№ 201
гр. Б. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120201856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „М. - Д.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ... с управител С. Д. с ЕГН ********** и
съдебен адрес в гр.Б. ... чрез адв.Д. Д. АК-Ямбол срещу наказателно постановление №
504563-F541906/11.09.2020г на началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4
от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Моли се за неговата отмяна.
В съдебно заседание, управителят на дружеството-жалбоподател не се явява
редовно призован. Явява се него упълномощен адвокат. Поддържа жалбата не се сочат
нови доказателства. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител ЮК
Чолакова оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което потвърди
атакуваното наказателно постановление. Претендира за ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на преклузивния 7-мо
дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 5 и лист 7 от делото). Жалбата съдържа
изискуемите от закона реквизити, предявена е пред териториално и материално
компетентен съд и е процесуално допустима.
Районен съд-Б., след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :
От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя протокол за
проверка (лист 10 и 12 от делото) се установява, че на 10.03.2020г, в 11,30 часа,
инспектори по приходите в ЦУ на НАП Г.Ш. и Диана Т. извършили съвместна
проверка на търговски обект автомат на самообслужване стопанисван от „М. - Д.“
ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ... с управител С. Д. с ЕГН
1
**********. Била извършена контролна покупка на чаша мляко с шоколад на стойност
от 0,60 лева заплатени в брой от свидетеля Ш. с поставяне на монета в монетника на
устройството. Автоматът приел плащането, като визуализирал готовност за работа, но
за извършената продажба не се визуализирала фискална касова бележка на екрана.
Оганите по приходите, установили, че в търговския обект няма инсталирано ЕСФП
или ФУВАС и извършените продажби на стоки през автомат на самообслужване не се
регистрирали и отчитали.
Проверката била описана в Протокол за извършена проверка серия АА и
бланков №0357251 (лист 10-12 от делото).
На 17.03.2020г свидетелят Г.Ш. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на
НАП в присъствието на свидетеля Д. Т. –Т. и управителя Д. съставил АУАН №
F541906 (лист 8 от делото). В него инспекторът вписал, че за заплатената стойност на
чаша мляко с шоколад на обща стойност от 0,60 лева не се отчитат чрез инсталирано
ЕСФП или ФУВАС. Като доказателство за тези констатации е записано, че следва се
ползва Протокола от извършената проверка ПИП №0357251/10.03.2020 г на основание
чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.12 ДОПК. В акта като нарушена била посочена нормата на
чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът бил подписан с
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
Като взел предвид съставения акт, възраженията по него
административнонаказващият орган издал атакуваното НП
№504563-F541906/11.09.2020г (на лист 6 от делото. В него при пълна идентичност с
обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението, както в акта на
основание чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетел
свидетеля-очевидец Д. Т.-Т.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги счете
за безпристрастни, логични и изчерпателни.
По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели, както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
упълномощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган
– аргумент от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП–
л.21-23 от делото. Двата акта са издадени и при спазване на давностните срокове на
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
По съществото на спора съдът намира следното :
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
2
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги .
Според чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ лицата по чл.3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД до
датата на започване на дейността на обекта.
Нито в акта, нито в НП е описано къде е констатирано нарушението, нито при
какви обстоятелства е било извършено. Едва при разпита на свидетелите съдът
установи, че е териториално компетентен за разгледа делото. Съдът с оглед горните
констатации отчита, че при съставянето на акта и при издаването на НП са нарушени
нормите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които са императивни правила и тяхното
незачитане винаги съставлява съществено нарушение.
Наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените от него съдебно–деловодни
разноски, които с оглед разпоредбите на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 ат Наредба №1 от
09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да в
размер на 370 лева, които НАП-Б. да заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 предложение трето и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №504563-F541906/11.09.2020г на
началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „М. - Д.“ ЕООД с
ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ... с управител С. Д. с ЕГН
********** и съдебен адрес в гр.Б. ... чрез адв.Д. Д. АК-Ямбол за нарушение на чл.7
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание
чл.185 ал.2 изречение първо от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
5000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП–Б. да заплати на „М. - Д.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище
в гр.Б. и адрес на управление ... с управител С. Д. с ЕГН ********** направените
разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд- Б.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3