Присъда по дело №1450/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 33
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230201450
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
СъдебниГеорги К. Георгиев

заседатели:Краса Ат. Бонева
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
и прокурора Т. М. Е.
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20222230201450 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. С. роден на 31.05.2003г. в гр.С., живущ в с.гр.,
български гражданин, неженен, живее на съпружески начала, с начално образование,
работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през
лятото на 2021г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, като пълнолетно лице,
се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст З. Е. К., родена на 12.03.2009г., като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на осн.чл. 151
ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години, чието изпълнение на осн.чл. 66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен
срок от ПЕТ години.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №33/20.02.2023г. по НОХД №1450/2023г., изготвени на
06.03.2023г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия С. М. С. за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1от НК.
Пострадалата, непълнолетната З. К. се явява лично и със своята майка.
Двете заявяват, че не желаят непълнолетната К. да бъде конституирана в
качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител.
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият в разпоредително заседание се явява лично и с упълномощен
защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно
следствие.
Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК
за изяснени, приключи разпоредителното заседание и премина към
предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия
правата по чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва неговото
самопризнание без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, което на основание чл.66, ал.1
от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и
лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание
„Лишаване от свобода“.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С. и св. К. се познавали отдавна, тъй като и двамата живеят
в кв. „Надежда“ на гр. С.. През месец април 2021г. двамата станали гаджета.
Няколко месеца по- късно, през лятото на 2021г. една вечер те се срещнали
близо до джамията в квартала и подс. С. се съвкупил с ненавършилата 14
годишна възраст З. К.. Това станало с нейно съгласие, а към този момент
пострадалата З. К. е била навършила 12 годишна възраст, а подс. С., роден на
31.05.2003г. навършил 18 годишна възраст. Оттогава двамата често се срещали
и правили секс. При първото им съвкупление св. З. К. била девствена.
1
През месец април 2022г. св. К. забременяла и казала на подс. С.. Той заедно
с майка си, св. М. А. отишли в дома на св. К. и я поискали за снаха от майка й,
св. Е. А., която категорично отказала малолетната й дъщеря да съжителства на
съпружески начала с подс. С..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските
показания на свидетелите Н.Ч. З. К., М. А. и Е. А., взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на
неустановени дати през лятото на 2021г. в гр. С., в условията на продължавано
престъпление като пълнолетно лице се съвкупил с ненавършилата 14 годишна
възраст З. Е. К., родена на 12.03.2009г. като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре, че св. З. К. е
малолетна, но на неустановени дати през лятото на 2021г. се е съвкупявал с нея,
макар тя да е била съгласна.
От доказателствата по делото е видно, че подс. С. през въпросния период
на неустановени дати през лятото на 2021г. се е съвкупявал с малолетната към
него момент свидетелка З. К.. Тези негови деяния осъществяват поотделно един
и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът счита, че
правилно РП- С. е повдигнала на подс. С. обвинение във връзка с разпоредбата
на чл.26, ал.1 от НК, т. е. за извършено деяние в условията на продължавано
престъпление.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
2
задръжки.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, чистото
съдебно минало на подсъдимия С. и искреното му разкаяние.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. С. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество. С оглед постигане целите на
генералната и специалната превенция съдът счете, че е най-подходящо да му
определи наказание в размер близък до минималния, а не както предлагат
представителя на РП- С. и защитника на подсъдимия. Счита, че следва да му се
определи наказание след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от ДВЕ години. Съдът счита това наказание за справедливо
и отговарящо в максимална степен на обществената опасност, както на
деянието, така и на дееца. Намира, че с него ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенция. Съдът счете, че наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от ДВЕ години подс. С. не следва да изтърпи, тъй като са
налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно
наложеното наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода“, той не е
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер и за
постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира,
че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най-подходящо да му се
определи изпитателен срок, за който да се отложи изпълнението на наложеното
наказание в максимален размер, а именно за срок от ПЕТ години.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


3
Съобщи за изтекли лични данни