Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,
18.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Р.Димитров
при секретаря Милена
Кюркчиева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 3207 по описа
за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание на претенцията чл. 2б ЗОДОВ от Р. Ф.Ц. ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв. Ц.Н. против П.НА Р.Б.за
сумата 292 532.34
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ДП ЗМ№
5217/2008 г. на 03 РУП-СДВР и пр.пр. № 10567/08 г. на СРП в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи незаконно
обвинение.
Ищецът твърди, че в далечната 2002 год. е бил измамен от лицето С.Г.С.и затова в началото на 2008 год. подал сигнал за това в 3-то РУ-СДВР и след
първоначален отказ на прокуратурата било образувано ДП ЗМ№
5217/2008 г. на 03 РУП-СДВР и пр.пр. № 10567/08 г. на СРП срещу С.Г.С.за престъпление по чл.210,ал.1,т.5 във вр. с чл.209,ал.1 НК.С постановление
от 29.05.2017 год. горното производство е било прекратено поради изтекла
абсолютна 15 годишна погасителна давност за престъплението.
Твърди,че налице
е „престъпното" бездействие на
разследващите органи, които девет години не
само не могат да установят с категоричност има ли извършено престъпление и от
кого, а по време на извършваното от тях
разлседване са допуснали и недопустими
пропуски и това забавено правосъдие е равносилно на липса на
правосъдие.
Ищецът поддържа иска така, както е предявен чрез своя пълномощник.
Претендира присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението от датата
на исковата молба-15.03.2016 год. до окончателното му изплащане и направените
по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.възразява, че искът е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен и евентуално, че е необосновано завишен по размер. Дългия
срок на наказателното производство е следствие на обективни фактори-многократно
обжалване на актове на прокуратурата и забавяне в произнасяне на съдебните
инстанции.Моли съдът да отхвърли иска изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че Наказателното производство е образувано на 06.08.2008 г. по заявителски материал на ищеца от 05.02.2008 г. срещу Светозар Г.С.за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Пр.пр. 10567/2008г. на СРП е
образувана на 05.02.2008 г. На
20.05.2010 г.С.е привлечен към наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК и е разпитан в качеството
на обвиняем. На 21.05. 2010 г. е предявено разследването наС.. На 20.02.11 г. делото е иззето от СГП и е обединено под №
3006/2011г. на СГП за престъпление по чл.212, ал.5 от НК.На 19.10.12 г. ДП
е частично прекратено спрямоС.,а с постановление от 20.05.2013 год.-изцяло.Последното постановление е обжалвано
пред СРС,а определението на СРС е протестирано пред СГС, делото отново е
върнато на СРС,постановеното ново определение отново е протестирано пред СГС и
в крайна сметка през 2016 год. съдът окончателно е върнал делото за
продължаване на разследването,а с постановление от
29.05.2017 год. на прокурор от СРП горното производство е било прекратено
поради изтекла абсолютна 15 годишна погасителна давност за престъплението.
Според заключението на назначената и приета съдебно-психологическа
експертиза най-травмиращо за ищеца Р. Ц.
е обстоятелството, че след продължилото
дълго време досъдебно производство, водено според него пристрастно, е изтекла
давността и престъпникът няма да бъде наказан, а той самият, в качеството си на
доказан потърпевш, никога няма да получи справедливост.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите В. К. и А.А.. В
показанията си св. К. установява, че ищецът е възлагал надежди в
правоохранителните органи да го защитят от извършената измама,но след като
минали години и нище не се случвало по делото рухнал психически,изпаднал в
депресия и се чувствал обиден и измамен,че се е надявал прокуратурата да защити
законните му права.
Св. А. установява ,че ищецът е подал
сигнал през 2008 год. по съвет на адвокат,тъй като до този момент е действал
договор със С.Г.С.. Останал крайно разочарован, когато делото било прекратено,изнервил
се,станал избухлив.Разчитал,че справедливостта може да възтържествува и
престъпникът,който го е измамил да получи наказание,но постепенно загубил
вярата си в правосъдието.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2,б ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,а именно,че всяко лице
при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство.
Безспорно се доказа по
настоящото дело, че след повдигането на обвинение по отношение на С.Г.С.през
2008 год., наказателното производство е продължило до край на м.Май 2017
год.,когато е прекратено поради изтекла давност.Установено е,че през това време
производството на няколко пъти е прекратявано/вкл. и частично/,актовете на
прокуратурата са обжалвани пред съда,където от следата на 2013 год. до средата
на 2016 год. делото се е „разхождало“ по инстанциите,а произнасянията на някой
от съставите са се забавили дори около година.
Като цяло е установено категорично,че за един много
дълъг период от време – от повдигане на обвинението през август 2008
год./сигнала е от февруари 2008 год./ до окончателното прекратяване на делото
през Април 2017 год. правозащитните органи в лицето на прокуратурата и съда не
са разгледали делото , по което ищецът е бил пострадало лице в разумен срок и
това е нанесло на последния неимуществени вреди изразяващи се в стрес, отчаяние, загуба на
доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за
безизходица и безпомощност, несигурност и липса на спокойствие от
това,че държавата на практика абдикира от задълженията си и не защитава правата
и собствеността му.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание.
Размерът следва да се определи
с оглед доказаните по делото вреди.
От показанията и на двамата
свидетели се установи категорично,че забавянето на делото е възприето от ищеца
като отказ да бъде дадена справедливост от държавния орган призван да охранява
правата на гражданите-органите на прокуратурата. Това довело до разочарование и
загуба на вяра,че като гражданин на Република България правата му се охраняват
и при нарушаването им може да потърси защитата им от държавата.
С оглед на горното ,съдът определяйки вредите по справедливост,
съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че тази претенция следва да бъде уважена
в размер 10000 лв., предвид тежестта и характера на доказаните неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.Съдът намира,че с действията си
прокуратурата/а и съда/ са показали на един български гражданин, че защитата на
неговите права не са неин приоритет. В случая не е от съществено значение това,
дали жалбата на ищеца е била основателна или не, дали става въпрос за
престъпление срещу него или за гражданско-правен спор с трето лице. Важното
е,че и в двата случая прокуратурата е дължала отговор на сигнала на ищеца и то
такъв в разумен срок-ако приеме,че е налице престъпление да го разследва и да
внесе в съда обвинителен акт,а ако приеме,че няма престъпление да прекрати
делото с този аргумент.
Според настоящия състав вина за
забавяне на делото има и съда/там делото е престояло близо три години/, но тъй
като искът е само против Прокуратурата,а отговорността на делинквентите за
вредите е солидарна,ответникът следва да бъде осъден за пълния размер на
уважената претенция от 10 000 лв.
В останалата част до
претендирания размер от 292 532.34 лв. претенцията е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото съобразно уважената
част за държавната такса и адвокатско възнаграждение в размер на 228 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б.гр.София, бул.”********да заплати на Р.Ф.Ц.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Ц.Н.на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ДП ЗМ№ 5217/2008 г. на 03
РУП-СДВР и пр.пр. № 10567/08 г. на СРП в разумен срок ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 15.03.2016 г. до окончателното й изплащане и
разноски в размер на 228 лв. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения до претендирания размер от 292 532.34 лв. като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: