№ 7069
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110150260 по описа за 2022 година
Производството е по чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от ................“ ЕИК ........... против ЗК
.................... АД ЕИК .................... с предявен осъдителен иск с правно основание чл.411
КЗ за сумата от 167,40 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски по определянето му, по застрахователна полица № ................, по
застраховка „Автокаско“, със срок на застрахователното покритие от 24.07.2020 г. до
23.07.2021 г. за щети по л.а. ........................ в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2021
г. в гр. ................. по вина на водача на л.а.„................. –В. А. А. ЕГН **********, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че изпратил регресна покана до ответника за доброволно плащане
на сумата, но до подаване на исковата молба плащане не било настъпило. Моли съда да
уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на виновно
поведение на застрахования при ответното дружество водач. Не оспорва, че
отговорността на водача на л.а. „................. е била застрахована при ответника по риска
„Гражданска отговорност“. Оспорва, че всички вреди по процесния автомобил са в
причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото ПТП, както и че същите
възлизат на претендираната стойност. Навежда твърдения, че предявеният иск е
1
завишен по размер. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди
разноскиски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД:
Основателността на претенцията се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е сключена при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи положителния
факт на погасяването на дълга, респ. наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования от ищеца автомобил.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с
доклада си по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил „...................... ЦДИ“ рег. №
............., е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП,
както и извършеното от страна на ищеца плащане на застрахователно обезщетение в
размер от 167,40 лв.
Представено е копие на застрахователна полица №18-0300/170/5001264 със срок
на застрахователното покритие от 24.07.2020 г. до 23.07.2021 г. за застраховка
„Автокаско“, сключена за процесното МПС ......................... Приета е регресна покана, с
която ищеца претендира от ответника сумата от 167.40 лева по щета № **********. Не
се спори между страните, че с писмо с изх. № 3720/25.05.2022 г., ответникът е отказал
да заплати регресната претенция.
За установяване механизма на ПТП по делото е представен двустранен
констативен протокол за ПТП от 15.05.2021 г., констативен протокол за ПТТ №
1790791/15.05.2021 г., административно- наказателна преписка по съставен АУАН №
221977/14.06.2021 г., въз основа на който е издадено НП № 21-4332-013789/07.07.2021
г., влязло в законна сила като необжалвано на 30.06.2022 г., приобщени са свидетелски
показания на двамата водачи на МПС и е изслушано заключение по допусната
съдебно- автотехническа експертиза.
От свидетелските показания на разпитания свидетел М. А. Ш., собственик на л.а.
........................ се установява, че на място след инцидента е съставен протокол от
служителите на МВР. Според свидетеля ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„...................... ЦДИ“, с рег. № .............. Управляваният от него л.а. ................“ бил
паркиран пред жилището му гр. .................... и свидетелят бил извън него, но имал
видимост към паркинга от прозореца на дома си. ПТП настъпило, когато при маневра
за излизане от паркинга водачът на л.а. „...................... ЦДИ“ със задната част на
бронята си одраскал предната лява броня и гума на управлявания от свидетеля лек
автомобил. Свидетелят слязъл на паркинга и констатирал щетите по управляваното от
2
него МПС, след което сигнализирал на телефон 112. ПТП било посетено на място от
партулен автомобил на КАТ и от мобилна група на ищцовото дружество-
застраховател. Автомобилите били паркирани с предните си части към входа на блока,
като имало разстояние, позволяващо отваряне на вратите им. Свидетелят запомнил
другото МПС„...................... ЦДИ“, тъй като водачът бил негов съсед от другия вход на
блока.
От показанията на разпитания свидетел В. Александър А., водач на л.а.
„...................... ЦДИ“ се установява, че процесното МПС било личният му автомобил.
Потвърждава, след представяне на протокола за ПТП, че описанието на механизма на
ПТП в протокола отговаря на случилото се. Информира, че с управлявания от него лек
автомобил е причинил ПТП с л.а. ................“, докато излизал от паркинга пред
жилищния си блок. Мястото на удара било със задна дясна броня на управляваното от
него МПС ударил предна лява броня на л.а. ................“. Другият водач гледал от
апартамента си. Било лек удар, за който свидетелят не разбрал при случилото се.
Вещото лице по САТЕ посочва в своето заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че при извършения
анализ на механизма на произшествието и съпоставката на щетите от съставения
протокол и описа на застрахователя, от техническа гледна точка следва изводът, че
констатираните щети по л.а. ........................ са вследствие на реализираното ПТП. Като
причина за ПТП вещото лице посочва действията на водача на л.а. .................., който
поради недостатъчен контрол над управлението реализира ПТП с паркирания л.а.
................“.
С оглед изложеното съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението му съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП да
контролира непрекъснато МПС, което управлява, като при извършване на каквато и да
е маневра по време на движение, да съобрази положението на останалите пътни
превозни средства, за да не създаде опасност от възникване на ПТП. Назначената по
делото САТЕ категорично установява механизма на ПТП и обстоятелствата, при които
то е настъпило, като констатира наличието от техническа гледна точка на пряка
причинна връзка между настъпилите вреди по автомобила и произшествието, отразени
и в съставения от застрахователя опис. Експертизата не е оспорена от ответника, нито
страната е ангажирала други доказателства, чрез които да се установи различен начин
на настъпване на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, вещото лице е посочило, че размерът на
вредите по л.а. ................“, определени по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 259,44 лв. Между страните липсва спор, че по заведената при ищеца щета е
изплатена сумата от 167,40 лв. за уврежданията на автомобила. При съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата
отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя
да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена
застрахователната сума. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД
3
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите
автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на
автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна
загуба. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди деликта /да се приведе увреденото МПС в
предишното му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде
равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на тази
парична сума следва да се определи съобразно средните пазарни цени за
възстановяване на имущество от същия вид с присъщите разходи в страната към деня
на увреждането. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че от страна на
ищцовото дружество са доказани всички кумулативни материалноправни
обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявения иск. Вещото лице
посочва, че стойността на ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 259,44
лв., която сума надвишава заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 167,40 лв. Предвид това, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Ведно с регресното обезщетение ответникът следва да заплати на ищеца и обичайните
ликвидационни разноски по регресна претенция на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ,
чийто размер от 15 лв. съдът не намира за прекомерен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото разноски съобразно уважения иск, които възлизат на общо 710 лв. за платена
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД ЗК .................... АД ЕИК
.................... съдебен адрес гр.................. ДА ЗАПЛАТИ на ................“ ЕИК ...........
съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата 167,40 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна
полица № ................ за щети по л.а. ........................ в резултат на ПТП, настъпило на
15.05.2021 г. в гр. София по вина на водача на л.а. „...................... ЦДИ“ рег. №
..............., чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК .................... АД ЕИК .................... ДА
ЗАПЛАТИ на ................“ ЕИК ........... сумата от 710 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5