РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Силистра, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20223400900034 по описа за 2022 година
ИЩЦИТЕ – Ф. Р.А., и Ф. Р. А., претендират от съда да постанови решение, с
което да осъди ”ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на брат им -
Левент Р. Туран, в размер на по 50 000 лева за всеки или общо 100 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на отправената
доброволна претенция до ответника— 17.08.2018 г.
Претендират разноски за производството.
В исковата молба се сочи, че на 08.06.2017 г., по пътя гр. Алфатар - гр.
Дулово, е настъпило тежко ПТП, при което е починал Л.Р. Т., брат на ищците.
До смъртта си Л.Т. е бил в изключителна връзка със семейството си и
конкретно със своите брат и сестра. Тъй като той е бил осиновен от
родителите си, за него връзката със семейството е била с интензитет,
надхвърлящ обичайния. Семейството принадлежи на малобройната в
България група на алевитите, и тази им принадлежност допълнително
сплотява и подсилва връзката и любовта помежду им Година преди смъртта
си Л. Т. се е разделил със съпругата си и до злощастното произшествие той е
разчитал на пълната безрезервна подкрепа на ищците, както морална, така и
емоционална, в този тежък за него период. Двамата братя са имА. и общ
бизнес, като заедно са изкарвА. прехраната си.
Във връзка с настъпилото събитие е водено НОХД, приключило с
Присъда, влязла в законна сила, с която В. И. В. е признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта
на Л. Т..
Ищците попадат в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за претърпените от смъртта на Л. Т.вреди, а водачът на л.а.
1
Тойота Авенсис”, с per. № СС 1144 АМ – В.И., виновен за настъпване на
ПТП, има валидна към момента на събитието застраховка “Гражданска
отговорност” на водачите в "Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД.
Това обстоятелство ангажира отговорността на дружеството за настъпилите
имуществени и неимуществени вреди.
Предвид това ищците предявили претенция за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение пред ответното дружество - вх. №
15032/17.08.2018 г. Към настоящия момент обезщетение не е изплащано от
застрахователното дружество.
Това ги мотивира да предявяват исканията си пред съда.
”ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Изтъква, че по отношение
на ищците не са нлице предпоставките, въведени с ТР № 1/201бг. от
21.0б.2018г. по т. д. №1/201бг. на ОСНГТК на ВКС. Между тях и пострадА.я
не е имало особена връзка, по-силна от традиционната за конкретния вид
родство. Оспорва неимуществените вреди и размера на претенциите.
Оспорвам и акцесорните искове за лихва за забава. В случай, че съдът
прецени, че лихва за забава се дължи, тя следва да се начислява след изтичане
на рекламационните срокове, в случая от датата на отказа - 28.08.2018г. Също
така, прави възражение за недължимост на лихвата за забава поради изтекла
погасителна давност.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
Предявени са искове правно основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84,
ал.3 ЗЗД.
От приложените към исковата молба и разменените между страните
книжа съдът приема за безспорни следните факти – на 08.06.2017 г. е
реА.зирано ПТП от В. И. В. управлявал л. “Тойота Авенсис”, с per. № СС
1144 АМ; при така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена
смъртта на Левент Туран – брат на ищците, като пасажер в “Мазда 323Ф” с
per. № СС 3058 РВ; с вл. в сила присъда е установена окончателно вината на
застрахования от ответника водач на автомобил “Тойота Авенсис”, с per. №
СС 1144 АМ за причинената смърт на Л. Т.; за управлявания при ПТП л.а.
