№ 597
гр. Русе, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201164 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. В. Ц., от гр.Русе, обл.Русе до Русенския
Районен съд против Наказателно постановление № 22-3393-
000228/26.05.2022г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на
Ц. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява
упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт на ОД МВР-Русе,
която моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага съображения за наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност на
1
нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.05.2022г., около 03.00ч. жалб.Ц. Ц. спрял л.а. „Ауди А4 Авант“ с
рег. № Р3247 КН на ул.“Чипровци“ в гр.Русе, непосредствено до
кръстовището между бул.„Липник“ и ул.“Чипровци“, известно като
кръстовището „Олимп“ и заспал в автомобила. Малко по-късно покрай
мястото преминали с патрулен автомобил на Второ РУ при ОД на МВР-Русе
свид.Т. И. и Павел Антониев – полицейски служители в управлението. Те
видели автомобила на жалбоподателя и тъй като в този участък от пътя
действал пътен знак забраняващ спирането за престой и паркиране, спрели за
проверка. Свид.И. се насочил към предната лява врата на автомобила и видял,
че жалб.Ц. спи на шофьорската седалка. Събудил го и му обяснил, че няма
право да престоява на това място. Ц. обещал веднага да измести автомобила
си, поради което полицейските служители си тръгнали и продължили
изпълнението на служебните си задължения. След около двадесет минути,
същият полицейски екип отново преминал покрай мястото, при което
полицейските служители видели, че автомобилът на жалбоподателя все още
престоява на улицата. Тогава свид.И. отишъл до автомобила и разпоредил
устно на Ц. Ц. да го премести. Ц. привел автомобила в движение и се насочил
по ул.“Чипровци“ в посока ресторант „Жорела“. След като автомобила
изминал няколко метра, свид.И. застанал пред него и подал знак за спиране.
След като жалбоподателя спрял, полицейските служители пристъпили към
проверка на документите на водача и превозното средство. При проверката
било установено, че жалб.Ц. не представя свидетелство за управление на
МПС, като заявил, че му било отнето заради управление на МПС под
въздействието на наркотици. И. извършил справка с дежурният на Второ РУ-
Русе и установил, че действително Ц. Ц. е „неправоспособен“.
При така установеното свид.Т. И. преценил, че жалб.Ц. Ц. е извършил
нарушение по чл.150а от ЗДвП, за което му съставил АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на административното
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
АНО на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
2
наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание. Аргументите в тази насока са следните:
И в акта, и в наказателното постановление, нарушението, за което била
ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц. Ц. било
квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съобразно цитираната разпоредба, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В същото време, при текстовото описание на така квалифицираното
нарушението, в АУАН било посочено, че Ц.: „Управлява МПС след като му е
отнето по съдебен или административен ред СУМПС“, а в наказателното
постановление, че: „Управлява моторно превозно средство, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред.“ Освен това
недопустимо разминаване по отношение на съществен елемент от състава на
нарушението между АУАН и НП, е налице и драстична непълнота при
описанието на нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП,
представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на
чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за
постановлението, които задължават административните органи при съставяне
на АУАН и изготвяне на НП да опишат нарушението като посочат всички
3
елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било
извършено.
Актосъставителят и административнонаказващият орган се задоволили
да посочат, при описание на нарушението съответно само: „Управлява МПС
след като му е отнето по съдебен или административен ред СУМПС“ и
„Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред.“. На първо място не става ясно, ако
действително е било налице лишаване на Ц. от право да управлява МПС по
административен или съдебен ред, с какъв конкретен акт е било сторено това,
кога същият е влязъл в сила, за какъв период от време е било наказанието и
кога е започнало неговото изпълнение. От друга страна, ако се приеме, че е
налице нарушението описано в АУАН, а именно, че Ц. управлява МПС след
като СУМПС му било отнето, то липсва конкретизация за правното
основание, на което било сторено това, доколкото за съставомерността по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП хипотезите са изчерпателно изброени - по реда на
чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Освен това, съобразно чл.172,
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица, а по чл.69а от НПК – с
постановление на прокурора. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на
него наказателно постановление се съдържа информация на какво правно
основание било отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя /ако се приеме, че това е становището на административните
органи/, с какъв акт е сторено това и за какъв период от време е отнемането
на СУМПС, доколкото то винаги е временно - до определен, конкретно
посочен за всяка хипотеза, момент.
При такова декларативно, неясно, противоречиво и непълно описание
на нарушението съществено било нарушено правото на защита на наказаното
лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира и реализира пълноценна защита. Освен това,
обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у
4
Съда да провери материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, досежно наличието или отсъствието на всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението и
правилното прилагане на закона.
С оглед изложеното дотук, като незаконосъобразно, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
По делото наказаното лице Ц. Ц. се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв З. М. от АК-Русе, на която заплатил хонорар
в размер на 350.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
В хода на съдебните прения, адв.М. претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение именно в този размер.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на
АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е Началника на Второ РУ-Русе, което е част от структурата на ОД на
МВР-Русе.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /300.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
5
Поради това и отчитайки материалния интерес по делото /100.00лв./, както и
че конкретното дело не се отличава с фактическа или правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, при отсъствието на съществени
спорни обстоятелства, то възражението за прекомерност се явява
основателно. Обоснованият и справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в конкретният случай следва да бъде на минимума предвиден
в цитираната по-горе наредба, а именно 300.00 лв.
С оглед изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Ц. Ц. от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 300.00лв., а над тази сума, искането
на адв. М. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3393-000228/26.05.2022 г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Ц. В. Ц. от гр.
Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
100.00лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на Ц. В. Ц. от гр. Русе, ЕГН-
**********, направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. З. М. от АК Русе, за
присъждане на разноски над сумата от 300 /триста/ лв. - до 350 /триста и
петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7