Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 6 805 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 200 000 лв.
В исковата молба на С.Т.К. се твърди, че на 27.06.2016 г. е осъществено ПТП
на път II-73, Ришки
проход от водача на лек автомобил „Ровър 200“ с ДКН ******– И.Н.И., който нарушил правилата за
движение по пътищата като се движил с несъобразена скорост и ударил товарен
автомобил „Волво“ с ДКН ******, управляван от молдовския гражданин Х.Й.П.като
причинил смъртта на П.Т.М., пътник в лекия автомобил. Твърди се, че ищцата е
майка на починалата в ПТП-то. Изложени са твърдения, че след смъртта на дъщеря
си изпаднала в тежко психическо състояние, изпитвала огромна болка и страдания,
не можела да превъзмогнат болката от внезапната смърт на детето си.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на лек автомобил „Ровър”, да й заплати
сумата от 200 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с
изх. № 589/10.11.2016 г. на община Сунгурларе, от което се установява, че С.Т.К.
е майка на П.Т.М., починала на 27.06.2016 г.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че смъртта на П.Т.М.
се дължи на тежка гръдна травма със счупване на ребра в лява гръдна половина по
две линии и контузия на белия дроб с установено спукване на слезката и счупване
на таза. Посочено е, че характерът на телесните увреждания е травматичен като
тежестта им е довела до смъртта на Петя Милчева, а между тях и осъщественото
ПТП има причинно-следствена връзка. В заключението си вещото лице е посочило,
че лицето е пътувало без поставен предпазен колан като какви ще бъдат
получените травми от поставен колан с каква тежест и какви ще бъдат
последствията от тези травми може само да се предполага. Посочено е, че е малко
вероятно част от травмите да бъдат получени от деформираните части на
автомобила, тъй като ищцата е седяла отдясно, а ударът е в лявата част на
автомобила и впоследствие тялото на П.М.е изпаднало от автомобила.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че скоростта
на движение на лек автомобил „Ровър” преди настъпване
на произшествието е 96 км/ч с опасна зона за спиране от 83,60 метра. Обоснован
е извод, че лек автомобил „Ровър” е навлязъл в
лентата за насрещно движение във време, когато товарен автомобил „Волво” се е
намирал на разстояние от 124,5 метра. Посочено в заключението на вещото лице е,
че ударът е бил технически предотвратим, с оглед на обстоятелството, че
товарния автомобил се е движил със скорост от 100 км/ч /разчетена по тахошайбата/ като опасната зона за спиране е 115, 69 м.
Посочено е , че водачът на товарния автомобил е предприел аварийно спиране,
когато се е намирал на 64,76 метра от мястото на удара, когато не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Вещото лице е посочило,
че водачът на лекия автомобил е бил неправоспособен, че е загубил контрол над
управляваното от него МПС на прав участък от пътното платно и при суха пътна
настилка. Посочено е, че водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да управлява със скорост, при която не би загубил контрол над
управлението на автомобила. Посочено е, че няма технически причини за
настъпване на ПТП, а същото е с оглед субективните действия на водачите с
органите на управление на автомобила. Посочено е в заключението, че автомобил „Ровър” е оборудван с триточкови предпазни колани за предни
и задни леви и десни седалки, а за задна средна седалка с двуточков
предпазен колан. Посочено е, че при правилно поставен предпазен колан тялото на
пътника би се задържало към седалката на автомобила, не би изпаднало от купето.
По делото е допусната и повторна САТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.Д..
В заключението си вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила към
момента на удара е 40 км/ч. Посочено е, че автомобилът е изкачвал наклон като
критичната скорост за преминаване през завоя без занасяне е 115 км/ч. Вещото
лице е посочило, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност
да предотврати произшествието към първоначалния момент на занасяне на
автомобила и излизане на дясно.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 19.12.2016 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключенията на САТЕ /първоначална и
повторна/ и показанията на допуснатия свидетел Т.Д., в съдебно заседание на 19.02.2018 г. настоящият
съдебен състав намира, че вината на водача на лек автомобил «Ровър» е
установена. Същият е управлявал автомобила със скорост от 96 км/ч. Тази скорост
е над рамките на разрешената скорост, установена в чл. 21 ал.1 от ЗДвП за
съответния пътен участък /60 км/ч – стр. 6 в първоначалната САТЕ/ респ. същият
видно от удостоверението на ОД на МВР – Бургас е неправоспособен водач респ. е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като е напуснал
платното си за движение и е навлязъл в насрещното такова, поради загуба на
контрол над автомобила. Дори да се приеме, с оглед изводите на САТЕ, че вина за
ПТП има и водачът на товарен автомобил «Волво» каквито данни по делото
съществуват би се стигнало евентуално до хипотеза на независимо
съизвършителство, при която ответника по делото отново би отговарял пред
увреденото лице в пълен размер с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищцата е възходяща от първа степен на починала в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените им, вследствие смъртта на нейната дъщеря, вреди. Същата е от кръга
на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства.
Под други обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищците.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета
на страданието, вследствие загуба на дете, с която са живели дълги години
заедно, поддържали са близка връзка и взаимно са се подкрепяли справедливо би
било да се присъди сумата от 150 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалият
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с оглед на обстоятелството,
че е пътувал без поставен предпазен колан и с оглед на факта, че се е съгласила
да пътува в автомобил, управляване от неправоспособен водач. Няма данни по
делото, които да установяват или поне да индикират,
че пострадалата е имала знание или поне разумно предположение, че водачът на
лекия автомобил е неправоспособен водач. По делото е установено, че същата е
пътувала без поставен предпазен колан. Изводите на СМЕ в тази връзка са категорични.
Няма ангажирани по делото обаче данни, от които да се обоснове извод, че при
пътуване с поставен колан за пострадалата не би се стигнало до летален изход
респ. би имала по-леки увреди. Предвид което заявеното възражение за съпричиняване се явява недоказано в рамките на настоящото
производство.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 20.07.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание
на 19.11.2018 г. процесуалният представител на ищцата са заявили искане да им
се заплати възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на
6 636 лв. с включен ДДС. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 107 /. С оглед заявените размери на исковете и при съблюдаване Наредба
1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата, ведно с включен ДДС, доколкото съществуват данни, че същият е лице,
регистриран по ЗДДС възлиза на 6 636 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото респ. извършените по делото процесуални действия, настоящият
съдебен състав намира, че това е адекватния размер на адвокатското
възнаграждение. Припадащата се част от сумата, съобразно уважената част от иска
възлиза на 4 977 лв. с ДДС.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, която сума възлиза на 318, 75 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 6 300 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на С.Т.К., ЕГН **********,*** -АС „Ч., П. и И.“ сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на П.Т.М.
в резултат на ПТП, реализирано на 27.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.07.2017 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 300 лв.
– дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД „Ч., П. и И.“сумата 4 977
лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,*** -АС „Ч., П. и И.“ да заплати на основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 318, 75 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: