№ 32368
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно
гражданско дело № 20241110106754 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ............. г. на „...........“ ООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. В., за следните суми: 1./ сумата 1 400,00 лева
(хиляда и четиристотин лева), представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем № 670679/29.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.02.2024 г. до
изплащане на вземането, 2./ сумата 562,26 лева (петстотин шестдесет и два лева и 26
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 29.04.2022 г. до 30.10.2023 г., 3./
сумата 526,06 лева (петстотин двадесет и шест лева и 06 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 01.01.2024 г., 4./ сумата 2 843,74 лева (двe
хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 74 стотинки), представляваща договорна
неустойка за период от 29.04.2022 г. до 30.10.2023 г., 5./ сумата 480,60 лева (четиристотин и
осемдесет лева и 60 стотинки), представляваща неустойка за забава, еднократно начислена
на 28.08.2022 г., 6./ сумата 135,00 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за период от 06.06.2022 г. до 01.01.2024
г., както и държавна такса в размер на 118,95 лева (сто и осемнадесет лева и 95 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница по
договора за кредит, възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 1./ сумата 2 843,74 лева (двe хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и 74 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от
29.04.2022 г. до 30.10.2023 г., 5./ сумата 480,60 лева (четиристотин и осемдесет лева и 60
стотинки), представляваща неустойка за забава, еднократно начислена на 28.08.2022 г., 6./
сумата 135,00 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането за период от 06.06.2022 г. до 01.01.2024 г. Мотивите
на съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за кредит №
670679/29.04.2022 г., сключен между „...........“ ООД – кредитодател, и Д. М. В. –
кредитополучател, т. е. претендират се вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон и съдът, на
основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената компенсаторна неустойка е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
1
задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 6.1 от договор за кредит заемателят се задължава в тридневен срок,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, отговарящо на
условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: банкова гаранция или поръчител. Съгласно
чл.6.2. от договора при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодател;ля неустойка
в размер на 2 843,74 лева, която се начислява автоматично от заемодателя и с подписването
на договора заемателят се счита уведомен за начисляването ѝ. Начислената неустойка се
заплаща разсрочено съгласно включен в договора погасителен план.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 6.2.
от договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на
главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 2 843,74 лева при посочена като
предоставена по договора главница от 1 400,00 лева, с оглед на което неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Така уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции и има за
резултат единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 480,60 лева,
като заявителят се позовава на клаузата на т. 3 от Тарифа за таксите и разходите, събирани
от „...........“ ООД от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми
„Кредирект“ чрез интернет, според която при забава от 60 дни за продукт кредит до заплата
и при забава до 90 дни за продукт потребителски кредит, се начислява еднократно сума в
размер на 10 % от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостно
погасяване. Посочената клауза съдът намира, че противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като при
забавено изпълнение кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, за която в случая е издадена заповед за изпълнение. Подобни клаузи
противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава, съответно не пораждат права и задължения за страните.
По отношение на разходите за събиране на вземането поради забава в плащането в
размер на 135,00 заявителят се позовава на клаузите на чл. 7 от договора за кредит и на чл.
37 от Общите условия. На първо място, в чл. 7 от договора не е предвидено такова вземане.
Касае се за вземане по т. 2 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от „...........“ ООД,
която клауза противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. От друга страна, уговорената допълнителна такса в общите условия
към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски
така, както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива
реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в
заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че претендираните разходи са в
противоречие и с чл. 33 ЗПК - уговорката дава възможност на заемодателя да претендира
наред с обезщетението за забава върху главницата, така и „такса”, която отново обезщетява
забавата на длъжника. Това от своя страна води до неоснователно обогатяване на кредитора,
като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните.
Предвид изложеното заявлението в частта, в която се претендират суми за договорна
компенсаторна неустойка /2 843,74 лева/, неустойка за забава /480,60 лева/ и разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за период от 06.06.2022 г. до 01.01.2024 г.
/135,00 лева/ следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
2
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 49,77 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 20,92 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ............. г. на „...........“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. В., в ЧАСТТА за сумата в размер на 2 843,74 лева
– договорна компенсаторна неустойка за периода 29.04.2022 г. до 30.10.2023 г., за сумата в
размер на 480,60 лева – неустойка за забава, еднократно начислена на 28.08.2022 г., за
сумата в размер на 135,00 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането за период от 06.06.2022 г. до 01.01.2024 г., както и за сумата над 49,77 лева –
държавна такса, и за сумата над 20,92 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3