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника, вА.дна към датата на събитието; на 17.08.2018г. пред
застрахователя е предявена извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 КЗ, за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Основният спорен въпрос между страните е, материално – правно
легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техния дядо, с оглед дадените в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС разрешения.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
2
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №
2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починА.я и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В съобразителната част на посоченото горе тълкувателното решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станА. причина между починА.я и съответното лице да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починА.я или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт);
Особено близка привързаност може да съществува между починА.я и негови
баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за
българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и
братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починА.я; НА.чието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва
да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починА.я и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
От събраните по делото доказателства, според съда, не може да се
направи извод за горното относно ищците Ф. А. и Ф. А.. Съдът не подлага
под съмнение болките и страданията на ищците, продължаващата тъга от
3
непрежА.мата загуба на брат им, но те не са от вида на тези, които подлежат
на репариране по изключение. В процесния случай не са твърдени и
установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на
тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с починА.я да
е била по-силна и надхвърляща интензитета на нормално присъщите за
родствената връзка отношения, налагащо присъждане на обезщетение в
тяхна полза. По тези въпроси съдът съобрази решение 50155/04.11.2022г. по
т.д. № 1712/2021г. на 1-во т.о. на ВКС,решение 45/10.05.2021 г. по т.д. №
370/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т.
д. № 904/2020 г. и решение № 17 от 16.03.2021г по т. д. № 291/20 на ВКС, ІІ т.
о., с които е прието, че за да е нА.це особено близка връзка, е необходимо,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да
са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. №
1275/2019г./ , а за връзката между братята и сестрите – например-
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото
доказателства и установени от тях гореизложени факти. По делото
показанията на свидетелите Петков – съжител с майката на починА.я Л., и М.
– брат на ищцата, не установяват взаимоотношения, надхвърлящи присъщите
за родствената връзка между братя, респективно между брат и сестра. Със
същите се потвърждава изложеното в исковата молба, че ищците и
осиновения Л. Т. имА. добри взаимоотношения и силна връзка; комуникирА.
често – събирА. се по празници и в почивните дни; че се подкрепяли при
житейски несгоди; че ищците се съгласяват да предоставят общата семейна
къща в гр.Дулово, в която са израснА. заедно, на семейството на Л. Т.; че
братята често заедно събирА. трюфели за да се подпомагат финансово.
Установява се също, че ищците и досега посещават и поддържат гроба на
починА.я Т., тъгуват за загубата му сред спомени за отминА. събития.
Посоченото обаче не показва нА.чието на развили се дълготрайно/необратимо
житейски ситуации, от които да би се установила изключителност на
връзката, каквато би била ситуацията например при доказана
дезинтересираност на родителите на ищците от отглеждането и възпитанието
им, за сметка на развила се привързаност към починА.я при ПТП. Тримата
имат малка възрастова разлика, непредполагаща такива грижи. Нито един от
разпитаните свидетели не потвърждава наведените в исковата молба
твърдения, че семейството принадлежи към малобройна в България
специфична общност. Освен това евентуалната принадлежност към
определена общност не обосновава самостоятелно извод за несъмнена връзка
4
между членовете на семейството в разглеждания от съда аспект. Също така,
няма причина да се смята, че осиновяването е допринесло за изграждане на
по-силна връзка от обичайната. Не се установяват и търпими от ищците
чрезвичайни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайно
търпимите от смъртта на обичан брат.
Ето защо съдът намира, че исковете на Ф. А. и Ф. А. не са доказани по
своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Акцесорният иск за
присъждане на мораторно обезщетение е обусловен от главния и поради
неоснователността на последните също следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на исковете им ищците нямат право на
разноски, в т.ч. и осъществилият процесуалното им представителство адвокат
по чл.38 ЗАдв.
На основание чл.78 ГПК Ф. А. и Ф. А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответното дружество направените от него разноски, които
съобразно доказателствата за извършени такива и чл.78, ал.8 ГПК са 300 лева
- присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ф. Р. А., и Ф. Р. А., с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу ”ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* за
заплащане на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на смъртта на брат им - Л. Р. Т., в размер на по 50 000 лева за всеки или общо
100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на
отправената доброволна претенция до ответника - 7.08.2018 г.
ОСЪЖДА Ф. Р. А., и Ф. Р. А., да заплатят на ”ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК
********* сумата от 300 лв. - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5