Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Атанасова ч.гр.дело № 14643 по описа за 2019
год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника „Б.В.И.Г.” АД срещу Разпореждане от 11.09.2019г. по ИД №
20198510401948 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с
което е отказано да се намали размера на приетото за събиране адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя от 420 лв. до сумата от 200 лева, като са
изложени съображения от ЧСИ, че същото е в минимален размер по чл. 10, т.1 и т.
2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
В жалбата са наведени оплаквания, че
исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е завишен, не е
съобразен с фактическата и правна сложност на спора и липсата на извършени от взискателя
чрез неговия процесуален представител действия. Цитира съдебна практика в тази
насока. Моли се да бъде намален размера на адвокатския хонорар до определения
минимум в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) до сумата от 200 лева.
В
законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от взискателя
„Б.В.И.Г.” АД. Изтъква, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване
на изпълнителното дело, а претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено
авансово и отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Моли се така
депозираната жалба да се остави без уважение, а извършените от ЧСИ М.П.
действия да бъдат потвърдени.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П., рег. №851, с район на действие
СГС, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки, че
определените разноски са в минимален размер. Счита, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200 лева без вкл. ДДС
съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Сочи, че материалният интерес по изпълнителното
дело към датата на образуването му е в размер на 1175 лв., поради което
съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ минималният размер за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнителното дело е ½ от
съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, или същото
възлиза в размер на 156 лв. без ДДС. Поддържа, че общият минимален размер на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде 427 лв. с
ДДС. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя е начислен
не само по повод на подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, но
и по повод на извършени от процесуалния представител на кредитора активни
действия по делото по налагане запор върху банковите сметки на длъжника.
Акцентира, че освен това процесуалният представител на взискателя е получавал
редица съобщения и книжа по делото, като е изготвил и писмено възражение във
връзка с настоящата жалба. Моли да бъде потвърден размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба, насочването на изпълнението срещу имущество, което смята за
несекверстируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноските. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от
длъжника, към които се включва и постановлението за разноски, съдът приема, че
жалбата, с която е сезиран, е процесуално
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по
същество съдът намира същата за основателна
по следните съображения:
Изпълнително дело
№ 20198510401948, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е
образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, чрез адв. М.И.Г., за вземания
от длъжника „Б.В.И.Г.” АД по изпълнителен лист от 04.07.2019 г., издаден по гр.
д. № 58627/2017г. по описа на СРС, за сумата от 1175 лв., представляваща
разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено
искане за извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника
и за налагане за запор на банковите сметки на длъжника в търговска банка „У.Б.“
АД. С молбата за образуване са претендирани и разноски за адвокатско
възнаграждение, като не е посочен размерът им в същата, но е представен договор
за правна защита и съдействие, съобразно който уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лв. без ДДС.
На 05.09.2019г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
дължимите по изпълнителното дело суми: 1175 лв., представляваща разноски по
делото; 420 лв. – разноски по изпълнителното дело и 261,12 лв. – такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.09.2019г.
На 11.09.2019г. е
постъпило възражение от „Б.В.И.Г.” АД срещу дължимите се в производството по
изпълнителното дело разноски. Изложени са съображения, че претендираният
адвокатски хонорар е над законоустановения минимум съгласно НМРАВ. Моли да бъде
намален размера на адвокатския хонорар до определения минимум в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) до сумата от 200 лева без ДДС.
С разпореждане от 11.09.2019г.
ПЧСИ В. Раева е отказал да се намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, т.к. същото е в минимални размери по чл. 10, т.1 и т.2, вр. чл.
7, ал. 2 от НМРАВ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав формира следните правни изводи:
Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността
за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1/ делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, или 3/
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
При
положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя,
а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав
приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради
което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното
дело разноски.
Следователно
преценката за основателност на депозираната жалба ще се сведе до извършването
на анализ, касаещ определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение. В
случая по делото са представени доказателства, че взискателят е представляван в
изпълнителното производство от адвокат, предвид на което същият има право на адвокатско
възнаграждение. Присъединеното такова от ЧСИ е в размер на 420,00 лева с вкл.
ДДС, като по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от
процесулания представитела на взискателя за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. без ДДС. Между кориците по делото обаче не
са налични доказателства, представени от адвоката на взискателя по
изпълнителното дело, че същият е регистриран по ЗДДС. Липсва също така
отправено от същия до ЧСИ искане за събиране на адвокатско възнаграждение при
начисляване на ДДС, с оглед на което и ДДС не следва да бъде начилявано.
На
следващо място в случая осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално
представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния представител
на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В
същото време, видно от приложеното по делото уведомление от У.Б. дължимите по
настоящото изпълнително дело суми са изцяло преведени на ЧСИ с оглед наложения
запор на банковата сметка на длъжника. С оглед наличието на пълно заплащане на
задължението на длъжника и за в бъдеще не е необходима процесуална активност от
страна на адвоката на взискателя, което също обосновава липсата на правна и
фактическа сложност в настоящия случай. С оглед на изложеното претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи, съгласно
разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на
изпълнително дело. Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лв., до
който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. При извършване преценка в горната насока следва да се отчете
фактът, че образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото – в този смисъл е ТР №6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на
конкретното изпълнително производство освен подадената молба за образуване на
изпълнително дело пълномощника на взискателя не е извършвал други процесуални
действия свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради това съдът приема,
че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна
страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и като такова следва да
бъде уважено. Претендираните от взискателя в изпълнителния процес разноски за адвокатско
възнаграждение от 420 лева следва да бъдат намалени до 200.00 лв. без ДДС,
минималния размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на жалбоподателя се следват сторените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение. Независимо от основателността на
процесната жалба обаче липсва процесуална норма, възлагаща в тежест на съдебния
изпълнител, сторените от длъжника разноски в настоящото производство, като
отговорността му може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 441 ГПК, в
общия исков процес.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 11.09.2019г. по ИД № 20198510401948 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с което е отказано да
се намали размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение в полза
на взискателя за сумата в размер над 200 лв. без
ДДС до сумата от 420 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.