Р Е Ш Е Н И Е № 260004
Гр. София, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 38 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Р.Ф.П., действаща като малолетна чрез своя баща и
законен представител Ф.Г.П., е предявила срещу „Л ” АД обективно съединени
искове за плащане на сумата 35000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 03.11.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди следното: Ищцата пострадала при ПТП,
настъпило на 03.11.2019 г., когато около 14.40 ч. в с. Л., на ул. „Първа“ пред
№ 19, вдясно на пътното платно при липса на тротоар била ударена от лек
автомобил „БМВ Х3“, управляван от Д.Р.Т. Вина за ПТП имал водачът Т., който
управлявал автомобила си с несъобразена скорост и не съобразил поведението си с
уязвимите участници в движението. В резултат на ПТП на ищцата били причинени
телесни увреждания, описани в исковата молба като вид и медико-биологичен
характер, които ѝ причинили болки и страдания, също описани като
интензитет в исковата молба. Към датата на ПТП за л. а. „БМВ“ имало действащ, сключен
с ответника, договор за застраховка „Гражданска отговорност”. С извънсъдебна
претенция, депозирана на 29.11.2019 г., ищцата депозирала искане пред
застрахователя за обезщетение за вредите, търпени в резултат на ПТП, но до момента
такова на било определено и платено.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието
на вина и противоправно поведение у сочения за виновен водач и причинната
връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се - поради факта, че като
малолетна тя формира воля чрез своите родители и законни представители - в
това, че е била оставена без надзора на родителите си и е играела на улицата,
при което е навлязла внезапно в платното за движение на място, където не е
разрешено пресичането, без да се огледа. Навежда и възражение за прекомерност
на търсеното обезщетение.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на посочените в
исковата молба дата и място настъпило ПТП с участници, както следва: участник №
1 - лек автомобил „БМВ Х3“ с peг. № СВ5873МВ, управляван от Д.Р.Т.; участник №
2 – Р.Ф.П. - пешеходец, пострадала при ПТП с диагноза фрактура на подбедрица.
От заключението по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза и обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: На
03.11.2019 г. около 14.00 ч. - светлата част на денонощието, при облачно време,
сухо асфалтово покритие и нормална видимост в с. Л., община Своге със скорост
около 24 км./ч. по пътя, свързващ второкласен път № 2-16 от републиканската
пътна мрежа със с. Л. /улица „Първа”/, с посока от периферията на селото към
центъра му в дясната си пътна лента се движел л. а. „БМВ“ с рег. № СВ5873MB,
управляван от Деян Радославов Томов. По улица „Първа” в зоната на ПТП платното
за движение било двупосочно, без наличие на хоризонтална маркировка, с обща
широчина на платното за движение 5.20 м. В този участък за процесния автомобил
в сила бил пътен знак „В26” с надпис на него „20” - „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената”. В същото време и същите условия на движение
отляво надясно по отношение посоката на движение на автомобила в зоната на
платното за движение по улица „Първа”, излизайки от улица без име, навлязло
детето РФП. Непосредствено преди траекторията на навлизане на детето в платното
за движение вляво по отношение посоката на движение на лек автомобил „БМВ” бил
паркиран лек автомобил „Лада Нива”, който ограничавал видимостта на водача Т.
към мястото, от което излизало детето. Водачът на лекия автомобил забелязал
навлизането на детето в платното за движение и задействал спирачната система на
автомобила за аварийно спиране, но независимо от това настъпил удар между
лявото странично огледало за обратно виждане на лекия автомобил и горната част
на тялото на детето. При този удар тялото на детето било завъртяно в посока,
обратна на посоката на часовниковата стрелка, с ос на въртене надлъжната ос на
тялото и детето било изведено от равновесие, при което паднало по очи върху
терена, след което лекият автомобил със задното си ляво колело преминал през
десния му крак. Установява се още, че в зоната на ПТП не е имало обособена
пешеходна зона, както и очертана пешеходна пътека /по улица „Първа” вдясно по
отношение посоката на движение на автомобила съществува оформен тротоар, по
другите страни на улиците няма тротоари/. Видимостта пред фронта на автомобила
била нормална при дневна светлина /но с обсъденото по-горе ограничение на
видимостта от паркиралия автомобил „Лада“/. Към момента на удара детето се
намирало в зоната около средата по широчина на платното за движение по улица
„Първа”. Директната видимост за водача на лекия автомобил към детето е настъпила
в момента, когато водачът на автомобила и лявото му странично огледало за
обратно виждане са се намирали на около 6.5 м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила била 12 м. и за да може да спре на
около 1 м. преди мястото на удара /при своевременна реакция от страна на водача
към момента на възникване на директна видимост към навлизащото в платното за
движение дете/, лекият автомобил следвало да се движи със скорост не по-висока
от 13.5 км./ч. При движение както с максимално допустимата скорост - 20 км./ч.,
така и с изчислената в случая - 24 км./ч., за водача на лекия автомобил ПТП е
било непредотвратимо, тъй като видимостта към детето е настъпила, когато
увреждащата част на автомобила е отстояла от мястото на удара на около 6.5 м.
/при посочената по-горе опасна зона за спиране на автомобила от 12 м./. За
пешеходката ПТП е било предотвратимо при условие, че не е навлизала в платното
за движение, съобразявайки се със скоростта на приближаващия автомобил.
Горната фактическа обстановка
- относно посоката на движение на автомобила, наличието на ограничение на
скоростта от 20 км./ч., излизането на детето от пресечката и настъпването на
пътното платно на удар първо в лицето на детето със страничното огледало на
автомобила, впоследствие преминаването на задната лява гума на автомобила през
крака на детето, липсата на пешеходна зона на мястото - се установява и от
показанията на свид. Тодоров.
В подкрепа на горните факти са
и писмените доказателства – протокола за оглед на местопроизшествие и
обсъденият по-горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и
веществените доказателства – снимки на местопроизшествието, оформени във
фотоалбум.
От заключението
по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява следното: В резултат на ПТП ищцата е получила следното телесно увреждане с
травматичен характер: счупване на тялото на тибията /голямопищялна
кост/. Това
увреждане е причинило на ищцата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено
е консервативно лечение в болнични и амбулаторно -домашни условия. След инцидента ищцата била транспортирана до МБАЛСМ „П“ ЕАД и
хоспитализирана в клиника по детска ортопедия
и травматология, като преминала през спешен детски травматологичен кабинет.
Направени са изследвания и консултации със специалисти /детски хирург, детски
неврохирург, детски ортопед-травматолог, педиатър, анестезиолог/,
диагностицирана е
със счупване на тялото на дясна голямопищялна кост. По
спешност под рентгенов контрол и локална анестезия било направено
мануално наместване на счупването на дясна тибия и крайникът бил
имобилизиран в гипсов крачол. Поставена била на постелен режим,
медикаментозна терапия, наблюдение в динамика. След стабилизиране на
състоянието била изписана в добро общо състояние с препоръки за ХДР, наблюдение
от ОПЛ, 2 контролни
прегледа в рамките на 30 дни от
дехоспитализацията и указания без спорт за 90 дни. Няма данни за възникнали усложнения в резултат на
счупването на дясната
голямопищялна
кост. Болките и страданията, които е търпяла ищцата, са
били най-интензивни непосредствено след травмата, след
наместването, в първите 6-7 дни, в началото на раздвижването. За в бъдеще при
промяна във времето и при интензивно натоварване е възможно ищцата да се
оплаква от известен дискомфорт в мястото на счупването. Предвид възрастта и естеството на увреждането не се очакват съществени остатъчни
явления.
Горните факти се установяват и
от представените по делото медицински документи.
От показанията на свид. П. –
майка на ищцата и съответно имаща преки впечатления от това как се е отразило
ПТП на ищцата, се установява следното: След ПТП ищцата била със счупен крак и хематом
на лицето, изпитвала силни болки и поради малката си възраст не можела да ги
търпи, приемала болкоуспокояващи, била много уплашена. В болницата останала 3
дни, общо два месеца и половина кракът бил обездвижен с гипс и през това време
продължавала да изпитва болки, през първите 10 дни приемала болкоуспокояващи
два пъти дневно, а след 10-ия ден – през ден-два. Към момента се чувствала
добре, но при пресичане на улица, както и когато се намирала на места, където
има много коли, се плашела. При застудяване на времето още изпитвала болки в
крака.
Не се спори относно наличието
на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управлявания от Д.Р.Т. автомобил, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 17500 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 35000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Установиха се елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни
увреждания, които са ѝ причинили болки и страдания; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от Д.Р.Т.; установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените
на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания; установи се
и вината на Д.Р.Т. /презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив –
от събраните по делото доказателства се установи вината на водача/. Съдът
приема за установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане въпреки установеното със заключението на вещото лице - автоексперт,
тъй като, от една страна, водачът е управлявал автомобила със скорост,
по-висока от максимално допустимата в участъка на ПТП, и макар според вещото
лице и при управление с максимално допустимата скорост - 20 км./ч., за водача ПТП пак да би било предотвратимо,
следва да се има предвид от друга страна, че скоростта от 20 км./ч. е
максимално допустимата, а избирайки подходящата за съответния участък скорост
всеки водач следва да съобрази и релефа на местността, състоянието на пътя,
видимостта и всички останали конкретни пътни условия, които биха били от
значение за създаване на опасност от настъпване на ПТП и в случай, че пътните
условия го налагат /както е било в случая/ следва да избере скорост, дори
по-ниска от максимално допустимата.
Установи се също така, че към момента на настъпване на
ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Д.Р.Т. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 35000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищцата неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
има предвид на първо място видът и характерът на полученото от ищцата телесно
увреждане - счупване на тялото на
тибията /голямопищялна кост/. Това увреждане е причинило на ищцата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни /за период от два месеца и половина кракът е бил имобилизиран с гипс/.
Увреждането е причинило на ищцата болки и страдания за продължителен период от
време, като най-интензивни те са били непосредствено след травмата, след
наместването /мануално/, в първите 6-7 дни след ПТП и в началото на
раздвижването. Назначен е бил режим, чието спазване само по себе си също
създава дискомфорт. Следва да се вземе предвид и възрастта на детето – 4 г. към
датата на ПТП, на която възраст безспорно такива злополуки са необясними за
детското съзнание и се преживяват тежко, а ограниченията на лечението и на
спазването на режим се понасят по-трудно, отколкото от възрастен човек. Следва
да се отчете и липсата на данни за настъпили усложнения, както и възстановяването
на ищцата към момента.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 35000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причиненото ѝ
телесно увреждане /съответно неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата. Установи се по делото, че пострадалата ищца
е 4-годишна към датата на ПТП, като същата е била оставена без надзор от своите
родители, в резултат на което се е движела сама и е предприела пресичане на
пътното платно без да се огледа и да се съобрази с посоката и скоростта на
движещите се автомобили на място с ограничена /от паркиран от страната на
пешеходката автомобил/ видимост, където няма обособена пешеходна зона. Съдът
намира, че съпричиняването от страна на ищцата е в размер на 50 %, съответно
определеният по-горе като справедлив размер на обезщетението следва да бъде
намален наполовина, при което на ищцата следва да се присъди обезщетение в
размер на 17500 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди също е частично основателен – следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 04.02.2020 г. –
датата, от която ответникът е изпаднал в забава /тъй като претенцията пред
застрахователя е депозирана на 03.11.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал.
1 КЗ е изтекъл на 03.02.2020 г. - присъствен ден - и от следващия ден
ответникът е в забава/. Съобразно гореизложеното акцесорният иск следва да бъде
уважен по отношение на уважения размер на главния иск за периода от 04.02.2020
г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер и изцяло
за периода от 03.11.2019 г. до 03.02.2020 г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира
само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което
размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пълният размер на това възнаграждение - при уважаване на
исковете изцяло, би бил такъв от 1580 лв. /както се и претендира/ на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно съразмерно с уважената част от
исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на 790 лв. Това възнаграждение
следва да бъде присъдено на адв. Н.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице
-автоексперт и в размер на 20 лв. за възнаграждение на призован свидетел, с
представения по делото списък по чл. 80 ГПК обаче се претендират само
разноските за възнаграждение на вещо лице /доколкото призованият свидетел е
заличен и относно внесената сума за възнаграждението му е постановено връщане
на страната/. Съответно с оглед изхода на делото на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо лице съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 700 лв., както и
деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 250 лв. съразмерно
с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л ” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67а, представлявано от изпълнителните
директори П.Д. и Б.В., да плати на Р.Ф.П. с ЕГН, действаща като малолетна чрез
своя баща и законен представител Ф.Г.П. с ЕГН, адрес: с. Л., община Своге, сумата
от 17500 /седемнадесет хиляди и
петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 03.11.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 04.02.2020
г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Ф.П. с ЕГН, действаща като малолетна
чрез своя баща и законен представител Ф.Г.П. с ЕГН, адрес: с. Л., община Своге,
срещу „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе” № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и Б.В.,
обективно съединени искове за плащане на сумата от 35000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 03.11.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 03.11.2019 г. до окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 17500 лв. /седемнадесет
хиляди и петстотин лева/ до пълния му предявен размер от 35000 лв. /тридесет и пет
хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика от 04.02.2020 г. до окончателното плащане, както и
ИЗЦЯЛО акцесорния ИСК
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цялата сума на главния иск от 35000 лв. за периода от 03.11.2019 г. до
03.02.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА
„Л ” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе” № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и Б.В., да плати на адв. С. Н. от САК с ЕГН сумата
от 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Р.Ф.П. по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
Р.Ф.П. с ЕГН, действаща като малолетна чрез своя баща и законен представител Ф.Г.П.
с ЕГН, адрес: с. Л., община Своге, да плати на „Л” АД с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67а, представлявано от
изпълнителните директори П.Д. и Б.В., сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Симеоновско шосе” № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д.
и Б.В., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в
размер на 700 лв. /седемстотин лева/ върху уважения размер на исковете, както и
деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: