Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 23.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 23.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1600/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.108 от ЗС.
В исковата си молба против Д.С.К., ЕГН********** ***, ищецът П.И.П., ЕГН********** *** твърди, че е наследник на М.П., починала на 01.11.1950г. С решение №3Б049/30.07.1998г. на ПК - Пазарджик на наследниците й била възстановена собствеността върху нива с площ от 5,090 кв.м. в м. „А.“ в землището на гр. Пазарджик, който имот бил с идентификатор 55155.19.258 по КККР на гр.Пазарджик. За имота ответникът Д.С.К., който не бил наследник на М.П., нито неговата майка Т.К.била наследник на М.Д.П., се снабдил с нотариален акт №6, том 2, per. №2010, нот.дело №168/24.03.2016г. на основание чл.587, ал.З от ГПК. Ответникът не само, че не бил наследник на М. Д.П., но нямал и родствени връзки с общия наследодател. Имотът бил възстановен през 1998г. по силата на заявление, вх. №62036/18.08.1991г., като това заявление било подадено от Т.Д.К.до ПК-Пазарджик. Там тя била представила удостоверение за наследници ЖУ-2470/04.07.1991г., в което тя фигурирала като единствен наследник на М.Д.П. и било записано, че е родена 1920г. в с.Смилец, обл.Пазарджик, Община Стрелча от родители Й. С. К. и Л. Й. К..
От момента на възстановяване на имота бащата на ищеца – И. П. - го обработвал. По-късно имотът се е обработвал от ищеца П.П.. През 2009г. ищецът бил уведомен с обявление №44-Д- 57/10.04.2009г. от Община Пазарджик, че е изработен проект за ПРЗ за имот 019256, т.е. съседен имот на имота на П.П.. Като заинтересовани лица съседите на имота са били поканени да се запознаят с проекта, което означавало, че процесният имот е на истинските наследници на М.П., поради което Община Пазарджик уведомява един от тях - този, който обработва нивата. Като потвърждение, че ищецът обработва процесния имот, било обстоятелството, че той е кандидатствал пред ДФ „Земеделие” за подпомагане на земеделски стопани, по-късно ищецът отдавал земята под наем - на 10.07.2013г. бил сключен договор за отдаване на земята под наем на С. Д. Г.. На 29.09.2014г. бил сключен следващ договор с това лице, през 2015г. сключил договор със „Станоев и Деянов” ООД- c.Звъничево. Съставен бил и списък, в който С. Г. отдава под наем на „Станоев и Деянов” ООД земеделските имоти и в този опис фигурирал и процесния имот. През 2014-2015-2016г. имотът е деклариран във ДФ „Земеделие” от „Станоев и Деянов” ООД.
През 2016г. ищецът изготвил проект за субсидии като земеделски производител и когато е трябвало да го регистрира, за да тече необходимата процедура, бил уведомен, че не може да регистрира имота и да кандидатства за субсидии от ДФ „Земеделие”, тъй като имотът бил отдаден под наем от ответника К., който се снабдил с нотариален акт за процесния имот. Така ищецът разбрал, че лице, извън кръга на наследниците се е снабдило с нотариален акт на основание чл.587 от ГПК. Към 26.04.2017г. ОС „Земеделие”-гр. Пазарджик издала документ, в който отразява история на собствеността: собственици на имота са наследниците на М. Д.П.; бивши собственици - няма данни в регистъра. Т.е. и след снабдяването на ответника с нот.акт на горното основание, в ОСЗГ нямало отразяване и все още имотът се водел на наследници на М.П..
Твърди, че от възстановяването на имота до 2016г. той се обработвал от бащата на ищеца и от самия ищец. Следователно давността прекъсвана за ответника и то многократно и същият не би могъл да се снабди с нот.акт.
Поради това моли съдът да приеме за установено по отношение на ищеца, че той е собственик като наследник на М.П. на процесния недвижим имот по наследство и давност и да приеме за установено, че ответникът не е собственик и не е наследник на М.П. и не може да придобие по давност и наследство този имот. Моли ответника да бъде осъден да предаде собствеността и владението на имота. Претендира разноски.
С допълнителна молба в изпълнение указанията на съда ищецът уточнява, че предявява иск по чл.108 от ЗС. Твърди, че ищецът бил собственик на имота по наследство и давностно владение. Имотът бил обработван първо от бащата на ищеца, а след това от ищеца, отдавал го и под наем.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес да води настоящото дело, поради това, че не е собственик на имота. Твърди ответникът, че е придобил имота по наследство от своята майка Т.К.и въз основа на осъществявано от него давностно владение, продължило повече от 10 години непрекъснато, необезпокоявано и безпрепятствено и тъй като не разполагал с документ за собственост, през 2016г. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди, че майка му Т.К.била осиновена и отгледана от М.П. и съпруга й Д. Ш., тъй като осиновителите й били бездетни, а пък майка му била родена в бедно многочленно семейство. След смъртта на М.П. и Д. Ш. цялото тяхно имущество останало за майката Т. К., а бабата М.П. била придобила имота чрез покупко-продажба през 1921г. и приживе предоставила този имот на Т.К.като зестра. Имотът бил деклариран от бащата на ответника С.К. през 1953г., впоследствие внесен в ТКЗС от името на наследници на М.П.. През годините никога не било имало спор относно наследствени права на майката на ответника. През 1991г. Т.К.подала заявление за възстановяване на имота през ПК. Никой от останалите наследници на М.П. нямал прретенции към имуществото на Т. К., като наследник на Д. Ш. и М.П., вкл. и към процесната нива, тъй като всички я възприемали като наследник на М.П.. С решение № 3Б049/30.07.1998г. на наследниците на М.П. бил възстановен процесния имот, Т.К.била надлежно уведомена. Последвал и въвод във владение. Ответникът през 2003г. сключил договор за наем със ЗК „А.“, с предмет процесната нива. Впоследствие сключил още два договора – през 2005г. и 2009г., като последният подписан договор станал безспорен и до 2016г. ответникът получавал рента от ЗК „А.“. През 2016г. ответникът сключил договор с „Агро – ММ“ ООД със срок до 2018г., впоследствие сключил договор и със срок до 2021г. От възстановяване на собствеността през 1998г. до момента ответникът стопанисвал имота, получавал наеми за него от различни наематели. От внасянето на имота в ЗК „А.“ през 1998г. до изтичане на последния договор за отдаване под наем през 2010г. били изминали повече от десет години за придобиване на имота по давност от ответника. След това е продължило необезпокояваното, трайно и непрекъснато владение и държане на имота от страна на ответника за период общо от 22 години. По този начин установявал законен способ за придобиването му по давност.
Оспорва ответникът представеното с исковата молба обявление № 44-Д-57/10.04.2009г. от Община Пазарджик – оспорва достоверността и истинността му, тъй като документът не съдържал подпис, нямал адресат, посоченият имот не бил идентичен със спорния. Оспорва представените към исковата молба 3 бр. договори за отдаване под наем на земеделска земя от 10.07.2013 г., 29.09.2014 г. и 10.01.2015 година, като твърди, че били с невярно съдържание и неистински. Оспорва датите на съставянето им като неистински.
Като твърди, че искът е неоснователен, моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е ДОПУСТИМ, тъй като за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения. За да е налице фактическият състав, респ. да бъде уважен като основателен иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже правото на собственост на претендиращия /ищеца/, както и че лицето, което владее или държи вещта /имота/ го владее без правно основание.
Искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Предмет на настоящото производство е нива с площ от 5,090 кв.м. в м. „А.“ в землището на гр. Пазарджик, който имот е с идентификатор 55155.19.258 по КККР на гр.Пазарджик. Безспорно е между страните, установява се и от писмените доказателства, че този имот е бил собственост на М. Д.П., б.ж. на гр.Пазарджик, починала на 01.11.1950г. Спорно е между страните дали всеки един от тях е наследник на М.П.. Представени са от ищеца 2 бр. удостоверения за наследници, според които той е внук на К. С. – син на сестрата на М.П. 9 Т. Р., която е и един от двамата наследници, заедно с брат си Б. В.. Съответно ответникът е представил удостоверение за наследници №ЖУ2470-04.07.1991г., според което майката на ответника – Т.К.– е посочена като единствен наследник на М.П. – нейна дъщеря. По отношение на нито едно от удостоверенията не е надлежно проведена процедура по оспорване съдържанието им.
Твърди ищецът, че като наследник на М.П. е собственик на имота, като в тази връзка представя два договора за отдаване под наем на земеделска земя от 10.07.2013г. и от 29.09.2014г., според които П.П. е отдал процесния имот под наем на С. Д. Г.. Договорите са оспорени по надлежния процесуален ред от ответната страна, открито е с протоколно определение от 15.12.2020г. производство по оспорването им, не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в тази връзка. Затова съдът приема, че са успешно оспорени и ги изключва от доказателствения материал.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя и заявление за подпомагане до ДФ“Земеделие“, споразумение на масиви за ползване на зем.земи за стопанската 2015/2016г. за землището на гр.Пазарджик, сключено между лица, които не са страни в настоящото производство, обявление на Община Пазарджик за изготвен проект за ПРЗ за имот №019256, който е различен от процесния, договор за отдаване под наем на земеделска земя от 10.01.2015г., сключен между лица, различни от страните и с предмет земеделска земя в размер на 154,981дка и опис към него. Всички тези документи съдът не обсъжда като доказателства по делото, тъй като са неотносими – както по отношение на страните, така и по отношение на имота. Съответно не са ангажирани доказателства, от които да се направи косвен извод в противния смисъл.
Затова съдът приема, че ищецът не доказа в настоящото производство да е собственик на нива с площ от 5,090 кв.м. в м. „А.“ в землището на гр. Пазарджик, представляваща имот с идентификатор 55155.19.258 по КККР на гр.Пазарджик, придобита след давностно владение като наследник на М.П..
Този извод на съда не се променя от показанията на разпитания свидетел С. Г., които установява, че ищецът има ниви в местностите „Ч. с.“ и „А.“, които няколко ниви свидетелят ползвал под наем., вкл. и нива от 5 дка в м.“А.“. При липса индивидуализация на имота по съседи и на каквито и да са писмени доказателства, установяващи идентичност между процесния имот и този, за които говори свидетеля, съдът не приема за безспорно установено, че именно се касае за спорната нива. Още повече, че ищецът притежава няколко имота в тази местност, което не се оспорва. От своя страна св.Костов не депозира относими към спорния въпрос – дали ищецът е собственик на имота – показания и съдът не ги обсъжда.
Установява се съответно по делото, че по заявление на Т.К.вх.№62036 от 13.08.1991г. с решение №3Б049 от 30.07.1998г. ПК-Пазарджик е възстановила правото на собственост на наследниците на М.П. върху нива с площ от 5,090 кв.м. в м. „А.“ в землището на гр. Пазарджик, четвърта категория, имот №019258 при съседи нива н-ци И. Н., напоителен канал на Община Пазарджик, н-ци Б. С. и полски път на Община Пазарджик. От представеното удостоверение №17 от 28.04.2017г. на Председателя на ЗК „А.“, гр.Пазарджик – неоспорено от ищеца – се установява, че от този момент до края на стопанската 2010г. Д.К. – наследник на Т.К.– е внесъл имота в ЗК „А.“, гр.Пазарджик, за което има издаден акт №60 съгласно чл-10, ал.2 и чл.33, ал.3 от ЗК. Представени са и 3бр. договори за наем между ответника и ЗК „А.“, гр.Пазарджик – съответно за 2003г., 2005г. и 2009г. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел С.К. – син на Д.К., които съдът кредитира, тъй като се подкрепят и от писмените доказателства в този смисъл. Същият установява, че баща му ходил на въвода за тази нива, още тогава я оставил в кооперация „А.“ и започнали ежегодно да получават рента - жито, олио.
Приети са като доказателство и 4бр. договори за наем на процесния имот, сключени между ответника и „АГРО-ММ“ООД – съответно за 2016г., 2018г., 2019г. и 2020г.
При тези данни съдът приема, че в настоящото производство по безспорен и категоричен начин се установи, че от възстановяване на имота през 1998г. поне до 2010г. и от 2016г. до момента той се владее от ответника, вкл. и чрез отдаването му под наем. Следователно ищецът не е владял имота през този период от време и обективно е невъзможно да го придобие по давност.
При този изход на делото ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски в размер на 550лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.П., ЕГН********** *** против Д.С.К., ЕГН********** *** иск по чл.108 от ЗС за приемане установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на нива с площ от 5,090 кв.м. в м. „А.“ в землището на гр. Пазарджик, представляваща имот с идентификатор 55155.19.258 по КККР на гр.Пазарджик.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН********** *** да заплати на Д.С.К., ЕГН********** *** сторените по делото разноски в размер на 550лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: