и законната лихва от деня на увреждането * г. до
окончателното плащане, така както е по обвинителния акт. Нямаме
възражения във връзка с призоваването на пострадалата.
ПРОКУРОРЪТ – Исковете са допустими, навреме са предявени,
съдържат изискуемите от закона реквизити и повече в хода по същество на
делото.
Адв. С. - Относно молбата за конституиране като частен обвинител,
същата е подадена в срок, както и съдържа всички необходими реквизити,
което я прави допустима от гледна точка на молбата за предявяване на
граждански иск, моля същата да бъде отхвърлена, поради това, че би
затруднила допълнително и без това вече дълго проточилия се процес.

ПОДСЪДИМИЯТ – Искам да бъда защитаван само от адв. С. и
заявявам, че оттеглям изцяло пълномощията си от адв. К..

ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДА.Е.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на разпоредителното заседА.е.
Адв. П. - Да се даде ход на разпоредителното заседА.е.
ПОДСЪДИМИЯТ - Да се даде ход на разпоредителното заседА.е.
Адв. С. - Да се даде ход на разпоредителното заседА.е.
СЪДЪТ с оглед становищата на стрА.те, счита, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседА.е, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДА.Е.
2
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ Ю. А. А. – **, ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседА.е, както и правата му по чл.
55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си.
Съдът разясни правото на пострадалата да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседА.е както и правата й по чл. 76
и чл. 84 от НПК.
Адв. П. – Разяснени са правата на пострадалата Р. Р.. Поддържаме си и
двете молби.
ПРОКУРОРЪТ – Получили сме съобщение за насрочване на
разпоредително заседА.е, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди вече от 7 дни.
Адв. П. - Моята доверителка е получила съобщение за насрочване на
разпоредително заседА.е на 05.05.2023 г., но не правим възражение за срок.
Получила го е ведно с препис от разпореждането на съда, и е уведомена за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Уведомена е, че може да се конституира
като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител, както и че има
право да упълномощи повереник.
Адв. С. - Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително
заседА.е, ведно с препис от разпореждането на съда, и подзащитният ми е
уведомен чрез мен и не правя възражения.
ПОДСЪДИМИЯТ - Получих препис от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредително заседА.е, ведно с препис от разпореждането на
съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседА.е правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искА.я за отводи.
Адв. П. - Нямам искА.я за отводи.
3
Адв. С. - Нямам искА.я за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ - Нямам искА.я за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основА.е за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстрА.мо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до огрА.чаване на процесуалните
права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основА.я за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искА.я за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседА.е и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ – Ув. г-жо Съдия и Съд. заседатели, делото е подсъдно
на съда, не са налице основА.я за прекратяване или спиране на наказателното
производство, няма допуснати отстрА.ми съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до огрА.чаване на процесуалните правата на
подсъдимия и пострадалата. Не са налице основА.я към настоящия момент за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основА.е за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основА.я за изменяне на взетата мярка за процесуална принуда, следва
да бъде потвърдена, нямам искА.я за събиране на нови доказателства. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседА.е като се призоват
4
лицата посочени в обвинителния акт.
АДВ.П. – Ув. Съдия, делото е подсъдно на Районен съд - К., но ние
считаме, че са налице основА.я за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокуратурата, доколкото в обвинителния акт, изготвен от
друга прокуратура, обвинението не е ясно очертано. В обстоятелствената му
част се твърди, че измамата е извършена чрез неистински документ, което би
трябвало до означава, че е налице документна измама по смисъла на чл. 212
от НК, а в диспозитива и обвинението, по което трябва да отговаря
подсъдимият е за обикновена измама. Това противоречие нарушава правата
на пострадалия според нас, тъй като той не може да се възползва от пълния
обем от сроковете, които са предвидени за изтичане на давност в НК за
едното престъпление и за другото. От друга страна такива възражения сме
правили при предявяването на разследването. От друга страна има
неизяснени обстоятелства по мехА.зма на извършеното деяние, доколкото не
е ясно, как подсъдимият се е снабдил с фактите, скицата от кадастъра,
данъчната оценка на имота, нотариалният акт на собственика К., не е ясно,
защо РП - гр. Г. упорито отказва да привлече както обвиняем и да иска
наказателна отговорност за лицето, което на практика се възползва от
подсъдимия, което е или поръчител или подбудител или последствен
извършител и това сочат събрА.те в ДП материали. Всичко това не дава
възможност пострадалия да предяви претенции под формата на граждански
иск и към истинския извършител, поради което считаме, че следва да бъде
върнато делото на РП К. разбира се, колегата няма никаква вина за
недомислиците, които са се случвали там и да върнете делото за
допълнително разследване за отстраняване на тези нарушения, които са
съществени, отсрА.ми и огрА.чават процесуалните права на пострадалия.
Относно другите точки по чл. 248 от НПК няма основА.е за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Няма основА.е за разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Относно МН считам, че следва да бъде взета такава по отношение на
подсъдимия по делото, ако продължи и не бъде върнато, а именно Забрана за
напускане територията на страната, тъй като е видно, че последните шест
години по негова вина изключително това дело не може да приключи на ДП,
5
защото той се намира извън страната и няколкократно не е могъл да бъде
издирен и да бъде привлечен като обвиняем. Това му поведение е в разрез със
задължението му да отговаря пред съда. Ако решите, че няма да връщате
дело, то тогава ще моля да определите дата за провеждане на съдебно
заседА.е по същество.
Адв. С. - Ув. г-жо Председател и Съд. заседатели, въпреки че съм
наясно със задължителността на определението на ВКС, следва да изразя
становище, че не съм на същото мнение и че считам, че делото е родово
подсъдно на Р. с. гр. Г. и би следвало да се приложат разпоредите на чл. 36,
ал.1 от НПК и с това приключвам по този въпрос. Относно основА.ята за
прекратяване и спиране на наказателното производство, считам че не са
налице към момента. Във връзка с точка 3 по чл. 248 от НПК следва да
изтъкна, че до голяма степен се съгласявам с казаното от колегата и считам,
че са допуснати не едно, а множество процесуални нарушения, съществено
огрА.чили, както правата на пострадалото лице така и правата на
подзащитния ми. Действително са налице множество неизяснени факти,
повечето от които колегата изброи и не мисля да ги повтарям отново, има
множество факти, сочещи и към друго лице, което е реалният извършител на
процесното деяние и което се е облагодетелствало от състава на
престъплението. Освен това най- същественото нарушение на процесуалните
правила, което е довело до огрА.чаване правото на защита на подсъдимия е
това, че и пострадалото лице и подсъдимия са били представлявА. от един и
същи защитник, всички действия на ДП – привличане, разпит и всички други
действия са извършвА. от адв. К. К. като процесуален представител и на г-жа
Р. и на подсъдимия, което е в пълен разрез на всички разпоредби, както на
Закона за адвокатурата, така и на НПК. Именно поради всичко изложено
считам, че безспорно делото би следвало да бъде върнато на досъдебната фаза
за отстраняване на тези нередности, като предвид местната подсъдност следва
да бъде върнато на РП - гр. Г.. Относно другите въпроси, няма основА.е за
разглеждане на делото по особените правила, при закрити врати, привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. Относно МН не мога да се съглася с изразеното
становище на колегата от гледна точка на това, че подзащитния има
установен адрес макар и на територията на страна членка на ЕС, каквото е
6
Федерална република ГермА.я и този адрес е ясен, има упълномощен
защитник, чрез който също може да става призоваването. Видно е, че по
никакъв начин не се укрива от правосъдието и дори за днешно с.з., въпреки
изразения здравословен проблем присъства и винаги се е отзовавал. В тази
връзка считам, че МН не би следвало да бъдат вземА. спрямо него, доколкото
биха огрА.чили и правото на свободно предвижване, както и правото му на
труд, което както се установи упражнява в ГермА.я. Към момента нямам
искА.я за събиране на нови доказателства. Ако делото продължи по общия
ред следва да се насрочи за друга дата.
ПОДСЪДИМИЯТ - Изцяло поддържам становището на защитника ми.
Винаги съм се отзовавал когато съм викан от оргА.те на реда и няма такъв
ден да не съм дошъл. Когато ми е казал адв. К. винаги съм идвал. И на
следователя в Г. съм казал да ми звънне да си взема отпуска и винаги съм се
отзовал на повиквА.ята.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на стрА.те и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда;
Няма основА.е за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство, но съдът констатира, че на досъдебното производство е
допуснато отстрА.мо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до огрА.чаване на правото за защита на обвиняемия, а именно това да
бъде защитаван от адвокат, за който не е налице някое от огрА.ченията по чл.
91 ал. 3 от НПК. Правото на обвиняемото лице да има защитник, при спазване
на законовите изисквА.я за това, е от основните и гарантирА. от закона права,
чието осъществяване в пълен обем следва да бъде осигурено във всяка фаза
на наказателното производство. От началото на извършвА.те по отношение на
обвиняемия на досъдебната фаза на процеса, като негов упълномощен
защитник е участвал адв. К., пълномощно (л. 32 от том 4 от сл. д.), който е
участвал при привличането на А. в качеството на обвиняем, проведените
разпити и предявяването на разследването (протоколи на л. л. 31, 32-34,
77,78-79, 88, 103 от том 4 на сл. д.). Същевременно по делото посоченият
адвокат, преди да встъпи като защитник на обвиняемия, е консултирал и
представлявал и пострадалото по делото лице ( лист 3 том 1 от сл. дело, лист
3 том 4 от сл. дело, лист 66 том 4 от сл. дело) Съгласно чл. 91 ал. 3 т. 3 от
7
НПК не може да бъде защитник, който е представлявал или е давал съвети на
противната страна. В случая бидейки пълномощник на пострадалата от
престъплението, за което А. е привлечен в качеството на обвиняем, адв. К. е
поел защитата и на А. и я е осъществявал до приключването на досъдебното
производство. Действително в края на същата фаза на процеса (на
25.05.2022г., 80 л. т. 4 от ДП) се е отвел като повереник на пострадалата Р.,
това му качество обаче е било пречка да участва в производството и като
защитник на обвиняемия, като е следвало същият да бъде отстранен от
участие в процеса от разследващите оргА.. От процесуалното поведение на
обвиняемия е явно, че същият е имал желА.е да ползва адвокатска защита и е
ползвал недопустима такава, при все че е съществувало задължение
защитника му да бъде отстранен, след като сам не е сторил това. При това
положение правото му на защита е било нарушено, тъй като реализираната
такава от един адвокат, консултирал едновременно обвиняемия и
пострадалото от престъплението лице се приравнява на липса на защита. При
това положение адв. К. е следвало да бъде отстранен и на обвиняемия, който е
имал желА.ето за договорен защитник, да бъде разяснено правото да
ангажира друг защитник, като му се даде възможност да оргА.зира защитата
си. Нарушението на тези правила е съществено и отстрА.мо, тъй като е
възможно отстраняването му чрез повторно законосъобразно извършване на
опорочените процесуални действия.
Налице е и друго допуснато отстрА.мо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до огрА.чаване на процесуалните права на
подсъдимия, а именно това да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество, по смисъла на чл. 249 ал. 4 т.1 от НПК. Обвинителният акт
очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на
доказване по делото, затова в своята обстоятелствена част той следва да
съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описА.е на всички обстоятелства,
свързА. с времето, мястото и начина на извършване на престъпленията,
съобразно чл. 246, ал. 2 НПК. Прецизно предявените в обвинителния акт
обстоятелства определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга -
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от
прокурора факти. Затова, правото на защита винаги е нарушено, ако е налице
неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи описА.е на
съществените обективни признаци на деянието, както и противоречие между
8
обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като обвинителният акт е
единство между тези си части и само в своето единство може да постави
началото на съдебното производство. Такива нарушения са допуснати по
настоящето дело.
На А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление измама по
чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК. Измамата по чл. 209 ал. 1 от НК е
налице, когато деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага възбуди или поддържа у другиго заблуждение и с това причини нему
или другиму имотна вреда. При това престъпление измаменото лице
извършва акт на имущественото разпореждане вследствие създадена у него
неправилна представа от дееца чрез възбуждане на заблуждение или
поддържане на такова относно правното основА.е за разпореждането. В
обстоятелствената част на обвинителния акт относно измамливите действия
на подсъдимия прокурорът е посочил, че А. на процесната дата се явил пред
нотариус К. заедно с пълномощника на пострадалата и двамата представили
нотариално заверени пълномощни. Представеното от обвиняемия
пълномощно, с което бил упълномощен от К.К. да продаде имота на
последния и го представлява при изповядване на сделката, както и да получи
продажната цена, въвело пълномощника на купувача по договора за продажба
в заблуждение, че собственикът Канев имал намерение да продаде същия чрез
упълномощеното лице. Посочено е от прокурора, че пълномощното било
неистински документ, съставен от самия А., като след подписване на
договора за продажба пълномощникът на купувача по сделката предал на
обвиняемия сумата от 75000 евро, представляваща продажната цена за
имота. Видно е от посоченото изложение, че се твърди, че измаменото лице е
било въведено от обвиняемия в заблуждение при изповядване на сделка за
покупко-продажба на недвижим имот посредством използването на
неистински документ, пълномощно, което е било и правното основА.е да
получи продажната цена. На случаите, когато за заблуда на разпореждащото
се лице относно правното основА.е за разпореждането, се използва
неистински документ, какъвто се твърди да е процесното пълномощно, е
предвиден друг състав на измама – документна измама по чл. 212 ал. 1 от НК,
което сочи на несъответствие между изложените в обвинителния акт
обстоятелствата и диспозитива на обвинението, което и само по себе си не е
коректно. В диспозитивната част липсва посочване на елементи от
9
субективната страна на престъплението - извършено ли е същото от
обвиняемия с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Користната цел е задължителен елемент от състава на престъплението по чл.
209 ал. 1 от НК.
Доколкото формулираното обвинение е неясно, непълно и
противоречиво, то съдът счита, че е накърнено съществено правото на
подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество,
което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4 т. 1 от
НПК.
С оглед горното съдът следва да върне делото на прокурора за
отстраняване на така констатирА.те нарушения на процесуалните правила,
довели до огрА.чаване на правата на обвиняемия. Мотивиран от горното и на
основА.е чл. 249 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 104/2023 г. по
описа на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура – Г. за отстраняване на
посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседА.е, което се закри в 14:05 часа.
К.Б.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10