Р Е
Ш Е Н
И Е
№:1155 21.10.2022 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
ХХV-ти състав
На двадесет и първи
октомври, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 1122 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от С.К.К., ЕГН **********, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0769-000573/11.05.2022 г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна
полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от девет
месеца, считано от 10.05.2022 г.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
издадената заповед. Счита, че същата е издадена от некомпетентен орган, при
неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата
доводи, иска отмяна на оспорената ЗППАМ, при условията на евентуалност моли да
бъде намален нейният срок.
Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас,
сектор "Пътна полиция" - редовно уведомен, представя административната
преписка по издаване на обжалваната заповед и прави искане жалбата да бъде
оставена без последствие.
Административен съд - Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна по следните причини:
Акт за установяване на административно нарушение серия АД
бл. № 287814 (л.16 от делото) е съставен на С.К.К., за това, че на 10.05.2022
г. около 23:00 часа, в гр. Бургас, кв. Победа, по ул. „Хан Омуртаг“ до бл. 4 в посока ул.
„Илинденска“ управлява собствения си лек автомобил Фолксваген голф, с рег. №
********, с концентрация на алкохол 1, 12 промила, установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0187. В акта е посочено, че на водача е
издаден талон за изследване № 136883.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0769-000573/11.05.2022 г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна полиция" (л.14 от делото), на основание чл. 171,
т. 2а, б. "б. " от ЗДвП е наложена на С.К., принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б. " - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от девет месеца, считано от 10.05.2022 г.
Заповедта е връчена на 22.06.2022 г., видно от направеното
отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 6319/01.07.2022 г., подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр.
Бургас (л.29 от делото), на основание чл. 43, ал. 4, вр., ал. 3, т. 1 от ЗМВР,
вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в сектор "Пътна
полиция", да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия. Не могат да бъдат споделени
доводите в жалбата, че делегирането не е мотивирано, както и че същото следва
да бъде извършено само на лица заемащи ръководни длъжности, тъй като с
цитираната по-горе разпоредба изрично е предоставена възможност за делегиране и
на други длъжностни лица, незаемащи ръководни длъжности.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Като всяка една принудителна административна мярка,
процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при
констатиране на съответното административно нарушение законът изисква
предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на
регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното
действие е считано от 10.05.2022 г., когато са свалени и регистрационните
номера на автомобила, видно от съставения АУАН.
Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена
форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като тя
мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б." от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство б) с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една
година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото
не е налице спор по делото, че С.К. е собственик на превозното средство, на
което е прекратена регистрацията, правилно той е определен като адресат на
заповедта. Законодателят изрично в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б.
" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила,
който управлява МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Жалбоподателят не оспорва, че в случая са налице и
основанията за налагане на процесната ПАМ, а от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че същият е установен да управлява
личния си автомобил с концентрация алкохол в кръвта над разрешената от 0, 5
промила.
Изложените в жалбата
доводи за неточно посочване на нарушената правна норма са неоснователни. В
случая оспорената ЗППАМ е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП,
във вр. с чл. 22 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Сочената от жалбоподателя норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 е основанието, на което
ще бъде издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН, с
което ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. Следва да се отбележи, че налагането на ПАМ е самостоятелно
производство. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален
израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По
своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният
орган не може да ги налага произволно, те трябва да са точно посочени в
правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като
издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона. Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не
е изрично уредено в закона.
Наказателните постановления се издават поначало от
изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват
правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за
извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК.
Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. В тази връзка следва да се
посочи, че двете производства по издаване на НП и ПАМ, са отделни и
самостоятелни, като крайният акт по оспорване на НП, не влияе на
законосъобразността на издадената ПАМ.
Изложените от жалбоподателя доводи, че прекратяването на регистрацията на процесният
автомобил ще повлияе на дейността на фирмата му, като ще възпрепятства
придвижването на служителите му, са неотносими към законосъобразността на
издадената ПАМ, тъй като извършеното нарушение е безспорно установено, предвид
на събраните по делото доказателства.
Не могат да бъдат споделени и възраженията за намаляне на
срока на приложената принудителна мярка.
С оглед вида на деянието, за което се налага процесната ПАМ,
концентрацията на алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия
състав, доколкото тя служи и да се определи дали се касае за административно
нарушение или престъпление, съответно тя е от значение при определяне на
размера на административното наказание което се налага, с оглед изрично
предвидените хипотези в нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В случая, е
установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 12 промила, като в допълнение се
касае за управление на МПС в тъмната част на денонощието, в гр. Бургас, които
обстоятелства обосновават извод за по-висока степен на опасност на нарушението,
което от своя страна е основание за определяне на по-продължителен период на
наложената ПАМ. При издаването на процесната заповед, правилно
административният орган е съобразил тези обстоятелствата. В този смисъл,
управлението на МПС след употреба на алкохол е достатъчно укоримо от правния
ред поведение, поради което законодателят освен налагането на санкция за него е
предвидил и временно прекратяване регистрацията на моторното превозно средство
посредством налагането на ПАМ, за да се препятства занапред подобна възможност
за водача. Мярка с по-кратък срок не би постигнала своя превантивен ефект.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на
чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с
целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното
прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП
- да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водач, който управлява МПС след употреба на
алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект.
С оглед на изложеното, правилно административният орган е
наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка за срок
от 9 месеца, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП. В тази връзка следва да се приеме, че жалба на С.К. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, XXV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.К., ЕГН **********, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0769-000573/11.05.2022 г. издадена
от полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна
полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от девет
месеца, считано от 10.05.2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: