№ 195
гр. Сливен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500273 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Й.М.А. чрез пълномощника адв. И.П. от
АК – Стара Загора срещу действията на ЧСИ Гергана Грозева, рег. №915, район
на действие СлОС по изп.д.№1550/2021г., изразяващи се в отказ за прекратяване
на изпълнителното производство, обективиран в протокол, изх.
№35691/16.05.2022г., както и налагане на запор на банковите сметки и запор на
МПС на длъжника.
В първоначалната жалба и в уточняващата си молба от 21.07.2022г. /подадена
в продължения срок за отстраняване на нередовности/ длъжникът А. чрез
пълномощника адв. И.П. от АК – Стара Загора посочва, че вземанията по
изпълнителното дело са присъдени в полза на Национална агенция за приходите с
изпълнителен лист, издаден по гражданско дело №8022/2000год. на Софийски
районен съд. Съдебният изпълнител изпратил поканата за доброволно
изпълнение и едновременно с изпращане на поканата е наложил запор на
банковите сметки в ЦКБ, както е наложил запор и на пенсията й до
секвестеруемата част и запор на МПС. От датата на издаване на изпълнителния
лист от 2000год. до настоящия момент били изминали над 20 години.
Образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело
1
№313/2004год., било прекратено на 21.06.2021 год. на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Заявява, че всички суми, предмет на изпълнителното дело са недължими,
тъй като вземанията са погасени по давност. Посочва, че на 04.08.2021 год.
извършила справка в НАП, при която установила, че няма задължения към
Национална агенция за приходите. Въпреки това и въпреки подаденото
възражение за изтекла погасителна давност, съдебният изпълнител вместо да
прекрати изпълнителното дело е извършил незаконосъобразни действия като
наложил посочените запори на банковите сметки и МПС на длъжника. Счита, че
всички тези изпълнителни действия, в т.ч. отказа за прекратяване на
изпълнителното дело, са незаконосъобразни. С оглед изложеното, моли съда да
отмени обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство,
както и наложените запори, като незаконосъобразни.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя НАП –
София, в който са изложени съображения относно неоснователност на жалбата и
искане за оставяне на същата без уважение. Взискателят посочва, че прекратяването на
изпълнителното производство, поради изтичане на двугодишен срок от последното
действие по изпълнението не означава, че се погасява и правото на вземане за
взискателя. Нямало пречка изпълнителния лист да бъде изискан и след връщането му
да бъде образувано ново изпълнително дело, както е и процедирано в случая. Посочва,
че основанията за прекратяване на изпълнително производство са изброени
изчерпателно в разпоредбата чл. 433 от ГПК и изтичането на погасителна давност не
представлява такова основание. На длъжника не са предоставени възможност и срок за
представяне на възражение пред съдебния изпълнител за недължимост на вземане по
издаден срещу него изпълнителен лист, както и не е предвидена възможостта за
преценка на основателността му, в резултат на което да бъде издадено постановление
за прекратяване на образуваното изпълнително производство. Материално-правният
въпрос относно настъпила погасителна давност не е от компетентността на съдебният
изпълнител. Гражданският процесуален кодекс е предвидил възможност за длъжника
да предяви иск и в него да докаже основателността на възраженията си. Относно
твърдението на длъжника, че няма задължения към Национална агенция за приходите,
посочва, че дългът по изпълнителния лист от 11.01.2001г., издаден по гр. д. №
08022/2000 г. по описа на Софийски районен съд представлява частно държавно
вземане, поради което е извън обхвата на справките по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс за публични задължения. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Грозева е депозирала писмени
обяснения, в които е изложила подробно фактологията по делото. Намира жалбата за
допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване акт – отказа за прекратяване
2
на изпълнителното производство, но по същество за неоснователна. Посочва, че е
постановила отказ да се прекрати изпълнителното производство, тъй като не са налице
законови основания – изпълнителното дело било образувано през 2021г, т.е към април
2022г. не е налице настъпила перемпция, за която ЧСИ следва да следи, дори и
служебно. Нямало постъпила молба от взискателя за прекратяване на делото, както и
няма постъпили документи удостоверяващи настъпването на който и да било друг
правнорелевантен факт от изброените в чл. 433, ал. 1 от ГПК. Не било налице и
основание за приключване на изп. дело, тъй като не са изплатени дължимите по
изпълнителния лист суми и дължимите изпълнителни такси и разноски. Относно
визираното от длъжника основание - недължимост на сумите по изпълнителния лист,
поради изтекла давност, посочва, че ЧСИ не е компетентен да се произнася по този
материално-правен въпрос, поради което е и посочил в съобщението си до длъжника,
че следва да предяви това възражение пред съответния, компетентен съд.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №1550/2021г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева, рег. №915 и район на действие СлОС е образувано по молба от
28.02.2021г. на НАП - Централно управление гр.София, въз основа на изпълнителен
лист от 11.01.2001г., издаден по гр.д.№ 08022/2000г. на Софийски районен съд в полза
на Държавен фонд „Земеделие".
Въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано
изпълнително дело №313/2004год. по описа на СИС при НЗРС, прекратено на
21.06.2021 год., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В молбата за образуване до ЧСИ Грозева, взискателят е поискал да се извършат
справки БНБ /за банкови сметки/ и в случай, че бъдат установени такива - да се наложи
запор върху средствата в тях, както и запор на МПС от приложената към молбата
справка и на пенсията на длъжника. Взискателят е уведомен за дължимите авансови
такси по делото и след заплащането им, са предприети поисканите изпълнителни
способи.
Наложен е запор върху средствата по банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД
със съобщение изх.№ 24714/31.03.2022г. - наложен на 07.04.2022г. Длъжникът е
уведомен за запора с ПДИ.
Наложен е запор върху пенсията със запорно съобщение изх.№
24716/31.03.2022г. - наложен на 05.04.2022г. Длъжникът уведомен с ПДИ.
Наложен е запор на МПС със запорно съобщение изх.№ 24719/31.03.2022г. -
наложен на 05.04.2022г. Длъжникът е уведомен с ПДИ.
ПДИ, ведно с копие от изпълнителен лист са връчени на длъжника на
3
07.04.2022г.
На 21.04.2022г. е постъпило по делото възражение от длъжника Й.М.А., чрез
адв. И.И. П. - АК Стара Загора, с което възразява за недължимост на сумите по
изпълнителния лист, поради изтекла давност. Направено е искане за отмяна на
действията и прекратяване на изпълнителното производство.
Възражението на длъжника е изпратено на взискателя за писмено становище,
каквото е подадено.
С разпореждане, обективирано в протокол изх.№ 35691/16.05.2022г., ЧСИ
Грозева е отказала да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 1550/2021г.,
поради липса на основание за това. Указано е на длъжника, че следва да заяви
възражението си за изтекла давност пред съответния компетентен съд.
На длъжника Й.А. е връчено на 19.05.2022г. съобщение относно постановения
отказ за прекратяване на изпълнителното производство чрез адв. И.П..
Жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното производство е
подадена на 20.05.2022г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Подадената от длъжника Й.М.А. жалба против действия на ЧСИ Грозева по изп.
дело №1550/2021г. е частично недопустима по отношение на налагането на запор
банковите й сметки и върху МПС. Жалбата в тази й част е насочена срещу действия на
съдебния изпълнител, чието обжалване не е предвидено в изрично посочените от
закона случаи.
Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва са
императивно посочени в разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК.
Действията по налагане на запор върху вземания, в случая върху банковите
сметки на длъжника и върху МПС, собственост на длъжника, са изпълнителни
действия, които не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или
частична) на запорирано вземане /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо /арг. ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Следователно, запорът на банковата сметка може да се атакува единствено при
наведено от длъжника възражение за несеквестируемост /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/. В
случая обаче такива твърдения в жалбата няма изложени. Няма такива твърдения и
пред ЧСИ. Освен това, самата Банка има задължение да не изпълнява запора до
определен размер, ако от основанието на постъпленията по сметката е видно, че те са
възнаграждения за работа /чл.446а, ал.3 от ГПК/, т.е. частично несеквестируеми, както
4
и ако постъпват суми от пенсия. В случая, банката е уведомила ЧСИ Грозева за
постъпване по сметката на суми от пенсия, която е под размера на МРЗ и не може да
извършва удръжки от нея.
Запорът върху МПС също е извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал.2 и ал.3
от ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по
изпълнителното производство.
Поради това, жалбата в тази й част – относно наложените запори върху банкови
сметки и МПС се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
По отношение на останалата част – отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, съдът намира жалбата на длъжника Й.М.А. за
допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Отказът за прекратяване на изпълнителното производство, предмет на
настоящото производство, е постановен въз основа на възражение от страна на
длъжника Й.А. за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по
изпълнителния лист и недължимост на същите на това основание.
Съдебният изпълнител не е компетентен да разгледа и да се произнесе по
направеното пред него възражение за погасителна давност.
Основанията за прекратяване на изпълнително производство са изброени
изчерпателно в разпоредбата чл. 433 от ГПК и изтичането на погасителна давност не
представлява такова основание. На длъжника не са предоставени възможност и срок за
представяне на възражение пред съдебния изпълнител за недължимост на вземане по
издаден срещу него изпълнителен лист, както и не е предвидена възможостта за
преценка на основателността му, в резултат на което да бъде издадено постановление
за прекратяване на образуваното изпълнително производство. Материалноправният
въпрос относно настъпила погасителна давност не е от компетентността на съдебният
изпълнител. Поради това, той правилно е насочил длъжника към решаване на спорните
въпроси по съдебен ред. Правопогасяващото възражение следва да се установи по
исков ред. Следва да се отбележи, че този ред не е по чл.435 и сл. от ГПК чрез
обжалване действията на съдебния изпълнител, който жалбоподателят се опитва да
използва /възражението за изтекла погасителна давност се заявява с жалбата и пред
съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на действията на съдебния
изпълнител/, а пътя на общия исков процес.
Не е налице основанието за прекратяване, за което съдебният изпълнител и съда
следят служебно по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира постановения отказ за прекратяване на
5
изпълнителното производство за правилен и законосъобразен, подадената против него
жалба за неоснователна и като такава ще я остави без уважение.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи
върху жалбоподателя, който понесе своите разноски, така, както ги е направил и
заплати на ответната по жалбата страна – взискателя НАП разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определено по реда на ЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от
ГПК.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника Й.М.А. с
ЕГН **********, от ****** общ.Нова Загора чрез пълномощника адв. И.П. от АК –
Стара Загора, в частта й срещу действията на ЧСИ Гергана Грозева, рег.№915 с
район на действие СлОС по изп.д. №1550/2021г., изразяващи се в наложен запор
върху банковите сметки на длъжника и наложен запор върху МПС, собственост
на длъжника, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д.№273/2022г. по описа на
Сливенски окръжен съд в тази му част, като недопустимо.
Решението в тази част, имащо характер на определение, може да бъде
обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.М.А. с ЕГН **********, от ******
общ.Нова Загора чрез пълномощника адв. И.П. от АК – Стара Загора против
отказа на ЧСИ Гергана Грозева, рег.№915, с район на действие СлОС, за
прекратяване на изпълнителното производството по изп.д. №20219150401550,
обективиран в Протокол – разпореждане, изх.№35691 от 16.05.2022г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Й.М.А. с ЕГН **********, от ****** общ.Нова Загора да заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес на управление: гр. София,
******* сумата от 50лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7